Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                        №.......

                        

                                                гр.ЛОВЕЧ, .........................2017  г.

                                               

                                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     граждански състав   в     публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:   

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

             

секретар  ДАРИНА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 258 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

             Производство с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

 

Подадена е искова молба с вх.№ 3572/15.05.2017 г. от В.Ц.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.И. –К., Съд.адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.”Витоша” № 2 с посочено правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД с цена на иск за неимуществени вреди- 40 000 лева и имуществени вреди- 2000 лева.

Ищецът излага, че с Постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр.Ловеч от 2008 г. е била образувана пр. преписка № 1709/2008., в резултат на която в последствие било образувано и ДП №230/2009 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч, като същото било водено срещу няколко лица, измежду които бил и той, обвинени в извършването на редица престъпления.

 Сочи, че спрямо него били повдигнати две обвинения за извършени престъпления: по чл.311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 oт НК, за което се предвижда наказание  лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 и по чл.308,ал.1 във вр, чл.26, ал.1 от НК, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода до 3 години.

 Твърди, че в хода на прокурорската проверка, а в последствие и в хода на досъдебното производство е многократно разпитван, снемани му били обяснения, изземван му бил сравнителен материал от почерка и подписа, многократно са му предявявани материалите по делото и бил привличан в качеството на обвиняем. Делото било водено при широк обществен отзвук и отразяване в електронните медии и ежедневници. Изтъква, че разследването добило публичност и станало достояние на широк кръг лица, с които той се познавал, тъй като по делото били призовани повече от 100 свидетели, сред които и негови познати. Позовавайки се на протоколите за разпит на свидетели, твърди, че 80% от тях са били питани дали го познават и всички са заявявали, че го познават и са работили с него. Голяма част от разпитаните свидетели са шофьори от различни градове, служители на Държавни горски стопанства и негови съселяни. Според ищеца, в с.Кирчево започнали да се носят легенди за престъпната му дейност, а тези легенди стигнали и до гр.Плевен.Приятелите му знаели, че той работи в „Алдекс" ООД с управител О.Д.и предвид изнесените в медиите твърдения, че Д. е част от ОПГ /организирана престъпна група/, причислили и него към престъпната група. Познати и приятели започнали да го отбягват и странят от него, шушукали /къде след него, къде направо на висок глас/, че той е лице от криминалния контингент.

Предвид характера на повдигнатото обвинение сред обществеността за него се заговорило, че се занимавал с подправка на документи и измами. Променило се и отношението на близките му към него, които многократно го упреквали, че злепоставя доброто име на семейството им, на внуците, което довело до психически тормоз и промяна в здравословното му състояние. Той имал постоянно безсъние, моментни депресивни състояния и кризи.Започнал да страни от приятелите си, често се усамотявал, чувствал се засрамен, обиден и ненужен.

Подчертава, че наказателното производство продължило приблизително 8 /осем/ години, през който период се е явявал пред съответните органи на досъдебното производство и в съдебни заседания, което нарушило нормалния му ритъм на живот. При привличането му като обвиняем, по отношение на него била взета и мярка за неотклонение „Подписка", която също се отразила негативно върху нормалния му ритъм на живот.

По така повдигнатите му обвинения в Районен съд - Ловеч било образувано НОХД №52/2011 г., което протекло в рамките на 3 /три/ съдебни заседания, съответно на 06.04.2011 г., 16.05.2011 г. и 20.06.2011 г. Делото било прекратено и върнато на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите лица.

На 19.07.2011 г. ищецът отново бил призован в поделението на МВР-Ловеч, като за пореден път бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.308,ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

Твърди, че досъдебното производство започнало да му се предявява почти всеки ден, като за целта му били връчвани призовки до 10.08.2011 г. с вписано в тях основание „предявяване на досъдебното производство №230/2008 г." След осем „предявявания" на дознанието /на 19.07.2011 г., 25.07.2011 г, 29.07.2011 г., 01.08..2011 г., 02.08.2011 г., 03.08.2011 г., 04.08.2011 г. и 06.08.2011 г./, макар обвиняемите и техните защитници да нямали никакви искания, бележки и възражения още с първите предявявания и от последващо „предявяване" да нямало процесуална необходимост, наблюдаващият делото прокурор преценил, че процесуалната „нужда" от деветото и десето „предявяване" на досъдебното производство е отпаднала, за което водещият разследването разследващ полицай го уведомил, че „процесуално - следственото" действие, за което бил вече призован се отменя. Действията на разследващия полицай били под прякото ръководство на наблюдаващия делото прокурор и според ищеца са ярък пример за злоупотребата с право от страна на служителя на ответника. Подчертава, че за всяко едно „предявяване" бил принуден да пътува от гр.Плевен до гр.Ловеч и обратно.

След внасянето на ДП с обвинителен акт в съда, било образувано НОХД №1274/2011 г. по описа на ЛРС, което протекло от 10.01.2012 до 16.05.2013 г. в 29 /двадесет и девет/ съдебни заседания, в които ищецът взел участие, като за целта пътувал от гр.Плевен до гр.Ловеч. Съдът постановил Присъда № 26/16.05.2013 г., с която го признал за невиновен и по двете повдигнати му обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.308,ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК. С протест на прокурора присъдата била обжалвана, в резултат на което било образувано ВНОХД № 783/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр.Плевен. Това въззивно производство протекло в рамките на 2 /две/ съдебни заседания, провели се на 19.11.2013 г. и 17.12.2013 г. и с решението ЛОС отменил постановената от Районен съд Ловеч присъда и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Същото се провело от 01.12.2014 г. до 03.02.2015 г. в хода на НОХД № 862/2014 г. по описа на Районен съд - Плевен в 6 /шест/ съдебни заседания, като с Присъда от 03.02.2015 г. ищецът отново бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК. В последствие присъдата била протестирана от прокурора. На 22.04.2015 г. се провело и съдебно заседание по делото и с Решение № 82/05.05.2015 г. по ВНОХД 208/2015г. по описа на ОС-Плевен оправдателната присъда била отменена, поради нарушаване правото на защита на подсъдимите лица и делото отново било върнато на прокурора.

Ищецът сочи, че на 31.07.2015 г. отново бил призован в ОД на МВР-Ловеч, където отново бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК по ДП № 230/2009 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, а на 09.09.2015 г. му предявили материалите по делото. Последвало внасяне на обвинителен акт в съда и образуване на ново наказателно дело от общ характер под № 2770/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен, което се провело от 21.12.2015 г. до 16.06.2016 г. с проведени 6 /шест/ съдебни заседания, като с Присъда от 16.06.2016 г. съдът отново го оправдал по повдигнатите обвинения. След поредния протест на прокурора с Решение № 239/24.10.2016 г. по ВНОХД 590/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен оправдателната присъда била потвърдена.

Ищецът счита, че наказателното производство е извън разумния срок, тъй като е продължило повече от осем години. През посочения период той е призоваван и се явявал повече от 60 /шестдесет/ пъти в поделенията на МВР, Прокуратура на Р.България, Районен съд - Ловеч, Районен съд - Плевен и Окръжен съд - Плевен. .Посочва, че характерът на повдигнатото обвинение, постоянно оказваната му наказателна репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху размера претърпените от него неимуществени вреди, които се изразяват в преживения от него емоционален стрес от образуваното срещу него наказателно производство и свързаните с него негативни психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане. С така повдигнатото обвинение било накърнено личното му и професионално достойнство, а воденото срещу него наказателно преследване довело и до дълготрайни нематериални вреди - психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу него следствие и съдебно производство, лични неудобства и притеснения от явяванията в поделенията на МВР, Районен съд - Ловеч, Районен съд -Плевен и Окръжен съд-Плевен. Допълнителни неудобства създавало и обстоятелството, че съдебните заседания се провеждали в други населени места, различни от адреса му - в гр.Ловеч.  Незаконно повдигнатото му обвинение го злепоставило пред близки, познати, колеги, съселяни, било засегнато доброто му име, довело до отчуждаване и недоверие, както между него и познатите му, а така също и с представителите на обществеността. Той ограничил социалните си контакти и от жизнерадостен млад мъж , станал затворен, стеснителен и притеснен.

Според ищеца начинът на водене на досъдебното производство е показателно за тенденциозността на повдигнатото обвинение и злоупотребата с власт от страна на представителя на Прокуратура на Република България.

Наред с неимуществените, ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари на защитавалите го адвокати в наказателните производства в общ размер на 2 000 лева. 

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева - главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени от него в следствие на незаконно повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.311, ал. 1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.308, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК по Дознание №230/2009 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, пр. преписка №1709/2008 г. по описа на РП-Ловеч, за времето от образуване на досъдебното производство - 23.07.2010 г. до влизане в законна сила на Решение № 239/24.10.2016 г. по ВНОХД №590/2016 г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва, начиная момента на влизане в законна сила на Решение № 239/24.10.2016 г. по ВНОХД №590/2016 г. по описа на ОС-Плевен - 24.10.2016 г. до пълното изплащане на сумата, както и  сумата в размер на 2 000 / две хиляди / лева - главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатен на адв.В.И.- К. хонорар, ведно със законната лихва, начиная момента на влизане в сила на Решение № 239/24.10.2016г. по ВНОХД №590/2016 г. по описа на ОС-Плевен - 24.10.2016 г. до пълното изплащане на сумите.

Поискал е присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева държавна такса, както и да бъде осъдена Прокуратура на Република България, на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 ЗА да заплати адвокатския хонорар по двата предявени иска.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Призовката, заедно с исковата молба и приложенията са изпратени на ответника и редовно връчени на 17.05.2017 г.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез Окръжна прокуратура- Ловеч, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Позовавайки се на TP №3/2004г. на ОСГК - т.8, представителят на прокуратурата счита, че по отношение на обвинението по чл.308 ал.1 от НК, което със съдебно определение от 06.01.2015 г. по НОХД №862/2014 г. на PC-Плевен е било прекратено поради изтекла давност, не са налице предпоставките за уважаване на претенцията, тъй като процесуалните действия, извършени от правозащитните органи преди изтичане на давността за наказателно преследване, се смятат за законни. Акцентира се, че основна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е наличие на незаконност на действията на съответния орган. Давността като правно понятие е регламентирана в НК и има за последици заличаване на престъпния характер на деянието и освобождаване от наказателна отговорност на виновните лица, респ. от последиците на осъждането, но това не им дава право да искат обезщетение за вреди, които смятат, че са претърпели по време на наказателното преследване преди да е изтекла давността. До изтичане на предвидения в НК срок за наказателно преследване за съответното престъпление действията на правозащитния орган са законни, което означава, че в конкретния случай липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата относно повдигнатото обвинение за престъплението по чл.308 ал.1 от НК и исковата претенция в тази част е изцяло неоснователна. От друга страна в случаите на незаконно обвинение на лицето в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определя общо, а не отделно за всяко деяние, за което е бил оправдан, т.к. причинените вреди са във връзка с всички обвинения /Решение №449/16.05.13г. по гр.д.№ 1393/2011г. на IV ГО на ВКС/.

Оспорва размера на предявената сума за неимуществени вреди от 40 000 лева като прекомерно завишена- не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Повдигнатото обвинение за престъплението по чл.311 от НК не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, няма данни по отношение на ищеца И. да е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" или „домашен арест", за да се направи извод, че това е довело до ограничения в правото му на придвижване, социални и други контакти в обществото. Ответникът възразява, че твърденията за наличие на психическа депресия, стрес и други негативни изживявания, не са подкрепени с никакви доказателства. Аргументира се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан пряко и непосредствено с критерия за справедливост /чл.52 от ЗЗД/, което не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Искането на сума, много по-голяма от необходимия размер за обезщетяване на претърпените вреди е в пълна дисхармония със законовия принцип за справедливост. Според прокурора, приложената към исковата молба електронна разпечатка не доказва твърденията на ищеца, че прокуратурата е предприела действия за медийно оповестяване на воденото срещу него разследване. Претендираните в тази връзка вреди не са пряка и непосредствена последица от актове или действия на прокуратурата, защото прокурорът не може да влияе върху стила и начина на отразяване на определен факт в медиите. Подчертава се, че в заявеното в исковата молба за публикуване на статия от 17.11.2011 г. във в.”Ловеч прес”, не е подкрепено с доказателства, а и в нея никъде не се споменава името на ищеца –В.Ц.И., статията се отнася за фирма „Алдекс" и управителя й О.Д..

Като неоснователни се оспорват и твърденията на ищеца, че Прокуратурата е отговорна за цялата продължителност на наказателния процес и се сочи, че началният момент следва да се отчита от повдигане на обвинението срещу К., а не от образуване на прокурорската преписка. Прокуратурата не следва да носи отговорност за времето, през което ищецът не е имал качеството на обвиняем. За преценка дали продължителността на наказателния процес е извън разумния срок е от значение броя на обвиняемите лица /в случая те са няколко/, фактическата и правна сложност на казуса, поведението на останалите обвиняеми и техните защитници, както и обстоятелството, че в този период делото се е намирало в съда и други правни субекти, различни от ответника, които също са отговорни за своевременното му приключване. По тези съображения Прокуратурата счита, че не може да бъде изцяло и единствено отговорна за продължителността на процеса в двете му фази. Периодът, в който делото се е намирало в съдебна фаза надвишава този от досъдебната фаза.

Оспорва се и предявената претенция от 2000 лева за имуществени вреди. Според ответника разходите за адвокатски хонорар следва не само да са уговорени, но и реално заплатени от лицето, на което е оказана правна помощ, а към ИМ няма такива доказателства, включително и такива за приложението на чл.38 от ЗА. Освен това се сочи, че размерът на адвокатския хонорар трябва да е съответен на правната защита, необходима на лицето /в случая ищеца/ с оглед повдигнатото му обвинение в наказателното производство, поради което се подчертава, че тази имуществена претенция също е значително завишена.

Ответникът не възразява на искането на ищеца за събиране на посочените доказателства.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат В.К., която поддържа двата иска и моли за тяхното уважаване.

Ответникът се представлява от Окр.прокурор Павлинка Кръстинова, която оспорва претенцията за неимуществени вреди като изключително завишена и моли да бъде съобразена съдебната практика в аналогични случаи, а по отношение на тази за имуществени вреди прави искане да бъде отхвърлена изцяло, поради недоказаност. Представя писмена защита.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът В.Ц.И. е работел по трудов договор като организатор технически ремонти и поддръжка в „Алдекс” ООД- гр.Ловеч с управител О.Д., която се занимавала с дърводобив. От 2015 г. преустановил работа и бил безработен, а от 2016 г. работи като механик в частна фирма в гр.Плевен.

Съобразявайки приетите писмени доказателства, съдът приема за безспорно, че срещу В.Ц.И. е имало образувано досъдебно производство № 230/2010 година по описа на ОД на МВР гр.Ловеч, по което е привлечен като обвиняем с постановление за привличане от 20.10.2010 г. за извършено престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20,ал.4 НК за това, че за времето от 02.02.2007 г. г. до 07.02.2007 г. в гр.Угърчин, обл.Ловеч, на временен склад- площта ДЗС, в условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с Д.Ч.Д. и М.И.М. (двамата действали независимо един от друг като извършители в качеството им на длъжностни лица- горски стражари при ДЛ-Лесидрен, с охранителен участък- Драгана (за Д.), в кръга на службата си), съставил официални  документи- преводни билети съответно: №№ 2022609/06.02.2007 г.;  2022610/07.02.2007 г.; 2022607/05.02.2007 г.; 2022605/03.02.2007 г.; 2022601/02.02.2007 г.; 2022606/04.02.2007 г., в които удостоверил неверни обстоятелства- че транспортираната с тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б, местността „Бранил”, землището на гр.Угърчин, държавен горски фонд, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства при транспортиране на дървесината

След приключване на разследването е внесен срещу него обвинителен акт изх.№ Д-11/2011 от 14.01.2011 г. на Районна прокуратура Ловеч и образувано НОХД.№ 52/2011 г. в PC -Ловеч. С определение на съда от 20.06.2011 г. съдебното производство е прекратено и делото –върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, съгласно дадени указания.

В изпълнение на указанията на съда ищецът с постановление от 25.07.2011 г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за същото престъпление и многократно призоваван за разпит и за предявяване на разследване. По внесения в Ловешкия районен съд обвинителен акт било образувано НОХД №1274/2011 г. и по него с Присъда № 26/16.05.2013 г., съдът оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение. По повод подадения от прокурора протест, пред Окръжен съд-гр.Плевен било образувано ВНОХД № 783/2013 г. и постановено решение, с което присъдата била отменена и делото било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Същото се провело от 01.12.2014 г. до 03.02.2015 г. в хода на НОХД № 862/2014 г. по описа на Районен съд - Плевен и с Присъда № 26 от 03.02.2015 г. ищецът отново бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК. След протест на прокурора срещу оправдателната присъда е постановено решение № 82/05.05.2015 г. по ВНОХД 208/2015 г. по описа на ОС-Плевен, с което присъда № 26/03.02.2015 г. по НОХД.№ 862/2014 г. на РС Плевен е изцяло отменена и делото- върнато за ново разглеждане от РП-Ловеч. На 04.08.2015 г. В.И. отново е призован в ОД на МВР-Ловеч и привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК по ДП № 230/2009 г., образувано на 14.04.2009 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, а на 06.08.2015 г. му предявили материалите по делото. Отново бил внесен обвинителен акт в съда и с Присъда № 144 от 16.06.2016 г., постановено по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен В.Ц.И. е оправдан. Оправдателната присъда била потвърдена с влязло в сила на същата дата решение № 239 от 21.10.2016 година по НОХД № 590/2016 година на Плевенския окръжен съд, което е окончателно. По тези обстоятелства страните не спорят.

По делото са събрани и гласни доказателства, от които се установява, че проведеното срещу ищеца наказателно преследване се е отразило негативно върху психичното му и душевно състояние, на семейството му и на отношенията му с познатите и приятелите.

 Според  свидетеля А.Г.Х., който се познава с ищеца повече от 20 години, той бил тих и спокоен, събирал се често с приятели.Твърди, че В. е бил известен в обществото, тъй като разбирал от електротехника, запознат е добре и с електрическата част на автомобилите и бил търсен за услуги и ремонти.  След започване на разследването обаче започнал да се държи притеснено и станал избухлив. Затворил се в дома си и преустановил контактите си с приятели и близки, не отговарял на телефонни обаждания. Пред свидетеля се оплакал, че не е добре с нервите и му заявил, че не е виновен въобще, но постоянно му пращали призовки и пътувал „напред-назад”. Познатите на ищеца  заявявали, че не искат да коментират повече за него, а при събиране казвали, че той е престъпник и не трябва да се занимават с него, защото го съдят. Свидетелят сочи конкретно, че това са хора (компания) от с.Опанец и от гр.Плевен.Не се е разбрало веднага за оправдаването му и хората трудно започнали да връщат доверието си и промененото отношение към него. След като напуснал дърводобивната фирма, В. бил безработен и свидетелят твърди, че от 2016 г. е започнал работа като механик във фирма „Огнеопорни глини” – гр.Плевен. От притесненията и нервите зъбите му започнали да падат.

Свидетелят Е.Д.А. твърди, че се познават с ищеца още от деца, учили са заедно, поддържат приятелски отношения и си помагат. За делото научил от коментари в родното им село, където информацията се разпространявала бързо. Виждал се с ищеца и по време на делото и описва, че бил отслабнал и притеснен.  Свидетелят имал желание да го вземе на работа във фирмата като механик, защото знаел че има висше техническо образование, но получавал съвети от хора да не прави това, защото В. бил в  групировка, занимаваща се с дърва. Когато ходил да го търси на село за работа, го намерил притеснен, изтормозен, с изпадали зъби и треперещи ръце. След като го оправдали, го взел на работа при себе си през 2016 година и установил, че е много полезен, защото хората, с които работи го познават и уважават като добър и способен човек  през времето, когато е работел в ДАП- Плевен.

Разпитана е и съпругата на ищеца- Р.Г.И., която описва, че в началото на производството не са били притеснени, но от 2010 г., когато започнали да го привикват да дава сведения положението се е отразило много лошо на състоянието му. От психическия стрес ищецът започнал да получава паник-атаки, повръщал, започнали да му падат зъбите, страдал от безсъние. Този дискомфорт се отразил и на отношенията в семейството, а хармонията не била вече същата. Когато полицаите носели призовките било някакъв стрес за тях, тъй като те идвали по двама, трима и комшиите ги водели, за да намерят по-лесно апартамента Тогава се получила социално изолация при него, защото съседите го смятали за престъпник, измамник и мошеник, а той не е такъв. Появили се и коментари в блока, имало усещане за негативизъм. Настъпили и периоди през които ищецът не работел, след като напуснал фирмата на Д.- ходел на работа за по 5-6 месеца на различни места. Налагало се е да извършва не добре платена работа, която не съответствала на инженерното му образование. Свидетелката описва, че дисхармонията в семейството ускорило решението на дъщеря им да се изнесе от дома им, а отношенията помежду им не вървели особено добре- двамата се карали, здравословно също не били добре- съпругът и започнал да вдига кръвно налягане, получил екстрасистули, тахикардия, минал на лекарства. Свидетелката описва, че преди делото съпругът и работел в ДАП , а тя е медицинска сестра и имали много приятели, с които контактували, но нещата се променили, приятелите намалели. Не споделили за делото с родителите на ищеца, защото са болни и възрастни, но те научили от друго място , а баща му споделял, че комшиите се държали по-различно.

Тези приети като установени факти, дават основание на съда да направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове от В.Ц.И. *** срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините, за сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени и сумата от 2 000 лева -имуществени вреди, произтичащи от незаконно образуваното против него досъдебно производство и предявяване на посоченото по-горе обвинение за умишлено престъпление, като делото е приключило с оправдателна присъда за ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2016 година и до окончателното им изплащане.

Прокуратурата е легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент по исковете за вреди от неоснователно обвинение, както и при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, според указанията на ВКС, дадени в ТР № 5/2013 г.

Според чл.2,ал.1,т.3 ,предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Съдът съобразява, на основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на безспорно установеното и прието, че срещу ищеца В.Ц.И. е било повдигнато обвинение, но  лицето е оправдано с влязла в сила присъда, следва извод, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на цитираната норма, при която възниква отговорност за държавата за вреди.

Втората задължителна предпоставка е наличието на вреди, които са резултат от незаконното обвинение. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ задължава държавата да обезщети всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като отговорността по този закон е безвиновна- обективна, тя би могла да отпадне или да бъде намалена единствено при условията на чл. 5, ал. 1 и 2, които в конкретния случая обаче не са налице. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Тези вреди не се презюмират, а подлежат на доказване по общия исков ред.

Съдът приема, че В.Ц.И. е претърпял неимуществени вреди при хипотезите на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и които са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено му в резултат на действията на прокуратурата, свързани с повдигнатото обвинение и оправдаването му, поради което и на основание чл.4 ЗОДОВ отговорността на Държавата,чрез Прокуратурата на РБ следва да бъде ангажирана. Ответникът не оспорва факта на увреждането и причинната връзка, а само размера на претърпените вреди.

