МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД №
3868 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ.
Във ВРС е внесен обвинителен акт
№ 556 от Варненския районен прокурор, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимия С.К.Д. за извършено от него престъпление от
общ характер наказуемо по чл. 131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК за това, че на 26.02.2019г. в гр.Варна, причинил по расистки
подбуди на З.Х.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и
кръвонасядане в дясната половина на челото, травматичен оток и кръвонасядане в
двете теменни области, контузия на гръден кош, контузия на пояса, като в своята
съвкупност травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
С определение постановено в
открито разпоредително заседание делото е било насрочено за разглеждане по реда
на глава ХХVІІІ- от НПК.
Във фазата по съществото на
делото представителят на ВРП заявява, че поддържа изцяло обвинението повдигнато
на подсъдимия като изразява становище, че същото е доказано по безспорен начин
както от обективна, така и от субективна страна. В условията на евентуалност
отправя искане към съда ако счете, че не са налице основания подсъдимият да бъде
признат за виновен че е извършил престъплението по расистки подбуди, същият да
бъде признат за виновен в това, че е извършил деянието по хулигански подбуди.
Изразява становище, че са налице предпоставките за налагане на адм. наказание като предлага да бъде наложено такава в
максимален размер. По отношение на направените по делото разноски моли същите
да бъдат възложени на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г., в пледоарията си по съществото на делото, пледира
за оправдателно решение като изразява становище, че обвинението деянието да е
извършено по расистки подбуди не е доказано. В условията на алтернативност, ако
подсъдимият бъде признат за виновен, моли за налагане на минимално
административно наказание.
В хода на наказателното
производство, както в досъдебната фаза, така и в хода на съдебното следствие,
подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение в които по същество не
отрича, че е „бутнал“ няколко пъти пострадалия, но твърди, че го бил припознал
с друго лице, което през месец декември 2018год. го било нападнало. В дадената
му последна дума заявява, че съжалява за извършеното.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Към 26.02.2019год. св. З. Хр. Ж. работел като сметосъбирач
в „ЗМБГ" АД.
На 26.02.2019г., рано
сутринта около 05:00часа, св. Ж. застъпил на смяна заедно със свидетелите М.И. - също сметосъбирач и Стойко Стойков
- шофьор на камиона за събиране
на смет. Първият
обект който посетили бил „Макдоналдс"- Делфини
по известен като „Макдрайф"", находящ се на кръстовището
на бул. „Вл. Варненчик" и ул. „Отец Паисий" в гр.Варна. Малко
след 05:00ч. св.
Стойков навлязъл с управлявания от него товарен
автомобил в района на „Макдрайф". Същият паркирал сметопочистващия
автомобил на паркинга на МакДрайф откъм ул. „Отец
Паисий“ точно срещу гишето за приемане на поръчки от МПС като предната част на
автомобила била насочена към гишето, а задната към ул. „Отец Паисий“. От
лявата страна на сметопочистващия автомобил (гледано фронтално откъм гишето),
през две-три паркоместа, били спрени два автомобила с
предници насочени към ул. „Отец Паисий“ и задни части насочени към сградата на
„Макдрайф“. Единият от автомобили (този който бил
по-близо до камиона за смет) бил л.а. „Опел Зафира“ с
ДК№ ТХ 4049ХТ. Водач на същия бил св. К. В., а до него на предната дясна
седалка стоял подс. Ст. Д.. Водач на другия автомобил
била св. П. С. – приятелка (позната) на св. В., която към момента на паркиране
на сметопочистващия автомобил била в МПС-то на В. и двамата си говорели.
След като св. С. паркирал сметопочистващия автомобил същият казал на св. Ж. да
отиде до заведението и да каже на персонала
в него да не се
слагат клоните в контейнерите. В този момент св. Ж. се намирал вътре в автомобила.
Същият отворил дясната врата на МПС-то, слязъл от сметопочистващия автомобил отишъл до гишето
за приемане на поръчки за да
говори с персонала. Св. Ж.
почукал на прозореца за приемане на
поръчки и зачакал появяването на някой от
служителите на заведението.
В този момент, както седял в
автомобила на св. В., подсъдимият изведнъж излязъл от него и с бърза крачка се
насочил към гишето за приемане на поръчки. Приближил се към нещо неподозиращия
се св.Ж., който бил с гръб към него, и без каквато и да било причина, започнал
да му нанася множество удари по цялото тяло от главата до краката, както с ръце
така и с крак. В резултат на нанесените удари, св.Ж. паднал на земята.
Виждайки, че подс. Д. бие някого, св.С. веднага
излязла от автомобила на св. В. и се затичала към него (към подсъдимия), като
започнала да му вика да остави човека на мира. Подсъдимият спрял да налага св. Ж.
и се отправил към автомобила на св. Веселинов. Качил се в нея след което
автомобила потеглил. Св. С. се приближила към пострадалия, попитала го как е.
Последният станал от земята и се насочил към сметопочистващия автомобил. На
свой ред св. Стойнева също се качила в автомобила си и заминала. Междувременно
виковете отвън били чути от св. Кирилова – мениджър на търговския обект „Макдоналдс Делфини“, която чувайки, че някой чука преди
това на гишето се била запътила на там. Същата чула как св.Стойнева казва на
подсъдимия да се махне, както и че задава въпрос на друг човек „добре ли се
сте“, но не получава отговор. Видяла през гишето, че св. Ж. лежи на земята,
видяла как става и се запътва към сметопочистващия автомобил, както и
заминаващата към автомобила си св.Стойнева.
Побоят над св. Ж. бил възприет и
от св. С., който попитал Ж. дали познава човека който го е бил и след като
разбрал от него че не го познава и не са разменили дори някакви думи се обадил
на тел. 112 за да уведоми за случая.
След около 10 минути на място
пристигнали служители на полицията на които било обяснено какво се е случило,
след което св.С. със служебния сметопочистващ
автомобил откарал св. Ж. ***. Там св. Ж. бил освидетелстван от съдебен медик.
По-късно за случая било образувано наказателно производство.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство СМЕ изготвена от в.л. д-р Г. на
26.02.2019годс. св.Ж. е получил травматичен оток и кръвонасядане в дясната
половина на челото, травматични отоци и кръвонасядания
в двете теменни области, контузия на гръдния кош, както и контузия на пояса.
Според експерта описаните травматични увреждания са резултат на удар с или
върху твърди, тъпи предмети, биха могли да се получат при удари с юмруци и
други реализирани по окосмената част на главата, лицето, гръдния кош и пояса, в
порядък не по-малко от пет. Същите в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават за период от около 2-3
седмици.
Видно от заключението на
назначената в хода на д.п. съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л.
д-р Р.Бояджиева, подс. С.Д. не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата -психоза. Налице са данни за Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на канабиноиди
/марихуана/. Според експерта към момента на извършване на деянието
(26.02.2019г.) подс. Д. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В хода на разследването е била
назначена и изготвена видеотехническа експертиза, от
заключението на която е установено:
1. Предоставения за изследване - един брой флашка
марка „Verbatim", съдържащ записи от камери за
нанесен побой над лице от мъжки пол на 26.02.2019г. на паркинг на „Макдоналдс" в гр.Варна на бул. „Вл.Варненчик" е автентичен. Не се откриват следи от
манипулация по него. Не е годен за изготвяне на ЛИЕ.
2. Проследени и документирани са под формата на снимки действията
на лицата, влизащи в зоната на камерата на 26.02.2019 г. около 05:06ч до
05:15ч. в приложението.
Видно от приложената справка
съдимост със съдебен акт постановен от РС Варна по НОХД № 1103/2016год., влязъл
в сила на 30.05.2016год., подс. Д. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3, т.9, пр.2,
т.12, пр.1 вр. чл. 129, ал.1 и чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 и чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от девет месеца, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
две години, както и за престъпление по чл. 194, ал.1 вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК за което му е било наложено същото наказание лишаване
от свобода отново с отложено по реда на чл. 66 от НК изпълнение. Със съдебният
акт на основание чл. 23 от НК съдът е
определил на подсъдимия Д. едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от
девет месеца, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66 от НК с изпитателен
срок от две години. За това осъждане подс. Д. е
реабилитиран по право на 31.05.2018год. съобразно нормата на чл. 86, ал.1, т.1
от НК.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа обясненията на обвиняемия, показанията на всички
разпитани в хода на досъдебното производство свидетели – З.Х.Ж., С.С., М.И., Л. К., К. В., П. С.,
както и показанията на свидетелите Ж., И., С. и Д. дадени непосредствено пред
съда, заключение по назначена в хода на досъдебното производство експертизи –
СМЕ, СПЕ и видео-техническа, Медицинско удостоверение № 176/2019год., справка
за съдимост, ВДС – СД съдържащ запис от тел.112, както и флаш-памет
съдържаща записи от охранителните камери на „Макдрайф“,
както и всички останали приложени по делото писмени доказателства като всички
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и се кредитират от съда
изцяло с доверие.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият С.К.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 26.02.2019г. в гр.Варна, причинил по хулигански подбуди на З.Х.Ж.
лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане в
дясната половина на челото, травматичен оток и кръвонасядане в двете теменни
области, контузия на гръден кош, контузия на пояса, като в своята съвкупност
травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ж., С., К.,
С., В. и И., както и от приложените по делото медицински документи,
заключенията на приетите по делото съдебномедицинска и видео-техническа
експертиза, както и съдържането на възпроизведените в хода на съдебното
следствие видеозаписи от охранителните камери на заведението – „Макдрайф“, се черпят категорични данни както по отношение
на датата и мястото на извършване на инкриминираната телесна повреда, така и по
отношение на механизма на причиняването й, а от обясненията на подсъдимия и
показанията на св. С.С., както и косвено от показанията на св. В., които съдът
кредитира изцяло по изложените по-горе съображения, по несъмнен начин се
установява и авторството на деянието. Характерът и видът на причинената телесна
повреда се установяват отново от показанията на св. Ж., а също така и от наличната
по делото медицинска документация и изготвената по делото СМЕ.
С действията си подсъдимият е
нарушил обществения ред и спокойствие, тъй като на публично място, без
последният да му е дал основателен повод за това, воден от хулигански подбуди,
е причинил на св. Ж. телесна повреда, изразила се в травматичен оток и
кръвонасядане в дясната половина на челото, травматичен оток и кръвонасядане в
двете теменни области, контузия на гръден кош, контузия на пояса, като в своята
съвкупност травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Действията на подсъдимия са били
неприемливи и пресилени и са станали достояние и на други лица въпреки ранния
час. С действията си спрямо св. Ж. подс. Д. е изразил
открито висока степен на неуважение както към обществото, така и към личността
на Ж., посягайки на телесната неприкосновеност на последния, без да се
съобразява с това, че се намира на публично място, че действията му могат да
бъдат възприети от един широк кръг от хора, и най-вече - без да се съобразява с
това, че подобна саморазправа е несъвместима с установения в държавата правов
ред.
Мотивът за нанесената телесна
повреда е изцяло хулигански, тъй като действия, и то в такъв обем, не са били
провокирани от пострадалия. За да прецени дали телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди, съдът взе предвид всички обстоятелства, установени във
връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване. Данните,
установени по делото за мястото на деянието (публично такова) и механизмът на
нанасянето на ударите над пострадалия (с удари и ритници в тялото и главата),
който от своя страна не е дал никакъв повод на обвиняемия да извърши действия
по причиняване на телесната повреда, установяват допълващия субективната страна
на състава елемент. С действията си по гореописания начин подс.
Д. е засегнал като обект обществените отношения, свързани със защита на
здравето и неприкосновеността на личността. Налице е и грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като не е нормално някой да напада другиго без основателна
причина, на обществено място, както е в конкретния случай.
В контекста на изложеното
по-горе съдът не възприе обяснението на подсъдимия за причината поради която
„бутнал“ пострадалия – бил го припознал на лице което в края на предната година
го било нападнало (очевидно се опитва да наведе наличието на личен мотив) то
определено не се споделя от съда доколкото от събраните по делото
доказателства, в това число и неговите обяснения и най-вече от съдържанието на
възпроизведения в хода на съдебното следствие запис от охранителните камери на
„Макдрайф“ се установява, че мястото на което е бил
седнал подсъдимият в автомобила, а и осветеността на самото място изобщо не са
давали възможност същият да възприеме пострадалия още по-малко пък в лице,
непосредствено преди да го нападне. Подсъдимият е седял на предна дясна седалка
в автомобил паркиран със задна част към заведението, а пострадалият слиза от
дясната страна на товарен автомобил паркиран през две три паркоместа
и ориентиран с предна част към заведението. Отделен е въпроса, че е налице
достатъчно константна съдебна практика, включително и такава със задължителен
характер съгласно която личния мотив не винаги изключва хулиганския такъв - в
този смисъл е Решение № 425/22.12.2015 г., пост. по н.д. № 1169/2015 г., I н.с.
ВКС, както и ред други. В същата насока са и обвързващите
мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т.3, „при нанасяне на обида, причиняване на
телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив
тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно
неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се определя
само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия
умисъл.”
Извършвайки описаните по-горе
действия, и то на публично място, с възможност поведението им да бъде възприето
от неограничен кръг от хора, подсъдимият е манифестирал личното си чувство на
превъзходство над обществото, поставяйки личната си потребност да се
саморазправи с пострадалия над всичко – над обществената потребност, над
личната телесна неприкосновеност и над закона. Фактът, че действието се развива
рано сутринта и в търговския обект не е имало клиенти, не се отразява на съставомерността на деянието, тъй като според установената
съдебна практика /която е абсолютно еднопосочна в това отношение/, не е
необходимо хулиганската проява да е била възприета от множество хора,
достатъчна е обективната възможност това да се случи, което всъщност е и
станало. Поведението на подсъдимия е било възприето в цялост от поне още две о
лица – свидетелите Стойнева и С..
От субективна страна подсъдимият
Д. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал,
че нанасяйки удари с ръце и крака в главата и тялото на св. Ж. може да му
причини телесно увреждане, но въпреки това пряко го е целял и искал, воден от
хулигански мотив, съображения за наличието на който бяха изложени по-горе.
С поведението си подсъдимият
демонстрира намерението си именно за грубо незачитане на установените социални
ценности и ред, в частност незачитане на правата на пострадалия, което съгласно
константната съдебна практика изпълва понятието „хулигански подбуди” и изключва
според настоящия съд възможността действията на обвиняемата да бъдат обхванати
от УБДХ както счита защитата. Разграничителните критерии между дребното
хулиганство и престъплението хулиганство (съответно такова извършено по хулигански
подбуди) се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени
в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК.
Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност
като разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на
всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата
обществена опасност. В случая цялостното поведение на подсъдимия сочи на груба
демонстрация на сила и незачитане на установените ценности, а не за непристойна
проява по смисъла на УБДХ.
Предвид изложеното, съдът прие
за безспорно установено, че подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
признаването на виновно поведение от негова страна, както и изразеното
съжаления за извършеното.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
подсъдимият съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние
и данните за личността на подсъдимия и прие, че в случая са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на последния от наказателна
отговорност, тъй като за извършеното от него деяние е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ раздел ІV от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като
отчете наличие само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
както и това, че извършеното е инцидентна проява в живота на подсъдимия, съдът
съобразявайки и имотното му състояние (безработен) му наложи административно
наказание в размер на минималния, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв. като
прецени, че с това наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната,
така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
На основание чл.304 от НПК съдът
оправда подсъдимият да е извършил деянието по расистки подбуди по следните
съображения:
По принцип дискриминационните
мотиви (към които спадат и расовите такива) се разграничават от хулиганските
подбуди по насочеността на деянието срещу онези норми от социалния порядък,
които гарантират обществена търпимост и равенство, докато хулиганските мотиви
са израз на незачитане по принцип на ограниченията в обществото. С други думи
за да е осъществено престъплението по расистки мотиви следва деецът да е
осъществил деянието воден от предразсъдъци основани на вярата, че човешките
раси имат физиологични особеност и ярко изразени характеристики, предопределящи
техните култура и особеност и включващи идеята, че една раса е по-висша от другите
(доминира над тях), съответно другите раси са по-низши. За расизма външните
различия са основната причина за липса на еднакво отношение към членовете на
друга група, като това се основава на предположението, че нейните „научни“,
„биологически“ или „морални“ характеристики са различни от тези на собствената
група и поначало по-низши.
В случая каквито и да било
доказателства сочещи на това, че подсъдимият е действал с дискриминационен
мотив по делото няма като в тази връзка следва да се отбележи, че подбудите,
мотива за извършване на престъплението се извеждат от поведението, действията
на дееца преди или по време на самото осъществяване на деянието – в случая
нанасянето на ударите спрямо пострадалия и причиняването на телесните
увреждания. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил,
че преди да нанесе ударите на пострадалия подсъдимият го обиждал на етническа
основа – викал му „Мангал, циганин и др.“ каквито и да било доказателства обаче
в подкрепа на така описаното фактическо обвинение по делото не са събрани.
Напротив в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на самия пострадал,
се установява, че преди да бъде нападнат от подсъдимия, последният не е му
казал нищо, двамата изобщо не са говорили, а подсъдимият направо го е нападнал
в груб. При това положение, ако и пострадалият да е от ромски произход както е
посочил прокурорът в обст. част на обвинителния акт,
то няма как и да се приеме, че подсъдимият е действал по расистки мотиви.
Горното може само да се предполага, но осъдителната присъдата не може да почива
на предположения.
Що се касае до изложеното във
фазата по същество от защитата становище, че доколкото производството се
провежда по реда на глава 28-ма от НПК съдът не може да преквалифицира
деянието, в частност да приеме и да признае за виновен подсъдимия, че е
причинил телесната повреда по хулигански подбуди, а не по расистки, каквото е
обвинението за което подсъдимият е предаден на съд, то не се споделя от съда.
Безспорно в производството по
глава 28-ма от НПК съдът не може да излиза от фактическите положения изложени
от прокурора и при установяване на нови такива е длъжен да прекрати
производството и да го върне на прокурора. В случая обаче установяване на нови
фактически положения не е налице, а факти описващи престъпление (причиняване на
лека телесна повреда) по хулигански мотиви се съдържат в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Описано е нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо
пострадалия без каквато и да било причина и провокация от последния, което
наред с всички останали описани в ОА факти касаещи времето, мястото наличието
на други лица и т.н. в достатъчна степен описват престъпление извършено по
хулигански подбуди. Отделен е въпроса, че в случая се касае не за различно по
съществото си престъпление, а само до разновидност на едно и също такова
обусловена от подбудите, за които както бе посочено по-горе се съди от
действията на дееца.
Признавайки подсъдимият за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК съдът на
основание чл. 189, ал.3 от НПК възложи на същия и направените по делото в хода
на досъдебното производство разноски за експертизи - СМЕ, СПЕ и ВТЕ, общо в
размер на 330.28лв. като го осъди да заплати посочената сума в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
По отношение на приложените по
делото (в кориците на д.п.) като ВД по делото 1бр. СД съдържащ информация от
Регионален център 112 1бр. флаш-памет, съдържаща
запис от охранителните камери на „Макдрайф“ съдът
постанови същите да останат по кориците на делото.
Водим от горното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: