Р Е Ш Е Н И Е № 260249
гр. Пловдив, 06.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на шести
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Мария
Пеева и прокурора Анелия Трифонова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1528
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.2в ЗОДОВ.
Ищецът
„С.е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
И.Е., моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Народното
събрание на Република България, гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, да му
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно поведение,
изразяващо се в приемане на законова разпоредба /§18 от ПЗР на ЗИДЗЕ/ в
съществено нарушение на правото на ЕС, която вреда се изразява в разликата
между първоначалната покупна цена по Договор № 309/ 2012г. за произведената
електроенергия от ВЕИ, определена спрямо действащата нормативна уредба към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, въз основа на Решение на ДКЕВР №
Ц-18/ 20.06.2011г. и съответно цената, произтичаща от изменението на
приложимата уредба, въведена с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и определена с Решение на
ДКЕВР № Ц-14/ 01.07.2014г., за периода от м. август 2015г. до м. юни 2020г., в
общ размер 239 316,51 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските
по делото.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните твърдения:
С Договор № 18/312/01021/ 22.07.2013г. със страни Държавен фонд
„Земеделие“ и ищеца, на последния била предоставена безвъзмездна финансова
помощ в размер на 175 929.60лв., представляваща 80% от общата стойност на
проекта за изграждане на фотоволтаична централа с мощност 78.12 KWP в
землището на ***. За изграждането на централата било издадено разрешение за
строеж, а впоследствие и разрешение за ползване. На 26.10.2012г. ищецът сключил
с „Енерго- про продажби“ АД договор за изкупуване на електрическа енергия,
влязъл в сила от датата на въвеждане в експлоатация на централата - на
29.06.2012г., със срок на действие 20 години. Съгласно чл.16, ал.1 от договора,
електрическата енергия, произведена от централата, ще се изкупува от купувача
по определената от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на
ЗЕВИ, а съгласно чл.16, ал.2, цената на
електрическата енергия, произведена от централата, не се изменя за срока на
договора. Съгласно чл.16, ал.3 от договора, цената, по която производителят ще
продава на купувача електрическа енергия, е определена с Решение на ДКЕВР №
Ц-18/20.06.2011г. и е в размер на 567.41лв./мвч без ДДС. Така постигнатите
договорни уговорки били в съответствие с приложимата нормативна уредба, в т.ч.
с чл.31, ал.4, постановяващ забрана за изменение на цената на ел. енергия от
възобновяеми източници за срока на договора за изкупуване и с чл.32, ал.3 от
ЗЕВИ, съгласно който преференциалната цена на изкупуване на ел. енергия от
възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване.
Съобразена била и нормата на § 7, ал.1 ПЗР на ЗЕВИ, съгласно която за енергийни
обекти, с изкл. на ВЕЦ с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени
в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори
за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници запазват действието си,
като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в
сила на закона. По време действието на договор на ищеца с „Енерго- про продажби“ АД с решение на
Народното събрание на РБ били приети законови промени, пряко рефлектиращи върху
размера на цената на доставяната ел. енергия.
С § 18, ал.1 ПРЗ на ЗИД на Закона за енергетиката (обн. ДВ
бр.56/2015г.), считано от 01.08.2015г., била въведена промяна в цената на
изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници чрез енергийни
средства, изградени със средства от национална или европейска схема на
подпомагане, и заявлението за подпомагане е постъпило до влизане в сила на
ЗЕВИ, в която хипотеза попадал и ищецът. Съгласно § 18, ал.2 производителите по
ал.1 в срок до 31.07.2015г. привеждат договорите за изкупуване на ел. енергия,
които са сключили със съответния доставчик или краен снабдител, в съответствие
с изискванията на ал.1. След изтичане на срока по ал.2 общественият доставчик
или съответният краен снабдител изкупуват произведената ел. енергия по цените,
предвидени в ал.1, арг. от § 18, ал.3 ПЗР на ЗИДЗИ, като посочената алинея се
прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал.2 – арг. от § 18,
ал.4 ПЗР на ЗИДЗЕ. Ищецът попадал в обхвата на цитираното изменение, въведено с
нормата на § 18, ал.1 ЗИДДЕ, тъй като бил производител на ел. енергия от
възобновяем източник – фотоволтаична централа, енергийният обект бил изграден
със средства от национална или европейска схема за подпомагане, предоставени на
осн. чл.31, ал.2 Наредба № 29/11.08.2009г. и заявлението за подпомагане за
процесната инвестиция било подадено преди влизане в сила на ЗЕВИ. Правилото на
§ 18, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ, налагащо корекция на изкупните цени на произведената
ел. енергия, ставало приложимо спрямо ищеца от 01.08.2015г., арг. от § 18, ал.2
ПЗР ЗИДЗЕ, във връзка с датата на влизане в сила на ЗИДЗЕ 24.07.2015г. От този
момент приетите законодателни промени намирали пряко приложение и за
покупко-продажбата на ел. енергия по сключения от ищеца договор „Енерго- про продажби“ АД. Това
правоотношение, макар и договорно, се развивало на пазар, където договорната
свобода била ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен
характер, като за страните не съществувала възможност да се отклоняват от тях.
След настъпилата законодателна промяна ищецът вече не разполагал с възможност
да се ползва от пълните преференциални цени за изкупуваната електроенергия. Ето
защо, считано от 01.08.2018г., „Енерго- про продажби“ АД започнало да изкупува
произведената от фолтоволтаичната централа на ищеца ел. енергия на цена
100.41лв./мвч без ДДС, определена с Решение № Ц-14/01.07.2014г. на ДКЕВР,
прието на осн. чл.31, ал.8 от ЗЕВИ и чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.51 от Наредба № 1
от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия, вместо на
уговорената в договора цена от 567.41лв./мвч без ДДС. В резултат от това, за
периода август 2015г.- юни 2020г. ищецът получил приход от продажба на ел.
енергия с 239 316.51лв. по-малко от цената, която би получило при
прилагане на цената, която е била в сила към момента на въвеждане на енергийния
обект в експлоатация, респ. към сключване на договора за изкупуване на ел.
енергия. Посочената сума съставлявала вреда, пряко нанесена на ищцовото
дружество в резултат от приемането от ответника Народното събрание на РБ, на §
18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. С приемането на посочената разпоредба Народното събрание
извършило съществено нарушение на ПЕС, тъй като с нея се накърнявали принципите
на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, разпоредбата
била в противоречие с чл.16 от Хартата на основните права на ЕС за правото на
свобода на стопанската инициатива в Съюза и с Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването
на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на
Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. Гореизложеното обосновавало отговорността на
ответника на осн. чл.2в ЗОДОВ. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС,
отговорност на държавата за вреди, причинени на частно-правни субекти
вследствие нарушения на ПЕС, може да възникне независимо от това кой е
публично-правният орган, извършил нарушението, съответно, независимо от
нарушението – неправилно транспонирана директива или поддържане в сила на
национална правна норма, която противоречи на ПЕС или решение на национална
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в противоречие с ПЕС,
като СЕС определял три условия, при които в тези случаи частно-правните субекти
имат право на обезщетения: нарушената правна норма да предоставя права на
частно-правните субекти, нарушението на ПЕС да е особено съществено и да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда, които условия в конкретния случай били налице.
Ответникът Народното
събрание на Република България, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, поради липса на надлежна
процесуална легитимация, за което излага подробни съображения.
В
условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен по подробно изложени
в отговора съображения. Позовава се на Решение № 5/ 11.05.2017г., к.д. № 12/
2016г, на Конституционния съд, съгласно което не е налице
противоконституционност на разпоредбата на §18 ПЗР ЗИДЗЕ и не е налице
несъответствие с чл.63 от ДФЕС. Оспорва като неоснователни и необосновани, по
подробно изложени в отговора доводи, наведените от ищеца твърдения за нарушения
на правото на ЕС, изразяващи се в накърняване принципите на правната сигурност
и на защита на оправданите правни очаквания, противоречие с чл.16 ХОПЕС и
противоречие с целите и духа на Директива 2009/28/ЕО. Излага съображения, че
при преценката дали е налице нарушение на ПЕС и доколко същото е съществено
следва да се има предвид целта, която се преследва с конкретната норма. В
случая изменението на ЗЕВИ, въведено с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, защитава значим
обществен интерес, продиктуван от необходимостта по целесъобразност да бъде
разпределена високата финансова тежест, поемана от крайния потребител заради
поставянето на определена категория производители на енергия от възобновяеми
източници в положение на икономическо предимство пред други производители.
