Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260150 26.11.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 170 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени осъдителни искове с правно основание 432 ал. 1 от КