РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Карлово, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101498 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, предявени от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: град С., п.к. ****, улица „Д. Х.“ № **-**, представляван от А.
Ч. Д. и Н. Г. С. - изпълнителни директори, чрез юрк. С.С. против Н. З. И.,
ЕГН **********, настоящ адрес: с. К., обл. П., жк. „З.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2018 г. „Т. Б. А. Б.“ ЕАД
сключило Договор за потребителски кредит № ********** с ответницата Н.
З. И.. На основание така сключения Договор, „Т. Б. А. Б.“ ЕАД предоставило
сума в размер на 5913.46 лева. В чл. 7, ал.1 от Договора бил посочен размерът
на предоставения кредит – 4000.00 лв., като към отпуснатия кредит се
включвала еднократна такса за оценка на риска, в размер на 633.58 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит. Тази такса се
финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план, предвид заявеното му желание
в искането - декларация. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, средствата по
кредита се превеждали от кредитора по банкова сметка потребителя. В
случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждали от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай потребителят пожелал да сключи Застраховка „B. К. Ж.“ в размер на
1
633.60 лв. и Застраховка „B. К. Б.“ в размер на 646.27 лева. Общото крайно
задължение по Договора било в размер на 10 526.03 лв., която сума била
разсрочена на 48 погасителни месечни – 47 вноски в размер на 219.30 лв. и
последна изравнителна вноска в размер на 218.93 лв. Уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент, бил в размер на 31.84 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.
Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от
25.05.2020 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план
към договора, а именно –вноски с падежи 25.05.2020 г., 25.06.2020 г,
25.07.2020 г. Считано от 19.02.2021 г. настъпила предсрочна изискуемост на
задължението съгласно чл.16.2. от Договора.
В исковата молба се твърди, че в Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при
неплащане на три поредни месечни вноски ( чл. 16, ал.2 от Договор за
потребителски кредит). Въпреки това, ответницата била уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Сочи се, че разпоредбите на
чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за
съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща
единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10
от Договора, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти,
страните били длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че
дадено писмо е изпратено до посочения адрес, било в тежест на страната,
която е изпратила писмото. В случая „Т. Б. А. Б.” ЕАД разполагало с писмен
документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е
адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното
съглашение, като постоянен адрес, а именно: с. К., жк. „З.“№ *, ет.*, ап.**. В
тежест на страните по договора било да актуализират адресите, които
обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за
настъпилите промени. Видно било от приложена обратна разписка за
доставка на пратка ИД PS 1421 006ЕВВ V, с бар код 9121012601281, че
длъжникът бил търсен на посочения в договора за потребителски кредит
адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с баркод: 9121012601281
било изпратено до посочения в договор за кредит постоянен адрес. От
обратната разписка за доставка с бар код: ИД PS 1421 006ЕВВ V било видно,
че Уведомлението за предсрочна изискуемост е получено лично от Н.И..
Поради липсата на плащане от страна на длъжника, „Т. Б. А. Б.”
ЕАДД подало заявление по чл.417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
619/2021 г,, по описа на Р. с. К. срещу Н. З. И.. Към дата на входиране на
заявлението задължението на Н. З. И. към „Т. Б. А. Б.” ЕАД, по Договора,
било в размер на общо 6019.53 лв. (4782,04 лв. Главница и 929.66 договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски
2
кредит, ответницата дължала и обезщетение за забава (лихва за просрочие),
което към 16.04.2021 г. било в размер на 307.83 лв. С издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
745/2021 г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц.. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 08.09.2021., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно
чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането.
С оглед гореизложеното и поради липса на изпълнение от страна на
ответницата на задълженията си по сключения договор, за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи следните
суми, за които по ч. гр. д. №619/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
а именно: 4 782.04 лв. (четири хиляди седемстотин осемдесет и два лева и
четири стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 19.12.2018г.; 929.66 лв. (деветстотин двадесет и
девет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
договорна/възнаградителна лихва за периода от 25.05.2020 г. до 19.02.2021 г.;
307.83 лева (триста и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.05.2020 г. до 16.04.2021 г.; законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2021 г. до
изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези
в заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответницата, чрез адв. К.Д., оспорва
иска. Оспорва иска по размер и претендираните 6019.53 лв. Твърди, че
отпуснатият кредит е бил редовно обслужван, като не били представени
писмени доказателства за преустановени плащания по договора за кредит,
считано от 25.05.2020 г. От представените писмени доказателства по исковата
молба не било ясно върху каква сума е начислена законовата лихва.
Основание искът да бъде отхвърлен била и договорената в чл. 9, ал.1 и ал.2 от
договора лихва в размер на 31.84 %. В иска се твърдяло, че ответникът дължи
и обезщетение за забава, което към 16.04.2021 г. е било в размер на 307.83 лв.,
дата която е била преди основанието да настъпи предсрочната изискуемост.
Оспорва иска и на основание чл. 9.4 от договора, а именно – че към
момента на сключване на договора законната лихва за периода на договора се
определя от основния лихвен процент, която се определя от БНБ плюс 10
пункта надбавка върху него, която е в щета на кредитополучателя.
Моли съда да отхвърли иска изцяло или частично.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 619/2021 г. на РС К. е видно, че
по заявление на ищцовото дружество от 26.04.2021 г. е била издадена Заповед
3
№ 352/27.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК за следните суми: 4782.04 лв. – главница; 929.66
лева – договорна/възнаградителна лихва за периода от 25.05.2020 г. до
19.02.2021 г.; 307.83 лева – обезщетение за забава за периода от 25.05.2020 г.
до 16.04.2021 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.04.2021 г., до изплащане на вземането; 120.39 лв. – внесена
държавна такса; 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.12.2018г., удостоверено с
извлечение от счетоводните книги към 16.04.2021 г., които са редовни от
външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на
кредитора против длъжника.
Срещу връчената заповед ответницата (тогава длъжник) е подала
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се
цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул
за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за
което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,
който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца или не ги дължи на друго основание.
От представените с исковата молба писмени доказателства – Договор
за потребителски кредит № ********** от 19.12.2018 г., Заявление -
декларация за установяване на договорни отношения и Застрахователно
удостоверение, се установява, че на 19.12.2018 г. между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД в
качеството на кредитор и Н. З. И., в качеството на кредитополучател, е
сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена в заем сумата
от 4000 лева, със срок за издължаване до 25.12.2022 г. Към тази сума е
включена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 633.58 лева,
както и сключените от кредитополучателя Застраховка „B. К. Ж.“ в размер на
633.60 лв. и Застраховка „B. К. Б.“ в размер на 646.27 лева.
В чл.7.2 е предвидено, че кредиторът превежда съответната част от
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащането на продажната й цена. Уговорено е, че в
случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, дължима
за конкретната застраховка сума, се превежда директно по банковата сметка
на застрахователя. В чл. 9.1. е предвиден ГЛП в размер на 31,84 %. В чл. 9.4.
4
от договора е предвидена лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума. Според чл.10 годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита е 46,41, а общата дължима сума по кредита е 10526.03 лева.
В чл.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който е посочен размер и
падеж на всяка от вноските. В чл.19 от договора е отразено, че при сключване
на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое
желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките,
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключване на договора. Предвидено е и право на
отказ от договора.
След преценка на представения договор, настоящият съдебен състав
намира, че същият в цялост не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност. Процесният договор е сключен в писмена форма и
отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК към датата на неговото сключване.
Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, условия за
издължаване на кредита – брой и размер на погасителните вноски и
периодичността и датите на плащането им, както и останалото се изискуемо
съдържание според посочените разпоредби.
В чл.16.2 от Договора е уговорено, че вземането „Т. Б. А. Б.“ ЕАД
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи три или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на третата месечна вноска.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая ищецът е сторил
това, видно от представено ксерокопие на Уведомление за предсрочна
изискуемост от 21.01.2021 г., с което „Т. Б. А. Б.“ ЕАД уведомява ответницата
Н. З. И., че считано от 19.02.2021 г., задължението й е станало изцяло и
предсрочно изискуемо, поради неплащане на вноски с падежи 25.05.2020 г.,
25.06.2020 г., 25.07.2020 г. От приложената обратната разписка за доставка с
баркод ИД PS 1421 006ЕВВ V се установява, че Уведомлението за предсрочна
изискуемост е получено лично от Н. ЗДР. ИЛ. на 19.02.2021 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно
изготвена. От заключението на вещото се установява, че платените суми по
5
Договор за потребителски кредит № ********** от 19.12.2018 г. са в общ
размер на 3647.20 лв. Незаплатените месечни вноски към датата на подаване
на заявлението са в общ размер на 6932.27 лв., както следва: главница –
4675.66 лв., договорна лихва за периода от 25.05.2020 г. до 19.02.2021 г. –
2203.17 лв. и обезщетение за забава за периода от 25.05.2020 г. до 16.04.2021
г. – 53.44 лв.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение относно
размера на договорения годишен лихвен процент. Според разпоредбата на чл.
9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
Възнаградителната лихва принципно съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума, но когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Към датата на сключване на договора за кредит липсват
императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че
максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е
ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради
това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити - двукратния
размер на законната лихва). Следователно при преценка съответствието на
спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния
лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на
договора размерът на законната лихва е 10%. С други думи: уговорената с
процесния договор възнаградителна лихва в размер на 31,84 %. е повече от
трикратно по-висок от размера на законната лихва. По делото не се
установяват обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен
размер на вреди за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.
Следователно уговарянето на възнаградителна лихва в размер надвишаващ
6
три пъти законната значително надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга (предполагащ
недостиг на парични средства у едната от страните), следва да се приеме, че
процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите.
От изложеното се налага извод, че процесната клауза за
възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
и ответникът не дължи заплащането на възнаградителна лихва по договора за
кредит, а така и претендираната с исковата молба сума от 929.66 лева.
Платените суми за възнаградителна лихва следва да бъдат съотнесени за
погасяването на главницата, като видно от таблица №3 от заключението на
ССчЕ те са в общ размер на 2409.41 лева. След приспадане на тази сума от
дължимата според вещото лице главница от 4675.66 лева, претенцията за
главницата се установява, че е основателна в размер на 2266.25 лева, като до
пълния претендиран размер от 4782.04 лева искът за главница следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Според чл.15.1 от договора, при просрочие потребителят дължи
законна лихва върху просрочената сума за целия период на просрочието,
която се формира съгласно чл.9.4 от договора. По смисъла на последната
разпоредба, законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта надбавка. Така
посочените клаузи преповтарят нормата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно страните не са
договорили нищо повече от законовото разрешение на въпроса, поради което
е неоснователен доводът на ответника, че не е ясно върху каква сума е
начислено обезщетението за забава. Дължимият размер на обезщетението се
установява от заключението на ССчЕ в таблица № 6, според което сумата от
53.44 лева съставлява обезщетението за забава за периода от 25.05.2020 г. до
16.04.2021 г. Над тази сума, до пълния претендиран размер от 307.83 лева
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски и
на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК такива му се следват съразмерно с уважената
част от исковата претенция. Ищецът е доказал разноски в исковото
производство в размер на общо 570.89 лева, от които му се дължат 220.00
лева. Разноските му в заповедното производство възлизат на общо 170.39
лева, от които му се дължат 49.41 лева.
Ответникът също претендира разноски и на осн. чл.78, ал.3 такива му
се следват съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал
разноски само в заповедното производство – 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се дължат 184.39
лева.
7
В заповедното производство ищецът дължи на ответницата разноски
по компенсация в размер на 134.98 лева, а в исковото производство следва
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в
размер на 220.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. З. И., ЕГН **********,
настоящ адрес: с. К., обл. П., жк. „З.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**дължи на „Т. Б. А.
Б.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: град С.,
п.к. ****, улица „Д. Х.“ № **-**, представляван от А. Ч. Д. и Н. Г. С. -
изпълнителни директори следните суми, за които по ч. гр. д. №619/2021 г. по
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 2 266.25 лв. (две хиляди двеста
шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 19.12.2018 г.; 53.44 лв.
(петдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.05.2020 г. до 16.04.2021 г.; законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2021 г. до
изплащане на вземането, като до пълния претендиран размер от 4 782.04 лв.
(четири хиляди седемстотин осемдесет и два лева и четири стотинки) –
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 19.12.2018г.;
929.66 лв. (деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) –
договорна/възнаградителна лихва за периода от 25.05.2020 г. до 19.02.2021 г.
и 307.83 лв. (триста и седем лева и осемдесет и три стотинки) – обезщетение
за забава за периода от 25.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. З. И., ЕГН **********, настоящ адрес: с. К., обл. П., жк.
„З.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: град С., п.к. ****, улица „Д. Х.“ № **-
**, представляван от А. Ч. Д. и Н. Г. С. - изпълнителни директори, сумата от
общо 220.00 лв. (двеста и двадесет лева), представляваща направените в
исковото производство разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: град С., п.к. ****, улица „Д. Х.“ № **-**, представляван от А.
Ч. Д. и Н. Г. С. - изпълнителни директори да заплати на Н. З. И., ЕГН
**********, настоящ адрес: с. К., обл. П., жк. „З.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, сумата
от общо 134.98 лв. (сто тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща направените в заповедното производство разноски по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
8
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9