№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа
докладваното
от
съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 663 по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2628/12.02.2019г. от Р.Г.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. М.И., в качеството му на длъжник по изп.д. № 20188080400015 на ЧСИ З.Д., срещу
отказа на ЧСИ да прекрати производството по изп.д., обективиран в съобщение
изх.№ 871/15.01.2019г. Излага
оплаквания, че по отношение на процесното вземане е започнала да тече давност
от момента на влизане на заповедта по чл. 410 от ГПК и на 10.11.2009г. е
издаден изпълнителен лист. Той се е позовал на изтекла погасителна давност,
след като настоящото изп.д. е образувано през м.01.2018г. Изпълнителният лист
не удостоверява изпълняемо право, което може да е предмет на принудително
изпълнение. Вярно, че взискателят със становище вх.№ 4726/15.03.2018г. е заявил, че е било образувано изп.д. №
9/2010г. на ЧСИ М.Пашова, преобразувано в последствие в изп.д. № 2579/2011г. на
ЧСИ М.Бъзински, по-които са били предприемани действия по принудително
изпълнение, като датите на които са извършване са били бланкетно въведени. По
същество не са били наведени конкретни твърдения за настъпили преди образуване
на настоящото изп.д. обстоятелства, които да са прекъснали давността и не са
ангажирани доказателства за предприети действия за принудително изпълнение през
период надхвърлящ 5-годишния давностен срок, считано от издаване на
изпълнителния лист. Поради изричното
позоваване на изтекла погасителна давност, счита, че отказът на ЧСИ З.Д. да
прекрати производството е незаконосъобразен. Моли се за решение, с което да
бъде отменен, ведно със законоустановените от това последици и присъждане на
сторените при обжалването разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК в писмени
възражения взискателят „Айкарт“ АД /с
предишно наименование „Интеркарт Файнанс“/, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Дж.Баучер“, № 76А, ет. 8, представлявано от
изп.директор Явор Петров, чрез адв. В.Я., оспорва жалбата, като неоснователна.
Моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения защо счита, че вземането на дружеството не е погасено по давност.
Прави доказателствени искания.
ЧСИ е излжил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от
ГПК за неоснователност
на жалбата.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20188080400015 на ЧСИ З.Д. е образувано по молба вх. № 752/15.01.2018г., към която е
приложен издадения на 07.12.2009г. в полза на „Интеркарт Файнанс“ АД, ЕИК
********* изпълнителен лист, съгласно заповед за изпълнение от 31.08.2019г. по
ч.гр.д. № 9006/2009г. на 34-ти състав на ВРС, насочена срещу Р.Г.Д., с която е
осъден да заплати сумата от 24484.92лв., представляваща неиздължено задължение
по сключения между страните договор от 14.02.2009г. iCard Mastercard Gold,
лихва за забава в размер на 317.31лв. за периода от 01.03.2009г. до
07.05.2009г. , лихва за забава в размер на 1855.55лв., дължима за периода от
07.05.2009г. до 20.08.2009г., както и сторените съдбно-деловодни разноски в общ
размер на 772.45лв.
На
19.02.2018г. е връчено съобщение на длъжника Р.Г.Д. за образуваното срещу него
изп.д. № 20188080400015 на ЧСИ З.Д..
На
28.02.2018г. длъжникът Р.Г.Д., чрез адв. М.И. се е позовал на изтекла погасителна давност
по отношение на вземането по изпълнителния лист, издаден на 10.11.2009г., по
който е образувано през м.01.2018г. изп.д. Поискал е произцводството да бъде прекратно.
На
13.03.2018г. е постъпило становище от „Айкарт“ АД, чрез адв. В.Я., в което сочи,
че неосноватлно възраженвито на длъжника
за настъпила погасителна давност по отношение на вземането по настоящото изп.д.
и недопустимо искането ЧСИ да приложи погасителната давностза предявената по
делото претенция и да прекрати делото. Приеме ли ЧСИ искането за допустимо, то
според въззивника е неоснователно, излагайки подробно съображенията си за това.
Искането следва да бъде отхвърлено.
С
постановление от 15.01.2019г. ЧСИ
отказал да прекрати производството по изп.д., като на 05.02.2019г. е
връчено на длъжника Р.Г.Д. съобщение с горното съдържание, като на
страната указана възможността да го
обжалва на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Настоящият състав намира, че жалба вх. №
2628/12.02.2019г. е допустима за разглеждане, предвид това, че е подадна в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна-длъжник по
изпълнението, насочена е срущу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и при наличието
на правен интерес. Следва произнасяне по съществото на спора.
Жалба вх. № 2628/12.02.2019г. е неоснователна.
За да достигне до този извод, съдът има предвид следното:
Основанията
за прекратяване на производството по изп.д. са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 433 от ГПК. Не е налице обаче нито една от предвидните от
законодателя хипотези.
Оплакванията
на жалбоподателя-длъжник са за погасено по давност вземане по издадения на
07.12.2009г. изпълнителен лист, по който е образувано настоящото изп.д.,
молбата за образуване на което е
постъпила на 15.01.2018г., но ЧСИ е отказал да прекрати производството.
Твърденията за погасено по давност вземане и неговата недължимост не биха могли
да бъдат обсъждане в настоящото производство, а биха могли да бъдат предмет на
иск с правно осн. чл. 439 от ГПК. Едва при основателност на исковата претенция
и влязло в сила решение в този смисъл, това би било основание за прекратяване
на производството, според предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Нито се
твърди, нито с установява успешно за Д. разрешен спор, в който да е призната
недължимостта на вземанато на „Айкарт“ АД, по издадния на 07.12.2009г.
изпълнителен лист, като погасено по давност. Преди това, не е налице
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, както и което и да е друго от тези
по чл. 433 от ГПК, за да бъде прекратено законосъобразно производството по
настоящото изп.д. Поради този извод, не се налага и събирането на посочените от
ответното по жалбата дружество доказателства.
Жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на
спора, в полза на Христо Илиев Павлов следва да бъдат присъдени сторените по
настоящото дело разноски-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
200.00лв., заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 27 по
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2628/12.02.2019г. от Р.Г.Д., ЕГН **********
***, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20188080400015 на ЧСИ З.Д., образувано от „Айкарт“ АД /с предишно наименование „Интеркарт
Файнанс“/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Дж.Баучер“, № 76А, ет. 8, представлявано от изп.директор Явор Петров, насочена
срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по
изп.д., обективиран в съобщение изх.№ 871/15.01.2019г., понеже вземането по
приложения изпълнителен лист е погасено
по давност, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Определението не подлежи
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: