№ 11
гр. Шумен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Ралица Ив. ХаджиИ.
при участието на секретаря Г. Св. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20223600500328 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №386 от 18.05.2022г. по гр.дело №1059/2021г. Районен съд-гр.Шумен е
изменил и допълнил мерките, постановени с решение №97/07.02.2018г. по гр.д.№
2458/2017г. на ШРС, като майката се задължава да дава възможност на детето да контактува
с бащата всеки ден чрез видео връзка, Скайп, Месинджър или друг начин за комуникация за
времето от 19.00 ч. до 20.00 ч., както и относно режима на лични срещи на детето )И. К.ов
К., с бащата К. И. К., както следва: 1/всяка първа и трета седмица в месеца от 18:00 часа в
петък до 07:30 часа в понеделник, като бащата взема детето от училище и го връща на
училище в понеделник; 2/за рождения ден на детето 10.03. /десети март/: в сяка четна
година от 10:00 часа, ако не е учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време с бащата, а
нечетна с майката, като детето ще остане с пресп)И.е при бащата до 08:30 часа, ако е учебен
ден и е първа смяна и до 13:30 часа, ако е учебен ден и е втора смяна и до 20:00 часа, ако не
е неучебен ден на 11.03. (единадесети март), като бащата следва да върне детето в училище,
ако е учебен ден или в дома на майката в 20:00 часа, ако е неучебен ден; всяка нечетна
година от 10:00 часа, ако не е учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време на 11.03.
(единадесети март) детето следва да остане с пресп)И.е в дома на бащата до 08:30 часа, ако е
учебен ден и е първа смяна, до 13:30 часа, ако е учебен ден и е втора смяна и до 20:00 часа,
ако не е неучебен ден на 12.03. (дванадесети март), като бащата следва да върне детето в
училище, ако е учебен ден или в дома на майката в 20:00 часа, ако е неучебен ден. 3/на
Коледа всяка нечетна година от 10.00 ч. на 24.12. до 12.00 ч. на 26.12. 4/на Нова година,
1
всяка четна година от 10.00 ч. на 30.12. до 12.00 ч. 03.01.; 5/на всички национални празници
(официални почивни дни), всяка нечетна година от 18:30 часа на предходния ден преди
03.03 (трети март), 01.05. (първи май), 06.05. (шести май), 24.05. (двадесет и четвърти май)
до следващия ден до 07:30 часа на училище/занималня, ако са учебни дни или в 20:00 часа,
като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в училище, ако са учебни дни, ако
не са учебни дни в дома на майката; 6/през великденски празници (официални почивни дни)
всяка нечетна година от 08:30 часа на първия ден на ваканцията до 20:00 часа на последни
ден от ваканцията, като ще взема и връща детето от/в дома на майката;7/през лятната
ваканция от 10:00 часа на 01.07. (първи юли) до 19:00 часа на 14.07.; от 10:00 часа на 15.08.
до 19:00 часа на 31.08.; от 10:00 часа на 01.09. (първи септември) до 18:00 часа на 10.09., като
детето се взема от дома на майката и се връща обратно там, на основание чл. 59, ал. 9 СК.
Със същото решение е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката А. И. К.а, за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето )И. К.ов К., на основание чл. 127а, ал.
2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС, както и разрешение, заместващо съгласието на майката за
пътуване в чужбина на детето, придружавано от своя баща К. И. К., извън пределите на
Република България до държави – членки на Европейския съюз, Норвегия, Швейцария, като
преминава и престоява до 14 дни, с цел почивка и екскурзии, за срок от пет години, през
редовните ваканции за съответната учебна година в периодите на режим на лични контакти
на бащата с детето определени в настоящото решение, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, като
искът в частта, с която се претендира детето да пътува до Турция, Сърбия, Северна
Македония, държави от Руската Федерация, Тунис, Алжир, Мароко, ОАЕ, Дубай, Тайланд,
Сърбия, Босна и Херцеговина, е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са и следващите
се разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищцът К. И. К., който го обжалва в
частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и детето през
месеците на годината и през коледната ваканция и частично е отхвърлена претенцията по
чл. 127а от СК. Правилни се явявали изводите на съда досежно наличието на предпоставки
за промяна на постановения режим на лични контакти, но не споделял така определения от
съда режим, тъй като част от него нямало как да бъде изпълнен. Детето )И. било на възраст,
в която се нуждало от идентификация с бащата. Нямало данни по делото той като баща, да
не може да бъде пример за подражание на своят син, а напротив, безспорно се установило,
че притежава родителски капацитет, включително и да взема самостоятелни решения,
касаещи детето и неговото добруване. Видно от КСППЕ мъжката фигура, бащината фигура,
била съхранена в емоционалния свят на детето, но вещите лица препоръчали "повече време
насаме с него (бащата) и индивидуално внимание." Жалбоподателят сочи също, че житейски
необосновано и принципно не било възможно за него всяка първа и трета седмица да е на
територията на град Шумен и да осъществя режима на лични контакти с детето )И., тъй като
той работи активно в Германия и посещава различни тренинги и курсове за квалификация.
Съгласно съдебната практика, в случаите когато неотглеждащият родител живее извън
страната, той следа да получи няколко дни през месеците и реабилитация през почивните
дни на детето и ученическите ваканции. При определяне режима за коледната ваканция,
2
съдът не бил съобразил факта, че децата имат продължителна коледна ваканция, която
отпочва от 24.12. и свършва на 03.01., или това са 11 дни. Бащата имал възможност да
планува изцяло Коледната ваканция със своето дете, като отделно от това, имал възможност
да го изведе извън пределите на страната и да му осигури Коледа в домакинството си в
Германия или в която и да е Европейска държава. Излага също, че при определяне режима
на лични контакти с детето, часовете на вземане, респективно часовете на връщане,
следвало да са едни и същи, като по този начин нямало да има объркване на часовете на
връщане на детето от страна на бащата и нямало да има нови жалби и сигнали до
институциите от страна на майката. Що се касае до заместващото съгласие, то безспорно
било установено, че бащата е сключил брак с г-жа Л.Ю., р. в гр. М... Последната и детето
)И. били установили много добри отношения, като детето ясно разграничавало ролята на
новата съпруга на баща си и присъствието й в живота му. Семейството на съпругата на
ответника живеело в РТунис, същото било с добри културни навици и изградени семейни
ценности и традиции. Бракосъчетанието на жалбоподателя било извършено в Тунис и
разширеното семейство очаквало пристигането на детето )И., но майката категорично
отказала, с което показала, че продължава да държи властта върху детето и да го лишава от
положителни емоции-срещата с нови хора, посещение на различни места, опознаване на
бита и начина на живот на хората в Тунис, обичта на баща си и новата му съпруга и
трениране на английски език. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него паставновено друго, с което бъде определен режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва, през месеците: всяка първа пълна седмица в месеца (като
първата пълна седмица в месеца, се приема седмицата, в която има от понеделник до
неделя) от 18.00 часа в понеделник до 07.30 часа на следващия понеделник, като бащата ще
взема детето от училище и след учебните занятия и ще го връща на училище в следващия
понеделник; през ваканциите: през коледната ваканция всяка четна година от 18.00 часа
на 23.12. до 18.00 часа на 03.01. или всяка четна година от 18.00 часа на 23.12. до 18.00 часа
на 28.12. и всяка нечетна година от 18.00 часа на 28.12. до 18.00 часа на 03.01., като бащата
ще взема детето в първия ден на режима от училище/занималия в учебни дни или от дома на
майката при неучебни дни и в последния ден ще го води в дома на майката; през пролетната
ваканция всяка четна година от 08.00 часа на първия ден от ваканцията, като бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връщам в 20.00 часа в дома на майката на
последния ден от ваканцията, съответно да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието
на майката, с което малолетното им дете да пътува извън пределите на Република България
само в определения режим на лични отношения през описаните ваканции-Коледна, пролетна
и само два пъти през лятната ваканция или не повече от четири пъти в годината и само в
определения режим на лични отношения до следните държави: Турция, Сърбия, Северна
Македония, Тунис, Алжир, Мароко, ОАЕ, Дубай, Тайланд, Сърбия, Босна и Херцеговина,
като преминава и престоява до 14 дни , с цел почивка и екскурзии до навършване на
пълнолетие на детето, придружавано от бащата.
Недоволна от решението, но в частта, с която съдът изменя и допълва мерките
3
постановени с решение № 97/07.02.2018г. по гр.д. № 2458/2017г. на ШРС, като майката се
задължава да дава възможност на детето да контактува с бащата всеки ден чрез видео връзка
по Скайп, Месинджър или друг начин за комуникация за времето от 19:00 до 20:00 часа,
какго и относно режима на лични срещи на бащата с детето, както и се дава разрешение ,
заместващо съгласието на майката за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето
)И., и се дава разрешение , заместващо съгласието на майката за пътуване в чужбина на
детето )И. , придружавано от своя баща К. И. К. , извън пределите на Република България до
държави - членки на Европейския съюз , Норвегия, Швейцария , като преминава и престоява
до 14 дни , с цел почивка и екскурзии, за срок от пет години, през редовните ваканции на
съответната година в периодите на лични контакти на бащата с детето, останала
ответницата А. И. А.. Сочи, че съдът определил един по-разширен режим на лични контакти
на детето с бащата, като не било ясно от мотивите, как и къде ще бъде осъществяван
същият, при положение че бащата трайно пребивава в Р Германия. По делото се
съдържали данни, че когато е при баща си детето било водено само по хотели.
Първоинстанционният съд не изследвал условията, при които детето ще бъде принудено да
прекарва време със своя баща. Освен това, по делото се съдържали данни ,че бащата имал
ново семейство, но не били събрани доказателства за личността на новата съпруга на
бащата. Немотивирано и неправилно се явявало и решението на съда в частта, в която
майката, да дава възможност на детето да контактува с бащата всеки ден чрез видео връзка
по Скайп, Месинджър или друг начин за комуникация за определено време, тъй като съдът
не се бил съобразил с това, което детето споделя, че самото то не желае всеки ден да
разговаря с баща си, по негови си причини - имало да учи, уморено е, не му се говори и че
майка му го моли всеки ден да говори с баща си. Възможността на едно малолетно дете да
контактува чрез съвременни технологии не можела да бъде неограничена, като времето, през
което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее,
трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен
от родителя, упражняващ родителските права. И по отношение на даденото от съда
разрешение, заместващо съгласието на майката за издаване на паспорт за пътуване в
чужбина на детето, съдът се бил произнесълл без да обсъди наведените в отговора и
писмената защита твърдения от жалбоподателката , че същата не била съгласна детето да
пътува с баща си , като сочи за това конкретни причини. Липсвали доказателства за
необходимостта да пътува извън границите на страната, за мястото и условията, при които
то ще бъде принудено да пребивава, че бащата живее и работи в Р Германия и има нова
съпруга, с която живеят заедно, за личностните качества на последната. Самото дете при
проведеното изследване заявило, че не желае да пътува с баща си и сочи конкретни причини
за това. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което
изцяло бъдат отхвърлени исковите претенции на ответника.
В съдебно заседание, чрез процесуалния представител заявява, че ако съдът издаде
разрешение за пътуване на детето, то да е до Германия и ограничено във времето.
Всяка от страните взема становище по неоснователността на въззивната жалба на
4
насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежни страни,
при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното: Страните са бивши съпрузи, бракът
между които е прекратен с решение №97/07.02.2018г. по гр.д.№3458г. на ШРС, по взаимно
съгласие, като по силата на постигнатото между страните споразумение, упражняването на
родителските права по отношение малолетното им дете )И. К.ов К. е предоставено на
майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. сутринта в събота, до 17.00 часа в
неделя, с пресп)И.е в дома на бащата, който се задължава да взема детето от дома на майката
и да го връща в същия, по 20 дни през лятната ваканция на 5 детето както следва: от 20.07.
до 30.07. и от 20.08. до 30.08., по 5 дни през зимната и 5 дни през пролетната ваканция, по
време на четна година детето следва да прекарва Коледните празници /24.12., 25.12., 26.12./ с
бащата, респективно по време на нечетна година – с майката, а по време на нечетна година
детето следва да прекарва Великденските празници с бащата, респективно по време на четна
година с майката.
Видно от служебна бележка №ДА07-986/04.06.2021г., през учебната 2020/2021г.
детето )И. К.ов К. е ученик в СУ „ Сава Доброплодни“- гр. Шумен.
С решение №1075/11.11.2019г. по гр.д.№2795/2019г. на ШРС, ищецът бил задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие над ответницата и детето, като му е
забранено да приближава жилището им, както и това на родителите на ответницата в гр.
С....., както и учебните заведения посещавани от детето, за срок от 1 /една/ година, като
мярката забрана за приближаване жилището, да не препятства постановения режим на лични
контакти между бащата и детето.
Съгласно отразеното в уведомление от ДСП-Шумен до ДСИ при ШРС относно
образувано ИД № 238/2019г. с предмет изпълнение режима на лични контакти на бащата с
детето, бащата подал жалба, че на 18.01.2020г. и на 19.01.2020г. не е могъл да осъществи
среща с детето, като при проведена среща с майката и детето последното заявило, че не
желае да се среща с баща си, без да посочва причина. Майката заявила, че детото не искало
да отиде при баща си след инцидента пред детето на 11.09.2019г., след който инцидент
детето имало проблемно поведение в училище, но след декември 2019 г. вече било по -
спокойно. След 31.01.2020г. детето било насочено за ползване на социална услуга
психологическо консултиране, с цел изясняване на психоемоционалното му състояние. При
проведен разговор с бащата на 22.01.2020г., последният заявил, че живее във ФРГермания в
гр.Фрайзинг, а когато е в България отсяда в жилището си в гр.Варна, в жилище на
приятелка в гр.Варна или в жилище на роднини в гр.Шумен. При среща с ответницата на
12.02.2020г. социалните работници установили, че на 08.02.2020 г. бащата се е срещнал с
детето, завел го е в гр. Варна, където са изкарали добре заедно.
5
Видно от социален доклад от 21.07.2021г. на ДСП-Варна, детето )И. живеело със
своята майка, като през лятото се отглеждало в гр.Смядово при своите баба и дядо, а през
учебната година било там почти всяка седмица. Когато били заедно през топлите месеци, )И.
и баща му ходели на море, на аквапарк, карали колела, джетове, гостували на роднини и
посещавали детски кътове. Баащата заявил рпед социалните работници желание с детето
заедно да ходят на екскурзии в чужбина, в определения му режил на контакти, когато това
не съвпада с учебната заетост на детето. Когато бил В България, отсядали с детето на
различни места, предвид краткото време с което разполагали и местата, които планирали да
посетят. К. работел в Германия като супервайзер към охранителна компания и заявил доход
от 6000/8000л. месечно. Работното му време и почивни дни били нефиксирани. К. споделил,
че когато е в Германия, неговите роднини/баща му и брат му/ не контактували с детето, като
баща му нееднократно се опитал да инициира разговор с )И. или майката, но без резултат.
Когато били двамата с )И., последният изявявал желание да се види с дядо си и чичо си. От
около година К. имал партньорка, с която съжителствал заедно и планирали да сключат брак
в началото на м.септември 2021г.. Надявал се и детето да присъства на церемонията. В
заключение социалният работник сочи, че взаимоотношенията между майката и бащата се
характеризират с липсата на пълноценен диалог между тях. Пътуванията на детето следвало
да бъдат, както времево организирани, така и да бъдат индивидуализирани дестинациите и
пероида от време, в който детето ще напуска страната.
Съгласно отразеното в социален доклад от 29.07.2021г. на ДСП-Шумен, детето )И.
живее с майка си в гр.Шумен, в семейното жилище на страните, дарено на детето, като
майката е с учредено право на ползване. Хигиенно-битовите условия били много добри. При
отглеждане на детето майката имала пълната подкрепа на родителите си, които живеели в
гр.Смядово, Шуменска обл., както и на сестра си, която живеела в гр.Шумен. Имала
подкрепата и на приятеля си П.Г..., който бил в много добри отношения с детето. Към
момента на изговяне на доклада, детето )И. било ученик в ІV клас на СУ“Сава
доброплодни“-гр.Шумен. Между майката и детето били изградени емоционални и
доверитени взаимоотношения. Последната заявила, че не била препятствала срещиге между
)И. и баща му. Детето поддържало връзка с бащата, не не било силно привързано към него,
като причина за това се явявало дългото отсътвие от дома на К. поради различни причини-
мисия в чужбина, обучение в чужбина, работа в чужбина и работа в друг град. При проведен
разговор с детето, то споделило, че баща му работи и живее в Германия и се чували през
два-три дни по телефона. Когато бил в България )И. му гостувал, прекарвали време в
гр.Варна, излизали на разходки и в морската градина, в търговски центрове и др., като
предимно нощували на хотел. В заключение е посочено, че за детето се полагат адекватни за
възрастта и потребностите му грижи, като е гарантирана сигурността при отглеждането му в
семейна среда от страна на майката. При срещите на бащата с детето е имало предложение
от негова страна да му гостува в Германия, но детето споделило, че не желае да пътува с
бащата извън страната. Посочено е, че поддържането на контакти на децата с родителите и
разшираните семейства е фактор за изграждане на психически и емоционално стабилни
6
личности.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак №**********, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0037/13.01.2022г., на 03.09.2021г., ищецът е
сключил граждански брак в Тунис с Л.Ю..
Представени са и материали по досъдебно производство №179/2019г. на ОД на МВР-
Шумен.
Съгласно показанията на свид.П.Стоянова/ майка на ответницата/ , за детето )И.
ежедневни грижи полага майката. Детето не искало да пътува извън страната с баща си,
защото не се чувствало сигурно. Имало негативни преживявания - преди няколко години
било изоставено на плаж край морето, което му донесло психическа травма. Детето
споделяло, че когато е с баща си отсядали на хотел, а денят минавал по молове.
Съгласно заявеното от свид.П.Г.../ съжител на ответницата/, детето желаело да пътува
в чужбина, но с него и майка си. Не му било споделило, че желае да отиде в чужбина с баща
си.
Пред настоящата инстанция бе разпитан свид.Св. Х.../бивш ръководител на ищеца/,
който излага, че тъй като ищецът е във ФРГермания, сега поддържа вразка с него по
вайбър. В последните две години не бил писъствал при упражняване режима на лични
контакти на бащата с детето, тъй като К. си идвал за малко, обаждал се, пиели по кафе и той
бързал. На ответникът му тежала липсата на системен контакт с )И., особено в случаите, в
които идвал от Германия специално да види детето, примерно за 2-3 дни и нямал такава
възможност.
Свид.Св.Борисов сочи, че след раздялата на страните К. живял известно време в
България и след това заминал за Германия. Като се прибирал в България вземал детето.
Гостувал на свидетеля с новата си съпруга и с детето. Отношенията между детето и бащата
били много добри, като свидетелят никога не бил присъствал на конфликт помежду им.
Много добри били и отношенията между новата съпруга на бащата и детето. Сочи също,
че сватбата на К. била в Тунис, но той самият не успял да отиде, въпреки че имал покана,
защото детето му било болно.
Свид. Кр. А.../свидетел на сватбата на ищеца/ излага, че когато ищецът си идвал в
България, обикновено се виждали и последният му споделял, че има проблеми с достъпа до
своето дете- обикновено имало някакви уговорки, които не се спазвали от страна на
майката. След като се оженил за Л.., идвали заедно в дома му, дори празнували заедно
рождения й ден. След развода почти винаги, когато К. си идвал, отсядал в дома му, който
представлявал голяма къща - 300 кв.м., в която обикновено живеели само двама души и не
било проблем К. да отсяда там с детето.. Отношенията между бащата и детето, по негови
преки наблюдения, били много добри. Не бил присъствал на ситуации, в които детето и
бащата да са скарани или по някакъв начин да има по-сериозни забележки, по скоро се
държали като хора, които са затъжени един за друг. Л.. била гостувала също няколко пъти в
тях и отношението й към детето )И. винаги било много топло. Свидетелят сочи също, че
7
присъствал на сватбата на ищеца в Тунис. Първо бил поканен от К., а след това К. му бил на
гости и направили видеовръзка с бъдещата му съпруга, която лично го поканила. В Тунис
отседнали в нейния дом, а ищецът бил много разочарован, защото искал и синът му да е с
него. Цялото семейство на Л.. било много сплотено и всички били много образовани. В
момента Л.. работела в Германия, към авиолинии, но не знаел точно кои.
Видно от заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство
СППЕ, детето е с нормално за възрастта физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие; с добро психично и училищно функциониране. Възприемало себе си,
майка си и баща си като членове на психичния конструкт „семейство“. Ролята и функциите
на бащата, детето възприемало като „родителски“ и факта, че той не присъства ежедневно в
живота му, не променяло стойността му. Детето било адаптирано към новата семейна
ситуация на бащата и приемало без съпротиви присъствието на новата му съпруга. Новият
партньор на майката не замествал и не подменял възприятието на детето за баща, както и
сегашната съпруга на бащата, не била възприета като майка. В този смисъл, според вещите
лица, детето имало строго възприети семейни конструкти, не било повлияно от житейските
обстоятелства и новите партньорства на родителите си, не било объркано и не било
раздвоено. Към момента на изследването било изцяло положително повлияно от срещите,
контактите и взаимодействието с бащата. Радвало се, обичало, харесвало, ценяло и очаквало
с нетърпение срещите с него. Изследването открило индикации, че детето се нуждае от
запазен периметър на индивидуално общуване с баща си, т. е. повече време насаме с него и
индивидуално внимание. Предвид, че реалните физически контакти между детето и бащата
се осъществявали нерегулярно / веднъж на няколко месеца/, към момента бащата не успявал
адекватно и активно да участва в живота на детето, да го изгражда и възпитава, да познава в
детайли проблемите, интересите, желанията, намеренията, плановете, страховете и
притесненията му. Образът на бащата бил архетипов, идентификационен и основен мъжки
поведенчески модел за детето. Пълноценното общуване с бащата било необходимо за
изграждане на маскюлинната идентификация и развитието на момчето, както и
предпоставка за превръщането му в пълноценен и зрял мъж. Бащата успявал да предложи
по-атрактивни преживявания и активности на детето: осигурявал множество подаръци и
придобивки, пътувания, преживявания, посещения на атракциони и забележителности;
осигурява вълнуващ опит на момчето чрез посещения на хотели, ресторанти и заведения
/подходящи и съобразени с възрастта/. Предвид житейската ситуация, срещи поне веднъж
месечно за няколко дни, според вещите лица били приемлив формат и превенция на
емоционално дистанциране между бащата и детето. На този етап не бил формиран Синдром
на родителско отчуждение към бащата. Отношенията били в процес на изграждане,
опознаване, развитие на доверие. При детето се забелязвала леко повишена тревожност, в
контекста на конфликта между родителите. Към момента на изследването, последното не
било докрай открито с баща си по линия на доверие и споделяне - процес произтичащ от
личния му опит и вероятно, макар и несъзнателно, повлиян от майката. )И. бил отглеждан от
майка си и колкото по-малко било детето, толкова по-силно то се влияело от отглеждащия
родител, емоцижоналният обмен и въздествето му върху него били естествени и неизбежни.
8
В този смисъл тревожността, недоверието, негативноте фантазии на майката към бащата, се
интегрирали от детето, без тя целенасочено да предприема действия за отчужодаване на
детето от бащата. Към момента на изследването не било наблюдавано тенденциозно и
систематично, негативно влияние и въздействие върху )И. от страна на майкат спрямо
бащата. Детето било по-силно свързано с майката, тъй като е живяло с нея през целия си
живот - чувствало се спокойно и сигурно, адаптирано и интегрирано в отношенията с нея и
прилежащия й социум, но привързаността към майката не се явявала пречка да обича и
баща си, да иска и да търси контакт с него, да има чувство за принадлежност и към бащата.
Детето се усещало като част от двамата си родители и било доволно и щастливо от този
факт. Живеейки с майка си, детето се намирало в зоната на психоемоционален комфорт.
Предвид доброто психично, физическо и социално развитие, постигнато до момента, на
детето била осигурявана пълноценна, адекватна и качествена грижа. При бащата липсвали
анамнестини данни и клинични признаци за наличие на тежки психопатологични симптоми
и/или психични заболявания. Налице били данни за акцентуация, определящ „Хипертимен
тип личност“, при която се наблюдавала повишена емоционалност, но нямала статут на
психична болест по смисъла на МКБ10,„Психични и поведенчески разстройства“. Вещите
лица сочат, че бащата притежавал добър родителски капацитет и възможности /личностови
и материални/ да задоволи емоционалните и развитийни нужди, да полага грижи и да взема
самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието на детето. Тежкият и дълбок
конфликт между родителите понижавал родителския капацитет, независимо, че всеки един
от тях бил с достатъчен родителски и личностов ресурс. Между детето и баща му
съществувала силна привързаност, характерна за диадата родител - дете. Отношенията им
имали характер на любов, обич, грижа и са източник на радост и щастие и за двамата. В
съдебно заседание вещите лица сочат, че детето искало да бъде с баща си, искало да пътува
с него, но не и да живее с него. Чувствало се щастливо и удовлетворено при контактите и
те му били нужни. Важно било майката да подкрепя всичко това, защото детето бил
свързано с майката и в психоемоционален комфорт с нея. Детето харесвало всякакъв вид
контакти, всякакви интересни преживявания с бащата но поради липсата на житейски опит
в друга държава, то не можело категорично да заяви дали иска или не да отиде там. При
разговора си детето споделило за „страх от чернокожи и да не бъде забравено от бащата“, но
било трудно да се прецени дали се касаело за страх от усещането на самото дете или страх от
ежедневните разговори с майката и емоционалните послания на последната към детето..
Детето преценило като голям период срок от един месец да живее при баща си - споделило,
че един месец раздяла с майката е дълъг период, затъжвало се и искало да я вижда, т. е. за
по-малък период от време, нямало да има драматични проблеми детето да остане с баща си и
да пребивава някъде с него, когато емоционалната връзка с майката не била нарушена.
Според заключението, периоди от две седмици би били в обем достатъчен, детето да се
справи с раздялата с майката.
Изслушано в съдебно заседание пред въззивната инстанция/в хода на
първоинстанционното производство детето не е било изслушано/ детето )И. К.ов К. заявява,
9
че знае за раздялата на родителите си, живее с майка си и се чувства добре с нея. Излага
също, че майка му си има приятел, а баща му съпруга, като познава и двамата. Когато баща
му идвал да го вземе се чувствал добре с него-водел го на различни места, купувал му разни
неща. През лятото баща му не могъл да дойде, но си дошъл сега и двамата отишли във
Варна и отседнали в комплекс от петък до неделя. Нямал притеснения и се чувствал добре с
него. С новата съпруга на баща си успявал горе-долу да си комуникира на английски.
Нямал притеснения от нея и оплаквания за държанието й. Заявява, че много не искал баща
му да го взема летните ваканции и да го води в Германия, защото малко го е страх. Искал да
отида на други места, но като стане на 16 години, като пораснел. Никога не бил ходил в
чужбина и се притеснявал от това как е там. Баща му работел в Мюпхен и като ходел из
града му изпращал снимки. Искал да отиде, но като стане на 16 години. Така решил,
защото майка му казала, че като е малко детето не е хубаво и може да се изгуби. Не искал
да ходи и до Тунис и да види семейството на съпругата на баща си, той като го било страх,
не от това, че може да се загуби, а просто там ходели със забрадки, колели хора и били
опасни хората, което чул от майка си. Притеснявал се от полети със самолет или влак, страх
го било да не стане нещо със самолета.
Изслушан по реда на чл.59, ал.6 от СК пред настоящата инстанция,, К. И. К. заявява,
че в момента работи в немска компания, с 50 годишна история, в сферата на сигурността
„Хелмут Ерл“ в гр.Мюнхен, но компанията имала обекти на територията на цяла
провинция Бавария. Със съпругата си считано от 01.01.2022 година, наели голямо жилище
от 80 кв.м. в гр. Инголщат/находящ се по средата между Мюнхен и Нюрнберг.
Възнаграждението му варирало според това колко часа на месец работи, от порядъка между
3500 и 4500 евро. Искал детето да идва при него в Германия, за него имало самостоятелна
стая. Съпругата му била магистър по авиационна сигурност и преди да се премести да
живее в Германия работила пет години на летището в Тунис, като диспечер по авиационна
сигурност – представител на авиокомпания „Луфтханза“. Сега работела на две работи така,
както и той- с основна и допълнителна работа. В момента работела към „Минихавейшън
сървиз“ в Германия, на летището в Мюнхен и отговаря за ВИП терминала. Желанието му
било, защото със сина си не бил прекарвал през последните шест години на нито един
Великден, на нито една Нова година, а нито едно Рождество Х...о, изцяло съобразявайки се
с ангажиментите на детето, да има възможност през ваканциите да го вземе при него в
Германия и планирайки отпуските със съпругата му да отидат с него в Тунис при нейните
родители. Отношенията на съпругата му с детето били много добри. Сочи, че искал също
така да го заведе до Велкибротания, където имал братовчеди, или да отидат заедно на
почивка в Турция, Дубай или ОАЕ, но разбира се, само по време на училищните ваканции.
Като си идвал, нямал затруднения в това да вижда детето, тъй като настъпа някаква промяна
в позитивен смисъл, която може би се дължала на израстването на детето. Закупил му
модерен мобилен телефон, за да може да имат видеовръзка, но такава не се осъществила,
като не знаел каква е причината. Последният път се видял с детето през м.април, малко след
това починал брат му и се върнал в България само за погребението. За съжаление през
лятото не успял да си дойде, защото бил 6 месеца на изпитателен срок предвид новата му
10
длъжност.
Майката А. И. А. също бе изслушана пред въззивната инстанция като заявява, че
категорично е против извеждане на детето в чужбина с оглед несигурността, която имали от
страна на бащата- къде живее, какво работи. Била видяла новата му съпруга само веднъж,
когато той дошъл да остави детето. За нея всичко било обвито в някаква мистерия, защото
ищецът преди това имал дълги години връзка с друга жена от гр.Варна, с която детето
изградило отлични отношения. Притеснявала се и от възможността на ищеца да се грижи за
детето, с оглед случките от миналия им живот.Например, ищецът, съпругата му и детето
били отседнали в хотел в гр.Варна за две нощувки, около десет часа вечерта ищецът
отишъл до аптека и взел детето със себе си, тъй като то не пожелало да остане само с
жената, тъй като не я познавало добре и имало някакави притеснение. Детето й се обадило,
че е само в колата, докато баща му е в аптеката и на въпроса й защо не е останало в хотела
при Л.. й отговорило, че не иска при нея. Споделило й че му било досадно да говори на
английски и тя се държала студено. Тя разсейвала притесненията у детето, защото не
искала то да е напрегнато, но не можела да тушира всичко, което му поднасял бащата. Не се
опитвала да влияе на детето за живота му в чужбина-какво е в Тунис, какво е в Германия,
като то й казало, че само гледало в Интернет и било запознато вече. Сочи, че била извън
България само в Румъния, но била с нагласа за пътуване в чужбина. По този въпрос, за да не
се стига до разрешение от бащата, счита че ще си пътуват, когато детето стане на 16 години.
Не се е случвало да иска да отиде с детето в чужбина, да попита за разрешение бащата и той
да не даде такова разрешение, защото с него комуникацията била изключително трудна-
винаги завършвала със заплахи по телефона, поради което била обременена и дори изпитвам
страх да говори с него. За тази комуникация по скайп и по телефона на бащата с детето
пояснява, че причината, за да не се осъществява контакт е, че детето се дразнело, защото
имало период, в който бащата му звънял всеки ден, и се отегчавало от въпросите: „Какво
правите, къде сте“ и да се чувства длъжно да докладва, едва ли не. Според А., зад част от
тези въпроси се криело желанието на бащата да разбере къде е тя и с кого, защото той бил
против нейния живот с човека, с който се опитвала да живее и имала проблеми с това. Освен
това и детето до обяд било на училище, с изключен телефон. От обяд до 17.30ч. било само,
тъй като тя била на работа и не би могла да му оказва влияние. Изцяло комуникацията
зависела от желанието на детето.
Съгласно изготвения пред настоящата инстанция социален доклад от 09.12.2022г.,
бил посетен адреса на свид.Кр.Костадинов. Последният живеел в собствен имот, състоящ се
от две къщи на по два етажа, градина и външен басейн.Хигиенно-битовите условия били
отлични.
Пред настоящата инстанция е представен дългосрочен договор за наем от 09.11.2021г.,
от който е видно, че на К., считано от 01.01.2022г. е предоставено ползването на жилище от
73.90кв.м. в гр.Инглощад/Германия/.
Представено е и удостоверение от 20.04.2022г., съгласно което К. К. работи в Служба
по охрана „Дипл.търг.Ерл“ЕООД-гр.Мюнхен, като служител по сигурността на безсрочен и
11
непрекратен трудов договор/на пълно работно време/Средното му седмично работно време
през последните три месеца било 61.16ч. Служителят не бил назначен на пробен период.
Представени са и фишове за заплати на К. зам.септември, м.октомври и м.ноември 2022г., в
които същият фигурира с адреса по договора за наем.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции за промяна на определения с решение №97/07.02.208г. по гр.д.
№3458/2017г. на ШРС режим на лични отношения на бащата К. И. К. с детето )И., с правно
основание чл.59, ал.9 от СК , претенция за даване на заместващо съгласие на майката за
издаване паспорт на детето )И. и даване на заместващо съгласие за извеждане на детето от
страната от бащата и посещение на конкретно изброени държави-държавите от Европейския
съюз, Сърбия, Северна Македония, Египет, Емирство Дубай/ОАЕ/, Руската Федерация,
Турция и Тунис..
Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и този
родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Тези контакти
следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки
конкретен случай и се създава най-благоприятна възможност за пълноценен контакт на
детето с другия родител, естествено след съобразяване на първо място интересите на детето.
Съгласно чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал. 9 от СК, при изменение на обстоятелствата, съдът може
да измени постановените по-рано мерки, т.е. включително и досежно определения режим на
лични контакти. Основание за изменение на режима на лични отношения, са нови
обстоятелства, влошаващи положението на детето при контакта му с родителя, на когото не
е предоставено упражняването на родителските права, както и обстоятелства, с които би се
подобрило положението на детето при ново разрешение, като промяната може да засяга
обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим или обстоятелства, настъпили
след този момент.
Въз основа на събраните по делото доказателства /СППЕ, социални доклади,
свидетелски показания, заявеното от детето и родителите в съдебно заседание, настоящата
инстанция намира, че са налице предпоставки за промяна на първоначално определения
режим на лични контакти на детето )И. с бащата, поради промяна на релевантните за спора
обстоятелства. Към настоящия момент бащата трайно се е установил в ФРГермания, където
живее и работи. От постановяване на предходното решение са минали близо пет години,
като детето вече е почти на дванадесет години и се нуждае от повече време, което реално да
прекарва със своя баща. Същото е заявило желанието си да се вижда със своя баща и
прекарват време заедно.
Предвид това и с оглед възможността за осъществяване на пълноценен контакт с
бащата, досегашният режим следва да бъде променен. Ръководейки се от интереса на детето
и преценявайки съвкупността от релевантни обстоятелства, съдът счита, че режимът на
лични контакти на бащата с детето, следва да бъде: всяка пълна първа седмица на всеки
нечетен месец през годината/ като първата пълна седмица в месеца се приема за седмицата,
в която има седем дни от понеделник до неделя/ от 18.00ч. в понеделник до 18.00ч. в
12
неделя, като бащата ще взима детето от училище и ще го връща в дома на майката; през
Коледната ваканция – всяка нечетна година от 18.00ч. на 23 декември до 18.00ч. на 28
декември, а когато годината е четна- от 18.00ч. на 28 декември до 18.00ч. на 03 януари.,
като бащата има задължение да взима детето от дома на майката и да го връща отново в
дома на майката; през пролетната ваканция - всяка четна година от 8.00ч. на първия ден от
ваканцията, до 18.00ч. на последния ден от ваканцията, като бащата ще взема детето от дома
на майката и ще го връща обратно там; за рождения ден на детето-бащата ще вземе детето в
деня следващ рождения му ден след училище/независимо дали е първа или втора смяна/ и
ще го върне на следващия ден пак в училище, а ако денят е неучебен-в дома на майката в
18.00ч; ако денят, в която следва да вземе детето е неучебен, ще го вземе за целия ден от
8.00ч. от дома на майката и ще го върне отново там в 18.00ч.; по време на националните и
официални празници (официални почивни дни), всяка нечетна година от 18:30ч. на
предходния ден преди трети март, първи май, шести май, двадесет и четвърти май до
следващия ден до 07:30 часа на училище/занималня, ако са учебни дни или в 20:00 часа ако
не са учебни, в дома на майката, като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в
училище, ако са учебни дни, ако не са учебни дни ще върне детето в дома на майката; през
Великденските празници (официални почивни дни) всяка нечетна година от 08.30 часа на
първия ден на празниците до 20.00 часа на последни ден на празниците, като ще взема и
връща детето от/в дома на майката; през лятната ваканция от 10:00 часа на 01 юли до 19.00
часа на 10 юли.; от 10.00 часа на 01 август до 19.00ч. на 15 август ; от 10.00ч. на 01
септември до 18.00ч. на 05 септември, като детето се взема от дома на майката и се връща
там, като в този случай няма да се прилага определения месечен режим на лични контакти
на бащата с детето.
Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения между баща и син, ще
даде възможност за действителното му осъществяване, за да може детето максимално
пълноценно да контактува и с родителя, на когото не са предоставени родителските права, за
да съхрани и доразвие изградената към момента привъзраност помежду им. Детето е във
възраст, даваща възможност то да може да бъде без майка си за по-продължителен период от
време, без да се налага нейната непосредствена грижа и контрол.
Представеното заключение по СППЕ сочи, че към момента на изследването детето
било изцяло положително повлияно от срещите, контактите и взаимодействието с бащата.
Радвало се, обичало и очаквало с нетърпение срещите с него. Вещите лица са отразили и че
детето се нуждае от запазен периметър на индивидуално общуване с баща си. Събрани са
доказателства/социален доклад, свидетелски показания/ досежно дома, където бащата ще
отсяда с детето при престоите си в България. Липсват данни за действия и нагласи от страна
на бащата, които реално или потенциално да могат да поставят под заплаха физическото,
психическо, емоционално и социално развитие на детето, когато то е при него. Съобщеният
случай/за същия не са ангажирани и доказателства/, че детето било оставено на басейна от
баща си без надзор докато отиде до магазин, е единичен и се касае за период отпреди шест-
седем години. Детето не е и повлияно от това преживяване. Така, на въпроса на вещите
13
лица по СППЕ да посочи една лоша случка с баща си, същото излага, че понякога баща му
обещавал да му вземе нещо/например „Айфон“/, но после не си изпълнявал обещанието.
Към настоящият момент детето осъществява режима на лични контакти с бащата, заедно
ходят на различни места с пресп)И.е.
И двамата родители в съдебно заседание заявиха съгласие с така определения режим
на лични конаткти на бащата с детето.
Досежно предоставяне възможност на бащата да контактува с детето всеки ден по
телефон, Вайбър, Скайп или по друг удобен за детето начин, за времето от 19.00 ч. до 20.00
ч. или в удобен час:.
Съгласно съдебната практика, поддържането на подходящи лични отношения може да
става не само със свиждания, но и чрез други форми на личен контакт на детето с родителя,
включително и при отчитане на възможностите на съвременните средства за
общуване/решение № 51 по гр.д. № 4092/2017 г., IV г.о./. Така на ,малолетното дете следва
да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез
съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не
неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от
родителя, под чиито постоянни грижи е детето. В настоящия случай, съобразявайки
учебните ангажименти на детото, подходящо да се определи времето от 19.00 ч. до 20.00ч. в
дните вторник, петък и неделя, в които майката ще му дължи съдействие при нужда да
осъществява контакт чрез комуникационните технологии с бащата. В интерес на детето е, с
оглед неговите потребности, пол и възраст е да поддържа и развива отношенията си със своя
баща, като затова е необходимо да се предостави възможност на К. да контактува със сина
си в периодите, когато той е извън страната.
Съдът намира, че така предоставената възможност създава баланс между нуждите на
бащата за комуникация с детето и необходимостта на последното от училищна подготовка,
свободно време, почивка, игра с приятели. Самото дете пред вещите лица по СППЕ е
заявило, че не може всеки ден да комуникира с баща си защото е на училище и занималня,
изморява се и не иска да говори. Не се установи майката да въздейства на детето и да
ограничава този вид контакти с бащата.
За пълнота следва да се посочи, че този начин на определяне не следва да се тълкува
като ограничаване на контактите единствено и само до посочените дни, а майката следва да
съдейства на детето в тази посока във всеки момент, в който детето изпита необходимост да
контактува с бащата.
Досежно претенциите да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката
А. И. К.а, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето )И. К.ов К., на основание
чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС, както и разрешение, заместващо съгласието
на майката за пътуване в чужбина на детето, придружавано от своя баща К. И. К., извън
пределите на Република България до държави – членки на Европейския съюз, Сърбия,
Северна Македония, Египет, Дубай/ОАЕ/, Руската Федерация, Турция и Тунис, като
14
преминава и престоява до 14 дни, само в определения режим на лични контакти на детето с
бащата, с цел почивка и екскурзии, през всеки сезон на годината до навършване пълнолетие
на детето,
Разпоредбата на чл. 127а от СК регламентира конкретно родителско право при
условията на съвместно упражняване на родителските права, като при липса на съгласие на
родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, спорът между тях се решава от съда. Целта на
закона в случая е да се гарантира, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем,
като интересите на детето за пътуване в чужбина се преценяват конкретно за всеки отделен
случай, съобразно установените по делото обстоятелства.
В случая детето )И. Симона е на 11г. и 10м., т.е. същото не е на ниска възраст. Бащата
пребивава трайно във ФРГермания, поради което и с оглед възможността за осъществяване
на по-пълноценен контакт между двамата, съдът намира, че не съществува пречка да бъде
издаден паспорт на детето и да бъде дадено разрешение да пътува само до държави членки
на Европейския съюз, като преминава и престоява до 14 дни, с цел почивка и екскурзии, за
срок от пет години, през редовните ваканции за съответната учебна година в периодите само
на режим на лични контакти на бащата с детето, определен в настоящото решение/след
влизането му в сила в тази част/.
Доколкото бащата живее в друга държава, членка на Европейския съюз, това би дало
възможност за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения
между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Възможността детето да
пребивава при баща си в Германия или да посещават с цел почивка други държави, членки
на Европейския съюз /Германия е страна по Шенгенското споразумение с почти всечки
страни от Европейския съюз/ само в рамките на определен режим на лични контакти през
учебните ваканции/за който е налице влязъл в сила съдебен акт/, е в негов интерес, тъй като
се създават условия за общуване в семейната среда на този родител. Не в интерес на детето
да общува за по-продължително време с баща си единствено по начин, който предпоставя
последният да търси къде да преспиват в РБългария. Това е в съответствие със съдебната
пракитка /ППВС № 1 от 1974/, съгласно която поддържането на лични отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права,
следва да става в неговото местожителство или местопребиваване.
Доколкото разрешение се дава единствено по отношение на държавите от Европейския
съюз, то се гарантира, че установеното местожителство на детето при отглеждащия родител
няма да бъде едностранно променено и че режимът за връщане на детето в местоживеенето
му при другия родител ще бъде обвързващ. Държавите - членки не са загубили своята
самостоятелност, но са станали част от общност с общовалидна регулация и
общоприложими защитни механизми.
Установи се по делото, че бащата има осигурени подходящи жилищи условия, че има
подкрепата на настоящата си съпруга, която се разбира добре с детето/заявеното от него
пред настоящата инстанция и пред вещите лица по СППЕ, свидетелски показания/.
15
Действително, детето при изслушването си пред въззивната инстанция заяви, че много
не искало баща му да го води в Германия, защото малко го било страх, тъй като не било
ходило в чужбина и се притеснявал от това как е там, както и че искало да отиде на други
места, но като стане на 16г., защото майка му казала, че като е малко детето не е хубаво и
може да се изгуби, но съдът намира, че така заявеното от него не отразява действителните
му желания за пътуване с бащата, а е провокирано от казано му от неговата майка. В
подкрепа на това е и изложеното от вещите лица по назначената СППЕ, които сочат, че
тревожността, недоверието, негативните фантазии на майката към бащата се интегрирали от
детето, макар и нецеленасочена тя да е предприемала такива действия. Самата ответница
заяви при изслушването си пред настоящата инстанция, че не е посещавала други държави,
освен Румъния, както и че детето може да излиза от страната едва след навършване на 16
години.
Вещите лица са посочили също, че детето искало да бъде с баща си, искало да
пътува с него и се чувствало щастливо и удовлетворено при контактите, които му били и
нужни. Само поради липсата на житейски опит в друга държава, то не можело категорично
да заяви дали иска или не да отиде там.
Както бе посочено по-горе, установи се че бащата трайно пребивава във
ФРГермания, поради което на същия следва да бъде дадена възможност да взема при себе си
детето в рамките на определен режим на лични контакти през учебните ваканции, съответно
да прекарва отпуската си с него в Германия и другите държави членки на Европейския съюз.
Няма пречка детето да посещава сочените държави с баща си, естествено при желанието от
страна на самото дете.
По този начин ще бъде защитен и неговия интерес - правото му на свободно
предвижване, правото да пътува и опознава различни държави и култури, което разширява
неговия мироглед и пътуванията в този обем ще се отразят благоприятно на неговото
възпитание и развитие като цяло.
Не следва да бъде издавано разрешение заместващо това на майката за пътуване на
детето до Сърбия, Северна Македония, Руската Федерация, Турция и Дубай/ОАЕ/,
доколкото не се ангажираха доказателства за наличието на конкретна необходимост за
пътуване на детето до тези дестинации. Не следва да бъде давано разрешение за пътуване на
детето и до РТунис. Действително ангажираха се доказателства досежно сключен брак на
бащата с тунизийска гражданска, което предпоставя пътувания от негова страна до сочената
държава по време на предоставения му отпуск. Но видно от публикациите на официалния
сайт на Министерството на външните работи на Република България, за РТунис е дадено
повишено ниво на риск-3, като е препоръчано на българските граждани да се въздържат от
пътуване. Предвид това и с оглед интереса на детето, български гражданин, настоящата
инстанция намира, че не следва на този етап да бъде издавано разрешение за пътуване до
тази държава. Дадено е разрешение за пътуване до редица държави, членове на Европейския
съюз, което напълно ще задоволи необходимостта от пълноценен контакт между бащата и
детето, още повече че към момента последното не е излизало извън страната.
16
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че не следвало да се
дава разрешение за пътуване на детето, тъй като не било ясно какви били условията при
бащата. Пред настоящата инстанция бащата бе изслушан и заяви, че работи в немска фирма
и живее в жилище под наем със съпругата си, за които твърдения ангажира и
доказателства/договор за наем, удостоверение от немски работодател-същият, за който
излага твърдения при изслушването му в съдбно заседание-/“Хелмут Ерл“ от гр.Мюнхен/,
фишове за получени възнаграждения от м.септември, октомври и ноември 2022г./ В този
смисъл са и показанията на ангажираните от него свидетели. В случая не се касае до
хипотеза, при която родител който претендира предоставяне на родителски права да живее
преимуществено в друга държава, което налага и детето да пребивава преимуществено в
тази държава, за да се налага обстойно обследване на условията, при които детето ще живее
там., а става дума за епизодични посещения-само в рамките на съдебните ваканции и то при
желание от страна на детето. Освен това и както Германия, така и страните от Европейския
съюз, са с висок жизнен стандарт и силно развита социална политика, включително и по
отношение на децата.
Настоящата инстанция намира за неоснователна заявената от страна на майката
опасност за отвличане на детето от страна на бащата. Действително бащата споделя за
заявена в миналото закана за вземане на детето, но твърди, че съжалява за това и че казаното
от него било в състояние на афект поради незпазено обещание от страна на майката да
вземе )И.. Заявява, че много силно обича детето и не би му навредил И към момента бащата
осъществява с детето режима на лични контакти, включително водейки го за по няколко дни
на различни дестинации в страната. като липсват данни за поведение поставящо детето в
риск. Майката заявява случай, в който детето около 22.00ч. й звъннало, за да каже, че е само
в колата и чака баща си, който влязъл в аптека, но съдът не намира поведението на бащата
за рефлектиращо върху родителския му капацитет /наложило се е закупуване на
медикаменти, детето не е било съгласно да остане със съпругата на баща си в хотела и за
последния единствената възможност е била да го вземе със себе си/. Що се касае до
издадената заповед за домашно насилие по гр.д.№2795/2019г. на ШРС, то същата е
издадена по отношение и на детето, само доколокто е прието извършено домашно насилие в
негово присъствие, но самата заповед не препятства постановения режим на лични
контакти между бащата и детето. Самото дете при изготвяне на СППЕ сочи, че не си спомня
насилие от страна на баща му към майка му, не си спомня да я е обиждал или заплашвал.
Няма каквито й да е доказателства за физическо или психическо посегателство върху детето.
Напротив, видно от заключението по СППЕ, бащата притежавал добър родителски
капацитет и възможности /личностови и материални/ да задоволи емоционалните и
развитийни нужди, да полага грижи и да взема самостоятелни решения за отглеждането и
възпитанието на детето. Между детето и баща му съществувала силна привързаност,
характерна за диадата родител - дете. Отношенията им имали характер на любов, обич,
грижа и са източник на радост и щастие и за двамата. Към момента на изследването К.
показал значителна личностова зрялост и социализация, които въпреки негативите към
17
бившата му съпруга и нейния бивш съжител, не биха повлияли отрицателно на
отношението към сина му.
Не са ангажирани доказателства за осъждане на бащата, а събраните по друго
производство СПЕ не се явяват такова надлежно доказателство в настоящото производство.
С оглед изложеното по-горе, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта касателно определения режим на лични контакти на детето )И. с бащата
К. И. К., като спорът следва да се реши в посочения по-горе смисъл, а именно бъде
определен режим на лични контакти: всяка пълна първа седмица на всеки нечетен месец
през годината/ като първата пълна седмица в месеца се приема за седмицата, в която има
седем дни от понеделник до неделя/ от 18.00ч. в понеделник до 18.00ч. в неделя, като
бащата ще взима детето от училище и ще го връща в дома на майката; през Коледната
ваканция – всяка нечетна година от 18.00ч. на 23 декември до 18.00ч. на 28 декември, а
когато годината е четна- от 18.00ч. на 28 декември до 18.00ч. на 03 януари., като бащата
има задължение да взима детето от дома на майката и да го връща отново в дома на майката;
през пролетната ваканция - всяка четна година от 8.00ч. на първия ден от ваканцията, до
18.00ч. на последния ден от ваканцията, като бащата ще взема детето от дома на майката и
ще го връща обратно там; за рождения ден на детето-бащата ще вземе детето в деня следващ
рождения му ден след училище/независимо дали е първа или втора смяна/ и ще го върне на
следващия ден пак в училище, а ако денят е неучебен-в дома на майката в 18.00ч.; ако
денят, в която следва да вземе детето е неучебен, ще го вземе за целия ден от 8.00ч. от дома
на майката и ще го върне отново там в 18.00ч.; по време на националните и официални
празници (официални почивни дни), всяка нечетна година от 18:30ч. на предходния ден
преди трети март, първи май, шести май, двадесет и четвърти май до следващия ден до 07:30
часа на училище/занималня, ако са учебни дни или в 20:00 часа ако не са учебни, в дома на
майката, като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в училище, ако са учебни
дни, ако не са учебни дни ще върне детето в дома на майката; през Великденските празници
(официални почивни дни) всяка нечетна година от 08.30 часа на първия ден на ваканцията
до 20.00 часа на последни ден от ваканцията, като ще взема и връща детето от/в дома на
майката; през лятната ваканция от 10:00 часа на 01 юли до 19.00 часа на 10 юли.; от 10.00
часа на 01 август до 19.00ч. на 15 август ; от 10.00ч. на 01 септември до 18.00ч. на 05
септември, като детето се взема от дома на майката и се връща там, като в този случай няма
да се прилага определения месечен режим на лични контакти на бащата с детето, като се
предостави и възможност на бащата да контактува с детето всеки вторник, петък и неделя,
по телефон, „Вайбър“, „Скайп“ или по друг удобен за детето начин, за времето от 19.00 ч.
до 20.00 ч..
Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е дадено разрешение,
заместващо това на майката за пътуване на детето до Норвегия и Швейцария, съответно с
което е отхвърлено искането за издаване на разрешение за пътуване на детето до Тайланд,
Алжир, Мароко, Босна и Херциговина и ОАЕ, доколкото искане за издаване на разрешение
за пътуване на детето до тези държави не е заявявано и не е въведено по надлежния ред за
18
разглеждане в настоящото производство.
В останалата обжалвана част/относно даденото разрешение за издаване паспорт на
детето и разрешение за пътуване до държавите, членки на Европейския съюз, и отхвърляне
на претенцията за издаване на разрешение за пътуване на детето до Турция, Сърбия,
Северна Македония, държави от Руската Федерация, Тунис и Дубай./, като правилно и
законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.
Доколкото искането за промяна на режима на лични отношения на бащата с детето и за
даване на заместващо разрешение са уважени частично и доколкото не би могло да се
определи какви части от направените от страните разноски за адвокатски възнаграждения са
съразмерни на уважената част от претенциите, то разноските на страните за въззивната
инстанция следва да останат в тяхна тежест така както са направени.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №386 от 18.05.2022г. по гр.дело №1059/2021г. на ШРС само в
частта, с която е изменен определения с решение №97/07.02.2018г. по гр.д.№ 2458/2017г.
на ШРС режим на лични контакти на бащата К. И. К. с детето )И. К.ов К., като: майката се
задължава да дава възможност на детето да контактува с бащата всеки ден чрез видео
връзка, скайп, месинджър или друг начин за комуникация за времето от 19.00 ч. до 20.00 ч.,
както и относно режима на лични срещи на детето )И. К.ов К., с бащата К. И. К., както
следва: 1/всяка първа и трета седмица в месеца от 18:00 часа в петък до 07:30 часа в
понеделник, като бащата взема детето от училище и го връща на училище в понеделник;
2/за рождения ден на детето 10.03. /десети март/: в сяка четна година от 10:00 часа, ако не е
учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време с бащата, а нечетна с майката, като детето
ще остане с пресп)И.е при бащата до 08:30 часа, ако е учебен ден и е първа смяна и до 13:30
часа, ако е учебен ден и е втора смяна и до 20:00 часа, ако не е неучебен ден на 11.03.
(единадесети март), като бащата следва да върне детето в училище, ако е учебен ден или в
дома на майката в 20:00 часа, ако е неучебен ден; всяка нечетна година от 10:00 часа, ако не
е учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време на 11.03. (единадесети март) детето
следва да остане с пресп)И.е в дома на бащата до 08:30 часа, ако е учебен ден и е първа
смяна, до 13:30 часа, ако е учебен ден и е втора смяна и до 20:00 часа, ако не е неучебен ден
на 12.03. (дванадесети март), като бащата следва да върне детето в училище, ако е учебен
ден или в дома на майката в 20:00 часа, ако е неучебен ден. 3/на Коледа всяка нечетна
година от 10.00 ч. на 24.12. до 12.00 ч. на 26.12. 4/на Нова година, всяка четна година от
10.00 ч. на 30.12. до 12.00 ч. 03.01.; 5/на всички национални празници (официални почивни
дни), всяка нечетна година от 18:30 часа на предходния ден преди 03.03 (трети март), 01.05.
(първи май), 06.05. (шести май), 24.05. (двадесет и четвърти май) до следващия ден до 07:30
часа на училище/занималня, ако са учебни дни или в 20:00 часа, като бащата ще взема детето
от училище и ще го връща в училище, ако са учебни дни, ако не са учебни дни в дома на
19
майката; 6/през великденски празници (официални почивни дни) всяка нечетна година от
08:30 часа на първия ден на ваканцията до 20:00 часа на последни ден от ваканцията, като
ще взема и връща детето от/в дома на майката;7/през лятната ваканция от 10:00 часа на
01.07. (първи юли) до 19:00 часа на 14.07.; от 10:00 часа на 15.08. до 19:00 часа на 31.08.; от
10:00 часа на 01.09. (първи септември) до 18:00 часа на 10.09., като детето се взема от дома
на майката и се връща обратно там., на основание чл. 59, ал. 9 СК, като вместо това в тази
част постановява:
ИЗМЕНЯВА определения с решение №97/07.02.2018г. по гр.д.№ 2458/2017г. на
ШРС режим на лични контакти на бащата К. И. К. с ЕГН**********, постоянен адрес: гр.
В----, с детето )И. К.ов К. с ЕГН**********, като ОПРЕДЕЛЯ същия както следва: всяка
пълна първа седмица на всеки нечетен месец през годината/ като първата пълна седмица в
месеца се приема за седмицата, в която има седем дни от понеделник до неделя/ от 18.00ч.
в понеделник до 18.00ч. в неделя, като бащата ще взима детето от училище и ще го връща в
дома на майката; през Коледната ваканция – всяка нечетна година от 18.00ч. на 23
декември до 18.00ч. на 28 декември, а когато годината е четна- от 18.00ч. на 28 декември
до 18.00ч. на 03 януари., като бащата има задължение да взима детето от дома на майката и
да го връща отново в дома на майката; през пролетната ваканция - всяка четна година от
8.00ч. на първия ден от ваканцията, до 18.00ч. на последния ден от ваканцията, като бащата
ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; за рождения ден на детето-
бащата ще вземе детето в деня следващ рождения му ден след училище/независимо дали е
първа или втора смяна/ и ще го върне на следващия ден пак в училище, а ако денят е
неучебен-в дома на майката в 18.00ч.; ако денят, в която следва да вземе детето е неучебен,
ще го вземе за целия ден от 8.00ч. от дома на майката и ще го върне отново там в 18.00ч.; по
време на националните и официални празници (официални почивни дни), всяка нечетна
година от 18:30ч. на предходния ден преди трети март, първи май, шести май, двадесет и
четвърти май до следващия ден до 07:30 часа на училище/занималня, ако са учебни дни или
в 20:00 часа ако не са учебни, в дома на майката, като бащата ще взема детето от училище и
ще го връща в училище, ако са учебни дни, ако не са учебни дни ще върне детето в дома на
майката; през Великденските празници (официални почивни дни) всяка нечетна година от
08.30 часа на първия ден на празниците до 20.00 часа на последни ден от празниците, като
ще взема и връща детето от/в дома на майката; през лятната ваканция от 10:00 часа на 01
юли до 19.00 часа на 10 юли.; от 10.00 часа на 01 август до 19.00ч. на 15 август ; от 10.00ч.
на 01 септември до 18.00ч. на 05 септември, като детето се взема от дома на майката и се
връща там, като в този случай няма да се прилага определения месечен режим на лични
контакти на бащата с детето; Бащата има право да контактува с детето всеки вторник,
петък и неделя, по телефон, „Вайбър“, „Скайп“ или по друг удобен за детето начин, за
времето от 19.00 ч. до 20.00 ч..
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е дадено разрешение, заместващо това на
майката за пътуване на детето до Норвегия и Швейцария, съответно с което е отхвърлено
искането за издаване на разрешение, заместващо това на майката, за пътуване на детето до
20
Босна и Херциговина,Тайланд, Алжир, Мароко и ОАЕ
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата, обжалвана част.
В частта, касателно изменения режим на лични контакти, решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. В
останалата част, касателно претенциите с правно осонвание чл.127а от СК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21