№ 9642
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110148023 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца Б.И неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Автокаско" на собственика на товарен автомобил
"1111", с рег. № 1111, ищцовото дружество изплатило по щета № 11111 застрахователно
обезщетение в размер на 1 457,93 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в
резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 29.01.2021г. в гр.София.
Посочва се, че според съставения протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът,
управлявал автомобил 1111, с рег. № 1111, застрахован по риска "Гражданска отговорност"
според ищцовата страна в ответното дружество Б.И..
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил 1111, с рег. №
1111, да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 472,93 лв, представляваща сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение(1 457,93лв) по риск "Автокаско" по
щета № 11111 за имуществените вреди на автомобил "1111", с рег. № 1111, причинени
при реализираното на 29.01.2021г. в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар.
ликвидационни разноски (15 лв).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 12.05.2023г. пълномощникът на ищеца е
пледирал за уважаване на иска.
Ответникът – "Д.З оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер
според изявлението на пълномощника му в депозирания на 14.10.2022г. отговор на исковата
1
молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновното поведение на водача на
автомобил 1111, с рег. № 1111 ; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца
щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”, и проишествието, както и размера на
платеното от ищеца обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство от страна
на водача на автомобила, застрахован по риска „Каско” при ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 12.05.2023г.
пълномощник на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество
и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил 1111, с рег. № 1111, или
собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с
наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото
не е представена съответната застрахователна полица. Неизпълнението на
задължението по чл.190 ГПК от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата
страна с протоколно определение , постановено в заседанието на 10.03.2023г. – б.с.) не е
достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването
на такава застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за
ищеца да се снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил 1111, с рег. № 1111, не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
2
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
21.01.2021г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил 1111, с рег. № 1111.
Следва да се отбележи, че информацията , предоставяна от информационния център
към Гаранционния фонд на увредените лица , има за цел да ги улесни при събирането на
данни , необходими им за упражняване на правата им , но не и да замества
доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано
, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (200 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
3
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхъврлят.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Б.И., ЕИК: 1111, гр.София 1407,
бул."1111, против "Д.З., ЕИК: 111, гр.София, бул."1111 осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ
за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска
"Гражданска отговорност" на собственика на автомобил 1111, с рег. № 1111, да заплати
на ищцовото дружество сумата от 1 472,93 лв (хиляда четиристотин седемедесет и два лева
и деветдесет и три стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение(1 457,93лв) по риск "Автокаско" по щета № 11111 за
имуществените вреди на автомобил "1111", с рег. № 1111, причинени при реализираното
на 29.01.2021г. в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни
разноски (15 лв).
ОСЪЖДА Б.И., ЕИК: 1111, гр.София 1407, бул. "1111, ДА ЗАПЛАТИ на "Д.З, ЕИК:
111, гр.София, бул."1111 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 лв (двеста лева),
представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платения депозит
за съдебна автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4