РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Велико Търново, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224100500371 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 213/17.02.2022г. по гр.дело № 3157/2021г. по описа на ВТРС, съдът е
осъдил Община Велико Търново, ЕИК ................ да заплати на Т. КР. СТ., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на малолетния Х. Р. Е., ЕГН **********,
сумата от 4 000.00 (четири хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени от детето болки и страдания в резултат от настъпил на 23.8.2021 г. инцидент,
както и сумата от 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева - разноски съразмерно с уважената
част от иска, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от 5
000.00 лева, осъдил е Т. КР. СТ., ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на малолетния ХР. Р. ЕВТ., ЕГН **********, да заплати на Община Велико
Търново, ЕИК ........ сумата от 40.00 (четиридесет) лева - юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Против решението е подадена въззивна жалба от Т.С. в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Х.Е., чрез пълномощника адвокат А.Ч.. Счита
решението за неправилно, като съдът неправилно преценил събраните по делото гласни и
писмени доказателства, досежно определяне на размера на дължимото обезщетение. Моли
съда да отмети решението и да присъди обезщетението в пълния му претендират размер.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Против решението е подадена въззивна жалба и от Община В.Търново, чрез
1
пълномощника юрисконсулт А.К.. Счита решението за неправилно, поради допуснато
нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излага подробни съображения за това. Съдът извършил неправилна
преценка на събраните по делото доказателства по отношение на заявеното възражение за
съпричиняване на вредата от пострадалото дете и родителите му. Неправилно била
приложена и нормата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на вредите. Моли съда да
отмени обжалваното решение.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Третото лице – помагач „К.Б.“ ЕООД, не заема становище по въззивните жалби на
страните.
Въззивните жалби са допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същите са подаденаи в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно се установява от приложените писмени доказателства, че
Община Велико Търново е стопанин на площадка с фитнес съоръжения, намираща се в гр.
В. Т., парк „М. п.“. От представения с отговора на исковата молба договор от 30.12.2019 г.,
сключен между Община Велико Търново и „К. Б.” ЕООД на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП,
вр. чл. 68, ал. 1 ППЗОП, се установява, че ответникът е възложил на третото лице-помагач
да осъществява дейности по контрол и поддръжка на площадките за игра и поддържане на
парковата мебел. Изпълнителят е следвало да извърши поддръжка и контрол на детски
площадки, попадащи в обхвата на обществената поръчка, в това число на площадка с
фитнес съоръжения, намираща се в гр. В. Т., парк „М. п.“. За извършване на дейностите по
поръчката изпълнителят е следвало да състави план в съответствие с техническите
спецификации, да представи същия на възложителя, който пък е следвало да упражнява
контрол по изпълнението му.
От представения с отговора на исковата молба констативен протокол от 23.8.2021 г.
става ясно, че при извършена проверка на площадка с фитнес съоръжения, устроена за
възрастова група от 3 до 12 години, намираща се в парк „М. п.“, е констатирано
обезопасяване на фитнес съоръжение след възникнала на същата дата неизправност, за която
изпълнителят е бил уведомен. Към протокола са приложени снимки, от които е видно, че
фитнес уредът е обезопасен чрез „ограждането му със сигнална лента“. С отговора на
исковата молба е представен и втори констативен протокол от 23.8.2021 г., от който става
ясно, че неизправността на уреда е отстранена в рамките на деня чрез „ извършени заварки“.
Oт представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение №
132/24.8.2021 г. е видно, че при извършен на 24.8.2021 г. преглед на малолетния Х. Р. Е. е
установено кръвонасядане в средната трета на челото и предната теменна част с оток на
меките тъкани. Причинените увреждания отговарят да са получени по начин време и
давност, както съобщава майката – при инцидент на детска площадка на 23.8.2021 г., при
който един от уредите е ударил детето по главата. Посочено е, че нараняването е
съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния процес.
2
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Г. – познат
на семейството, и М. Г. – баба на малолетния Х. Е., от показанията на които става ясно, че
на 23.8.2021 г. малолетният ХР. Р. Е. е претърпял инцидент на детска площадка, намираща
се в гр. Велико Търново, парк „М. п.“. И двамата свидетели описват ситуацията, при която
детето се е опитало да повдигне ръкохватките на един от фитнес уредите, при което същите
са се откъртили и са го ударили в областта на главата. Свидетелите заявяват, че въпросната
площадка е посещавана от деца на всички възрасти и че не са виждали табела, която да
ограничава достъпа на деца под определена възраст. Бащата на детето не е имал възможност
да реагира и да предотврати случилото, тъй като всичко е станало много бързо.
От заключението по изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че
получената от малолетния ХР. Р. ЕВТ. травма е свързана с болки за период от около 10-12
дни, като по делото липсват данни за настъпили усложнения, поради което прогнозата е за
пълно възстановяване на детето. Сочи се, че липсват данни за проведено лечение, каквото и
не е задължително при този вид травма.
Настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за претърпени
от малолетния ищец неимуществени вреди вследствие на травма, причинена от неизпрано
съоръжение на площадка за игра, стопанисвана от ответника, е основателен. Съображенията
за това са следните:
Фактическият състав на иска по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД се свързва с
установяване от въззивникът-ищец в условията на пълно и главно доказване, на наличие на
твърденият необезопасен фитнес уред, разположен на детска площадка, чиито стопанин е
ваззивникът-ответник, виновното противоправното поведение на делинквента, който
стопанисва детската площадка, наличието на претендираните вреди и обстоятелството, че те
са пряка последица от поведението на делинквента.
В настоящия случай са изслушани показанията на двама свидетели, преки очевидци
на инцидента, които са видели как малолетният жалбоподател и ищец в
първоинтанционното производство е бил ударен от повредена част на фитнес уред,
разположен на площадка за игра, стопанисвана от Община В.Търново. Свидетелските
показания /макар и единият свидетел да е бабата на детето/ са последователни,
безпротиворечиви и достатъчно детайлни, поради което следва да бъдат кредитирани. Освен
това, същите кореспондират напълно и с останалите събрани по делото доказателства –
протоколите за проверка на площадката от 23.08.2021г. и съдебномедицинското
удостоверение от 24.08.2021г. Поради това и доколкото касаят както момента на
произшествието, така и състоянието на фитнес уреда на площадката, съдът приема за
установено наличието на неизправния уред, разположен на посоченото място в гр.Велико
Търново – детска площадка в парк „М. п.“, при откъртването на част от който
жалбоподателя-ищец Х.Е. е получил травматични увреждания.
Приложените по делото медицински документи имат характер на официални
удостоверителни актове, поради което се ползват с обвързваща доказателствена сила.
Поради това и след като описаните в тях обстоятелства кореспондират с останалия по
делото доказателствен материал (свидетелските показания), съдът приема за установено
травматичното увреждане на главата на малолетния жалбоподател на 23.08.2021 г.
Във връзка с причинната връзка между неизправния фитнес уред и настъпилите вреди
е изслушана и приета медицинска експертиза. От съвкупния анализ на експертното
заключението с показанията на свидетелите, възприели лично удара на малолеттното дете от
неизправната част от фитнес уреда, както и протоколите от 23.08.2021г. на поддържащата
детската площадка фирма, съдът достига до извод, че травмата на главата на детето е
неизбежна последица от откъртването на металната част от неизправния фитнес уред.
Детската площадка в гр.В.Търново, парк „М. п.“, според договора от 30.12.2019г., се
3
стопанисва от Община В.Търново. Съгласно чл. 64, ал. 1 от Наредба № 1/12.1.2009 г. за
условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, обществено
достъпните площадки за игра, разположени на открито и на закрито, могат да се ползват
само ако съответстват на изискванията за устройство и безопасност, определени по реда на
наредбата. Съгласно ал. 2 на чл. 64, поддържането и контролът на площадките за игра, на
подходите към тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани.
Стопанинът на площадката за игра по всяко време носи отговорност за съответствието на
площадката с изискванията на наредбата (чл. 66, ал. 1), като същият носи отговорност за
правилното й устройство в съответствие с изискванията за безопасност и достъпност (ал. 2,
т. 1), за монтажа, контрола и поддържането на всички съоръжения за игра (ал. 2, т. 2), както
и за извършването на всички видове контрол по време на експлоатацията на площадката за
игра (ал. 2, т. 6).
След като в случая е приет за установен факта на неизправния уред на детската
площадка, то е налице и противоправното поведение (бездействие) на делинквента –
стопанин на детската прощадка, за неположената дължима грижа за поддържането й в
изправно състояние. Обстоятелството, че с третото лице - помагач по делото има сключен
договор за поддръжка и контрол на детската площадка, не освобождава възложителя на
„работата“ от отговорността за причинените вреди, какъвто е и смисъла на чл. 49 от ЗЗД.
Още повече, че в тази хипотеза възложителят има на свое разположение искът по чл. 54 от
ЗЗД, който между впрочем е възможен само при отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Доказване на вина от въззивникът-ищец не се налага, доколкото разпоредбата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗЗД въвежда оборимата презумпция за наличие на вина у
делинквента.
Възражението на ответната Община В.Търново за съпричиняване на вредите от от
пострадалото дете и родителите му, е неоснователно.
По делото не се установи, че малолетният ищец в първоинстанционното
поризводство или родителите му са допринесли да настъпването на вредите. При посочените
по-горе задължения за ответника-въззивник Община В.Търново, вменени му от Закона,
увреждането на малолетния жалбоподател от неизправния фитнес уред, изключва каквато и
да е небрежност, проявена от детето или от страна на родителите му. За малолетния
въззивник – ищец не биха настъпили уврежданията на главата му, в случай, че фитнес
уредът е бил изправен /не бил повреден/. Откъртването на незаварена метална част от
фитнес уреда, изключва изобщо съпричиняването от детето и родителите му на вредите,
настъпили от удара му в главата от същата метална част. След като няма сигнал за
неизправност или друг вид обезопасяване на уреда, поставено от Общината /чието законно
задължение е като стопанин да поддържа детската площадка и уредите на нея в изправно
състояние/ или от лице, на което е възложена поддръжката на детската площадка и фитнес
уредите на нея, за детето и родителите му не съществува задължение да не я доближава или
използва, да я заобикаля или изобщо да проявява някакво извънредно внимание и
извънредно старание при преминаването покрай фитнес уреда, като съдът не споделя
развитите от Община В.Търново доводи за съпричиняване на вредата от страна на
малолетния жалбоподател и неговите родители.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания
и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от законов критерий е детерминиран от
редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало
от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай е причинено травматично увреждане на главата на малолетния
жалбоподател, като възстановителният процес е продължил 10-12 дни. Установени по
4
делото още са изпитаните от пострадалия силни болки непосредствено след увреждането -
образувалият се оток, който е изключително болезнен за детето, както и десет минути след
инцидента детето е започнало да повръща и да се оплаква от силни болки в главата
(свидетелките показания и заключението на съдебномедицинската експертиза).
С оглед специфичния характер на моралните вреди, при доказването им не следва да
се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се
подхожда с известна доза презумптивност. В случая доказателство за емоционалното и
физическо състояние на пострадалото дете след инцидента се явяват показанията на
свидетелите, които заявяват, че след удара детето е паднало на земята и е започнало да
плаче, като родителите му били дали обезболяващи лекарства. Освен това, вечерта след
инцидента детето повече е лежало, както и е повърнало. Според заключението на вещото
лице, травмата на малолетния Х.Е. е свързана с болки за период от около 10-12 дни, като по
делото липсват данни за настъпили усложнения, поради което прогнозата е за пълно
възстановяване на детето. При отчитане на изложеното, съдът намира, че паричният
еквивалент на претърпените болки и страдания, е в размер на 4000 лв.
При определяне размера на неимуществените вреди съдът взе предвид и мястото на
контузията, която е засегнала главата на детето, както и неговата възраст. Касае се
малолетно дете – на 3 годинки, което е получило увреждането по посочения по-горе начин.
Освен това, инцидентът е станал не на друго място, а именно на детската площадка, където
е мястото му за игра и забавление на неговата възраст, и където детето би трябвало то да се
чувства най-сигурно, а и родителите му за него. Според свидетелските показания, след
инцидента детето не е искало да ходи на тази детска площадка. Това мотивира съдът да
определи обезщетението на малолетния жалбоподател в размер от 4000 лв.
Поради изложените мотиви, искът на малолетния Х. Р. Е., действащ чрез своята
майка и законен представител Т. К. С. за заплащане на обзщетение за причинени
неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на 4000 лв. С оглед на това и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбите на страните против него са
неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът-ищец
дължи на въззивникът –ответник разноските по делото в размер на 80 лв. държавна такса,
както и 100 лв. юрисконсултксо възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
От своя страна, въззивникът-ответник дължи на въззивника-ищец разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лв. и на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213/17.02.2022г. по гр.дело № 3157/2021г. по описа на
ВТРС.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „К Б.“ ЕООД,
гр.С..
ОСЪЖДА Община Велико Търново, ЕИК.... да заплати на Х. Р. Е., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Т. К. С., ЕГН **********, съдебен адрес
в гр. В.Търново, бул. Б. № .. сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Р. Е., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Т. К. С., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. В.Търново, бул. Б. № .. да
заплати на Община Велико Търново, ЕИК ... сумата 80 лв. /осемдесет лева/ разноски по
5
делото, както и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6