Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІI-E въззивен състав
в, закрито заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело №
3412 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 250
и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 24.01.2020
г. на ответника И.И.К., в която се съдържа искане съдът да допълни
постановеното по настоящото дело решение от 06.01.2020 г., като се произнесе по
искането на И.И.К. за обезсилване поради недопустимост на неприсъствено решение
№ 133482, постановено на 31.05.2017 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски
районен съд, 119-ти състав, поправено поради допусната очевидна фактическа
грешка с решение № 509176/17.10.2018 г., и за прекратяване на първоинстанционното
производство, поради липсата на идентичност между страните в заповедта за
изпълнение, респ. в заповедното производство и в исковото такова. В молбата от
24.01.2020 г. е направено искане и на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено
постановеното по настоящото дело решение от 06.01.2020 г. в частта за
разноските, като на ответника бъдат присъдени сторените от него разноски по
обжалване на решение № 133482, постановено на 31.05.2017 г. и на решение №
509176/17.10.2018 г., и двете постановени по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски
районен съд, 119-ти състав.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК,
респ. по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Т.С.“ ЕАД е изразила
становище по молбата, в което е заявила, че в своето решение СГС правилно се е
произнесъл по отношение присъждането на съдебните разноски по делото, поради
което е отправено искане молбата по чл. 248 от ГПК да бъде оставена без
уважение.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
С решението 06.01.2020 г. въззивният съд е отменил неприсъствено решение № 133482, постановено на 31.05.2017 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав, както и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 509176/17.10.2018 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав и е върнал делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените с искова молба вх. № 8009884/03.05.2016 г. искове от етап: връчване на ответника на препис от исковата молба с приложенията й за отговор.
Разглежданата в настоящото производство молба, в която са обективизирани искания по чл. 250 от ГПК и по чл. 248 от ГПК, е процесуално допустима, доколкото е подадена в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна. Разгледана по същество молбата е неоснователно, съображенията за което са следните:
По отношение искането на И.И.К. за допълване на решението на СГС от
06.01.2020 г. на основание чл. 250 от ГПК.
Съгласно
нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Следователно
непълно е това решение, което не обхваща целия спорен предмет, вкл. и поради
липса на формирана воля на съда относно част от спорното право (чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК).
В разглеждания случай с решението от 06.01.2020 г.,
постановено по настоящото дело, съставът на СГС се е произнесъл по молба на
ответника И.И.К. от 04.07.2017 г. за отмяна на неприсъствено решение № 133482,
постановено на 31.05.2017 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд,
119-ти състав, поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение
№ 509176/17.10.2018 г., в производство по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Както
е посочил въззивният съдебен състав в решението си, в производството по чл. 240
от ГПК съдът изследва единствено наличието на предпоставките по чл. 240 от ГПК, а при констатиране на тяхната
липса - постановеният съдебен акт по ред на чл. 238 от ГПК се стабилизира окончателно. Предпоставките за отмяна на
неприсъствено решение в производството по извънинстанционен контрол са
изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само в
посочените в 240,
ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК хипотези.
Те не съвпадат с пречки за постановяване на неприсъствено решение. В
производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и
основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна и не
решава спора по същество. При отмяна на решението се възстановява висящността
на спора пред първоинстнационния съд. Посоченият законов ред предвижда отмяна
на неприсъствено решение при наличието на три изчерпателно изброени хипотези,
визиращи допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд при
произнасянето му, отнасящи се до ограничаване на правото на ответника на
защита. В останалите случаи на процесуални нарушения, които иначе биха довели
до недопустимо или неправилно решение, законодателят не предвижда процесуална
възможност за извънинстанционна защита срещу неприсъствено решение. Затова и възивният съдебен състав не е разполагал с процесуалната
възможност да се произнесе по релевираните от И.И.К. доводи за
недопустимост на решение № 133482/31.05.2017 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на СРС,
119-ти състав, поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение
№ 509176/17.10.2018 г., поради липсата на идентичност между страните в
заповедта за изпълнение, респ. в заповедното производство и в исковото такова,
тъй като в производството по чл. 240 от ГПК въззивният съд не ревизира акта на
районната съдебна инстанция по същество, а единствено изследва наличието на
предпоставките по чл. 240 от ГПК.
Предвид изложеното, направеното с молбата искане за допълване на постановеното по
настоящото дело решение от 06.01.2020 г., се явява неоснователно и като такова
същото следва да бъде оставено без уважение.
По отношение искането на И.И.К. за изменение
на решението на СГС от 06.01.2020 г. в частта за разноските.
Съгласно разрешението,
дадено в т. 4 от ТР № 6/12 г. от 6.11.2013 г. по тълк. дело №
6/12 г. на ОСГТК, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в
сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по
съществото на спора. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че при
новото разглеждане на делото се прилагат правилата за общия исков процес,
неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 ГПК, следователно и разноските
при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78
от ГПК. Следва да се отбележи, че акцентът при така възприетото разрешение
не е кой съдебен състав се произнася по отговорността за разноски за производството по отмяна на
влязло в сила решение, а това как се разпределя тази отговорност между
страните. Посоченото, че правилата на общия исков процес са неприложими в
извънинстанционното производство по отмяна в хипотезата на уважена молба за
отмяна, се отнася до присъждането на разноските
на молителя. Макар молбата му за отмяна да е била уважена, на него не следва да
се присъждат разноски в производството по отмяна,
защото липсва норма с подобно съдържание в чл. 78
от ГПК, а доколкото делото все още не е разрешено по същество, то няма как
да бъдат приложени останалите разпоредби на чл. 78
от ГПК. Затова се предвижда въпросът за разноските,
включително тези за производството по отмяна, да бъде разрешен в производството,
в което спорът се разрешава по същество, като се съобрази дали исковете са
уважени, отхвърлени или делото е прекратено. По аналогия това разрешение,
дадено от ВКС, следва да се приложи и в хипотезата на отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение по реда на чл. 240
от ГПК. При тези съображения, доколкото настоящият съдебен състав в
решението си от 06.01.2020 г. изрично е посочил, че в това производство
разноски не следва да се разпределят и същите следва да бъдат разпределени от
районния съд при постановяване на решение по предявените искове с оглед на
изхода на спора по тях, то и разглежданото в настоящото искане на И.И.К. по
реда на чл. 248 от ГПК за изменени на решението от 06.01.2020 г. в частта му за разноските е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложените
съображения, на И.И.К. не се дължат разноски
и в настоящото производство във връзка с произнасянето на съда по
исканията му по чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК, като отделно от това по делото
не са представени и доказателства за действително направени от страната
разноски в настоящото производство.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.01.2020 г. на И.И.К., в
която са обективизирани искания за допълване и за изменени в частта му за разноските на решението от 06.01.2020 г., постановено по настоящото дело
– в. гр. д. № 3412/2019 г., по описа на СГС, II - Е
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.