РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Монтана, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20201600100197 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Постъпила е молба от МБАЛ“Д-рС.И.“гр.*представлявано от
управителя изпълнителния директор д-р Т. Т. чрез адв.М.П.-САК за
допълване на решението в частта за разноските, тъй като същите не са
присъдени с постановеното решение.
Съгласно чл.250 ал.2 от ГПК съдът съобщава на страните за исканото
допълване за представяне на отговор в едноседмичен срок
Насрещната страна по молбата М. Т. чрез законния си представител
М. Т., като последния и в качеството си на страна по делото са известени за
молбата и са представили писмено становище.
МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените искания, приема следното:
Молбата е допустима, подадена от надлежна страна в срока по
чл.250,ал.1 от ГПК, а разгледана по същество е частично
основателна.Съображенията на съда за това са следните:
С оглед разпоредбата на чл.250,ал.2,изр.последно от ГПК МОС
намира, че делото не следва да бъде внасяно за разглеждане в открито
съдебно заседание.
1
Съгласно чл.250,ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане.
Видно от приложените писмени доказателства по настоящето дело с
решение №100 от 20.04.2022година МОС се е произнесъл по предявените
искове с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД с цена от 600000лева всеки
един като ги е отхвърлил като неоснователни.С решението си МОС не се е
произнесъл по направеното от ответника искане за присъждане на разноски
на основание чл.78,ал.2 от ГПК.
Решението е връчено на молителя на 10.05.2022година, а молбата по
чл.250 от ГПК е подадена 19.05.2022година в едномесечен срок от
съобщението.Същата е допустима, за претендираните разноски е представен
списък по чл.80 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Видно от писмените доказателства производството по делото е
образувано по предявен е иск от М. Т. чрез своя баща и законен
представител М. Т. чрез адв.С.Л. за сумата от 600 000лева срещу МБАЛ „С.
И.“ гр.*, като в хода на процеса с определение №194 от 30.09.2021година е
съединено служебно за съвместно разглеждане с настоящето производство
и гр.д.№197/2021година образувано по предявен иск на М. Т. против
МБАЛ ”Д-Р С.И.” АД, ЕИК *, гр.*, за сумата 600 000 лв. поради връзка по
между им и двете дела се разглеждат под №197/2020година по описа на
МОС с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД.Установено е че така
предявените искове са отхвърлени и съдебния акт е обжалван.
Ответникът претендира разноски в размер на 29766лева по 14 883лева
за всеки един от исковете.Представен е и платежен документ, че горната сума
е преведена на л.496 от том 2 по делото.
Видно от същия в него е отразено, че по извлечение от банкова сметка на
М.Д. МБАЛ „Д-р С.И.“ гр.*с две платежни нареждания на 14.09.2021година и
на 14.06.2-21година е превел по 14883лева като възнаграждение по договор за
правна помощ от 01.09.2021година и по договор за правна помощ от
11.08.2021година.Отбелязване по кое дело са договорите за правна помощ
няма.От този платежен документ МОС не може да направи изводи, че
претендираните суми са заплатени като разноски за адвокатско
възнаграждение именно по настоящето дело.
Действително съгласно чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право да
2
иска заплащане на направените разноски съразмерно отхвърлената
част.Искът е отхвърлен изцяло.Ангажирани са доказателства за внесен
депозит за вещо лице в размер на 1000лева и при отхвърляне на иска същите
следва да се възложат на ищеца.
МОС намира, че не е установено по несъмнен начин ответникът да е
заплатил претендираното адвокатско възнаграждение по настоящето
дело.Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013година съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила
възнаграждението.В договора следва да е записан начина на плащане-ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за права помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
В настоящия случай от приложените банкови документи не може да
се направи извода, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
касае договори за правна помощ именно по гр.д.№197/2020г е гр.д.
№194/2020година по описа на МОС.
Ето защо МОС намира молбата за основателна само досежно
направените разноски за експертиза, които следва да се присъдят като се
допълни решението постановено по делото, а в останалата част молбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.250 ОТ ГПК ДОПЪЛВА Решение №100 от
20.04.2022година по гр.д.№197/2020година по описа на МОС и
ОСЪЖДА М. Т. чрез законния си представител М. Т. И М. Т. и
двамата от гр.* със снет по делото адрес да заплатят на МБАЛ“Д-рС.И.“ гр.*
сумата от 1000/хиляда/ лева разноски за вещо лице в производството, като
над този размер до претендирания от 29766лева оставя молбата без уважение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4