ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА ЧИЛИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА СТОЕВА

ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

Секретар :Иванка Златева

Прокурор:Живко Илиев

сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова

ВНОХД № 20 по описа за 2021 год.

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по Протест на Ямболската районна прокуратура, против Присъда № 260001/06.01.2021г., постановена по НОХД № 672/2020 год. по описа на РС –Ямбол.

С атакуваната присъда въззиваемият-подсъдим Т.Г.И. е признат за невиновен в осъществяване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това че на ******г., около 06.30 ч., в гр.Ямбол, по ул."******, до бар ******, да е управлявал МПС- лек автомобил "******", с рег.№ ******, негова собственост, след употреба на наркотични вещества - метемфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство и на осн. чл. 304 от НПК- оправдан по вмененото му и поддържано от страна на ЯРП обвинение.

Със същата оспорвана присъда въззиваемият- подсъдим И. е признат за невиновен в осъществяване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, затова че по същото време и на същото място да е управлявал собствения си лек автомобил "******" с рег.№ ****** с концентрация на алкохол в кръвта от 1.60 промила на хиляда, като употребата на алкохол е установена по надлежния ред с техническо средство "Дрегер Аркотест" и на осн. чл. 304 от НПК- оправдан по това вменено му и поддържано от ЯРП обвинение.

В депозираният от РП-Ямбол протест, който е бланкетен, се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваната присъда.Прави се искане за постановяване на въззивен съдебен акт, с който оправдателната първоинстанционна присъда се отмени и се постанови нова такава , с която подс.И. да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение за осъществени две престъпления с правна квалификация съответно по чл. 343б, ал.1 и по чл.343б, ал.3 от НК . Не се правят доказателствени искания.

В постъпилото в ОС-Ямбол възражение, депозирано от адвокат И.С., упълномощен защитник на подс.Т. И. се настоява да се потвърди като законосъобразна, правилна, обоснована и справедлива постановената от ЯРС оправдателна присъда. Навеждат се доводи за неоснователност на въззивния протест като се настоява същия да бъде оставен без уважение. Твърди се, че след задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото, първостепенният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и от правна страна.

В съдебно заседание въззиваемият- подсъдим И. се явява лично и наред с упълномощения си защитник поддържа възражението срещу Протеста на Ямболската районна прокуратура. Защитата излага доводи за липсата на аргументи, които да подкрепят твърденията, вписани в протеста на ЯРП против постановената от ЯРС оправдателна присъда. Настоява се въззивната инстанция да потвърди изцяло оспорваната присъда като справедлива, добре мотивирана, правилна и законосъобразна, съответстваща на събраните и проверени доказателства.

В личната си защита и последна дума, въззиваемият- подсъдим Т. И. настоява въззивната инстанция да потвърди атакуваната от ЯРП оправдателна присъда.

Представителят на ОП- Ямбол не поддържа протеста на Ямболската районна прокуратура. Излага аргументи за бланкетност на депозирания протест, в който липсват конкретно наведени доводи въз основа на които се атакува постановената от ЯРС оправдателна присъда. Участващият във въззивното производство прокурор настоява да се потвърди като законосъобразна, обоснована, правилна и справедлива оспорваната първоинстанционна присъда, а протестът на ЯРП - да се остави без уважение като неоснователен.

Съдът след като се запозна с изложеното в протеста на Ямболската районна прокуратура, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Протестът е ДОПУСТИМ като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледан по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предвид следното:

Приетата за безспорно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства, проверени от контролирания съд в съответствие с процесуалните правила. Фактическите положения, приети за установени от страна на решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл проверяващата инстанция изцяло се присъединява към изводите на РС-Ямбол касателно безспорно установеното от фактическа страна като не споделя възраженията по фактите, изложени в протеста на Ямболската районна прокуратура.

