Определение по дело №2163/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2809
Дата: 14 септември 2020 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20203100502163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 280910.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502163 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 39622/23.06.2020 г., депозирана от С. Г. Г. , ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, кв. ”Св. Иван Рилски” № 24, вх. А, ет. 6, ап. 15, съдебен адрес:
гр. Варна, ул. „Парижка комуна“ № 2, чрез адв. Бранимир Балачев, срещу Решение от
1681/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17992 по описа на РС-Варна за 2018г., ГО, 39
съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу П. В. П. с ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Бачо Киро" № 13, А. И. Д. с ЕГН **********, адрес:
град Варна, ж.к. "Възраждане" 49, вх. 2, ет. 8, ап. 47 и А. С. С. , с ЕГН **********, адрес:
град Варна, ул. "Зограф" № 28, за признаване за установено спрямо тримата ответници -
прехвърлители и приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот,
придобит по наследство, а именно: 186.80/376 идеални част от ДВОРНО МЯСТО с
идентификатор № 10135.51.213 цялото с пространство от 376 кв.м. при граници: имоти с
идентификационни номера № 10135.71.285, 10135.51.589, 10135.51.211, 10135.51.201 и
10135.51.555, с административен адрес: гр. Варна ул. "Зограф" № 28, ведно с построената
върху него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща имот с
идентификационен номер № 10135.51.213.1 с площ от 65 кв.м., построена в предната част на
имота, към улицата и за осъждане на ответницата А. С. С. , да й предаде владението върху
описаните имоти, на основание чл. 108 от ЗС, както и искането за отмяна на КНА за
собственост № 96, том III, per. № 5796 по н.д. № 417/2016 г, на Нотариус Павлина
Симеонова №335, с който са признати за собственици по наследство и давност Анастасия
Панайотова Илиева, П. В. П. и А. И. Д. на 186/376 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ
от 376 кв.м. и идентификационен № 10135.51.213, находящо се в град Варна, ул. „Зограф" №
28.
В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори от тримата въззиваеми, както следва: с вх.
№ 57922/12.08.2020 г. от въззиваемата страна Анна Дърмонска, действаща чрез адвокат
Биляна Дякова; с вх. № 52722/04.08.2020 г. от въззиваемата страна П. В. П. , действаща чрез
1
адвокат Диана Аспарухова и отговор с входящ № 511185/29.07.2020г. от въззиваемата А. С.
С. , действаща чрез адвокат Иван Ралчев.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Въззивникът
намира за неправилно заключението на съда за липса на активната му процесуална
легитимация, тъй като счита, че същата е била надлежно доказана от представените и
приложени по делото писмени доказателства, а именно Нотариален акт № 87, том V,
регистър 4389, дело № 1070/1947г., съгласно който прабаба е придобила дворно място,
находящо се в гр. Варна, кв. 807, парцел XVI, с площ от 372.80 кв. метра; Удостоверение за
наследници на Добра Симеонова Колева, от което е видно кои са наследниците , като една
от тях е именно Иванка Симеонова Пенева – баба на въззивника-ищца по делото;
Удостоверение за наследници на Иванка Симеонова Пенева, от което е видно, че единствен
жив неин наследник е С. Г. Г. ; Удостоверение за наследници на Снежанка Андреева
Георгиева – майка на въззивницата, от което е видно, че последен жив неин наследник е
последната; Удостоверение за наследници на вуйчото на Светла Георгиева, от което е видно,
че тя е единственият му наследник.
Въззивната страна намира за неправилен извода на съда, че Иванка Симеонова Пенева се е
разпоредила с процесния имот в полза на Велико Илиев Илиев на 08.12.1960г., тъй като
видно от Нотариален акт № 79, том VІ, дело № 1796/1960г., са прехвърлени само части от
недвижимия имот, а именно стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет, както и 190/372.80
идеални части от дворното място. Сочи, че тези твърдения се подкрепят от събраните по
делото гласни доказателства на свидетелката Цветанка Йорданова, съгласно които страните
са преградили двора и са разделили ползването му, като всеки е имал отделен и
самостоятелен вход от към улицата, съответно с номера 28 и 28а. Сочи, че това се доказва и
от Удостоверение от кметство Одесос и служебна бележка, от които е видно, че адресът на
Велико Илиев е с № 28А. Намира, че въз основа на тези доказателства първоинстанционният
съд е следвало да приеме, че Светла Георгиева е собственик на 182.80/372.80 идеални части
2
от дворното място и еднофамилна жилищна сграда № 1, придобити по наследство от майка
ѝ и вуйчо ѝ.
