Решение по дело №441/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Ловеч, 11.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МИТЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

 

            при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 441 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 369 от 03.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1345 по описа на Районен съд – Ловеч, съдът е отхвърлил предявения от М.М., с ЕГН: **********, против „********“ АД, с ЕИК: ********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, с които се иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в общ размер на 2384,44 лв., представляваща платена от ищеца цена за консумираната ел. енергия за периода от 06.03.2017 г. до 03.06.2017 г., начислена въз основа на Констативен протокол № 3019339 от 03.06.2017 г., получена от ответника без правно основание, като му се присъди и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора М.М. бил осъден да заплати на „********“ АД сумата в размер на 320 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Срещу така постановения съдебен акт в Окръжен съд – Ловеч е постъпила въззивна жалба от М.М., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Д.С. ***.

Според въззивника, съдът неправилно е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ и че е спазена процедурата за корекция на сметката на потребителя. Изтъква, че тази норма е неприложима, предвид отмяната към 17.05.2017 г. на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентиращ специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция.

Алтернативно сочи, че дори да се приеме, че следва да намери приложение чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, не е спазено императивно предвиденото изискване констативният протокол да се изготви в присъствието на служител на МВР, поради което същият не може да послужи като годно доказателствено средствоза за осъществяване на описаните в него факти. Според жалбоподателя въззиваемият не е ангажирал доказателства, от които да се установи дали лицето, подписало протокола, е служител на МВР и дали е присъствал на процесната проверка.

Релевира, че по делото не се установи, ищецът или негов представител да са извършили манипулацията, обуславяща начисляването, като следва да се отчете, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електро разпределителната мрежа, който от своя страна има задължението да осигури правилното и коректно функциониране на уреда. Твърди, че след като не е установено грешното измерване или неизмерване да е в резултат на въздействия от страна на потребителя, то ищецът по силата на облигационното правоотношение ще дължи единствено продажната цена за действително потребената електрическа енергия в периода на грешното отчитане, а не служебно начислената му сума.

Твърди, че по делото не е установено, че посоченото количество електроенергия, представляващо корекция на сметките на потребителя, е реално доставено и потребено от абоната, тъй като е определено по изчислителен метод. В тази връзка счита, че не е доказано, дори да се приеме че е налице промяна в схемата на свързване, каква част от потребената електроенергия не е отчетена посредством измервателното устройство и дали това количество е потребено именно от ищеца.

Сочи, че при доказано неточно отчитане на потребление на електрическа енергия, за да коригира сметката на клиента, крайният снабдител следва да уведоми  потребителя по ред, предвиден в Общите условия на договора, сключен между страните. Сочи, че в чл. 28, ал. 2 от Общите условия /ОУ/ е предвидено само задължение за уведомяване, но липсва посочен ред, по които това трябва да стане, поради което следва да се приеме, че ОУ не са съобразени с императивната разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ.

Цитирана е многобройна съдебна практика.

На база изложеното счита, обжалваният съдебен акт за незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, постановен при съществени процесуални нарушения и необоснован, поради което моли същият да бъде отменен. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „********“ АД, с който се моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Според въззиваемият дружеството доставчик е изпълнило всички предпоставки за възникване на годно вземане за електрическа енергия за процесния период, а именно изготвен констативен протокол и уведомяване на длъжника за начислената сума. Счита приложената от въззивника практика за неотносима.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, представляван е от адв. С., която изразява становище, че поддържа жалбата. Представя Решение Ж-32/18.01.2018 г. на КЕВР по жалба с вх. номер Е-13-62-101/25.10.2017 г. срещу „********“ АД, като сочи, че в същото е разгледан аналогичен случай, в който комисията е дала задължителни указания на ответното дружество при констатирано неотчитане само по една фаза на трифазен електромер да бъде извършвана корекция на сметката на абоната само по отношение на тази фаза.

Въззиваемата страна- „********” АД се представлява от юрисконсулт С.Т., който  оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

От представените доказателства по гр.дело № 1345 по описа за 2017 г. на Районен съд-Ловеч, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е НЕПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М.Т.М. с иск с правно основание чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, насочен против „********” АД – София.