Направената промяна е насочена главно към преодоляване на двойното подпомагане
в производството на енергия от възобновяеми източници в случаите, когато
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са ползвали
финансиране от национална или европейска схема за подпомагане и се ползват от
преференциални цени при изкупуването на енергията. Извършената законодателна
промяна е съобразена с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар
и трайно очертаваща се тенденеция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане до
минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на
енергия от възобновяеми източници на конкурентния пазар. Развива съображения,
че не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавата за нарушения на правото на ЕС.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
По въпроса за допустимостта на настоящото производство
е постановено Определение № 260034/ 22.01.2021г., в.гр.д. № 621/ 2020 г. по
описа на ПдАС. Предвид на което искът следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на иска.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи
твърденията си, че е налице нарушение на правото на ЕС, което нарушение е съществено,
че е претърпял описаните в исковата молба имуществени вреди, че тяхното настъпване е в пряка
причинна връзка от нарушението на правото на ЕС. Фактическият състав за
ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправни субекти вследствие нарушение на правото на ЕС, е установен в
практиката на СЕС и включва следните кумулативно предпоставки: нарушение на
правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни
субекти, нарушението да е достатъчно съществено и причинно- следствена връзка
между нарушението и вредата. При преценката дали е налице нарушение, следва да
се има предвид целта, която се преследва с конкретната норма.
В настоящия случай не се установява посоченият
фактически състав да се е изпълнил, като да са кумулативно налице посочените
представки за реализиране отговорността на държавата за вреди вследствие на
нарушение на правото на ЕС. На първо място не се установява нарушение на правна
норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни
субекти.
Доводите на ищеца, че разпоредбата на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ
накърнява принципа на правната сигурност и принципа на защита на оправданите
правни очаквания, както и че цитираната разпоредба е в противоречие с чл.16 от
ХОПЕС, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива в правния ред на
Съюза и в противоречие с целите и духа на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета
от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми
източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО (и по конкретно преамбюла на директивата и чл.3 и чл.4 от директива)
са неоснователни, по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че доколко
разпоредбата на §18, ал.1 от ПРЗ ЗИДЗЕ е съвместима с вътрешния правов ред е
въпрос, по който се е произнесъл Конституционният съд на Република България с
Решение № 5/ 11.05.2017 г., по к. д. № 12/ 2016 г., предвид което и този въпрос
не подлежи на обсъждане от настоящия съд. С цитираното решение по задължителен
за съдилищата начин е установено съответствие на правната норма с
конституционните принципи, с целите на закона и изискването за правна
предвидимост и правна сигурност, както и с изискването ограничения в правата да
се установяват само при спазване принципа на пропорционалност. С цитираното
решение Конституционният съд също така се е произнесъл, че не е налице
несъответствие на разпоредбата на §18, ал.1 от ПРЗ ЗИДЗЕ с чл.63 от ДФЕС. В
решението е разгледано съответствието на разпоредбата на §18, ал.1 от ПРЗ ЗИДЗЕ
с Директива 2009/ 28/ ЕО, като в тази връзка Конституционният съд е посочил, че
очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не са
конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни
механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен
електроенергиен пазар в ЕС. Прието е, че преференциалните цени за енергия от
възобновяеми източници са тип мярка за насърчаване производството на енергия от
възобновяеми източници, за постигане на посочените цели, която в сравнение с
други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28/ ЕО е непазарно
ориентирана. Тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно
икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да
наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар. С Решението на КС се
приема, че намаляването на цените за изкупуване на енергията от възобновяеми
източници е средство за справедливо разпределение на разходите в обществото
между тези, които в определена степен са привилегировани за своите приходи и
следва да понесат и полагащите им се тежести. Никой не е защитен от такава
тежест и нейното налагане, дори да има обратно действие въвеждащата я норма, не
е задължително нарушаване на правната сигурност. Когато със законодателната
промяна се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени
разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е
изцяло на законодателя.