Светла Георгиева намира за напълно неправилен извода на съда, че процесната част от
недвижимия имот е придобита по давност от наследниците Пенка Пенова и Анна
Дърмонска, като сочи, че от всички събрани по делото доказателства е видно, че
наследодателката Добра Чакова фигурира като собственик на ½ идеална част от правото
на собственост, а от всички удостоверения за наследници и актове за смърт се е установило,
че наследодателите са починали в процесния имот. Сочи, че от представената по делото
приходна квитанция от 23.11.2017г. е видно, че партидата на земя и сграда се води на нейно
име, а от удостоверение за данъчна оценка от 21.09.2004г. е видно, че правото на
собственост на земя и жилище е на собствениците Божидар Андреев Кателиев и Снежанка
Андреева Георгиева. Поддържа твърдението си, че процесният имот е обитаван от
семейството от 1960 година до 2010г., след което не е спорно, че тя не живее в имота, но е
ходила честа пъти там и е заплащала дължимите данъци.
Въззивната страна твърди, че от събраните по делото гласни доказателства се е установило,
че няма как ответниците-въззиваеми да са придобили собствеността върху имота чрез
давностно владение, тъй като от показанията по безспорен начин се е установило кои лица
са живеели през годините в имота, за какво е бил ползван той, както и кой и кога го е
владял. По отношение на заключението на съда, че отказа от наследство е недействителен,
сочи, че същият е бил известен на наследниците на Велико Илиев, доколкото същият е
посочен и в нотариалния акт, с който му е прехвърлена част от имота, като съответно не е
бил оспорен в съответствие с предвидения в чл. 56, ал. 2 от ЗН ред.
В заключение твърди, че съдът не е спазил задълженията си, предвидени в чл. 12 и чл. 235
от ГПК, като не е съобразил всички събрани по делото доказателства, както и твърденията и
доводите на страните, а избирателно е обсъдил само някои от тях. Предвид това моли за
отмяна в цялост на постановеното решение и за постановяване на ново, с което да бъдат
уважение предявените искове, както иза присъждане на сторените в производството
разноски за двете инстанции.
В отговора си, Анна Дърмонска намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна,
поради което моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи, че по делото
не се е установило соченото придобивно основание на ищцата, а именно наследяване по
закон, доколкото от писмените доказателства не се е доказала идентичност на първия
наследодател с лицето, което според Нотариален акт № 87, том V, регистър 4389, дело №
1070/1947г. е придобило процесния недвижим имот. Твърди, че от удостоверенията за
наследници не се е установило и дали Светла Георгиева е единствен наследник и съответно
едноличен собственик на имота. Анна Дърмонска сочи, че липсва идентичност в
претенциите на ищцата и действителното положение на място в имота по отношение на
броя сгради, броя и вида на помещенията и разпорежданията с тях. Твърди, че видно от
3
одобрен проект и позволителен билет, в периода след 1960г. Велико Илиев е извършил
пристрояване в имота и доколкото строителните книжа и представената декларация-
съгласие от съседа за изграждането на пристройката, са единствено на негово име, то
единствен възможен извод е, че всички допълнителни обекти са осъществени единствено и
само от него. Твърди, че от приетата по делото СТЕ се е установило, че Марийка Назарян се
е разпоредила в полза на Велико Илиев с цялата източна част на съществувалата към онзи
момент сграда, находяща се от вътрешната страна на двора, като съгласно договора от
1958г., е предвидено изрично предаването на владението преди изплащането на
договорената цена. Завладяването на имота от Велико Илиев се установява и от
свидетелските показания на Йорданка Йорданова, съгласно които още преди
пристрояването същият е ползвал една стая и черна кухня от надземния етаж.
Въззиваемата Дърмонска твърди, че наследодателят е придобил собствеността върху
цялото дворно място и върху двете жилищни постройки следствие на последователни
сделки с Марийка Назарян и Иванка Пенева, като първата е била през 1958г., а втората през
1960г., като и за двете сделки е заплатена договорената цена. Сочи, че фактът на владението
на процесния имот от страна на Велико Илиев и семейството му в продължение на повече
от десет годни, се установява от събраните по делото гласни доказателства в лицето на
свидетелката Йорданова и свидетелката Петрова.
В заключение сочи, че въззивницата не е доказала собствеността си по отношение на
процесната сграда и идеални части от земята, поради което моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В отговора си, Пенка Пенова намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно, мотивирано и в съответствие
със събраните по делото доказателства. Сочи, че правилно съдът е приел, че ищцата не е
доказала своята активна материална легитимация по иска за собственост въз основа на
наведеното придобивно основание – наследствено правоприемство, като оспорва и
твърдението от въззивната жалба, че наследяването се установява от удостоверенията за
наследници, в които е посочено, че лицата са починали на административния адрес на
процесния имот. Твърди, че посочените местожителства на лицата в актовете им за смърт не
водят до категоричен извод, че те са живели там, доколкото често хората не живеят на
посочените адреси и не си сменят данните за местоживеене. Относно твърдението на
въззивнацата, че нейната прабаба е построила две самостоятелни еднофамилни жилищни
сгради в дворното място сочи, че същото не е вярно, а от допуснатата и приета по делото
СТЕ се е установило, че съгласно КП от 1950 година в имота е имало една постройка с площ
от 46 кв.м., която е част от съществуващата сграда с идентификатор 10135.51.213.1. По КП
от 1965-1965г. жилищната сграда се припокрива изцяло със сграда с идентификатор
10135.51.213.1, с площ от 65 кв.м. Заявява, че вещото лице е посочило, че пристройката с
площ от 16 кв.м. е част от сграда № 1, а сграда № 2 е приземен етаж, който като
4
самостоятелен обект не е жилищен, тъй като не отговаря на законовите изисквания, като
към 1958-1960г. не е съществувал. Сочи, че вещото лице и в допълнителната СТЕ е
потвърдило, че покривът е един на сграда № 1, както и че пристройката и сутеренната стая
под нея са построени по-късно. В допълнителната СТЕ е установено, че не е имало зазидана
врата, която да е служела за директно влизане в пристройката откъм двора.
Пенка Пенева твърди, че от представените по делото писмени доказателства се установява,
че Марийка Назарян и Иванка Пенева, всяка с отделна сделка, са продали на Велико Илиев
собствените си идеални части от процесния имот, като за всяка сделка е била предвидена и
платена различна цена. Предвид това намира за невярно твърдението на въззивницата, че
след нотариалната сделка от 1960г., баба е останал собственик на 188.80/372.80 идеални
части от дворното място и построената върху него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10135.51.213.1. Сочи, че след като с отговора на исковата молба е бил
оспорен отказа от наследство от Марийка Назарян, съдът правилно е счел същия за
недействителен, доколкото същата е сключила предварителен договор за покупко-продажба
по отношение на наследствения имот и по този начин е приела наследството.
Въззиваемата Пенева намира за правилен извода на съда, че родителите са придобили
прецесния имот в следствие на давностно владение, като това се е установило чрез
представения предварителен договор от 1958г. и от показания на разпитаните свидетели. В
заключение сочи, че въззивницата не е доказала собствеността си по отношение на
процесната сграда и идеални части от земята, поради което моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В отговора си, Азизе Салиева оспорва изцяло въззивната жалба, като намира атакуваното
съдебно решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че съдът много
правилно в мотивите си е коментирал всички събрани по делото доказателства, като въз
основа на тях е направил и крайния си извод, че в полза на ответниците е изтекла
придобивна давност, присъединявайки владението на Велико Илиев. Твърди, че в жалбата
няма нито един правен довод или аргумент, който да налага отмяна на решението на РС
Варна, а твърдението за допуснати нарушения на чл. 12 и чл. 235 от ГПК са абсолютно
неоснователни. Предвид това моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 39622/23.06.2020 г., депозирана от
С. Г. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. Варна, кв. ”Св. Иван Рилски” № 24, вх. А, ет. 6, ап. 15,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Парижка комуна“ № 2, чрез адв. Бранимир Балачев, срещу
Решение от 1681/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17992 по описа на РС-Варна за
2018г., ГО, 39 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2163/2020 г. на ОС-Варна за 18.11.2020 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилите отговори.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6