РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1592
гр. Пловдив, 16.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №
2317 описа за 2021 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 от Закона за данък добавената стойност ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Петър Стоев“ № 59, ет.4,
ап.78, представлявано от Г.П.Х., чрез пълномощник адвокат И.Я.К., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-284-0017159/23.07.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –
автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, кв. „Остромила“ № 45, стопанисван от „ЕФ
ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни“, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Твърденията
в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована,
немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Моли се съдът да отмени заповедта за налагане на
ПАМ като незаконосъобразна и в противоречие със закона. Претендира направените
в това производство разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения
са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответната
страна –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено
становище. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съгласно представен списък. Прави възражение за
прекомерност.
Административен съд – Пловдив, дванадесети състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице –
адресат на акта, за
който същият е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Извършена е
оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП, ГДФК, Дирекция „ОД“, на
търговски обект автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, кв. „Остромила“ № 45,
стопанисван от „ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД във връзка с постъпил в НАП сигнал. Във
връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в сигнала, е
разкрита самоличността на сигналоподателя и същият е представил собственоръчно
подписана декларация, в която декларира, че на 02.02.2021 г. е закарал за
ремонт лек автомобил АУДИ А3 с регистрационен номер РВ4603КТ. За отстраняване
на повредата управителят на сервиза е поискал 1000 лв. капаро, заплатено на
момента, а остатъкът от сумата в размер на 1244 лв. е платен на 24.02.2021 г.,
за които суми не са издадени касови бележки. Сигналоподателят е представил и
документ, в който е отразено името, адресът и телефонът на проверяваното
дружество „ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД, описание на извършената ремонтна дейност,
вложените части и труд със съответните цени, както и датата на извършеното
плащане на капарото - 1000 лв., за която сума не е издадена фискална касова
бележка. Констатирано е, че в търговския обект има регистрирано ФУ с марка
Datecs DP 150, регистрирано в НАП с № 4088298 на 18.03.2019 г., с
идентификационен номер /ИН/ на ФУ DT757353 и ИН на фискалната памет /ФП/- 02757353.
Разпечатана е контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дати 02.02.2021
г. и 24.02.2021 г., видно от които за тези дати няма отразени чрез наличното ФУ
суми от 1000 лв. на 02.02.2021 г. и 1244 лв. на 24.02.2021 г., нито има
издадени касови бележки от кочан, съгласно изискванията на Наредба
Н-18/23.12.2006 г. на МФ. За така установените факти и обстоятелства са
съставени Протоколи за извършена проверка сер. АА № 0014915/12.05.2021 г., №
0017153/09.06.2021 г. и № 0017159/12.07.2021 г. С оспорената в настоящото
производство Заповед № ФК-284-0017159/23.07.2021г., началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС, е наложил процесната принудителна административна мярка.
В хода на
съдебното производство по искане на страните като свидетели са разпитани С.С. В.
и З.В.П., чиито показания съдът приема
като логични, последователни и почиващи на личните им възприятия, като същите
ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в решението и ценени от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
При горната фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, видно от представената по делото Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на ЦУ на
НАП, с която са дадени правомощия на Началниците на отдели „Оперативни дейности“ ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди с характер на оспорената.
Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма
и съдържа определените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС - Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба.
Съгласно
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредбата/ - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата -
Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
търговска продажба и извършено плащане, извън предвидените изключения.
Не се спори между страните, че ПАМ е наложена
при условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1, от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1
от цитираната Наредба. За да е допустимо налагането на ПАМ при условията на
тази правна норма, законодателят изисква да се установят следните предпоставки:
1. Заплащане по извършена продажба на стока или услуга; 2. Неиздаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД 3. Продажбата да не
попада в предвидените от закона изрични изключения.
Безспорно е също така, че проверяваният обект –
автосервиз находящ се в гр. Пловдив, е
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а оспорващото дружество
„ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, т. е.
същото е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД въз основа на полученото за продажбата
плащане. Безспорно е още, че към момента на проверката, в обекта проверяващите органи са установили наличието на регистрирано ФУ и е
констатирано, че не се извършва продажба на стоки, плащанията се извършват в
брой или по банков път. Установено е съответствие
между наличната описана от МОЛ парична сума с извадения междинен отчет.
Условията за налагане на ПАМ са императивно
установени в ЗДДС, без в същия закон да са предвидени специални основания за
отмяна на тези ПАМ, поради което от значение са общо установените такива в АПК. Това означава, че при надлежно установяване на което и да е от
изискванията в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, за съответния
административен орган е налице основание да издаде заповед за налагане на ПАМ и обратно – неустановяване на някоя от законовите
предпоставки, е основание за отмяна на издадена такава. Тоест от
фактическа страна като предпоставка за налагане на процесната принудителна
административна мярка, се сочи наличието на административно нарушение, изразяващо
се в неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършеното
плащане на капаро във визирания в заповедта търговски обект-автосервиз.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, приложима в производството по
издаване на актове от вида на обжалвания, тежестта за доказване на посоченото
фактическо основание лежи върху издателя на акта.
В конкретния случай, за да направи извод за
нарушение, АО се позовава на следните събрани в административното производство
доказателства: Протоколи за извършена проверка в
обект сер. АА № 0014915/12.05.2021 г., сер. АА № 0017153/09.06.2021 г.
и сер. АА № 0017159/12.07.2021 г., ведно с приложените към тях доказателства - дневен отчет от 12.05.2021 г., опис на паричните средства в
касата към момента на проверката; 2 броя справки КЛЕН, съкратен
отчет за дати 02.02.2021 г. и 24.02.2021 г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение - 1бр. и
Сигнал за данъчно нарушение с приложен документ. От
изброените документи, обаче, не се установява да е извършено твърдяното
нарушение. Липсват доказателства, от които да следва изводът, че на 02.02.2021
г. при извършено плащане – капаро в размер на 1000 лева от клиент на търговеца,
последният, като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ не е издал фискална
касова бележка от въведеното и монтирано ФУ с изградена дистанционна връзка с
НАП. Обстоятелството, че в
извадения КЛЕН за дата 02.02.2021 г. няма регистрирана продажба на стойност 1000 лв., може да установи
единствено неотчитането на плащане в същия размер, но не и фактическото извършване на плащане, а оттам и необходимостта от издаване на
съответната фискална касова бележка. КЛЕН няма и
не може да има самостоятелно значение, поради което сам по себе си, не може да
установи, че за съответния период е извършено плащане на стойност 1000 лв. Наред с това, наличието на две ремонтни карти, макар и едната – представена от
сигналоподателя да не е наименована, с посочени две различни дати и различни
суми, заплатени като капаро, внасят съмнения у настоящия състав
на съда за извършване на твърдяното плащане на датата, приета за такава и от
административния орган, а именно 02.02.2021 г. Нещо повече, това съмнение е породено и предвид наличието на
данни за знание у административния орган за твърдението на жалбоподателя, че
плащането на капарото е извършено на 15.02.2021 г., без за тази дата да е
изведен КЛЕН, с оглед безспорното установяване на наведените твърдения, а оттам
и извършеното нарушение. В този смисъл и в конкретния случай може да се формира
само предположение, че на посочената от сигналоподателя дата 02.02.2021 г. е
извършено плащане в размер на 1000 лв., представляващо капаро за извършен
ремонт, но един съдебен акт по никакъв начин не следва да се гради върху
предположения. В подкрепа на изложеното по-горе е и фактът, че в съставените
при проверките на 12.05.2021 г. и 12.07.2021 г. протоколи, е налице единствено
преповтаряне на твърденията на сигналоподателя, поради което въпросната
констатация се явява недоказана. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите не установяват
по безспорен начин основният по делото спорен въпрос, а именно дали и на коя
дата е извършено плащане на капаро и в какъв размер е било същото.
Налага се
изводът, че проверяващите са направили констатациите си единствено на база
твърденията на едно лице за извършено плащане без издадена касова бележка, без
да извършат необходимите проверки и съберат относимите доказателства.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че по преписката липсват доказателства
от контролните органи да е правен опит за допълнително проучване на
обстоятелствата. При това положение недоказано се явява извършването на
твърдяното плащане в търговския обект на стойност 1000 лв., като данъчно
събитие, което да бъде отчетено и документирано от ЕКАФП, в съответствие с
изискванията на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. При
недоказано от административния орган задължение на данъчния субект да издаде
фискален бон, липсва и предпоставката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за налагане на
ПАМ от вида на процесната.
Все в тази
насока следва да се посочи, че понятието капаро се употребява в гражданския
оборот като синоним на „задатък“. По своята същност задатъкът представлява
имотно благо, което едната страна дава на другата в момента на сключване на
договора в потвърждение на това, че договорът е сключен и за осигуряване на
неговото изпълнение. Нормативно е уреден в чл. 93 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Задатъкът намира най-широко приложение при сключване на
предварителен договор като гаранция, че ще бъде сключен окончателен договор.
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит, гаранции и др.),
извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни
функции - потвърдителна, обезпечителна (гаранционна), обезщетително наказателна
функция. За определяне данъчното третиране на тези предварителни плащания на
първо място следва да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла
на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното
плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която
извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се
приема, че е налице авансово плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, която гласи, че когато, преди да е
възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично
авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във
връзка с вътреобщностна доставка, като в тези случаи се приема, че данъкът е
включен в размера на извършеното плащане. В § 50 на Решение на Съда на
Европейския съюз С-419/02 е постановено, че плащания за доставка на стоки или
услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС.
В друго Решение на Съда на Европейския съюз С-277/05 съдът също напомня
понятието за пряка връзка между доставената услуга и получената за нея насрещна
престация, при която изплатените суми представляват една действителна насрещна
престация за доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните
взаимоотношения, при които се разменят реципрочни престации.
В случая
процесната услуга не е в достатъчна степен индивидуализирана, поради което и с
оглед цитираната практика на Съда на Европейския съюз, не може да се приеме, че
извършеното в тази връзка плащане може да бъде предмет на облагане с ДДС,
съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е
и чл. 118 от закона, посочен във връзка с нарушения чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. Съдът на Европейския съюз подчертава, че задатъците не се
окачествяват като възнаграждение за получена доставка, когато са индикатор за
сключването на договор, предполагат доброто му изпълнение и могат да имат
характер на обезщетение в предварително определен размер.
Според
основните принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е
длъжна да го спазва и изпълнява, както и да извърши предвидените в него
престации. Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на
друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не
зависи и от евентуално обезщетение или неустойка, от обезпечаване или задатък,
а произтича от самия договор. С оглед обстоятелството, че задължението за
доставка на услуга произтича от договора за доставка, а не от платения задатък
(капаро), не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената
насрещна престация. Аналогични са изводите в Решение № 14689 от 26.11.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 6764/2020 г., VIII о.
По тези
съображения съдът намира, че нарушение не е налице, тъй като при така установеното плащане жалбоподателят не е дължал
издаването на касов бон за доставка/услуга, която към момента на плащането не е
била ясно индивидуализирана.
Също така процесната заповед не
отговаря на изискванията за мотивиране – чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК досежно определения срок на ПАМ, което съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, а следователно и
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи
принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до
30 дни, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и
граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един
случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски
обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т. е.
констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка (в
този смисъл вж. Решение № 4440 от 07.04.2021 на ВАС по адм. д. № № 952/2021 г.,
I о., решение № 2010 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2020 г., I о.).
Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт.
Съдът
приема, че в конкретната хипотеза срокът, за който е наложена процесната ПАМ е
явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните
обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на конкретната
продължителност на мярката, са пределно общи.
От
съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана
със значимостта на охраняваното обществено отношение. Счетено е, че
неизпълнението на задължението за издаването на фискална касова бележка за
всяка извършена продажба в търговския обект води до отрицателни последици за
фиска, тъй като не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване
на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане. Така
изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат
обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена
принудителната административна мярка. В акта не са коментирани констатациите
при проверката за липса на установени от страна на органа по приходите на нарушения
на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта, както и
констатациите за липса на разминаване между отчетената касова наличност в
обекта и фактическата наличност. проверяващите са направили констатациите си
единствено на база твърденията на едно лице за извършено плащане без издадена
касова бележка, без да извършат необходимите проверки и съберат относимите
доказателства. Всички останали документи, включително и възможност за проверка
на фискалното устройство са осигурени и не са констатирани други нарушения.
Изцяло бланкетно е и изложеното от органа, че срокът е съразмерен и осигурява
необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността на
търговеца.
Следва да
бъде отбелязано, че предоставената от закона възможност за преценка от страна
на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона
и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно
упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на
оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което
представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен
акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административните актове. С това
законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран
от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК.
Прилагането
на ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената
продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
Следва да се
посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на
търговеца да е извършвано и друго такова административно нарушение. При
определянето на срока на запечатване на търговския обект административните
органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния
контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от
административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат
определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни
граници, а отделно от това при сходни факти относно размерът на сумите, за
които не са издадени фискални бонове практиката на административните органи
сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни
критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде
наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този
размер, наред с останалите конкретни обстоятелства при които е извършено
нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при
определянето на срока, а това в случая не е сторено. В този смисъл е и Решение
№ 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., Решение №
1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о.
По
изложените съображения оспореният административен акт е незаконосъобразен –
издаден е в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила от гледна точка на неговото мотивиране,
в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност
и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде
отменен.
За пълнота и с оглед оплакванията в жалбата следва
в случая да се посочи, че без значение за настоящото производство е
изходът от административнонаказателното производство, започнало с акт за
установяване на административно нарушение. Материалноправната разпоредба на
чл.186, ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице
стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява
административно нарушение и се налага съответното наказание. До друг извод не
води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само
когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване
на действието и като незаконосъобразна.
В
този контекст е необходимо да се посочи, че производствата по чл. 186 и 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на
административно наказание за извършено административно нарушение на основание
чл. 185 от ЗДДС са две отделни производства. Изрично в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Последните се налагат на основание чл. 185 от ЗДДС. При тази уредба
предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на
принудителната административна мярка по молба на наказаното лице, придружена от
доказателства за плащане на глобата или имуществената санкция не означава, че
основна цел на принудителната административна мярка е обезпечаване на вземането
за глобата или санкцията. Принудителна административна мярка се налага
независимо от административнонаказателната отговорност по чл. 185 от ЗДДС и има
по-общо предназначение - възпитателно, коригиращо и превантивно за фиска
изобщо. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС на свой ред само насърчава
събирането на наложените глоби и имуществени санкции, но няма нищо общо с
предпоставките за налагане или отмяна на ПАМ.
След като не е доказано извършването на нарушение на
чл. 25, ал. 1, във вр. ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., заповедта за налагане
на ПАМ е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на жалбоподателя се следват сторените разноски, които се констатираха в
размер на 675 лева, съгласно представения списък, от които 50 лева - държавна
такса, 25 лева – депозит за свидетел и 600 лева – адвокатско възнаграждение,
което съдът намира, че не е прекомерно, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3,
във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-284-0017159 от 23.07.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на „ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС“
ООД, със седалище гр. Пловдив, ул. „Петър Стоев" № 59, ет.4, ап.78,
представлявано от Г.П.Х. е наложена принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект“ – автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, кв. „Остромила“
№ 45, стопанисван от „ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД, както и „Забрана за достъп до
него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище гр.
София, бул. „Дондуков“ № 52 да заплати на „ЕС ТИ МОТОРСПОРТС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петър Стоев" № 59,
ет.4, ап.78, представлявано от Г.П.Х.-управител, сумата от 675,00 (шестстотин седемдесет
и пет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: