РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Златоград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100059 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ,,Й. Б.‘‘ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район М., ж.к. М. , Б. п. С., сграда , представлявана от М.
С. и Д. К. К., чрез адв. Г. И. З., съдебен адрес: гр. С., район О., ул. ,,Б. К.‘‘ №,
вх. , ет. , ап. , срещу Р. Ц. З., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Н., ул. ,,М.
Г.‘‘ №, с правно осн. чл. 422, вр. с 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Пълномощникът на ищеца твърди, че представляваното от него
дружество е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу Р. Ц. З.. Заповед е издадена, но съдът е указал на дружеството,
че може да предяви иск относно вземането си, поради факта, че издадената
заповед за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Адвокат Г. З. твърди, че Р. З. е сключил с ,,Й. Б.‘‘ ЕАД допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********
от 20.05.2020г. и Договор за лизинг от същата дата за A. 1. ***** G. + T. A. TV.
Р. З. е сключил с ,,Й. Б.‘‘ ЕАД Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 20.05.2020г., като с посочения договор
закупува H. T. ** M. на преференциална цена.
Р. З. е сключил с ,,Й. Б.‘‘ ЕАД Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 29.06.2021г., като с посочения договор
закупува D. C. T. D. ** C. t. d. на преференциална цена.
Р. З. е сключил с ,,Й. Б.‘‘ ЕАД Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******** от 26.04.2021г.
Р. З. е сключил с ,,Й. Б.‘‘ ЕАД Договор за мобилни услуги с
1
предпочетен номер ********** от 26.04.2021г. и Договор за лизинг от същата
дата за S. G. ** F. *** GB G..
Представителят на ищеца твърди, че длъжникът Р. З. не е изпълнил
задълженията си по договорите, поради което те са прекратени едностранно от
представляваното от него дружество на 01.03.2022г.
Твърди също, че ответникът дължи на представляваното от него
дружество сумата 1498,15 лева, която сума представлява абонаментни такси,
такси за потребление на мобилни услуги, вноски по договор за лизинг, както и
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за лизинг, като
неустойките са в размер на 3-месечни такси (едната) и другата,
представляваща разлика между цената на устройството без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство
на преференциална цена.
В исковата молба подробно описва всяко от горепосочените
задължения по кой договор от петте се претендира и в какъв размер.
В съдебно заседание, чрез писмена молба до съда ищецът поддържа
предявеният иск с подробна аргументация. Претендира за разноски по делото.
Ответникът се представлява от особения представител адв. З. Д., който
оспорва предявеният иск. Твърди, че липсват доказателства за предсрочната
изискуемост, както и че представляваният от него не е получил покана за
изпълнение на задължението.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
По делото са приложени всички посочени в исковата молба договори
за мобилни услуги и за продажба на посочените технически устройства, които
са подписани от страните и са произвели своите правни последици.
Договорите са приложени и по ч.гр.д. 298/2023г., приложено по настоящото
исково производство. Приложени са и общите условия към договорите.
По делото е назначена и изпълнена ССЕ от вещото лице С. Щ.. Съдът
приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.
Вещото лице е изпълнила и допълнително заключение, което съдът също
приема като обективно, компетентно и пълно. От основното и
допълнителното заключение се установява, че:
След запознаване с материалите по делото и предоставените
материали от „ Й. Б.” ЕАД, вещото лице установява, че:
Ответникът по делото Р. Ц. З. е сключил допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 20.05.2020
г. и договор за лизинг от същата дата за устройство A. I. **** G. +T. ** A. TV.
Съгласно клаузите на договора цената на избраният месечен план е
39.99 лв. Договорено е датата на издаване на фактурите да бъде 15-ти всеки
месец.
На същата дата /20.05.2020 г./ ответникът по делото сключва Договор
2
за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 20.05.2020 г. за
закупуване на преференциална цена на мобилен апарат H. T. * G M..
На 29.06.2021 г. Р. Ц. З. сключва нов договор с ищеца по делото за
предоставяне на Мобилни услуги с предпочетен номер **********, като с
посоченият договор закупува и D. C. T. D. ** C. t. d..
Ha 26.04.2021 г. ответникът по делото сключва договор c ,,Й. Б." ЕАД
за предоставяне на Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от
26.04.2021 г. и Договор за лизинг от 26.04.2021 г. за S. G. ** ***GB G..
След извършената проверка на материалите по делото и предоставени
извлечения от сметка 411 ,,Клиенти" с аналитичност Р. Ц. З. от „Й. Б. ” ЕАД
гр. С., вещото лице установява, че:
Счетоводството на ,,Й. Б.“ ЕАД е водено редовно, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството. Фактурите се осчетоводяват по
кредита на сметки 703 сметка ,,Приходи от услуги“, по съответната
аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга, кредит ДДС 4532
ДДС продажби и дебит 411 ,,Вземания от клиенти“.
Ответникът по делото е сключвал договори и допълнително
споразумения към тях за Мобилни услуги и лизингови договори за пет
предпочетени номера, а именно:
S Предпочетен номер ********:
S Предпочетен номер **********;
S Предпочетен номер **********;
S Предпочетен номер **********;
S Предпочетен номер ********.
Съгласно предоставените извлечения от счетоводните сметки за
издадените от ,,Й. Б.“ ЕАД фактури и плащанията към тях, за периода от
01.12.2021 г. до 30.09.2024г. за предоставяне на мобилни услуги,
задълженията са както следва:
Абонаментен Номер наДатаСума по фактураДата наПлащане вСалдо
фактура в лв.плащанелв.
номерфактура
........
........5.12.2021г.200.848.6.2022200.00
.....5.1.2022г.167.10
.......5.2.2022г.20.04
**********5.3.2022г. 1310.17
Общо: 1 698,15 200,00 1498,15
Крайно салдо към 30.09.20241498,15
3
По сключените лизингови договори месечните задължения на Р. Ц. З.
към „ Й. Б.“ ЕАД са, както следва:
АбонатенМобиленУстройствоЛизингова
№поствноска
******************S. G. ** F. ***GB G.35,59
АбонатенМобиленУстройствоЛизингова
№поствноска
*********
**********A. I. ***** G. + T. ** A. TV21,69
Начислените и неплатени неустойки от ,,Й. Б.“ ЕАД по сключените
договори с Р. Ц. З., са както следва:
Мобилен номерНеустойка за услугаНеустойка за устройствоВсичко
********114.1930.11144,30
**********24.9689.03113,99
**********49.460.0049.46
**********132.60268,47401.07
********38.020.0038.02
ОБЩО:359,23387,61746,84
Видно от представените извлечения, неизплатените задължения на Р.
Ц. З. към ,,Й. Б." ЕАД гр. С. са в размер на 1 498,15 лв.(Хиляда четиристотин
деветдесет и осел лева и 15 ст.) в т.ч.
Начислени, неплатени задължения за мобилни услуги по сключените
договори и допълнителни споразумения в размер на 109.82 лв.;
г Начислени, неплатени задължения по лизингови вноски по
сключените договори за закупуване на устройства в размер на 641.49 лв.;
Нечислени неплатени неустойки на стойност 746,84 лв.
Надплатени суми по предходни договори, извън тези, описани в
исковата молба няма.
В съдебно заседание на 28.10.2024г. вещото лице уточнява, че не е
установило наличие на стари задължения в посочените фактури. Тоест, за
всеки месец, както е издадена фактурата за всяко задължение се отразява
задължението за този месец.
След извършената проверка и анализ на представените на вещото лице
4
фактури за ползваните мобилни услуги по сключени договори и споразумения
към тях между Р. Ц. З. и „Й. Б.“ ЕАД гр. С., същото е установило, че няма
надплатени суми по предходни договори, извън тези, описани в исковата
молба.
За процесният период има платена сумата в размер на 200.00 лв., която
е отразена като плащане на 08.06.2022 г. и е отразена в намаление на
задължението по фактурата ********/05.12.2021 г.
Задълженията за всеки абонаментен номер, съгласно фактурите е:
Мобилен номерАбонаментенКраткиВноскаНеустойкиОбщо без ДДС
плантекстовилизинг
съобщения
**********15,070,120,0038,0253,21
**********21,770,000,0049,4671,23
***********60,340,33130.14144,30335,1 1
***********62,000,00605,03401.071 068,10
***********16,740,000.00113,99130,73
общо без ДДС175,920,45735,17746,841 658,38
Всичко с ДДС211,100,54735,17746,841 693,65
В съдебно заседание на 03.12.2024г. вещото лице пояснява, че при
фактурирането платената сума от 200 лева е приспадната. Няма надвнесени
суми, няма и включени във фактурите стари задължения.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е частично основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен за претендираните суми с изключение на сумите,
представляващи неустойки при предсрочно прекратяване на договрите за
разликата между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
преференциална цена, както и за неустойка, представляващи 3-месечни такси
при прекратяване.
На първо място следва да се посочи, че между дружеството – ищец,
представляващо мобилен оператор и ответникът Р. Ц. З. са налице валидно
сключени договорите за мобилни услуги и за лизинг, посочени в исковата
молба. Същите са приложени по исковото производство и заповедното
производство, като са подписани от страните. По заповедното производство са
приложени издадените фактури, за които няма доказателства да са оспорени.
Напротив, налице е частично плащане от 200 лева, отнесено по фактура
*******/05.12.2021г. Това плащане представлява признание от ответника, че
5
се е задължил по договорите и е ползвал услугите, които са му предоставени.
Ищецът по делото, в качеството си на доставчик на мобилни услуги е
изпълнил своето задължение, като е предоставил достъп до своята мрежа на
ответника, който явно се е възползвал и е ползвал услугите. По силата на
договора ответникът дължи такса за самия достъп до мрежата и отделно
дължи плащане всеки месец, наред с таксата и стойността на предоставените
му и ползвани мобилни услуги. Ответникът не е изпълнил това си
задължение, което се установява от заключението на вещото лице Щ.. По
силата на договора и общите условия, задължението за месечни такси не
зависи от това дали абонатът реално е ползвал мобилната услуга.
Ответникът дължи и съответните лизингови вноски за получените от
него устройства, тъй като това е един вид договор за продажба на разсрочено
плащане. Същият не е върнал устройствата и ищецът претендира тяхната
стойност.
Претенцията обаче за двете неустойки, посочени по-горе е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Като размер тя е най-
голяма от всички претендирани задължения, а именно в размер на 746,84 лева.
Тази претенция практически е половината от общо претендираната сума. В
съдебната практика се приема, че тези неустойки не се дължат при
прекратяване на договорите, защото за неизпълнение на парично задължение
от страна на потребителя, на същият се възлагат едновременно няколко вида
неустойки. Това навежда на мисълта за неравноправност на клаузите за
неустойки, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Тези
клаузи са уговорени във вреда на потребителя, те не отговарят за изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. За последния се въвежда
задължението да заплати необосновано висока неустойка.
Изводът за неравноправност се засилва още повече от обстоятелството,
че едновременно се натрупват няколко неустойки за едно и също
неизпълнение на задължение. Тоест, стига се до изводът, че се преследва
съвсем друга цел, именно прекомерно обогатяване на доставчика на услуга.
По този начин уговорените неустойки излизат извън присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради
което се явяват нищожни.
Освен гореизложеното, следва да се посочи, че клаузите за неустойки
не са индивидуално уговорени, а са били изготвени предварително, поради
което потребителят не е имал възможност да преговаря по тяхното
съдържание. Сключените договори, които съдържат клаузите за неустойки са
при Общи условия и се поднасят за подпис на потребителя като бланки.
Относно клаузата за неустойка, представляваща разлика между цената
на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения с потребителя договор за закупуване на устройство на
преференциална цена, следва да се посочи, че не е ясно каква е цената на
устройствата без абонаментен план, тоест така наречената пазарна цена. При
условие, че тази цена не е ясна, а цената на договор за продажба по принцип е
6
съществен елемент от този договор, то е налице недействителност на
договора, като противоречащ на добрите нрави.
За мобилният оператор е била налице и възможност да поиска
връщане на предоставените устройства, за да може те да бъдат предоставени
на друг потребител. Това не е направено, а е направено искане да бъдат
заплатени всички неплатени лизингови вноски. Със заплащане на тези вноски,
мобилният оператор следва да се счита възмезден.
Относно клаузата за дължимост на неустойка в размер на три
стандарнти месечни абонамента, следва да се посочи, че като размер тази
претенция е доста висока. В случая не се държи сметка за действителните
вреди, които операторът би претърпял. Тази неустойка е обвързана не с
уговорените в конкретния договор размери на месечни абонаменти, а с така
наречените стандартни месечни абонаменти, които са в по-висок размер. По
този начин се стига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
В горния смисъл е и съдебната практика на ОС С.- Реш.
№206/16.10.2024г. по в.гр.д. №296/2024г. и Определение №95/07.03.2024г. по
в.ч.гр.д. №80/2024г., ОС П.- Реш. №1369/08.11.2022г. по в.гр.д. №1638/2022г.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията за
заплащане на двата вида неустойки, формиращи сумата 746,84 лева следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна, тъй като договорените клаузи
противоречат на добрите нрави.
В случая ищецът, чрез своя представител сочи, че е прекратил
предсрочно договора, като е уведомил писмено ответника. По делото е
приложено изпратеното съобщение, за което обаче липсват доказателства, че е
връчено със сигурност. По това обстоятелство, относно връчването, съдът
намира, че е без значение в случая, защото двугодишните срокове по всички
договори са изтекли и задълженията не са изпълнени от страна на ответника
(заключението на вещото лице). Договорите, които са сключени през 2021г. са
с изтекъл срок през 2023г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 20.12.2023г., тоест когато срокът изтече той кани длъжникът да
изпълни вместо кредитора.
Дори да се приеме обратното, в случая от чл. 19б от общите условия се
налага изводът, че когато потребителят не е платил дължимите суми, след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, операторът
може еднострано да прекрати индивидуалния договор. Липсва изискването в
тази клауза прекратяването да стане писмено.
Такова писмено прекратяване се изисква да се направи в случаите на
чл. 19в от общите условия (с едномесечно писмено предизвестие), но в чл. 19в
не е посочено като основание при неплащане на задължението от страна на
потребителя.
Тоест, в общите условия е предвидена възможност, когато
потребителят не изпълни основното си задължение по договора, да бъде
санкциониран по-лесно с прекратяване на същия, без писмено предизвестие.
Следва да се има предвид, че общите условия по принцип са
7
преминали през съответното обсъждане, включително и с КЗП – органът,
чиято основна грижа е да съблюдава за нарушения на правата на
потребителите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в полза на ищеца
следва да се присъдят всички претендирани суми с изключение на сумата
746,84 лева, предсталвяваща претенция за посочените по-горе два вида
неустойки.
На ищецът следва да се присъдят и направените разноски, съобразно
уважената част от иска, а именно сума в размер на 705лв. за исковото
производство и 255лв. за заповедното.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, че Р. Ц. З., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Н., ул. ,,М. Г.‘‘ №
дължи на ,,Й. Б.‘‘ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М.,
ж.к. М. , Б. п. С., сграда , представлявана от М. С. и Д. К. К., чрез адв. Г. И. З.,
съдебен адрес: гр. С., район О., ул. ,,Б. К.‘‘ №, вх. , ет. , ап. сумите както
следва:
- 109.82лв., представляваща абонаментни такси и такси за потребление
на мобилни услуги за периода 05.12.2021г.-04.01.2022г.
- 641.49лв., представляваща неплатени задължения по лизингови
вноски по сключените договори за закупуване на устройства, за периодите:
05.11.2021г. до 04.12.2021г., 05.12.2021г. до 04.01.2022г. и от 05.02.2022г. до
04.03.2022г., ведно със законната лихва върху двете суми от 20.12.2023г.
(подаване на завлението по чл.410 от ГПК) до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на сумата 746,84лв.,
представляваща неустойки, формирана от три месечни такси при предсрочно
прекратяване на договорите и разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за
лизинг, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Ц. З., ЕГН ********** да заплати на ,,Й. Б.‘‘ ЕАД
направените разноски, съобразно уважената част от иска, а именно сума в
размер на 705лв. за исковото производство и 255лв. за заповедното
производство или общо 960лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на разноски над сумата 960лв.
като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
8