№ 1097
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430101659 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1вр.чл.345 ТЗ с цена на иска 620,44
лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1 ТЗ с цена на иска
671,47 лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска
1164,15 лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 231,07 лв. и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 146,28 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
“***“ ***, с ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен
представител И.Г. срещу В. Й. М., ЕГН **********, от ***, в която се твърди,
че на *** г. между „***" Е*** (с вписана впоследствие промяна в правната
форма в ***), ЕИК *** в качеството на Лизингодател и В. Й. М. в качеството
на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №***. Твърди, че в изпълнение
на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху
посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „***" модел „***",
идентификационен номер на рама ***, per. № *** и е предоставил ползването
му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо — предавателен
1
протокол от *** г. Твърди, че Лизингополучателят е заплатил авансова вноска
и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът
на финансирането е 7200,00 лева. Твърди, че всички съществени условия са
подробно описани в Договора и приетите от клиента Общи условия и
приложенията - неразделна част от Договора. В частност,
Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски,
както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър
стопанин. Договорен е срок от 30 месеца, изтичащ на 12.02.2022 г. съгласно
приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно
размер на месечни анюитетни вноски от 388,05 лева. Твърди, че на 04.06.2020
г. е проведен оглед на Лизинговия актив, съставен е протокол за
контатираните недостатъци - светещи сервизни лампи на таблото,
индикиращи проблеми в системите на автомобила. Същият ден, на
Лизингополучателя е връчена покана - уведомление да отстрани
техническите неизправности в седмодневен срок съгласно чл. 8.3, чл.
13.5.VIII и чл. 13.6. изр. 2 от Общите условия. След изтичане на дадения срок,
договорът се разваля поради неизпълнение. В дадения срок, Лизинговият
актив не е приведен в техническа изправност. На 22.06.2020 г. Лизинговият
актив е иззет от владение на Лизингополучателя. Твърди, че
Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения Погасителен
план. Последното плащане в размер на 380,00 лева е от 07.04.2020 г. Твърди,
че към 22.06.2020 г. неплатени са: вноска №8 по Погасителен план с падеж
12/04/2020 г. до вноска №10 по Погасителен план с падеж 12.06.2020 г.
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 22.06.2020
г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика -
Лизингодател със съставяне на ППП. Поддържа, че на основание чл. чл. 345
от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за
периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя,
последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по
погасителен план от осма (с падеж 12.04.2020 г.) до десета (с падеж
12.06.2020 г.) включително в общ размер от 1 291,91 лева, в това число
главница в размер на 620,44 лева и възнаградителна лихва в размер на 671,47
лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на
2
договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената
месечна вноска или общо 1164,15 лева, дължима еднократно към датата на
прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка
една в размер на 388,05 лева. Твърди, че на основание чл. 8.6. във вр. С чл.
8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на
Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
чл.52- 61 от Закона за местните данъци и такси за 2020 г. в размер на 231,07
лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица ***
на ***, вноска 2. Премията е заплатена от собственика на основание чл. 483
от КЗ по сметка на застрахователния брокер - *** *** съгласно издадена
сметка. Моли на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че В. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
„***" ***, ЕИК *** следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг
№ ***: 620,44 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена
в анюитетните вноски с падеж от 12.04.2020 г. до 22.06.2020 г., 671,47 лева
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 12.04.2020 г. до 22.06.2020 г., 1164,15 лева неустойка за
прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя, 321,7 лева разходи
за данъчни задължения, 146,28 лева разходи за платени застрахователни
премии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 в съда. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който заявява становище, че договор за
финансов лизинг № *** е сключен в нарушение на чл.21 от Закона за
потребителските кредити. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от Закона за потребителските кридити, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а ал. 2 на същата правна норма гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която
определя обезщетение за кредитора, по- голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4,
3
е нищожна. Счита, че в никой случай не е ясно, а и не е и разбираемо какво
точно е включено като задължение на клиента В. Й. М., какво представлява
това договорно задължение, още повече, ако пък кредиторът е включил в
месечната вноска някакво възнаграждение, което по същество представлява
такса или комисионна, то това противоречи на установената с ал.2 на чл10а от
ЗПК забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че в случая
изобщо не са посочени ясно компонентите в заемната сума и дали общият
размер е механичен сбор от такси и услуги, за които ответника без специални
знания може да разбере. В ал.4 на чл.10 ЗПК : „(4) Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Счита, че остава
открит въпроса дали в месечната вноска наистина са включени такси и
комисионни съгласно Тарифата, относима към конкретния договор за
потребителски кредит? Доколкото тези клаузи, съответно липсата на ясно и
точна регламентация на правата и задълженията на всяка една от страните по
него, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, респ. на споразумението (чл. 143, т. 8 от Закон за
защита на потребителите), то същото следва да се преценят като сключени
във вреда на потребителя, т. к. не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Излага съображения, че за
потребителя е от основно значение да бъде информиран преди сключването
на договора за договорните условия и за последиците от това сключване.
