№ 2
гр. Асеновград, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000957/14.11.2016г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ –Асеновград - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Г. П. П. с ЕГН: ********** от *** на
основание чл. 175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба и в съдебно заседание –чрез
процесуалния си представител – адв. Ч. оспорва наказателното постановление
откъм законосъобразност, обоснованост и правилност, като излага тезата, че
нарушенията, за които е санкциониран с НП се субсимират в състав на
престъпление, за което същият вече е бил наказван по наказателно-правен ред
и е понесъл наказателна отговорност. Навеждат се и твърдения за съществени
нарушения на административно-производствените правила в процедурата по
издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Искането към съда е за пълна отмяна на НП.
Въззиваемата страна РУ - Асеновград, редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
С акт за установяване на административно нарушение от 03.06.2020 г. е
било установено, че на 03.06.2020 г., около 17.10 ч. в гр. Асеновград на ул.
„Околовръстно шосе“ жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил
“Опел Астра” с рег.№ *** като е използвал път отворен за обществено
ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и твари. Същият е извършвал демонстративни маневри,
изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила,
преплъзване на предните колела и поднасянето му в ляво и в дясно по
посоката на движение, с което е създал опасност за останалите участници в
движението. От събраните гласни доказателства – чрез разпитите на
актосъставителя Д. И. и полицейските служители А. С. и П. И. се установява,
че всъщност по предварително събрана оперативна информация, че
жалбоподателят П. употребява наркотични вещества и управлява автомобил
на посочената дата и час протичала полицейска операция по неговото
установяване, проверка и задържане. При опита за спирането на автомобила
от полицейските служители П. И. и А. С., същите навлезли със служебния
автомобил в лентата за насрещно движение, където се движел П. с цел да му
засекат пътя и да блокират автомобила му, като му подали звуков и светлинен
сигнал ,чрез сигнализацията на служебния автомобил, както и с присветване
на фаровете. Както и при предходни опити за спирането му П. и този път не
се подчинил на сигнала за спиране, а напротив, когато видял полицейския
автомобил рязко увеличил скоростта, излязъл в банкета като заобиколил
полицейския автомобил, след което с мръсна газ се отдалечил от мястото с
намерение да избяга и да се укрие. Полицейските служители предприели
преследване, при което не успели да скъсят дистанцията, тъй като П.
управлявал автомобила изключително рисково и с висока скорост, като
непрекъснато подавал газ и влизал в завоите с висока скорост, като успял да
се откъсне от преследващия го служебен автомобил и се укрил в паркинга на
Профилинг. При извършения обход полицейските служители в крайна сметка
успели да установят автомобила, както и да задържат П., който вече бил
излязъл от колата и се бил отдалечил от нея. След отвеждането му в РУ -
Асеновград бил съставен процесният АУАН срещу жалбоподателят Г. П. в
негово присъствие и същият го подписал без възражения. Писмени
възражения не са били подадени и в 7-мо дневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
Срещу Г. П. било образувано и наказателно производство за престъпление
по чл. 270 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. АУАН е съставен от компетентен
за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от
компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосочените основания на П. са наложени съответните административни
наказания – глоби в размер от 3000 лв., както и административно наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Наказателното
постановление е постановено е от компетентния за това орган и е подписано
от него, в изискуемата от закона форма е.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление
по отношение на отделните правни основания и наложените въз основа на тях
административни наказания съдът констатира следното.
2
С НП на жалбоподателят Г. П. са наложени административни наказания за
извършено нарушение по ЗДвП, извършено на 03.06.2020 г. около 17.10 ч. в
гр.Асеновград, които са описани в него.
По повод на същите деяния и на същата дата срещу Г. П. е образувано и
наказателно производство по реда на НПК- протекло като бързо
производство. По същото е внесен обвинителен акт в съда и е образувано
НОХД № 383/2020г., по описа на РС-Асеновград, което е приключило с краен
съдебен акт – Определение на съда за одобряване на споразумение за
решаване на делото, влязло в законна сила на 16.06.2020г., по което
подсъдимия Г. П. е осъден за същите деяния квалифицирани съответно като
престъпление по чл. 270 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Конкретно престъплението по чл. 270 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание по реда на НПК е за това, че: На 03.06.2020 г. в гр.
Асеновград противозаконно е пречил на орган на властта – полицейски
служители да изпълнят задълженията си по ЗДвП и по ЗМВР, като е
препятствал действията им по извършване на проверка, а именно не е спрял с
лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № РВ 7248 СВ на подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране, бяга и се укрива.
С обжалваното НП на жалбоподателя Г. П. е наложено по административен
ред наказание за същите деяния, които на практика имат едни и същи
обективни характеристики.
При това положение е налице основание за отмяна на НП, поради
нарушаване на правилото „ne bis in idem” – забраната за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние. Посоченото правило е
установено в европейската правна доктрина по силата на чл.4 пар.1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧОС и по силата на прякото действие на Конвенцията
прилагането му е безусловно задължително в националните правни системи.
Прилагането на принципа е регламентиран и в задължителната съдебна
практика, а именно ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно
постановките на тълкувателното решение дублирането на наказателни
процедури за едно и също деяние и по отношение на едно и също лице е
недопустимо, след като едната от тях е приключила с влязъл в сила съдебен
акт, както е в конкретния случай. Правилото „ne bis in idem” забранява
окончателно осъденото лице, каквото в случая се явява жалбоподателят П. не
само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да подлежи на риск
от наказателно преследване въобще. В случая и двете процедури, както
приключилото с краен акт НОХД № 383/2020 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, така и протичащата в момента административно-наказателна
процедура, по която е издадено обжалваното НП, безспорно са с наказателен
характер, което се установява при съобразяване на критериите „Енгел”,
налице е идентичност на субекта в двата наказателни процеса. Налице е и
тъждество на деянията, съобразно приетите в ТР критерии, схващано като
съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от
правната им квалификация или от защитавания правен интерес. Водещото
при преценката за тъждество на деянието е фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретното
осъществено от дееца поведение, които се изследват от гледна точка на
конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
3
деянието и единството на решението въз основа на което е предприето
поведението на дееца. В конкретния случай е налице пълна фактическа
идентичност на конкретните факти по извършване на деянието по чл. 270 ал.1
от НК , за което вече нарушителят е наказан по наказателно –правен ред и
тези в които се състои описаното нарушение в НП, тъй като именно с
неспирането на подадения сигнал от контролните органи извършените опасни
маневри и скоростно шофиране опита, както и последващото бягство от
мястото на проверката се е изразило и противозаконното пречене на органа на
властта да изпълни задълженията си по служба, с което е реализиран и
състава на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК, за което жалбоподателят П.
вече е наказан.
При това положение НП е издадено в нарушение на нормата на чл. 33 от
ЗАНН, която въвежда правилото за приоритет на наказателната отговорност
над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция на
административно-наказателно и наказателно производства срещу едно лице и
за едно и също деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно
производство, административно-наказателно производство не се образува, а
образуваното се прекратява. Административно-наказващият орган въпреки,
че е знаел, че срещу нарушителя е образувано наказателно производство,
вместо да прекрати преписката е издал незаконосъобразно НП.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството
разноски и е доказал заплащане на сумата от 300 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер
на 300 лв.
Изложените съображения налагат отмяната на НП от съда при настоящата
въззивна проверка, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-000957/14.11.2016г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ –Асеновград - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Г. П. П. с ЕГН: ********** от *** на
основание чл. 175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
4
12 месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Г. П. П. с
ЕГН: ********** сумата от 300 лева, представляващи направени разноски по
водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд –Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5