 

С оглед разпоредбата на §1 от ЗР на ЗОДОВ и задължителното тълкуване, дадено в т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ се определя глобално по справедливост съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай и при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление и претърпените вреди.

В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 574/2010 г. на ІІІ г.о. се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Този критерий включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства, каквито са характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.

Действията по привличането на ищеца към наказателна отговорност са започнали на 20.10.2010 година с постановлението за привличането му като обвиняем в досъдебна фаза - ДП № 230/2010 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч за престъпление по по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20,ал.4 НК и са приключили на 21.10.2016 година, когато е влязла в сила оправдателната присъда № 144/16.06.2016 година по НОХД № 2770/2015 г. на РС-Плевен.  Продължителността на наказателното производство -6 години ( а не както се твърди в исковата молба- 8 години, тъй като преди 20.10.2010 година  И. е разпитван само като свидетел) се обяснява с факта, че обвинението е повдигнато срещу седем лица за различни престъпления от НК, разпитвани са множество свидетели и са събрани голям обем писмени доказателства. Делото е  било връщано от съда на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Наред с това направените отводи на съдиите от Ловешкия районен и окръжен съд са наложили произнасянето на ВКС относно съда, който да разгледа делото.

Настоящият състав приема, че през този период ищецът, който не е осъждан, е претърпял вреди, изразяващи се в негативни емоции,  притеснение, безпокойство, потиснатост и чувство за несигурност. Свидетелите потвърждават твърдението в исковата молба, че той се е чувствал злепоставен, избягвал е да контактува с приятелите си и се е затворил в дома си, изпитвал напрежение и стрес. Тези негативни преживявания се отразили и по-тежко на психическото и физическо състояние на ищеца- той видимо отслабнал, страдал от безсъние, зъбите му опадали. Той е изпитвал и неудобство тъй като е викан многократно за разпити и за предявяване на дознанието, както е упоменато в конкретния пример в исковата молба - осем пъти, включително и в рамките на пет последователни работни дни, което при липсата на искания за събиране на доказателства от негова страна, е неоправдано. Отделно от това изпитвал и чисто физически страдания- повръщане и безсъние. Продължителността на производството се отразило негативно и на семейните му отношения, според показанията на съпругата му. Макар да е заинтересовано лице, съдът приема показанията и за достоверни, предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като се подкрепят и от другите доказателства. Приложено е по делото писмо рег.№ 230/2009 г. от 05.08.2011 г. на разследващия полицай до началника на 02 РУП-гр.Плевен за оказване на съдействие, изразяващо се в проверка на лицето Валентин Ц.И., живущ ***, в три последователни дни- 05.08.2011 г. 06.08.2011 г. и 07.08.2011 г. в произволни часове, дали същото лице е на постоянния си адрес през посочените дни. Приложени са и доказателства, че на 25.07.2001 г., на 29.07.2011 г., на 01.08.2011 г., 02.08.2011 г., 03.08.2011 г. той е подписал протоколите за предявяване на разследване по ДП № 230/2009 г. в гр.Ловеч. Тези писмени доказателства подкрепят твърдението на свидетелката Р.И., че полицейските служители са проверявали редовно дома на семейството и това е било възприето негативно от съседите и приятелите и довело до социално изолация, давайки повод и за нелицеприятни коментари в блока. Следва да се има предвид, че мярката му за неотклонение е била „подписка”, което не налага постоянното му присъствие в жилището.

Съдът приема, че в резултат на проведеното наказателно производство обичайният начин на живот на ищеца е нарушен, а продължителността му е довела до увеличаване на вредните последици за него. Същият е останал без работа, работел е с прекъсвания, а постоянна работа е започнал едва след оправдаването му (св. А.). Макар да липсват писмени доказателства за настъпила психическа депресия у ищеца, каквото е твърдението в исковата молба, съдът приема, с оглед гласните доказателства, че ищецът е преживял емоционален стрес, страх, безпокойство от евентуално осъждане, което намерило израз и във външния му вид- според свидетелите Х. и А. той отслабнал, опадали му зъбите, ръцете му треперели.  По делото липсват доказателства, че е злепоставен в обществото с публикацията в местната ловешка преса относно процеса, защото информацията касае друго лице- О.Д., а името на ищеца не е упоменато, но съдът счита, че в обкръжението си в гр.Плевен и сред приятелите ищецът се е чувствал изолиран и с накърнен авторитет.

Наред с това, при определяне на размера на неимуществените вреди следва да бъде съобразено, че повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 във вр.чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 г. не е тежко умишлено. Не е без значение обстоятелството, че по отношение на него е била приложена най-леката принудителна мярка- „подписка”, а спрямо него не е имало постановена осъдителна присъда в нито една инстанция.

Съвкупният анализ на тези обстоятелства налага извода, че претърпените от В.Ц.И. неимуществени вреди са в значително в по-нисък интензитет и в по-малък обем, отколкото е поискано с исковата молба. Като справедлив размер на обезщетението съдът приема сумата от 5 000 лева, която би възмездила ищеца за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в изживените негативни емоции и психическия стрес, вследствие на незаконно повдигнатите му обвинения с водения наказателен процес и които не надхвърлят обичайните притеснения и неудобства от наказателно производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата със законната лихва, така както е поискано- от 24.10.2016 г. и до окончателното и изплащане, макар, че оправдателната присъда е влязла в сила на 21.10.2016 г (арг. от т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС) За разликата над уважената сума и до пълния претендиран размер от 40 000 лева (или за сумата 35 000 лева), исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно иска за имуществени вреди, съдът приема, че е изцяло неоснователен и недоказан. Не са представени писмени доказателства- договори за правна помощ и съдействие или други, за платено възнаграждение на адвокат за защита в досъдебното производство и в съдебната фаза, въпреки, че в тази насока съдът даде съответните указания и предостави възможност на страната, отлагайки делото в няколко съдебни заседания. С оглед на това искът за имуществени вреди, предявен за сумата 2 000 лева следва да бъде отхвърлян.

По отношение на разноските:

В настоящето производство на ищеца е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата  от адвокат В.К. , поради което възнаграждението следва да се определи от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съобразно уважената част от иска и на основание чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е в размер на 213 лева. На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.К. адвокатско възнаграждение в размер на 213 лева, а на ищеца – разноски по делото в размер на 10 лева- за платена държавна такса.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                  Р   Е   Ш   И :          

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор , с адрес.: 1061 гр.София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на В.Ц.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.2,ал.1,т.3, във вр. с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, повдигнато по ДП № 230/2010 г. на ОД на МВР-Ловеч, за което е признат за невиновен и оправдан изцяло с присъда № 144/16.06.2016 г. по НОХД № 2770/2015 г. на РС-Плевен, потвърдена с решение № 239/ 21.20.2016 година по ВНОХД № 590/ 2016 година на ОС – Плевен, заедно със законната лихва върху нея, считано от 24.10.2016 г. до окончателното и изплащане, като иска за неимуществени вреди до пълния претендиран размер на сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева (или за сумата от 35 000 лева)  и иска за сумата 2 000 ( две хиляди) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 24.10.2016 г. и до изплащането им, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес.: 1061 гр.София, бул.”Витоша” № 2, на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ, да заплати на В.Ц.И., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на сумата 10 (десет) лева за платена държавна такса.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор , с адрес.: 1061 гр.София, бул.”Витоша” № 2, на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ и чл. 38, ал.2 от ЗА, да заплати на адвокат В.И.И. -К. ***, полагащата и се част от адвокатския хонорар съобразно уважената част на иска в размер на сумата 213 (двеста и тринадесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: