№ 136
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора и Павел Ем. Панов
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601555 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 6 от 20.02.2024 г. на Окръжен съд-Монтана по НОХД № 294/22 год.,подс.М. И.
Ц. е признат за виновен в това,че на 16.09.2019 год. на главен път Е-79,км 87+300,в
землището на с.***, обл.***, при управление на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ********
нарушил правилата за движение –чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.23,ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Е. Г. П. от с.***, обл.***,поради което и на основание
чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от три години,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от
НК за срок от четири години.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три
години,считано от влизане на присъдата в сила.
Осъден е да заплати сторените по делото разноски в размер на 2203 лв. в полза на Окръжен
съд-Монтана.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитникът на
подсъдимия с доводи,че е неправилна и в противоречие с процесуалния и материалния
закон,както и необоснована с оглед събраните по делото доказателства.Прави искане за
отмяната й и признаване на подсъдимия за невинен.
В допълнително изложение защитникът изтъква допусната грешка в присъдата относно
1
регистрационния номер на автомобила,която грешка е пренесена от обвинителния акт и в
тази връзка сочи,че действителния номер на автомобила е ********,а не ********.
На следващо място поддържа,че е налице огромен дефицит в процеса на доказване-липсва
протокол за оглед на произшествието,фотоалбум и информацията,с която е работило вещото
лице,е недостатъчна ,за да отговори на поставените му въпроси.
Оспорва и фактическите изводи на първостепенният съд за това,че е имало силен динамичен
удар между двата автомобила и висока скорост на този,управляван от подсъдимия, за
наслагване на скоростите на двата автомобила и за това,че пострадалата Е. П. се е ударила с
нейната предна-гръдна част в облегалката на предната /пасажерска/ седалка,зад която
седяла.В тази насока изтъква,че по делото не е спорно,че двата автомобила,участвали в
произшествието,са се движили в една посока,предният по-бавно от този зад него,но не е
установено по никакъв начин с каква скорост се е движил всеки един от тях и каква е
разликата между скоростите им.Приема за установено също така,че Е. П. е била с поставен
обезопасителен колан,което изключва тя да се е ударила с гърди в облегалката на предната
седалка и освен това от медицинските документи не е видно тя да е имала белези от удар по
гърдите отпред.
Сочи още,че не са взети проби за исхемичен инсулт,а такъв се доказва само чрез вземане на
проби и поради това следва да се приеме,че лицето,извършило аутопсията, не е имало
съмнение и поради това не е взело проби.Подкрепя се в тази връзка със заключението на
първата СМЕ,според която не е налице и не може да бъде установена връзка между
процесното произшествие и смъртта на пострадалата.
Твърди,че присъдата се основава само на заключението на тройната СМЕ относно
причинната връзка между болестта на Е. П.,причинила смъртта й и произшествието,но това
заключение почива само на предположение за това,че Е. П. е била практически през цялото
време след произшествието до смъртта й в лечебно заведение,но по делото е установено,че
това не е така и е имало повече от 24 часа,в които тя не е била хоспитализирана.Освен това
изтъква,че в медицинските документи не са посочени травми по тялото й,констатирани от
лекарите,които са я приели и такива са констатирани за първи път при аутопсията.С оглед на
това счита,че е останало неизяснено какво се е случило с Е. П. в периода преди приемането
й в лечебното заведение,в което тя е починала и след изписването й от предходното лечебно
заведение предния ден.Ето защо поддържа,че е останало съмнение за причината за смъртта
й и наличието на причинно-следствена връзка с произшествието,което съмнение не е
преодоляно и от заключението на тройната СМЕ,която борави с вероятности за причината за
смъртта-мастна емболия.Подкрепя се в тази насока и с приложените по делото
епикризи,според които състоянието й е окачествено като лека телесна повреда и липсата на
процесуално-следствени действия –протокол и схема на ПТП.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от повереникът на частния обвинител Р. П.,в който
са изложени съображения,че присъдата е правилна и законосъобразна.В същият пунктуално
са анализирани всички доводи на защитникът на подсъдимия и са наведени аргументи за
тяхната несъстоятелност.
2
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат подадената жалба по
изложените в нея съображения.Допълват,че водачът на автомобила,в който се е намирала
пострадалата,е заявил,че след удара е овладял своя автомобил,отбил е вдясно и е спрял,което
поставя под съмнение обстоятелството,че автомобилът,в който е била пострадалата,е спрял
толкова рязко,че тя е залитнала напред и се е ударила в предната седалка,а оттук правят
извод за липса на причинно-следствена връзка.Като следващо основание изтъкват
абсолютната относителност и некатегоричност на всички съдебни експертизи и най-вече на
медицинските такива.
В правото си на лична защита подсъдимият заявява,че в съставеното срещу него
наказателно постановление са описани допуснатите от него нарушения,срещу което не е
възразил и не е обжалвал,като е изпълнил наложеното му наказание.Посочва,че при
привличането му като обвиняем е признал вината си за настъпилото ПТП ,но не и за
причинната връзка между него и смъртта на пострадалата.Обръща внимание,че в състава на
тройната СМЕ е участвал д-р И. Д.,който е извършил аутопсията и в съставените от него
документи никъде не е посочено,че причината за смъртта е мастна емболия и в този смисъл
даденото от него заключение две години по-късно поражда въпроси за правилността му
относно причината за смъртта,която е възможно да бъде и недоброто общо здравословно
състояние на пострадалата.За него няма обяснение и как тя е получила травми по цялото
тяло при положение,че при удара колата не се е обърнала и не е била нарушена носещата й
конструкция.
Представителят на САП счита въззивната жалба за неоснователна,като за него няма
съмнение за механизма на произшествието.Не намира за съществена грешката в
регистрационния номер на автомобила,тъй като е установено кой именно автомобил е
управлявал подсъдимия и че с него е възникнал пътен инцидент.Доколкото счита за
установена и вината на последния,пледира за потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частния обвинител също пледира жалбата да бъде оставена без
уважение.Изтъква,че направените в нея доводи са били изложени и пред първата инстанция
и те са намерили своя обоснован отговор.Намира за категорично установена пряката
причинно-следствена връзка между причинените в резултат на произшествието увреждания
на пострадалата и настъпилата впоследствие смърт.Подкрепя становището на прокурора,че
неправилното изписване на регистрационния номер на автомобила представлява техническа
грешка,тъй като е установен по безспорен начин автомобила,който е бил управляван от
подсъдимия.
В последната си дума подс.Ц. поддържа,че по делото няма нито едно неоспоримо
доказателство.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и допълнението към нея,възражението на
повереникът на частния обвинител Р. П., както и изложените в съдебно заседание от
страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда
приема следното:
3
Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е
приел за установена фактическа обстановка,която с известни допълнения и корекции се
споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:
Подс.Ц. притежавал л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ********,който на 16.09.2019 год.
управлявал по главен път Е-79,км 87+300 в посока към гр.Монтана,като около 07.30 ч.
достигнал землището на с.***.С него пътувала съпругата му.Времето било ясно,пътната
настилка-суха,с асфалтово покритие,участъкът от пътя бил прав,с изкачване.По същото
време , на това място и в същата посока на движение се движел л.а. „Фолксваген голф“ с
рег.№ *******,управляван от собственика си Л. С. от с.***.Същият тръгнал от селото,за да
превози до гр.Монтана св.А. П.,който пътувал на предната пасажерска седалка,както и
съпругата му Е. П.,която била зад него, на задната седалка с поставен обезопасителен
колан.С. управлявал автомобила със скорост около 60-70 км/ч.В един момент св.П.
погледнал назад и забелязал,че автомобила на подсъдимия се движел с висока скорост и ги
застига.Междувременно св.С. наближил участък на пътното платно с изкачване в посоката
му на движение и поради промяната в ъгъла на наклона бил заслепен от слънчевата
светлина,поради което намалил скоростта,за да се адаптира.При това забавяне движещият се
отзад автомобил,управляван от подсъдимия,не намалил скоростта си на движение,не успял
да прецени отстоянието от предния автомобил и се блъснал с предната си част в задната част
на автомобила на св.С..Вследствие на удара св.Е. П. получила травми по цялото тяло.Била
сигнализирана Спешна помощ и св.Ц. и П. били транспортирани до лечебно
заведение.Произшествието било посетено и от служители на полицията,които провели
беседи с водачите,но не извършили оглед на местопроизшествието и други процесуално-
следствени действия,тъй като нямало данни за пострадали с различна от лека телесна
повреда.
Е. П. била приета за лечение в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Ст.И.“АД-
Монтана,което продължило до 22.09.2019 год.,а на 23.09.2019 год.постъпила в „Сити клиник
Св.Г.“ЕООД,където същия ден починала с картина на остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност с диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт.Латентна ДЦХЛ.Усложнения:остра
сърдечна недостатъчност.Мозъчен оток.Малкомозъчно вклиняване.Исхемичен мозъчен
инсулт.Придружаващи заболявания:АХ.МСБ.“
Макар да не е изготвен протокол за оглед на местопроизшествието,което не е било запазено
и скица,вещото лице от изготвената автотехническа експертиза е взел предвид като изходни
данни заявеното от полицейския служител-св.И. и е дал заключение,според което механизма
на произшествието е следният:
На път с интензивен трафик около 07.30 ч. са се движили двете превозни средства едно зад
друго.При наближаване на промяна на геометрията на пътното платно-участък с
изкачване,утрешното слънце е заслепило водача на л.а. „Фолксваген голф“-св.С.,който
намалил скоростта си на движение,за да се адаптира към възникналата намалена
видимост.Водачът на лекия автомобил зад него-„Хонда сивик“,управляван от подсъдимия,не
намалил своята скорост,но след като бил заслепен от слънцето на свой ред,предприел
4
аварийно спиране,но въпреки това последвал удар с движещият се пред него лек автомобил.
Вещото лице не определя мястото на удара поради липса на протокол за оглед на
местопроизшествие,а като взема предвид показанията на св.И. приема,че видимостта е била
добра,с наличие на ограничена видимост от геометрията на пътя /наклон нагоре/ и частично
намалена от слънчевото греене.Отново поради липсата на протокол за оглед на
местопроизшествие,вещото лице приема за скорост на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил на около 70 км/ч,изводима от дадените от последния сведения в
хода на досъдебното производство,но в заключението си сочи,че не може да определи
дължината на опасната зона за всеки от участниците в произшествието,тъй като тя е
функция от изчислението на скоростта на движение на участниците в ПТП.Експертът не е
установил технически неизправности по двете превозни средства и приема,че причините за
възникване на произшествието са субективни-поради въздействие на слънчевата светлина
върху възприятията на водачите,която е създала намалена видимост и за двамата.
При обявената от подс.Ц. скорост на движение от 70 км/ч вещото лице е изчислило,че
дължината на опасната зона възлиза на 52.03 метра и при дистанция от 20 метра между
двете превозни средства и спиране без наличие на контакт /удар/ в предното МПС,скоростта
не е трябвало да превишава 34.8 км/ч.
Направил е извод,че водачът на л.а. „Хонда сивик“ е поддържал сравнително малка
дистанция /по-къса от дължината на опасната му зона/ с предходно движещото се МПС и
възникналото впоследствие заслепяване го е забавило за надлежна реакция.
Едно от условията,което би позволило избягване на произшествието е било движение с по-
голяма дистанция до предно движещото се МПС,съответстваща на избраната скорост на
движение ,достатъчна концентрация на пътя и отчитане на фактора „слънце“.
От аутопсионен протокол №279/2019 год. на отделение по „Съдебна медицина“ към МБАЛ
„Стамен И.“АД-Монтана,изготвен от д-р Ив.Д. е установена патологоанатомичната
диагноза:
-мозъчно-съдова болест-огнища с размекчение на мозъчното вещество в двете
голямомозъчни полукълба,
-множествена травма:кръвонасядания в областта на главата,тялото и крайниците,счупване
на 9-то и 12-то ребра в дясна гръдна половина,ретроперитонеален хематом в областта на
долна дясна част на коремната кухина и на таза вдясно,
-състояние след счупване на ребра двустранно-от 2-ро до 5-то в дясна гръдна половина и от
3-то до 7-мо в лява гръдна половина,
-оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големият тилен отвор на черепа,
-ателектази и кръвоизливи в белите дробове.Белодробен оток на фона на средно-степенна
атеросклероза с предимна локализация по аортата,коронарните и мозъчните
съдове.Хипертрофия и дилатация на сърцето.Дребноогнищна миокардиосклероза,хроничен
обструктивен емфизем и атеро-и артериолосклеротична нефросклероза.
5
Според протокола,непосредствена причина за смъртта на Е. П. е огнищното размекчение на
бялото мозъчно вещество в дълбочина на лявото и дясното голямо-мозъчни
полукълба,довел до оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големия тилен отвор на
черепа и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечно-съдов.
Размекчението на мозъчното вещество се е развило на фона на /като е било и провокирано/
от множествената травма със счупването на ребра,с ателектазите и кръвоизливите в белите
дробове и с ретроперитонеален хематом в областта на долна дясна част на коремната кухина
и на таза вдясно.
В хода на досъдебното производство първоначално е назначена и приложена СМЕ по
писмени данни,изготвена от съдебен лекар д-р А.,според която причината за смъртта на П. е
огнищното размекчение на бялото мозъчно вещество /исхемичен мозъчен инсулт/ в двете
голямомозъчни полукълба,довели до компресия и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове-дихателен и сърдечно-съдов.
Според експерта,не може да се приеме наличие на пряка причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилия неблагоприятен изход.
Описаните кръвонасядания и счупвания на ребра по механизъм отговарят да бъдат получени
от действията на твърди тъпи предмети.
Травматичните увреждания –кръвонасядания в областта на носа и вътрешните ъгли на
клепачните цепки,кръвонасядания по предната половина на гръдния кош,счупвания на 11-то
и 12-то десни ребра,кръвоизливи в областта на междуребрената мускулатура на двете гръдни
половини,кръвонасядане в областта на десния хълбок и таза отзад,ретроперитониален
хематом в областта на долната половина на коремната кухина и таза вдясно,кръвонасядания
по двете мишници,предмишници и двете подбедрици отговарят на медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
В съдебно заседание д-р А. е пояснил,че установените травми като фрактура на ребрата и
ретроперитонеалния хематом могат да предизвикат запушване на кръвоносни съдове,както
и че травми,оперативни травми също могат да бъдат предпоставки за белодробна и друга
тромбоемболия от различно естество и също така могат да бъдат предпоставка за исхемичен
мозъчен инсулт.Изяснява също така,че на 18.09.2019 год. в МБЛАЛ“Д-р Стамен И.“-
Монтана,на пострадалата е извършена торакоцентеза-оперативна интервенция с цел
подобряване на дихателното положение вследствие на счупените ребра.
Според д-р А. мастната емболия настъпва предимно остро,тъй като са достатъчни една-две
капки,които могат да доведат до спиране на дихателната и сърдечно-съдовата дейност по
нервно рефлекторен механизъм.
На следващо място сочи,че има два механизма-единият е постепенно напълване на малките
кръвоносни съдове в белите дробове или в мозъка с мастни капки,които водят до запушване
на кръвоносните съдове и съответно до дихателна недостатъчност,а при другият механизъм
това може да продължи и по-дълго,да се задълбочава дихателната недостатъчност-от
минути до часове,а понякога има и късна мастна емболия,която се развива една седмица
6
след травмата-между 7-12 дни.
Мастната емболия се доказва с хистологично изследване,когато късчета от белите дробове и
мозъка се оцветяват и мастните капки са оцветени в оранжево.В конкретния случай такова
изследване не е направено,тъй като в болницата такива специфични оцветители
липсват,няма необходимата апаратура и освен това формалиновата среда за съхранение на
пробите е некачествена.
На последно място поддържа,че при пострадалата има описани наранявания,които могат да
предизвикат отлагане на мастна тъкан и евентуално мастна емболия.
За изясняване на релевантните по делото обстоятелства,е допусната и тройна СМЕ с
участието на д-р И. Д.-*** „Съдебна медицина“ в МБАЛ-Монтана,д-р А. М.-*** „Съдебна
медицина“ в УМБАЛСМ“Пирогов“ и д-р Т. Б. Ш.-съдебен лекар в същото отделение,в която
са взети предвид събраните по делото данни и са направени изводи,че практически през
целия период пострадалата е била в увредено общо състояние и превалира затруднение в
дишането.Клиничната картина,свързана с оплакванията на пострадалата и увреденото общо
състояние ,са като синдром на мастната емболия,която може да обясни и причината за
смъртта.
Вещите лица са посочили,че при аутопсията не са взети късчета от белите
дробове,евентуално мозък и бъбрек,за търсене на мастна емболия,но независимо от това,с
висока степен на вероятност може да се счете,че това е довело и е причината за смъртта на
пострадалата.
При разпита им в съдебно заседание вещите лица поддържат,че оплакванията на
пострадалата са като синдром за мастна емболия,което може да обясни и причината за
смъртта.Тъй като целенасочено изследване за това не е направено,вещите лица изтъкват,че
не могат да кажат с категоричност,че се касае за мастна емболия,но като клиника и
протичане с много голяма вероятност може да се приеме,че се касае именно за мастна
емболия.
Продължават,че развитието на мастната емболия се получава вследствие на травматични
увреждания,т.е. между уврежданията,които са получени при произшествието и настъпилата
смърт има пряка причинно-следствена връзка.
Увредата на мозъка с исхемични огнища и кръвоизливи се получава от запушване на
кръвоносни съдове в мозъка,което има връзка с емболията и с травматизма,който е получен.
Мастната емболия е от размачкване на меки тъкани и обикновено когато се чупят кости-
дълги,тръбести кости,попадат мастни капки в кръвообращението и се получава като
запушване,а в зависимост от това къде се запуши мозъка се получават размекчения.На
другите места се получават инфаркти.Исхемичният мозъчен инсулт е размекчението на
мозъчното вещество.
Поясняват също така,че именно мастната емболия може да обясни цялата картина на
трупната находка,особено с исхемични огнища в мозъка.Когато се развива инсулт се
получава едно исхемично огнище и с него се приключва,докато в този случай са налице
7
множество пръснати,което говори изключително в полза на мастната емболия.Според д-р М.
счупването на двете ребра са местата от където са тръгнали тези мастни капки.
Вещото лице Ш. допълва,че обширните мекотъканни наранявания сами по себе си могат да
създадат опасност и да предизвикат развитие на мастна емболия,като има предвид и
възрастта на пострадалата.Продължава,че са установени много масивни кръвонасядания в
областта на гърба и поясната област,а също така на горните и долните крайници,които сами
по себе си са достатъчни да причинят развитието на мастна емболия,каквато може да се
развие и при счупване на ребра и други плоски кости.При пострадалата е имало счупване на
ребра вдясно,които също могат да са причина за развитието на мастна емболия,а в.л. М.
също допълва,че и едно разтърсване на човешко тяло пак може да доведе до нахлуване на
капки в съдовете.
В.л.М. е разяснил,че има няколко форми на мастна емболия,а в.л.Д. е установил в съдебно
заседание,че като вид,характер и локализация нараняванията много добре отговарят да са
получени в купето на автомобил от деформирани вътрешни части,примерно от
седалката,като вида на уврежданията зависи от силата,от масата на удрящия предмет и
мястото на удара.Силата зависи от скоростта на автомобила и масата му,а също така от
масата на тялото и в кои части.
Св.И. е дал показания,че по данни на водачите и огледа на автомобилите е установил,че
водачът на л.а. „Хонда сивик“ е застигнал и блъснал л.а. „Фолксваген голф“ отзад,като
ударът е бил толкова силен,че пътническата седалка отпред е била откъсната цялата,като се е
държала на един болт,а задния мост е бил изкривен.Установява също така,че пътничката от
л.а. „Фолкваген голф“ /отнесено към пострадалата П./ е била в доста лошо здравословно
състояние,не е била контактна,не е могла да говори.
Относно механизма на произшествието са налице и показанията на св.А. П.,пътувал на
пасажерската седалка на л.а. „Фолксваген голф“ и съпруг на пострадалата,според който
подсъдимият ги е ударил отзад.Установява,че съпругата му е била много зле и не е можела
да говори,но е повтаряла,че умира.На място пристигнали две линейки,които отвели
съпругата му и пътничката от другия автомобил в лечебни заведения.
С оглед на така посоченото, като цяло САС споделя фактическите и доказателствени
изводи на първостепенния съд,тъй като от доказателствените източници /независимо от
липсата на протокол за оглед на местопроизшествие,скица и фотоалбум/ и експертните
заключения са установени времето и мястото на пътнотранспортното
произшествие,механизма на настъпването му,пътната обстановка и направлението на двете
превозни средства,причинените телесни увреждания на пострадалата и причинната връзка
между последните и настъпилата й впоследствие смърт.
Във въззивната жалба на защитникът на подсъдимия се оспорват част от фактическите
изводи на първостепенния съд-наличието на силен динамичен удар между двата
автомобила,висока скорост на автомобила,управляван от подсъдимия и наслагване на
скоростите на двата автомобила,както и че пострадалата Е. П. се е ударила с нейната предна
8
гръдна част в облегалката на предната /пасажерска/ седалка ,зад която седяла.
В отговор на това САС намира,че действително по делото не са установени обективни
находки,закрепени по съответния процесуален ред,от които да се изведе по експертен път
каква е била скоростта на участвалите в произшествието два автомобила,но от заключението
на вещото лице от автотехническата експертиза и показанията на св.П. може да се изведе по
несъмнен начин механизма на произшествието,а за силата на удара между двата автомобила
може да се съди от причинените на управлявания от св.П. повреди,за които сведения се
съдържат както в показанията на посочения св.П.,така и в тези на св.И.,който в качеството
си на младши автоконтрольор е посетил мястото на произшествието и е заявил в разпита си
пред съда,че ударът е бил толкова силен,че пътническата седалка отпред е била откъсната
цялата,като се е държала на един болт.
Относно скоростта на автомобила,управляван от подсъдимия:
Вещото лице от авто-техническата експертиза е приело за скорост на движение на
подсъдимия 70 км/ч,ползвайки в тази насока заявеното от него в предходната процесуална
фаза / в качеството му на свидетел/,тъй като липсата на протокол за оглед на
местопроизшествие го е лишила от възможността да определи скоростта на движение на
двете превозни средства по експертен път.
Тук следва да се отбележи,че е недопустимо дадените от подсъдимия сведения в друго
процесуално качество да се ползват за нуждите на наказателното производство и в този
смисъл направения от вещото лице извод е лишен от доказателствена опора при условие,че
няма други източници за изясняване на това обстоятелство,но с оглед на установеното от
посочените по-горе свидетели може да се приеме,че скоростта на управлявания от
подсъдимия автомобил и респ.силата на удара са били от естество да причинят сериозни
деформации на л.а. „Фолксваген голф“,за каквито свидетелства в показанията си св.И..
Не е установено по експертен път да е имало и наслагване на скоростите на двата
автомобила,поради което този фактически извод на първостепенния съд се явява
произволен.
Относно възражението на защитата за приетото от съда,че пострадалата Е. П. се е ударила с
нейната предна гръдна част в облегалката на предната /пасажерска/ седалка,зад която седяла
при условие,че е безспорно установено,че тя е била с поставен обезопасителен колан,следва
да се изтъкне,че от Историята на заболяването №13287 на отделението по хирургия при
МБАЛ-Монтана е видно,че тя е била на лечение в това отделение от 19.09.2019 год. до
22.09.2019 год. с диагноза:състояние след контузия на гръдния кош.
В аутопсионния протокол е констатирано счупване на 11-то и 12-то ребра в дясна гръдна
половина,както и състояние след счупване на ребра двустранно,а от тройната СМЕ е
видно,че установените увреждания се дължат на твърди тъпи предмети,като травмата на
лицето и гръдния кош е от удари в части от интериора на автомобила около мястото,където е
седяла пострадала.
С оглед на така установеното САС приема,че макар механизмът на причиняване на травмите
9
в гръдната половина на пострадалата да не е точно определен като удар в облегалката на
предната седалка,то без съмнение той е изяснен от експертите така както е посочено по-
горе,а също така е без съмнение,че облегалката на предната седалка се намира
непосредствено пред мястото,на което е седяла пострадалата.Като се има предвид силата на
удара,изводима от деформациите на автомобила,установени от св.И. ,се налага извода,че
пострадалата макар да е била с поставен обезопасителен колан,то той не е бил достатъчно
ефективен,така че да предотврати причиняването на констатираните от експертите травми.
Основното възражение на защитата е насочено срещу приетата от първостепенния съд пряка
причинно-следствена връзка между получените увреждания в резултат на произшествието и
настъпилата впоследствие смърт на пострадалата.
В тази насока в хода на наказателното производство са приети единична и тройна съдебно-
медицински експертизи,като според първата от тях такава връзка няма,докато вещите лица
от втората са дали заключение,че с много голяма вероятност може да се приеме,че се касае
именно за мастна емболия,развитието на която се получава вследствие на травматични
увреждания,т.е. между уврежданията,които са получени при произшествието и настъпилата
смърт има пряка причинно-следствена връзка.
Пояснили са,че именно мастната емболия може да обясни цялата картина на трупната
находка,особено с исхемични огнища в мозъка,като в този случай са налице множество
пръснати огнища,което говори изключително в полза на мастната емболия.
С оглед на това САС споделя извода на първостепенния съд,че е налице причинно-
следствена връзка между получените в резултат на произшествието увреждания и
настъпилата смърт и правилно е кредитирано заключението на тройната СМЕ,защитено от
експертите в съдебно заседание,още повече,че и вещото лице от първоначалната,единична
СМЕ е заявило при разпита си пред съда,че при пострадалата има описани
наранявания,които могат да предизвикат отлагане на мастна тъкан и евентуално мастна
емболия.
Няма спор,че за наличие на мастна емболия е необходимо провеждането на специализирани
изследвания,каквито в случая не са направени,но предвид становищата на тримата експерти
от тройната СМЕ,подробно изложени по-горе, САС приема,че развитието на мастна емболия
в белите дробове след получаване на травматични увреждания и доказано довело до смърт е
в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания,в която насока взе предвид,че
вещите са защитили убедително изводите си при изслушването им в хода на съдебното
следствие,които са обосновали от данните,с които са работили и използвайки специалните
си знания.
Несъстоятелни са доводите на защитата,че в периода от 22.09.2019 год. след изписването й
до 11.40 ч. на следващият ден,когато отново е била приета в лечебно заведение,е възможно
да е получила травматични увреждания,които да са предизвикали емболията.Това е
така,защото е видно от показанията на св.П.,че в този кратък интервал от време
пострадалата изобщо не е била в състояние да се движи,което и го е принудило с частна
10
линейка и след проведен разговор с д-р П. от „Сити клиник Св.Г.“ –Монтана да я настани за
лечение в тази болница,където и е починала,т.е. няма никакви данни пострадалата да е
получила други увреждания,извън констатираните до този момент,които да са предизвикали
развитието на мастна емболия.
Установено е освен това от медицинската документация-ксерокопие на фиш от ЦСМП –
Монтана,че още в този начален момент е била поставена диагноза контузия на главата и
гръдния кош,потвърдена в листа за преглед на пациент,в който е отразена контузия на
гърба,гърдите,таза и в историята на заболяването в хирургично отделение при МБАЛ-
Монтана,в който също е посочена контузия на гръдния кош и корема,частичен пневмоторакс
вдясно,което дава основание на САС да оцени твърденията на защитата,че от медицинските
документи не се установяват белези по гърдите й отпред,като несъстоятелни.
С оглед на горното правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел,че подс.Ц.
е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК,като
на инкриминираните дата и място,в нарушение на правилата за движение по
пътищата,визирани в чл.20,ал.1 от ЗДвП-водачите са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства,които управляват,чл.20,ал.2 от ЗДвП,задължаващо го при избиране
скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия,с релефа на
местността,състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и
интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъде в състояние да
спре пред всяко възникнало предвидимо препятствие,като е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре,когато възникне опасност за движението и чл.23,ал.1 от
ЗДвП,според който водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещо
се пред него друго превозно средство,че да може да избегне удряне в него,когато то намали
скоростта или рязко спре и вследствие на тези нарушения по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалата Е. П..
Изискуемият се от диспозицията на чл.20,ал.1 от ЗДвП контрол върху пътното превозно
средство обхваща поредица от действия на водача относно техническото състояние на
автомобила,положението му спрямо останалите участници в движението,възприемане и
съблюдаване на показателите на отделните уреди и др.Този контрол е непрекъснат и
обхваща времето,през което моторното превозно средство е под управлението на водача.В
обхвата на цитираната разпоредба са случаите на загуба на контрол върху управлението
поради заспиване,отклоняване на вниманието и разсейване,обективиращи недопустимо
бездействие на водача поради различни външни и вътрешни фактори.
При установените по делото факти САС споделя правната оценка на първостепенния
съд,че подс.Ц. е нарушил посочените правила за поведение на пътя,тъй като се е движил на
недостатъчна дистанция от предния автомобил и е управлявал е със скорост ,която не е била
съобразена с релефа на пътя и слънчевите лъчи,както и не е възприел своевременно
опасността пред себе си,вследствие на които нарушения е реализирал удар с движещия се
отпред автомобил.
Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата са в
11
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалата Е. П..
Опасността за движение е възникнала за подсъдимия в момента,в който водачът на
предния автомобил е намалил скоростта си на движение,което е било предпоставка
подсъдимият да намали своята,така че да осигури необходимата дистанция между двата
автомобила на фона на особеностите на релефа-участък с изкачване и заслепяване от
слънчевата светлина,което от своя страна е налагало намаляване на скоростта,която е била
несъобразена.
Първостепенният съд правилно е приел, че от субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост ,в проявлението й на небрежност,тъй като подс.Ц. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.Подс.П. е съзнавал,че управлява превозното средство с несъобразена с релефа
скорост и заслепяване от слънцето,на недостатъчна дистанция от предния автомобил,поради
което е могъл и е бил длъжен да предвиди,че с движението си по този начин създава
предпоставки за ПТП.
При индивидуализация на наказанието,правилно първостепенния съд е приел превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия,положителните му характеристични данни и липсата на други
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Първият съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства неосъзнаването на вината
и изключително тежкия резултат-смъртта на пострадалата,от които съображения САС се
дистанцира,тъй като е видно,че в хода на съдебното следствие подсъдимият не е дал
обяснения,а едва в последната си дума е изтъкнал съображения за несъставомерността на
деянието,за което е предаден на съд.Упражняването на правото на защита,вкл. и правото на
подсъдимия да се изкаже последен,вкл. и тогава,когато се противопоставя на
обвинението,не може да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство,а
настъпилия тежък резултат е част от съставомерността на деянието ,за което е предаден на
съд и не може втори път да се цени при индивидуализацията на наказанието.Отегчаващо
отговорността обстоятелство в случая се явява допускането едновременно на три нарушения
на правилата за движение по пътищата,които в съвкупност са довели до настъпване на
произшествието. Следва да се има предвид и високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние не само предвид съставомерния резултат,но и с оглед неблагоприятните
последици за близките на загиналата.
Въпреки отправените по-горе критики към дейността на съда при определяне на
наказанието,САС намира,че то е правилно отмерено в границите ,предвидени в
санкционната част на разпоредбата,като е определено на три години лишаване от
свобода,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири
години.
Несъмнено са налице предпоставките за приложение на института на условното
осъждане,тъй като подсъдимият е неосъждан,наложеното му наказание не надвишава три
12
години и за постигане на целите на наказанието не се налага ефективното му изтърпяване.
За постигане на целите на специалната и на генералната превенция съдът правилно е
приложил и разпоредбата на чл.343г от НК,като е лишил подсъдимия от правоуправление за
срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед на горното САС намира атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна,постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон,като същата следва да бъде изменена
единствено в частта относно посочения регистрационен номер на автомобила,управляван от
подсъдимия.
Видно е от диспозитива на присъдата,че подс.Ц. е признат за виновен в това,че при
управление на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******** е осъществил състава на
престъплението по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК,но от приложените по делото
материали е видно,че верният рег. № на автомобила е ********.Тази грешка на съда е
пренесена от обвинителния акт,в диспозитива на който също е допусната и е била забелязана
от страните и поставена на вниманието на съдебния състав в заседанието,проведено на
06.04.2023 год.Въпреки това съдът не е приложил процедурата,предвидена в чл.248а от
НПК и е пренесъл същата в диспозитива на присъдата.САС намира ,че същата може да бъде
отстранена с настоящото решение,тъй като не представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените,което да води до връщане на делото за разглеждане в
предходна процесуална фаза.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 6 от 20.02.2024 год. по НОХД № 294/22 год. на Окръжен съд-
Монтана в частта,в която рег. № на л.а. „Хонда Сивик“ е посочен като № ********,вместо
което да се чете рег. № ********.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14