В исковата молба се твърди, че през месец юни 2017 г. ищецът получил по пощата писмо, с което електроразпределителното дружество го уведомило, че във връзка с извършена на 03.06.2017 г. проверка на обект - апартамент, находящ се на адрес: гр. Л., ж. к. "Ч. б.", бл. ***, вх. „**", ет. **, ап. ***, е съставен Констативен протокол с № 3019339/03.06.2017 г. от отдел „Нетехнически загуби" към „********" АД. Твърди, че към писмото била приложена фактура с № ********** от 07.06.2017 г. на стойност 2 384,44 лева, която той, въпреки че считал, че е неоснователно начислена, под страх от преустановяване на електроподаването, на 22.06.2017 г. заплатил. Сочи, че ответникът обосновава дължимостта й единствено на частни документи, изходящи от трето лице - „********" АД, съставени в отсъствие на ищеца, без негово знание и съгласие. Счита, че липсва норма или обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи сума за преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Твърди, че от потребителя не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод неправилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида.

В отговора на исковата молба ответникът е изложил становището си за неоснователност на предявения иск.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

По делото не се спори, че ищецът е страна по договор за доставка на електрическа енергия по клиентски номер № 300220253342, аб. №**********, с адрес на доставка, находящ се в гр. ********, разположен на трети етаж.

От КП № 3019339 се установява, че на 03.06.2017 г. В.В.и Н. П., в качеството си на служители на отдел „Нетехнически загуби" към „********" АД, в присъствието на свидетелите Христо Цветанов и В. М. – от Федерацията на потребителите, и в отсъствието на собственика са извършили на основание чл. 58, ал. 1 от Общите условия на „********" АД техническа проверка на СТЕ на горепосочения адрес. В хода на проверката е установено следното: електромер с фабричен №02030254, произведен през 2007 г., марка „ZPA“, тип ZE 310.OO.16C092, е монтиран в етажно електромерно табло; на дисплея липсва индикация „L 2”; след демонтаж на капака на клемния блок се установява, че е извършена промяна на схемата за свързване, състояща се в разхлабване на лявото болтче на деривационната пластина за фаза „L 2” и същото не контактува с пластината; консумираната по този начин електрическа енергия по фаза „L 2” не се измерва от средството за търговско измерване и съответно не се заплаща от потребителя. В протокола е посочено, че PVC пломбата на клемния блок на СТИ е със следи от отваряне. Протоколът е подписан от проверяващите, свидетелите и И.И.- представител на РУ на МВР Ловеч, пристигнал междувременно. Протоколът не е подписан от ищеца. След приключване на проверката са били предприети действия по възстановяване на схемата и привеждане на измерването на електрическа енергия в изправност.

Видно от предложение за корекция за сметка на 07.06.2017 г. въз основа установеното в констативния протокол Ф.Й.– ръководител Отдел „Нетехнически Загуби“, е утвърдил предложение за корекция на сметка на основание чл. 48, ал.1, т. 1, б. „Б“ от ПИКЕЕ, изразяващо се в това да се доначисли използваната от потребителя електрическа енергия на база максималния базов ток на средството за търговско измерване, както следва: върхова – 0, дневна – 16628 квч. и нощна – 0 или общо 16628 квч.

От писмо с изх. № NTZ70316 от 05.06.2017 г., видно от приложената разписка получено от ищеца на 14.06.2017 г., се установява, че М.М. бил уведомен за извършената 03.06.2017 г. проверка и че ще бъде извършена корекция на сметката му на основание Правилата за измерване количеството електрическа енергия.

Видно от приложеното по дело писмо Изх. № ********** от 08.06.2017 г. , получено от ищеца на неуточнена дата през месец юни, ответното дружество уведомило М.М., че въз основа на съставеният от трето лице - „********" АД Констативен протокол № 3019339/03.06.2017 г., му е начислило сумата в размер на 2 384,44 лева за консумирана, но незаплатена на ответника ел. енергия, като му се напомня, че при невнасяне на дължимата сума — „********"АД ще предяви искане до „********“ АД за преустановяване на електроснабдяването в имота му. В приложената към писмото фактура с № **********/07.06.2017 г. е вписано: дължима сума по чл.83 , ал.1 ,т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ; 1987,03 лв. - сума по констативен протокол, 397,41 лв. - ДДС – 20% или общо 2384,44 лв., като бил определен и срок за плащане на фактурата - от 07.06.2017 г. до 20.06.2017 г.

От разписка № 04000597819889/22.06.2017 г., а и по делото не се спори, на 22.06.2017 г. М.М. заплатил сумата по издадената фактура.

От Констативен протокол № 3060735/08.01.2015 г. се установява, че при поставянето на електромер с фабричен №02030254, произведен през 2007 г., марка „ZPA“, тип ZE 310.OO.16C092 са отчетени три фази. Протоколът е изготвен от Т. Ю.и подписан от И. А. в качеството й на свидетел.

Приложена е справка за платените суми от М.М. за ползваната електрическа енергия за процесния адрес за периода от 14.05.2014 г. до 16.04.2018 г., от която не може да се установи сериозно разминаване между начислените суми преди и след извършената проверка. Така за периода от 10.07.2017 г. до 16.04.2018 г. е била дължима сума в общ размер на 1164,92 лв., а за сходен период например от 18.07.2016 г. до 16.04.2017 г. сума в общ размер на 1094,36.  

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.В.и Н. П. – електрически техници, извършили проверката и В. М., присъствал на проверката като представител на Федерацията на потребителите. В показанията си свидетелите В., и М. потвърждават констатираното в протокола, а именно, че е било налице разхлабване на лявото болтче на деривационната пластина, вследствие от което консумираната електрическа енергия по фаза „L 2” не се измерва от средството за търговско измерване. Според свидетелите В. и П. болтчето не може да се разхлаби от само себе си, като в метрологията действително болтчето се разхлабва, но при монтирането му техникът следва да замери фазите и да го затегне отново. Свидетелят В. сочи, че е направил проверка и е видял снимки от монтирането, от които се вижда, че има първа и трета фаза, като счита, че няма как това да се случи, ако преди това не е светнала и втора фаза. По отношение на състоянието на пломбата свидетелят В. твърди, че не е отбелязал „отваряно“, а само, че са били налице следи от отваряне, като прави предположение, че на база установеното пломбата е била манипулирана, след което върната обратно. Сочи, че за да се стигне до болтчето пломбата следва да се премахне. Според В. е възможно да не е имало никаква консумация на електрическа енергия по фаза Л 2, тъй като електромерът е трифазен.  Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като пълни, обективни и допълващи се.

От приетото по делото заключение по извършената съдебно-електротехническа експертиза на инж.Мариета Боджакова, се установява, че ищецът има открита партида при ответника за доставка на електрическа енергия на адрес: гр. ********, разположен на трети етаж. Към 03.06.2017 г. доставената електрическа енергия до имота е отчитана от многотарифен трифазен за активна енергия електромер с фабричен № 02030254, производител „ZPA“, тип ZE 310.OO.16C092. Експертът е констатирал, че електромерът е монтиран на 08.10.2015 г., за което е съставен констативен протокол. Монтираният електромер е произведен 2007 г., последната му проверка е през 2015 г. и е в срок на валидност. Одобрен е и е вписан в Регистъра на одобрените за използване средства за измерване. Според вещото лице няма нарушение на целостта на PVC пломбата на капачката на клемния блок на електромера, като в констативния протокол е посочено само, че са установени следи от отваряне, но същите не са конкретизирани, което не позволява и последващ анализ. Счита, че ако пломбата е отваряна, то щеше да има нарушение на целостта й. На следващо място сочи, че от посоченото в констативния протокол не става ясно дали болтчето е незавито или е разхлабено, като масово при умишлена манипулация се развиват и двете болтче на деривационната пластина. Прави предположение, че е възможно при последваща метрологична проверка техникът да не е дозавил докрай болтчето, като с течение на времето от вибрации, отваряне, затваряне на вратата болтчето се е доразвило, така че в един момент е спряло да контактува с пластината. В заключението си инж. Боджакова е посочила, че от констатациите в КП не може да се установи дали има неотчитане на електрическа енергия, тъй като по време на проверката няма консумация по фаза L 2. По отношение на изчисленията стига до извод, че ако се приеме, че е налице установена промяна на схемата на свързване, корекцията е извършена правилно.

По делото е назначена и повторна съдебно-електротехническа експертиза на същото вещо лице, по която е изготвено заключение, в което се сочи, че към фаза L 2 са включени контакти в спалня – четири броя, тераса, спалня – два броя, осветление тоалетна и детска стая. В момента на проверката по фаза L 2 не се установява консумация на електрическа енергия.  

При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 2 384,44  лв., без да е имало основание за извършване на престацията. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че между страните е налице договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 от Закона за енергетиката влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ е специална по отношение на общата - чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на клиента не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия. Безспорно е също, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 2 384,44  лв. за задължение по фактура № **********/07.06.2017 г., представляваща стойността на начислена от ответника ел.енергия за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2017 г. и това се установява от приложените по делото доказателства.

Спорът е за дължимостта на сумата от 2 384,44  лв., представляваща начислена главница въз основа на констативен протокол № 301933 /03.06.2017 г.  и издадена фактура № **********/07.06.2017 г.

По въпроса за правото за едностранна корекция на сметки е налице задължителна съдебна практика на ВКС, произнесена по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV-то г. о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І-во т. о., Решение № 173/ 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т. о., Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., на ВКС, ТК, I т. о., и др. В посочените решения се приема, че със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекции и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито са ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

 Съгласно действащата понастоящем разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Така формулирана законовата разпоредба съдържа делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията. В разпоредбата на чл. 98а, т. 6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ; б/ в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

 Налага се извод, че посочената по-горе законова разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, като, както се посочи, има само делегиращ характер. С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 – in fine от ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Подобна законова делегация е налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнася за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, респ. – не се отнася за корекции на сметки на потребители в тези случаи.

В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл. чл. 47-51) от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т. е. – регламентирани са т. нар "корекции на сметки на потребители" в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, тези ПИКЕЕ, респ. – установените с тях подзаконови материалноправни норми на раздел ІХ (чл. чл. 47-51), влизат в сила на 16.11.2013 г. и действат занапред – до изричната им отмяна.

 С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд на Р България са отменени ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. В случая периодът на действие на ПИКЕЕ е считано от 16.11.2013 г. до 06.02.2017 г. С решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. дело № 4785 от 2018 г. на петчленен състав на ВАС на Р България окончателно са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред - т. е от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

 По отношение на процесния период от 06.10.2016 г. до 03.01.2017 г. е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. В чл. 47-51 ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – 1/ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2/ на субективно въздействие върху измервателната система.

За да възникне правото на ответното дружество да коригира сметката на абоната за минал период от време, следва да са налице предпоставките, визирани в чл. 48 от Правилата. Според чл. 48, ал. 2 от тях, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, която отговаря на изискванията на чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията. Констативният протокол е подписан и от полицай, поради което документът следва да се приеме като официален свидетелстващ, който се ползва със задължителна материална доказателствена сила, която следва да се съобрази от съда – в този смисъл напр. Решение № 104/16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на I т. о. на ВКС. Но в случая изложеното в констативния протокол не води до извода за констатирано обективно неизмерване на електрическа енергия или субективно въздействие върху имервателната система, а и направените в него констатации не се потвърждават от останалата доказателствена съвкупност.

На първо място от показанията на свидетелите, извършили проверката, се установява, че за да се направи подобна на описаната в протокола умишлена манипулация PVC пломбата трябва да се премахне. В същия момент в протокола е отбелязано, че са констатирани следи от отваряне, като същите не са описани или конкретизирани, на база които свидетелите правят единствено предположение, че най-вероятно пломбата е премахната, болтчето е отвинтено, след което е поставена обратно. В показанията си свидетелят В. е посочил, че само при 100 % сигурност би отбелязал, че пломбата е отваряна, като видно от протокола такава сигурност в настоящия случай липсва. В експертизата вещото лице изрично е посочила, че според нея няма как подобна манипулация да се извърши без пломбата да бъде скъсана или трайно деформирана, което не е констатирано при проверката. Отделно сочи, че при сходни умишлени манипулации се развиват и двете болтчета, като това се прави, тъй като при едно развито болтче няма гаранция, че по другото няма да има контакт. Според вещото лице е напълно възможно при една последваща метрологична проверка техникът да не е дозавил докрай болтчето, като с течение на времето от вибрации, отваряне, затваряне на вратата на таблото болтчето да се е доразвило така, че в един момент е спряло да контактува с пластината.

На следващо място по делото не се установи, че по процесната фаза действително е консумирана електричекса енергия. Видно както от показанията на свидетелите В. и П. за времето на проверката, така и от последващата проверка на вещото лице, по процесната фаза не е отчетена реална консумация на електрическа енергия, въпреки че болтчето е болтчето вече е било завинтено. Настоящата инстанция отчита и наличието на косвени доказателства относно изложеното, а именно приложената справка за платени сметки от абоната, от която е видно, че няма значително разминаване между платеното, респективно отчетеното, преди и след извършената проверка и възстановяването на неработещата фаза.

Окръжен съд-Ловеч отчита, че отговорността на потребителя е обективна, като същата е предвидена като изключение от общото правило при договорната отговорност за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди /в този смисъл - Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о на ВКС/. И действително крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната, но следва да докаже наличието на нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. В случая такова по безспорен начин не се установи. Не се установи и да е било налице ползване на неотчетена електрическа енергия.

На база изложеното обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена в пълен размер.

По разноските:

С огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК за настоящото производство в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, 50 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 1,41 лв. – такса превод и такива за първоинстанционното производство в размер на 800 лв. – възнаграждение за адвокат по четири броя договори за правна помощ от 06.07.2017 г. /л. 4 от делото/, 26.03.2018 г. /л. 81 от делото/, 08.05.2018 г. /л. 102 от делото/ и 02.06.2018 г. /л. 119 от делото/, 1,90 такса превод, 96 лв. – държавна такса, 50 лв. – депозит за вещо лице и 1,41 лв. – такса превод. На основание т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2012 г., а именно, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и като отчете, че по делото не е приложен договор за правна помощ от 23.05.2018 г., съдът следва да остави претенцията за разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение без уважение.   

Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 369 от 03.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1345 по описа за 2017 г. на Районен съд – Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „********“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. *****************“, бул. „Ц.Ш.“ № ***, БенчМарк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.М., с ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2384,44 лв. (две хиляди триста осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща заплатена от ищеца и получена от ответника без основание стойност на електрическа енергия, начислена в резултат на извършена корекция по фактура **********/07.06.2017 г. на стойност 2384,44 лв., за начислена за периода от 06.03.2017 г. до 03.06.2017 г. електроенергия след извършена корекция на сметка за адрес, находящ се в гр. ********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „********“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. *****************“, бул. „Ц.Ш.“ № 159, БенчМарк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.М., с ЕГН: **********,*** следните суми, представляващи съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция:300 лв.-възнаграждение за адвокат, 50 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 1,41 лв. – такса превод или в общ размер на 351,41 лв. и такива за първоинстанционното производство 800 лв. – възнаграждение за адвокат по четири броя договори за правна помощ, 1,90-такса превод, 96 лв. – държавна такса, 50 лв. – депозит за вещо лице и 1,41 лв. – такса превод или в общ размер на 949,31 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за разноски в останалата й част за сумата в размер на 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 23.05.2018 г., като неоснователна

 

Препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:      1………………..

 

                                                                                                           2………………..