Проверяващата инстанция намира за несъмнено установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

Въззиваемият- подсъдим Т. Г.И. е роден на *** ***, б.г.е, със с.о., с., н., с добри характеристични данни. Същият е правоспособен водач на МПС, категории В и М , със свидетелство за правоуправление на МПС № ********* от 15.12.2016 г./Справка за нарушител/водач от сектор "ПП"- л.59, ДП/.

На 23/******г., подс.И. е с компания в Бар"******"-гр.Ямбол. На мястото той пристига с личния си автомобил марка "******" д рег.№ ********, който паркира на паркинга на ресторант "*******". Уговаря се с негов приятел на име А.да ги прибере , управлявайки неговия автомобил и след това консумира в бара алкохол и метамфетамин. По- късно А.отказва да шофира на връщане от бара, решавайки че и той иска да пие алкохол. Около 03.00 часа към компанията на подс.Т. И. се присъединява свид. Д.И., който изразява желание той да управлява автомобила на подс.И. и да прибере компанията от бар "******". След тази уговорка, подс. И. взема ключовете от автомобила си от своя приятел А.и ги дава на свид. Д.И..

Компанията напуска бар "******" около 06.30 часа на ******г. като подс.Т. И. и свид. Д.И. изпращат свидетелите А.И., В.Д.и И.А., които се качват на такси. Веднага след това свид. Д.И. отива на паркинга, отключва лекия автомобил "******", с рег.№ ******, собственост на подс.И. и заема шофьорското място. Зад него се настанява подс.Т. И., а малко по - късно към тях се присъединява свид. Г.Г., който сяда на предна дясна седалка до свид.Д.И.. Свидетелят Д.И., управлявайки лекия автомобил "******" с двамата пътници в него потегля по ул."*******". В близост до входа на ресторант "*******"/стълбите/, свид. Д.И. губи контрол над управлявания от него лек автомобил "******" с рег.№ ****** и се удря в таксиметров автомобил "*******" с рег. № *******, който е спрян в лентата за насрещно движение. За таксиметровия автомобил ударът е в неговата задна лява част. Водач на удареният таксиметров автомобил е свид. В.В.. След удара между двата леки автомобила, управляваният от свид. Д.И. лек автомобил "******" напуска платното за движение и навлиза в крайпътните храсти. Свидетелят И. хвърля ключовете от лекия автомобил и напуска местопроизшествието, обръщайки се към подс.И. и свид. Г. с думите, че ще си имат проблеми, ако съобщят кой е управлявал авариралия лек автомобил.

На мястото на настъпилото ПТП пристигат служители на сектор "ПП" при ОД на МВР- Ямбол както и полицаи от РУ-Ямбол. В проведените разговори на място както подс.Т. И., така и свид.Г.Г. твърдят, че никой от тях двамата не е управлявал авариралия лек автомобил "******", с оглед на което полицейските служители решават да тестват и двете лица за употреба на алкохол и наркотични вещества. Използвайки технически средства- "Алкотест Дрегер 7510" с рег.№ ARDN0093 и "Drager DrugChec 3000" с рег.№ ARLF-0361.Техническите средства отчитат наличие на алкохол в кръвта на подс.И. от 1.6 промила на хиляда, а за свид. Г. -1.10 промила на хиляда и положителен резултат за употреба на наркотици -метамфетамин за двамата.

И двете тествани лица - подс.Т.И. и свид.Г.Г. са издадени талони за кръвна проба, но и двамата отказват да дадат кръв за изследване.

Видно от заключението на вещото лице Р.Г.по назначената и изготвена в хода на ДП видео- техническа експертиза , именована като Протокол № 62/22.03.2019 г. на сектор НТЛ-ОД на МВР-Ямбол/л.34- л.56,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност в хода на първоинстанционното съдебно следствие по съответния процесуален ред и допълнителните обяснения на експерта по реда на чл.282, ал.1 от НПК в с. з., обследваният видеозапис е със средно качество и не позволява лицево- челюстно разпознаване на лицата.Вещото лице е категорично, че не може да се направи идентификационно разпознаване на лицето, което управлява авариралия лек автомобил "******" , предизвикало настъпилото ПТП като същото се отнася и до лицето, пътуващо на първа дясна седалка до шофьора на процесния автомобил. Вещото лице е в невъзможност даже да установи регистрационния номер на лекия автомобил /сребрист/ "******", което експертизата обяснява с ниската резолюция и отдалеченост на обектите както и с факта, че лекия автомобил е бил с включени светлини. Според експертизата, няма следи от манипулация на записаната информация Вещото лице е категорично, че записаните изображения са негодни за категорична лицева идентификация, но дават възможност за разпознаване . От обследваните кадри се установява, че във времевия интервал между 07:38:02 ч. до 07:40:39 ч. са заснети четири лица от мъжки пол, които се намират на входа на комплекс "*******", разговарят и извършват различни дейности на същото място като е заснет и лек автомобил, намиращ се на същото място, отговарящ по общи белези на марка "******".

Обосновано и законосъобразно, решаващият съд кредитира изцяло заключението на единичната видео-техническа експертиза като компетентно, обективно и неоспорено от страните. Този извод на контролирания съд се споделя от въззивната инстанция- липсват данни, които да сочат на предубеденост или заинтересованост от изхода на спора, а вещото лице е специалист с достатъчно опит и отлична квалификация, което е достатъчна гаранция за правилност и обективност на експертното заключение, което не се оспорва от страните.

Правилно и обосновано , решаващият съд е извел изводите си по фактите въз основа на обясненията на подс.Т. И., на свидетелските показания на Г.Г., Г.И., Д.И., М.Г., А.Д.,В.Д., А.С., В.В./депозирани в хода на ДП на 23.02.2019 г/, на заключението на вещото лице, изготвило единичната видео- техническа експертиза и допълнителните му обяснения в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по разписаните процесуални правила, а именно: Протокол за извършена проверка на СИ от 20.11.2018 г./л.12а, ДП/, 4 бр. талони за медицинско изследване с номера 623,624,793 и 794/л.9-л.12,ДП/, справка за съдимост /л.16,ДП/, справка за нарушител/водач от сектор "ПП" при ОДМВР-Ямбол /л.59, ДП/, справка за собственост на лекия автомобил "****** *******" с рег.№ ****** /л.60-л.61,ДП/,Протокол за доброволно предаване от *******./л.62-л.63,ДП/, справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател/л.67,ДП/, справка от Търговския регистър /л.68, ДП/, както и въз основа на приложените по делото веществени доказателстевени източници - 2 бр. проби от тестова касета, предявени на страните и приобщени към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред при спазване на процесуалните правила.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Правилно, законосъобразно и обосновано, при извеждане на изводите си досежно фактическата обстановка , решаващият съд е отчел наличието на еднопосочни и взаимно допълващи се гласни доказателствени източници от една страна , кореспорнираци изцяло с писмените и вещесетвените доказателства , приобщени към доказателствената съвкупност.

За да изведе гореизложената фактическа обстановка , обосновано и правилно, решаващият съд е взел предвид еднопосочните свидетелски показания на свидетелите- очевидци Г.Г., Г.И. и Д.И., дадени в хода на съдебното следствие, кореспондиращи с тези на свид. В.В., депозирани от него в досъдебната фаза на процеса, прочетени и приобщени към доказателствената маса по реда на чл. 281,ал.5 от НПК, кореспондиращи изцяло със свидетелските показания на водача на пострадалия таксиметров автомобил В.В. от една страна , а от друга - с обясненията на подс.Т. И..

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд , с най- голяма тежест при анализа на гласните доказателствени източници, следва да се оценят свидетелските показания на водача на пострадалия таксиметров автомобил , ударен /макар и с незначителни щети/ от лекия автомобил "******" в инкриминираните ден, час и място. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на решаващият съд, че свидетелските показания на таксиметровия шофьор В.В. са особено ценни , т. к. той се явява трето лице, незаинтерисовано от изхода на спора, случайно попаднало на местопроизшествието. Именно този свидетел е категоричен, че не "момчето с червеното яке"/подс.Т. И./, а "мургавото момче"е управлявало лекия автомобил "******", който е ударил неговия таксиметров автомобил. Тези свидетелски показания са в пълна кореспонденция с възприятията на свидетелите А.И. и В.Д., които са пътували в таксиметровия автомобил - според тези свидетели лекия автомобил "******" е управляван в момента на удара с таксито не от подс.Т. И.- собственик на автомобила и от "другото момче с качулката", а от "мургавото момче", което не е останало след катастрофата , а си е тръгнало "надолу по стълбите" . Коментираните свидетелски показания са еднопосочни и кореспондиращи и със свидетелските показания на Д.И. , който от самото начало на наказателното производство твърди , че именно той е управлявал лекия автомобил "******", собственост на подс.И. към инкриминирания момент . Анализираните свидетелски покадатния са в кореспонденция и с обясненията на подс.Т. И. и показанията на свид. Г. , които от самото начало твърдят ,че никой от тях двамата не е управлявал лекия автомобил "******"- тези твърдения се потвърждават категорично и от свидетелските показания на разпитаните четирима полицаи, които в изпълнение на служебните си задължения са посетили местопроизшествието на ******г. Полицаите В.Д., А.Д., М.Г. и А.С. както в хода на ДП , така и в разпитите им в хода на съдебното следствие/вкл. и при първото разглеждане на делото от друг съдебен състав на ЯРС/, във взаимно допълващи се, логично последователни и еднопосочни свидетелски показания категорично заявяват ,че при пристигането им на местопроизшествието са заварили там собственика на леки я автомобил "******" и свид. Г. като и двете лица са отричали да са управлявали авариралия лек автомобил , ударил таксиметровия автомобил , управляван от свид. В.В.. И четиримата полицейски служители заявяват еднопосочно и в кореспонденция, че от самото начало на пристигането им таксиметровия шофьор В.е заявил, че намиращите се на местопроизшествието две лица - свид. Г. и подс.И. не са управлявали лекия автомобил "******" към момента на удара с неговото такси .

Гореизложеното дава аргументи на въззивната инстанция да сподели изводите на решаващият съд , че свидетелските показания на четиримата полицаи, кореспондиращи със свидетелските показания на Г., Д.И. , В.В. , В.Д.и А.И., следва да се кредитират изцяло като достоверни и обективни. Като логично и напълно кореспондиращо с казаното и възприето от всички свидетели - очевидци се преценява и действието на полицаите, пристигнали на местопроизшествието, да тестват с техническо средство за употреба на алкохол и на наркотични вещества свидетеля Г. и подс.И.- тези лица са се намирали на местопроизшествието , макар и извън авариралия лек автомобил "******", а подс.И. е негов собственик - това действие е логично на базата на липсата на категорична информация към този първоначален момент, кой точно е управлявал авариралия и предизвикал удар лек автомобил.

Обосновано и правилно, в контролирания съдебен акт като достоверни се ценят от решаващият съд свидетелските показания на Г.Г., дадени в хода на съдебното следствие /и при двете разглеждания на делото от ЯРС/, а не свидетелските му показания от досъдебната фаза на процеса. Този извод се споделя и от настоящият съдебен състав. Несъмнено показанията на свид. Г., депозирани в хода на ДП, в които той твърди, че лекия автомобил "******" към инкриминирания момент се е управлявал от неговия собственик Т. И., се явяват изолирани от останалите доказателствени източници, които са еднопосочни и кореспондиращи помежду им от една страна, а от друга- този свидетел в съдебната фаза на процеса/ и при двете разглеждания на делото в ЯРС/ отрича казаното от него в досъдебната фаза с обяснението, че е бил под натиск и стрес като подробно обяснява как е "натискан" и обиждан от полицаите /л.43,НОХД № 672/20г/да пише точно каквото му се диктува. Този свидетел обяснява поведението си от досъдебната фаза на процеса и уплахата му от реакцията на свид. Д.И., веднага след удара - свид. Г. възприема като заплаха репликата на свид. Д.И. " да не са посмели да кажат, че той е карал колата" в момента, в който той хвърля ключовете от лекия автомобил "******" и напуска местопроизшествието.

Въззивната инстанция кредитира като достоверни свидетелските показания на Г.И. - баща на подс.Т. И. - свидетелските му показания досежно възприетото от него веднага след пристигането му на местопроизшествието са в пълна кореспонденция с останалите гласни доказателствени източници.

От заключението на вещото лице по изготвената единична видео-техническа експертиза, изцяло кредитирана както от контролирания съд, така и от настоящия съдебен състав, става ясно, че обследвания видеозапис е със средно качество, препятстващо възможността за извършването на лицево- челюстна експертиза. Внимателният анализ на писменото експертно заключение сочи, че иззетите и обследвани записи от охранителните обхващат времевия интервал от 7:38 до 08:50 часа на ******г., т. е. около час след времето на осъществяване на престъпното деяние. Гласните доказателства еднопосочно сочат, че сивд. Д.И. е отишъл на паркинга и е заел шофьорското място в лекия автомобил "******" преди подс.И. и свид.Г. да тръгнат заедно към същия този автомобил и да се качат в него. В този смисъл и обследваните видео-записи се явяват ирелевантни към главния предмет на доказване - авторството на двете престъпни деяния.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция прави следните правни изводи :

При правилно изяснена фактическа обстановка решаващия съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че въззивваемият- подсъдим Т. И. на инкриминираната дата не е осъществил нито от обективна , нито от субективна страна признаците на престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК и тези на престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК, т. к. на ******г. , около 06,30 ч. не е управлявал по ул."*******" , пред ресторант "*******" и бар "******" собствения си лек автомобил "******",с рег.№ ********, след употреба на алкохол и наркотични вещества-метамфетамин. В този смисъл правилно,обосновано и законосъобразно Т. И. е признат за невиновен и на осн. чл. 304 от НПК- оправдан и по двете обвинения, предявени и поддържани от държавното обвинение.

Като обосновани и правилни се преценяват от въззивната инстанция правните изводи на решаващия съд за несъставомерност и недоказаност на обвиненията, повдигнати и поддържани от страна на ЯРП против подс.И.. Правилен и обоснован е изводът на контролирания съд за наличието на категорични доказателства, които опровергават по несъмнен начин обвинителната теза, че именно подс.И. на инкриминираните дата, час и място, е управлявал процесния лек автомобил "******". В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи, формулирани в оспорвания съдебен акт, за недоказаност на обвинението от една страна, а от друга - за несъмнената липса на елементи от обективна и субективна страна, които да сочат осъществено именно от подс.И. престъпно деяние по посочените два текста от НК. Споделяйки изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, проверяващата инстанция на свой ред намира за безспорно и несъмнено, че подс. Т. И. следва да бъде признат за невинен и оправдан по вменените му от ЯРП обвинения за осъществени две престъпни деяния поради недоказаност на обвинението и поради несъставомерност на същото както от обективна, така и от субективна страна. Изложеното дава аргументи на настоящият съдебен състав да прецени като неоснователен протеста на РП-Ямбол, още повече, че в същия няма наведени конкретни възражения както по приетото за несъмнено от фактическа страна, така и касателно изведените от първостепенния съд правни изводи.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този резултат, законосъобразно и правилно, решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК и е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Ето защо и на осн. чл. 338 вр. с чл. 334, т.6 от НПК , Ямболският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260001/06.01.2021г., постановена по НОХД № 672/2020г. по описа на Ямболския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	260009
Дата:	26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия:	Пепа Илиева Чиликова

Дело:	20212300600020
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2021 г.

Решение по дело №20/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА ЧИЛИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА СТОЕВА