Именно въз основа на тази информация той взема решение дали да се
обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или доставчика.
Изискването за прозрачност на договорните клаузи, предвидено в Директива
93/13, не може да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на
тези клаузи от формална и граматическа гледна точка. Обобщено счита
иска/исковете за неоснователни и недоказани на следните основания: 1.
Разписаните с договора равни месечни анюитетни вноски индикират и за друг
възможен извод- че в тези анюитети са включени освен главницата, така
също- и лихвите и други такси и разноски по кредита, като това са
предположения с оглед пълната неяснота на „кредитната сделка”.2. Счита, че
не се дължи лихва и неустойка по договора за финансов лизинг и по причина,
4
че уговорената лихва е в размер на 61.57 % и е уговорена прекомерно голяма
неустойка в размер на 1164.15 лева, при наличие на изпълнено в голямата си
част задължение и неизпълнен остатък в размер на сумата от 620.44 лева,
поради което са налице явно неравноправни клаузи и като такива са
нищожни. В конкретния случай е договорена лихва по-висока от 30 % , а
неустойката представлява почти двукратния размер на неизпълнената част от
задължението, поради което счита, че същите противоречат на добрите нрави.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени
следните документи: Договор за финансов лизинг № *** със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от ***г.; приложение
№ 1 към договора – погасителен план за лизингови вноски; приложение № 2
към договора – приемо-предавателен протокол; пълномощно за застраховане
и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив; декларация на
лизингополучателя от *** г.; общи условия към договори за финансов лизинг,
сключвани от "***" Е*** с физически лица – потребители; тарифа към
общите условия, приложима към договори за финансов лизинг; приложение
№ 1 – декларация за обработване на лични данни от *** г.; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити; декларация за обработване на лични данни; уведомление за
прекратяване на договор за лизинг № *** от 04.06.2020 г.; протокол за оглед
и оценка на щети и необходими ремонтни дейности от 04.06.2020г.; приемо-
предавателен протокол от 22.06.2020 г.; преводно нареждане от 10.07.2020 г.;
По делото е назначена и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която съда възприема в цялост като обективно обосновано,
компетентно и безпристрастно. От него се установява, че ответника е
заплатил от 2200 лв. първоначална вноска, от която 1800 лв. самоучастие, 300
лв. такса ангажимент и 120 лв. такса за регистрацията на МПС в КАТ. След
заплащане на първоначална вноска от 1800 лв., размерът на финансирането
остава 7200,00 лева. Договорен е срок от 30 месеца, който изтича на
12,02,2022 г. съгласно приложения Погасителен план — неразделна част от
5
Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер
на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски, всяка от които е
в размер на 388,05 лева. Установяват се неизплатени погасителни вноски от
№8 с падеж 12.04.2020г. до №10 с падеж 12.06.2020 г. към датата на
изземване на процесното МПС 22.06.2020 г. в размер на общо 1291,91 лв.
главница и лихва. Дължимите суми периода от от 12.04.2020г до 22.06.2020г.
са — 620,44 лв. главница и 671,47 договорна лихва. Заплатените разходи за
данъци, които експертизата констатира в следните размери: -за 2020 в размер
на 231.07 лева, платена в СО Район Изгрев. Неплатена е и застраховка
Гражданска отговорност в размер на 146,28 лв. за 2020 г., заплатена от ищеца
към *** ***.
От така представените по делото документи съдът намира, че се
установяват безспорно следните факти: Страните по делото са били в
договорни отношения по силата на сключения договор за финансов лизинг,
посочен по-горе. С така сключения договор ищцовата страна е предоставила
на ответника ползването на собствен лизингов актив - лек автомобил ***
бенц, модел "*** CDI", рег. № *** за сумата от 9000,00лв., от която 1800,00
лв. ответникът заплатил като първоначална вноска. Така стойността на
главницата по лизинга била 7200 лв. и страните уговорили тя да бъде
изплатена за срок от 30 месеца, на 30 месечни вноски, съгласно погасителен
план – приложение № 1 към договора. Страните са договорили лихвен
процент по договора от 41,16%, който е фиксиран за целия срок на договора и
възлиза на сумата от 4433,27 лв. Така страните договорили обща дължима
сума от лизингополучателя в размер на 11633,27 лв. Годишният процент на
разходите е посочен в договора от 49,73%. Също така в договора е уговорено,
че освен първоначалната вноска, лизингополучателят заплаща и следните
първоначални разходи при сключването на договора, а именно: такса за
приоритетно разглеждане от 300 лв. и разходи за регистрация на лизинговия
актив в КАТ, включително държавните такси от 120 лв. В чл. 12 от договора е
вписано задължение на лизингополучателя да сключи за своя сметка
застраховка "Гражданска отговорност" в полза на лизингодателя.
Лекият автомобил е бил предаден на ответника от страна на ищеца със
сключването на договора, като последният, в качеството си на собственик на
колата и лизингодател по договора, е упълномощил ответника да сключи
6
застраховка "Гражданска отговорност" от негово име.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
ответника не е заплатил лизинговите вноски от 12.04.2020г. до 22.06.2020г. в
общ размер от 620,44 лв. главница и 671,47 лв. лихва.
На 04.05.2020 г. ищцовата страна изготвила писмено уведомление до
ответника за прекратяване на договора за лизинг, с което ищецът заявил, че
поради неизпълнение на договора от страна на ответника, прекратява
сключения договор за лизинг. В писмото ищцовата страна изискала на осн.
чл. 14. 1 от Общите условия ответникът да предаде лизинговия автомобил с
всичките му принадлежности и придружаващи го документи.
На 22.06.2020 г. бил изготвен приемо-предавателен протокол, съгласно
който ответникът връща на представител на ищцовата страна лизинговия
автомобил.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от
посочените по делото доказателства. На база на тях съдът счита, че се налагат
следните правни изводи: Претенциите на ищцовата страна относно сумата
620,44 лв., представляваща главница и 671,47 лв., представляваща договорна
лихва, са основателни и доказани. Безспорно е установено в случая, че
ответникът е бил обвързан от задължение по договора за лизинг и той е
преустановил заплащането на договорените месечни вноски. Размерите на
общо неплатената главница и договорна лихва се установяват от самия
договор и погасителен план към него, както и от заключението на вещото
лице по назначената експертиза. Неплатената и дължима главница възлиза на
сумата от 620,44 лв., а размерът на дължимата и неплатена договорна лихва е
от 671,47 лв. Конкретно начислената договорна лихва за всяка месечна вноска
е посочена в погасителния план, който е част от договора и е подписан от
ответника, т. е. за всяка месечна вноска лихвата е конкретно определена и
известна. Следва да се има предвид, че няма нормативно ограничение при
договарянето на размера на възнаградителната лихва. Ищецът е бил уведомен
за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в погасителния
план към договора. Няма основание тук да се счете, че е налице
неравноправие, при положение, че както по-горе бе споменато, няма
предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва.
7
Такова има за годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 4 от ЗЗП
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения)
определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. В разглеждания казус годишният процент на разходите е
49,73% (съгласно заключението по експертизата), т. е. определен е към
максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби, но не я
надвишава. Доколкото при формиране на ГПР се взема предвид размера на
договорната лихва и тук ГПР не надвишава допустимия размер, то не може да
се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва не
отговаря на законовите изисквания, или противоречи на закона.
Неоснователно е възражението, че уговорената договорна лихва е в размер на
61,57 %. Липсват изложени съображения за начина на достигане до този
извод, но може а бъде направено предположение, че е съставено съотношение
между главницата по лизинга от 7200 лв. и общата сума за договорна лихва
ок 4433,27 лв. В този случай, обаче не е взето под внимание, че абсолютната
стойност на договорната лихва е за период от 30 месеца, а не на годишна база,
поради което абсолютната стойност на дължимото лихвено плащане дори да е
в размер на 61,57 %, то е за период от две години и поровина /30 месеца/ и не
нарушава законовото изискване. Предвид всички дотук изброени
обстоятелства, съдът счита, че претенциите за главница по договора и за
договорна лихва за основателни и доказани и следва да се уважат.
Относно претендираната неустойка за прекратяване на договора: В чл.
15. 5 от Общите условия към договора е регламентирано, че при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи
неустойка в размер на три лизингови вноски, изчислена въз основа на
последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на
договора. В случая е безспорно прекратяването на договора поради
неизпълнение от страна на ответника; изрично е уговорена дължимостта на
8
неустойка, определен е и размерът. Няма основание същата да се счита за
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, или поради неравноправие.
Видно е, че същата има обезщетителна функция. Следва да бъде взето под
внимание, че ищеца ще претърпи вреди и от намалената цена на процесното
МПС. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответника, че абсолютната сума на претендираната сума за неустойка в
размер на 1164,15 лв. надвишава почти двойно неизпълнението по договора
за неплатени вноски за главница по лизинговия договор. Преценката на
уговорката за неустойка се прави кам датата на постигането на съгласие и
сключване на договора, а не към датата на настъпване на неизпълнение по
договора от неустоячния вид. Като се съобрази гореизложеното, катто и срока
на договора за лизинг от 30 месеца, уговорката за неустойка не излиза извън
присъщата си обезщетителна и санкционна функция и не е нищожна.
Предвид това съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1164,15 лв.
Съдът счита за основателна и доказана и претенцията за направени от
ищеца разходи за данък в размер на 231,07 лв. Въпросната сума не е
заплатена, а е дължима съгласно чл. 8. 6 във вр. с чл. 8.7.4 и чл. 8.7.5 от
Общите условия. Обстоятелството, че сумата е платена от ищцовата страна се
установява от горепосочените писмени доказателства - преводно нареждане
от 10.07.2020 г., както и от назначената и изготвена по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
По силата на чл. 345 ТЗ Лизингополучателят има задълженията на
наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на
договора. Разноските по поддържане на вещта са за сметка на
лизингополучателя. Съгласно чл.12 от Договор за финансов лизинг
№***/***г. лизингоролучателят се задължавада сключи за своя сметка
застраховка „Гражданска отговорност“ и да поддаржа застрахователното
покритие на лизинговия актив за целия срок на договора съгласно раздел 10
от общите условия. По силата на т.10.6 от Общите условия, в случай, че
лизингоролучателя не изпълни задължението си за сключване на застраховка,
лизингодателя може да сключи застраховка и/или да плати дължимата вноска
за застрахователна премия от свое име и за сметка на лизингополучателя. В
9
такъв случай лизингополучателя възстановява сумата на лизингодателя в 5-
дневен срок от получаване на уведомление. Съгласно чл.8.6 от Общите
условия за сметка на лизингополучателя са застрахователните премии за
застраховане на лизинговия актив. Установи се от приетата по делото ССчЕ,
че ищеца е заплатил застрахователна премия от свое име и за сметка на
лизингополучателя-ответник в рамер на 146,28 лв., която сума не е заплатена
от ответника, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в предявения си размер от 146,28 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 106,67 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение отпределено от съда в
размер на 100 лв., депозит за ВЛ и депозит за особен представител в размер на
975,33 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1вр.чл.345 ТЗ по отношение В. Й. М., ЕГН
**********, от ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***“ ***, с ***, със седалище и
10
адрес на управление: *** сумата 620,44 лева, незаплатена главница по
лизингови вноски по договор за финансов лизинг №***/***г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 260319/13.10.2019г. по ч.гр.д.№5275/2019
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1вр.чл.345 ТЗ по отношение В. Й. М., ЕГН
**********, от ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***“ ***, с ***, със седалище и
адрес на управление: *** сумата 671,47 лева, незаплатена лихва по лизингови
вноски по по договор за финансов лизинг №***/***г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 260319/13.10.2019г. по ч.гр.д.№5275/2019 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по отношение В. Й. М., ЕГН **********, от ***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “***“ ***, с ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата 1164,15 лева, неустойка за предсрочно прекратяване
по вина на лизингополучателя на по договор за финансов лизинг №***/***г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 260319/13.10.2019г. по
ч.гр.д.№5275/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение В. Й. М., ЕГН **********, от ***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “***“ ***, с ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата 231,07 лева, разходи за заплатени данъчни
задължения за 2020г. по договор за финансов лизинг №***/***г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 260319/13.10.2019г. по ч.гр.д.№5275/2019
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение В. Й. М., ЕГН **********, от ***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “***“ ***, с ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата 146,28 лева, незаплатени застрахователни вноски по
застраховка Гражданска отговорност по договор за финансов лизинг
№***/***г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
260319/13.10.2019г. по ч.гр.д.№5275/2019 по описа на РС-Плевен.
11
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Й. М., ЕГН **********, от
*** ДА ПЛАТИ на “***“ ***, с ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 106,67 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.5275/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Й. М., ЕГН **********, от
*** ДА ПЛАТИ на “***“ ***, с ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 975,33 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12