На следващо място, с оглед повдигнатите възражения за
противоречи на разпоредбата на §18 ПРЗ ЗИДЗЕ с норми и принципи на правото на
ЕС (принципа на правната сигурност и принципа за защита на оправданите правни
очаквания, чл.16 ХОПЕС, уреждащ правото на стопанска инициатива, и Директива
2009/ 28/ ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници),
настоящият съдебен състав намира следното:
Целта на законовата промяна, реализирана с
разпоредбата на §18 ПЗР ЗИЕДЗЕ, е да се избегне двойното подпомагане на тази
категория производители на електрическа енергия от възобновяеми източници,
когато при изграждането на обектите са ползвали схема за подпомагане и
едновременно с това ползват и пълни преференциални цени за изкупувани,
неотчитащи предоставените средства за подпомагане. Касае се за тези
производители, които са подали заявления за подпомагане преди влизане в сила на
ЗЕВИ. С посочената законова промяна се постига еднакво третиране на всички
стопански субекти при определяне на преференциалните цени спрямо всички
производители, ползвали схема за подпомагане при изграждане на енергийни обекти
без оглед дали заявлението за подпомагане е подадено преди и след влизане в
сила на ЗЕВИ (арг. чл.31, ал.8 и §11 ПЗР ЗЕВИ).
Неоснователни са доводите на ищеца, че разпоредбата на
§18 ПЗР ЗИЕДЗЕ е в противоречие с принципите на правната сигурност и защита на
оправданите правни очаквания. Разпоредба на §18 ПЗР ЗИДЗЕ актуализира режима на
компенсиране на производителите на енергия от възобновяеми източници и
промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии,
предвид което е неоснователно твърдението за нарушаване на принципа на правната
сигурност. На следващо място целта на разпоредбата на §18 ПЗР ЗИДЗЕ е легитимна
и изцяло в публичен интерес, като избраните от законодателя средства за
постигането на целта на закона са разумни и подходящи доколкото
преференциалните цени не отпадат, а само се намаляват при гарантиран срок на
договорите и изкупуването, така че да се осигури възвръщане на инвестициите и
разумна печалба в срока на договора. От съществено значение е целта, която законодателят
преследва с промяната– изключване на „свръхсубсидирането“ за определени
стопански субекти, поставени в положение на икономическо предимство спрямо
други производители на енергия от възобновяеми източници, извън адресатите по
§18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, и осигуряване на справедливото и еднакво третиране от
закона на стопанските субекти в сектора.
Не се споделят и доводите на ищеца, че с разпоредбата
на §18 ПЗР ЗИДЗЕ се засяга гарантираното от общностното законодателство право
на стопанска инициатива, изхождайки именно от посочената по-горе цел на
законовата промяна, а именно избягване на двойното субсидиране и създаване на
законово гарантирани предпоставки за равноправно третиране на всички
производители на енергия от възобновяеми източници. До промяната реално една
определена група стопански субекти са поставени в по- благоприятни условия от
всички други от същата група, тъй като тези стопански субекти до приемането на
§18 ПЗР ЗИДЗЕ реализират стопанска дейност в условията на икономическо
предимство, доколкото са „двойно“ подпомогнати. Преференциалните цени за
енергия от възобновяеми източници са въведени да насърчат производителите на енергия
от възобновяеми източници, като им осигурят възвращаемост на капитала и разумна
печалба във времето за целия жизнен цикъл на инсталациите, т.е. за срока на
дългосрочните договори с гарантирано изкупуване на произведената енергия от
възобновяеми източници на един регулиран пазар. Стопанските субекти в обхвата
на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ не се третират различно, нито са поставени при по-
неблагоприятни икономически условия от тези производители на енергия от
възобновяеми източници, които са подали заявление за подпомагане след влизане в
сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. и за които е приложим режимът на преференциални
цени по чл.31, ал.8 ЗЕВИ. Напротив, до промяната субектите по §18, ал.1 ПЗР
ЗИДЗЕ са третирани с предимство. С разпоредбата на §18 ПЗР ЗИДЗЕ не само не се
нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа за гарантиране на
равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти.
Не е налице и твърдяното
противоречие с духа и целите на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването
на енергия от възобновяеми източници и в частност приетата в преамбюла насока
за осигуряване на сигурност на инвеститорите и да се насърчи трайното развитие
на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми
източници. Тази насока е изпълнена с въвеждането на задължително изкупуване на
произведената от ВЕИ електрическа енергия, въз основа на дългосрочни договори. Директива 2009/ 28/ЕО за насърчаване използването на
енергия от възобновяеми източници е въведена в националното ни законодателство
с приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници. Следователно
целите и всички основни положения, съдържащи се в указаната директива, са
възприети в националния правов ред. С приемането на ЗЕВИ се продължава
възприетия от законодателя подход преференциалните цени да са прилаганата схема
за насърчаване. Съгласно възприетия в ЗЕВИ режим за насърчаване на енергията от
възобновяеми източници остава задължението за изкупуване на енергията от
възобновяеми източници по договори с продължителен срок на действие (12, 15 или
20 години в зависимост от вида на първичния енергиен източник). В чл.32, ал.2
от ЗЕВИ са посочени критериите и факторите, на които се основава определянето
на преференциални цени за енергия от възобновяеми източници, в т. ч. размерът
на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към
съответната преносна или разпределителни мрежи, нормата на възвращаемост,
структурата на капитала и инвестициите и другите експлотационни разходи.
Изменението на ЗЕВИ, въведено с разпоредбата на §18 от
ПЗР ЗИДЗЕ, защитава значим обществен интерес. То е насочено към преодоляване на
двойното подпомагане в производството на енергия от възобновяеми източници в
случаите, когато производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници са ползвали финансиране от национална или европейска схема за
подпомагане и се ползват от преференциални цени при изкупуването на енергията.
В допълнение на всичко гореизложено, следва да се
посочи, че доводите на ищеца не намират опора и в практиката на съда на ЕС. С
решение по съединени дела С-798/18 и С-799/18 е прието, че чл.3, §3, буква а)
от Директива 2009/28/ЕО и чл.16 и чл.17 от ХОПЕС във връзка с принципите на
правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда
намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от
слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по- рано с административни
решения и потвърдени с ad hoc споразумения,
сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази
правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения.
Предвид на изложените съображения не се установява с
приемането на разпоредбата на §18, ал.1 от ПРЗ ЗИДЗЕ да се нарушава правото на
ЕС, в частност нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет
предоставяне на права на частно правни субекти
С оглед на гореизложеното предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода от спора – неоснователност на иска, такова се
дължи на ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК, като същото се определя от
съда в размер на 150 лв., на основание чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от „С.е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от И.Е., против Народното събрание на
Република България, гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно поведение,
изразяващо се в приемане на законова разпоредба /§18 от ПЗР на ЗИДЗЕ/ в
съществено нарушение на правото на ЕС, която вреда се изразява в разликата
между първоначалната покупна цена по Договор № 309/ 2012г. за произведената
електроенергия от ВЕИ, определена спрямо действащата нормативна уредба към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, въз основа на Решение на ДКЕВР №
Ц-18/ 20.06.2011г. и съответно цената, произтичаща от изменението на
приложимата уредба, въведена с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и определена с Решение на
ДКЕВР № Ц-14/ 01.07.2014г., за периода от м. август 2015г. до м. юни 2020г., в
общ размер 239 316,51 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Народното събрание на Република България, гр.
София, пл. „Княз Александър І“ № 1, сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за производството
по гр. дело № 1528/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: