№ 330
гр. Ямбол, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100819 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -
гр.София, представлявано от адв.Ц., срещу Д.С. Г. от с.К., обл. Я. Ищецът твърди, че между
страните e сключен договор за мобилни услуги –Договор от 09.06.2018 г. за ползване на
мобилен номер ********* със срок от 24 м., с подписан Договор за лизинг от 09.06.2018 г. за
предоставяне на мобилно устройство ***. Длъжникът не е заплатил в срок дължимите суми
по издадените фактури за периода от 15.11.2018г. - 14.02.2019 г. в общ размер на 116.38 лв.,
въпреки съобщенията на ищеца чрез изпращане на SMS-и, вкл. за спиране на телефонния
номер. Поради виновно неизпълнение на договора, довело до едностранното му
прекратяване, съгласно т. 11 от индивидуалния договор за услуги ответницата дължи на
„Теленор“ неустойка, чийто размер е съобразен с постигната с Комисия за защита на
потребителите спогодба -максималният размер на неустойката да не надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, заедно с добавена разлика между стандартната
цена на мобилното устройство без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа към момента
на сключването на договора за мобилни услуги и заплатена преференциална цена, (в брой
или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора. Отстъпката от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги е в размер на 283.14 лв.
Дължимият общ размер на неустойката е 211.14 лв. съгласно фактура №***/15.04.2019 г., от
която сума 62.46 лв. са три месечни абонаментни такси- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент и 148.68 лв. - неустойка за предоставеното мобилно
устройство. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за
1
установено, че ответникът дължи сумата общо от 211.14 лв., както и законната лихва върху
нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди
да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***2021 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор особеният представител на ответника във връзка с
основателността на исковете възразява, че договорът за мобилни услуги не е подписан от
абоната и е неавтентичен. Не са подписани от него и фактурите, които са частни документи.
Оспорва наличието на предпоставки за разваляне на договора, като е упражнено само
правото на оператора едностранно да го прекрати, без писмено предупреждение с даден в
него срок. Намира за нищожни клаузите за неустойка като неравноправни по смисъла на
ЗЗП- налице е значително неравноправие между правата и задълженията на страните. В с.з.
представителят на ответника оттегля възражението за неавтентичност на договора.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за мобилни услуги от 09.06.2018 г. със срок от 24 месеца
- до 09.06.2020 г. и стандартен месечен абонамент от 24,99 лв.. В договора се съдържа
клауза, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти до края на договора, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В
допълнение на неустойката потребителят дължи и част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстващата на оставащия срок на договора, а в
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги – и разликата между
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора. Съгласно договора на ответника е предоставено устройство „***“ с цена в брой
или обща лизингова цена с абонаментен план 246,76 лв., а стандартна цена в брой без
абонамент 529,90 лв., с отстъпка от стандартна цена 283, 14 лв. Не е спорно сключването на
договор за лизинг на същата дата относно предоставеното мобилно устройство.
Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж на
неплатени задължения за предоставени мобилни услуги, както и крайната фактура с
начислената процесна неустойка.
В Общи условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г.,
2013 г., с последни изменения на 20.09.2018 г.) -чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ- е уредено
правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради неизпълнение на
2
задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими суми след
изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. С Декларация-
съгласие от 09.06.2018 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и съгласието
си с тях.
По делото не се спори, че не са извършвани плащания по процесните фактури. Не е
спорно, че неустойката от общо 211.14 лв. е формирана по посочения в исковата молба
начин-сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС-62.46 лв. (по 20,82 лв.
всяка), ведно с добавена разлика в размер на 148.68 лв. между стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой. Т.е. претендира се по-малка разлика между стойностите на
устройството, посочени като критерии за изчисляване на неустойката в исковата молба,
видно от записаните в договора стойности.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. №
***2021 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
предоставяне на мобилни телефонни услуги. Налице е писмен договор между ищеца и
ответинка, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има формална доказателствена сила.
Задължението за неустойка се предпоставя от неизпълнение на задължения от
потребителя. По делото не се установи, че е налице плащане на задълженията му за
фактурирания период. Възражението на особения представител срещу доказателствената
стойност на фактурите поради неподписването им от ответницата е неоснователно. Нито
законът, нито договорните клаузи установяват задължение за издателя да предостави
фактурите за подписване от длъжника. Не е уредено и като правна последица от
неподписването невъзникване на задължение за плащане. Т.е. за срока на ползване на
услугите длъжникът следва да заплати тяхната стойност, на основание валидните клаузи на
договора.
След като са предоставени мобилни телефонни услуги с осигуряване на достъп до
мрежата на оператора и потребителят не ги е заплатил, е налице уреденото в Общите
условия основание за прекратяване на по-нататъшното предоставяне на услугите.
Прекратяването е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати
договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не
предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е.
може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия
3
стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г.
по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 501***2016 г., IV г.о. и
др.). Ответницата не е изпълнила паричното си задължение до приключване на съдебното
дирене, до който момент може да се приеме, че й е предоставен достатъчен срок от
кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ
задължение за неустойка.
Неоснователни са възраженията за нищожност на клаузата за неустойка като
неравноправна по смисъла на ЗЗП. Същата е в съответствие със законовите разпоредби.
Специалният Закон за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост
на неустойка - в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор
за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи
уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е.
законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В
процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае
обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на
неустойка.
Ищецът претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от три
стандартни за съответната програма месечни абонаменти плюс по-малка стойност на
разликата в цените на предоставеното устройство от посочената в договора (отстъпката е
283, 14 лв.). Този размер не може да се приеме за необосновано висок по смисъла на чл. 143
ал.2 т.5 от ЗЗП. При неизпълнение на задълженията на потребителя да заплати няколко
месечни парични задължения се претендират само три месечни абонаментни такси без ДДС,
както и част от отстъпката от цената на устройство, предоставено при условията на срочен
договор за мобилни услуги. Т.е. отстъпката от цената е предоставена с оглед получаване на
точно изпълнение в договорения срок. При неточно изпълнение длъжникът не следва да се
ползва от предоставените преференции (отсътпки). Не може да се приеме, че клаузата за
плащане на трите такси и отстъпката е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Следователно искът следва да се уважи
в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
4
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С. Г. (от 01.10.2019 г. Д. СТ. П.) от с.К., обл.
Я. ул. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД,
ЕИК********* гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 211.14 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги от
09.06.2018 г., за която е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***2021 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Д. СТ. П. да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София
направените по делото разноски в размер на 505 лв., както и разноски по заповедното
производство в размер на 205 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5