Решение по КНАХД №416/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.Д. Д. като пълномощник на ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, [ЕИК] с адрес на дейността: [населено място], [улица], ет.4, ап.6 със законен представител управителя М. А. Х. и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 обжалва решение № 198/ 18.07.2025 г. по а.н.д. № 456/ 2025 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неясно място на нарушението, липса на административнонаказателна правосубектност на санкционираното дружество, недоказано деяние и маловажен случай. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.

В писмена молба ответният директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на КОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и съобразено със събраните доказателства поради което моли за оставянето му в сила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 10-2500045/ 22.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на ДЗЗД „Стил Ко Груп“ в качеството на работодател за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 12.02.2025 г. около 11:15 часа в [населено място] дол на строителен обект ФСМП – [населено място] дол, област Кюстендил, в УПИ IV, кв.50 е извършена проверка от служители на ДИТ – Кюстендил, при която са установени изпълнявани СМР от санкционираното дружество. Установено е, че дружеството е допуснало Р. С. Д. да изпълнява трудови задължения като зидар на обекта по сключен трудов договор № 007/ 10.02.2025 г., регистриран в НАП на 12.02.2025 г. в 16:17 часа, без предварително преди постъпването му на работа представяне от работодателя на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, офис Кюстендил. В писмената декларация работникът е декларирал извършвана трудова дейност като зидар от два дни в обекта на дружеството, с определено работно време и трудово възнаграждение. На 14.02.2025 г. със съдействие на полицията на гърба на декларацията работникът е записал истинските си имена и ЕГН след представяне на лична карта.

При така установените факти районният съд е формирал правен извод за спазена процедура по ЗАНН и доказано деяние. Според съда, събраните доказателства установяват по безспорен начин мястото на нарушението, а неточността досежно улицата не ограничава правото на защита на субекта и не представлява процесуално нарушение, нито съществено такова. Съдът е приел, че дружеството е субект на административнонаказателна отговорност при действието на императивното правило на чл.412а от КТ, което е специална норма. Съдът е посочил, че субект на отговорността е работодателя, а видно от сключения трудов договор дружеството е такъв субект. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати на ДИТ – Кюстендил юрисконсулско възнаграждение в размер на 80 лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Касационният съд споделя изводите на районния съд за спазена процедура и доказано деяние.

В обвинението по АУАН и НП мястото на нарушението е описано като строителен обект „Филиал за спешна медицинска помощ“ в [населено място] дол, УПИ IV, кв.50, [улица]. В декларацията на работника, договора за строителство № РД-11-704/ 07.12.2023 г., протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 14.10.2024 г. и протокола за извършена проверка № ПР2506273/ 25.02.2025 г. на органите от ДИТ – Кюстендил мястото на нарушението е описано по идентичен начин - като строителен обект, с посочено име на строежа и местонахождение по регулационния план. Разминаване има единствено в административния адрес на строежа досежно улицата. Съгласно приложение № 1 към протокола за строителна площадка, строежът се изпълнява на [улица]. При разпита в съдебно заседание проверяващите органи не са категорични дали името на улица е установено от информационната табела на строежа. С оглед на изложеното, мястото на нарушението по АУАН и НП съдържа основните отличителни характеристики за всеки един строеж поради което обвинението е ясно и не нарушава правото на защита на дееца.

Правилен е извода на съда за доказано деяние. Налице са предпоставките на санкционния състав по чл.414, ал.3 от КТ. Трудовият договор с работника, декларацията на работника, справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и показанията на разпитаните свидетели установяват, че касаторът е нарушил задължението по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа работника или служителя преди да му представи копие от уведомлението по чл.63, ал.1 от КТ, в редакцията на нормата до изменението, обнародвано в ДВ, бр.85/ 2023 г., в сила от 01.06.2025 г. във вр. с правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН. Към датата на проверката между дружеството и работника е имало действащ трудов договор, по силата на който работникът е престирал труд. Уведомлението за сключения трудов договор дружеството е изпратило до ТД на НАП, офис Кюстендил след датата на проверката, поради което работникът е престирал труд без да му бъде връчено копие от уведомлението. Дружеството има качеството на работодател по силата на сключения с работника трудов договор и при действието на правилото по чл.412а, т.2 от КТ, което е специална норма спрямо общите правила за създаване и действие на гражданските дружества по ЗЗД. Поради тази причина, независимо от неправосубектността на дружеството по ЗЗД, същото е предвидено като субект на административнонаказателна отговорност по КТ и като такова следва да носи отговорност за нарушения на трудовото законодателство. Твърденията в жалбата за обратното игнорират действието на чл.412а от КТ. Нормата е императивна и ясна, поради което не подлежи на тълкуване, а съотнасянето й към ЗЗД е като специален към общ закон.

Правилна е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция. Санкцията е наложена в минималния размер по чл.414, ал.3 от КТ.

Забраната по чл.415в, ал.2 от КТ изключва маловажност на нарушението.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198/ 18.07.2025 г. по а.н.д.№ 456/ 2025 г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.