Р Е Ш Е Н И Е
№ 318/27.4.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марияна Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Колева
2.Николай Ингилизов
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора
Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно
дело № 228 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, против Решение №
2/05.01.2022 г. постановено по АНД № 20215220201359/2021 г. по описа на Районен
съд гр.Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-002843 от
23.08.2021г. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на ЗП С.М.С.. ЕГН
********** *** основание чл.414 ал.З от КТ и за нарушение на чл.62 ал.1 във вр.
с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин
лева.
В касационната
жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи,
че неправилно е прието от съда, че липсва субективна страна на нарушението,
излагат се аргументи за доказаност на същото и за наличие на обективна
отговорност на земеделския производител като работодател по смисъла на §1, т,1
от Допълнителните разпоредби на КТ. Иска се отмяна на решението на съда и
потвърждаване на обжалваното НП, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се
представлява, взема писмено становище, в което претендира отмяна на решението и
потвърждаване на НП и разноски по делото.
В съдебно
заседание ответникът С.С. не се явява лично, представлява се от процесуалния си
представител адв. Б., като последният взема становище, в което иска да се
потвърди решението на РС Пазарджик и излага аргументи защо касационната жалба е
неоснователна.
Прокурорът
сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно, излага аргументи защо следва да се приеме за доказано
нарушението.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е отменено наказателно постановление № 13-002843 от 23.08.2021г. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на ЗП С.М.С.. ЕГН ********** ***
основание чл.414 ал.З от КТ и за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Жалбоподателят - земеделски производител С.М.С., е санкциониран след
извършена проверка на 20.05.2021г., около 08:15 часа, в стопанисван от него
обект - „Масив с ягоди“, находящ се в м.”Сайовете”, землище на с.Ковачево,
общ.Септември, ЕКАТТЕ 37491 от служители на Д „ИТ”-Пазарджик.
В хода на проверката лицето К.Й.Б.и много други лица били заварени да берат
ягоди, облечени с нефирмени работни дрехи. Работещите лица били записани в
списък, включително и К. Б., която се подписала саморъчно, с което удостоверила
верността на посочените от нея три имена и ЕГН, както и че била заварена да
работи по време на проверката. Пред проверяващите лицата, включително и Б.,
заявили, че работят срещу възнаграждение от 30 лева на ден.
Това бил потвърдено и от страна на сина и дъщерята на земеделския
производител /св.Василка Минчева/, които се намирали на място и фактически
контролирали процеса на беритбата.
В хода на проверката за никой от заварените да работят лица не бил
представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ, въпреки че
дъщерята на земеделския производител още на 17.05.2021г. заплатила от негово
име необходимите такси за закупуване на 50 еднодневни трудови договора и подала
искане в ДИТ-Пазарджик за тяхното издаване. Тези трудови договори обаче били
получени от нея и съпругата на земеделския производител - св. Р.С., едва след
проверката, а именно на 20.05.21г. около обяд. След това св. С., с част от
заварените да работят по време на проверката лица, сключила от името на ЗП
договори по чл.114а от КТ, но е друга част не, т.к. някои от работниците си
били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за самоличността им, за да
ги издири, респ. да подпишат и те договори. На 25.05.21г. съпругата на
земеделския производител, която била и негов пълномощник във връзка с дейността
му, се явила в ДИТ-Пазарджик, където предоставила трудовите договори, сключени
с част от работниците, заварени по време на проверката, но за лицето К.Б.такъв
не бил представен, т.к. не бил сключен.
С оглед на така установеното било прието от страна на проверяващите, че ЗП С.С.,
в качеството си на работодател, бил приел на работа лицето К. . Б., ЕГН **********
като берач на ягоди, без преди това да е уредил като трудови отношения,
отношенията при предоставяне на работна сила, като не бил сключил с нея писмен
трудов договор.
Това съставлявало нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, заради
което бил съставен е АУАН от св. Г.М. - ст.инспектор в Д ”ИТ” Пазарджик. Въз
основа на акта било издадено атакуваното НП, което бил връчено на жалбоподателя
на 25.08.2021г.
В мотивите си съдът е
приел, че липсва доказаност на нарушението от обективна и субективна страна до
степен да се приеме категорично, че същото е извършено от земеделския
производител. Изложени са пространни аргументи защо се приема такава позиция,
както и защо се приема, че административно наказващия орган не е успял да
докаже в цялост фактите, които дават основание да се приеме за безспорно доказано
извършването на нарушението.
Настоящата
касационна инстанция счита, че въззивният съд правилно е установил фактите по
делото. По отношение на тях не се и спори от касационния жалбоподател. Спорът е
единствено по отношение на тяхното юридическо тълкувание и дали е осъществен
съставът на нарушението, за което е санкциониран земеделският производител или
не. Изложените в касационната жалба аргументи не се намират за основателни от
настоящия съдебен състав. На първо място няма как да се приеме, че във всички
случаи отговорността на работодателят е обективна такава. Безспорно по делото
следва да се приеме, че земеделският производител е работодател по смисъла на
§1, т,1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Същият обаче е и физическо лице, а
КТ не предвижда разпоредби аналогични на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която да включва
в приложното си поле и физическите лица. Ето защо за нарушения осъществени от
работодатели, които са ФЛ и не са регистрирани като ЕТ следва да се приеме, че
преди налагане на административно наказание глоба следва да се установят всички
съставомерни признаци на административното нарушение както от обективна, така и
от субективна страна. Що се касае до изложените в касационната жалба аргументи
за липса на твърдения в насока, че ЗП не е бил наясно, че в процесния ден
лицето заварено да работи е наето от съпругата му да извършва трудова дейност в
негова полза, то и това възражение е неоснователно. Действително такива
възражения не са направени, но това по никакъв начин не означава, че
земеделския производител е признал тези факти, а подобно заключение би почивало
единствено и само на предположения. Същевременно настоящата инстанция споделя
изложените аргументи от въззивния съд относно липсата на категорични
доказателства за осъществено деяние от субективна страна, поради което и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Доколкото и в касационното производство не са ангажирани доказателства,
които да водят на различни изводи, съдът счита че не е доказано по безспорен
начин извършването на нарушението.
Предвид на
горепосоченото, съдът счита че оспореното НП е следвало да бъде отменено.
Достигайки до този извод въззивния съд е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение № 2/05.01.2022
г. постановено по АНД № 20215220201359/2021 г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/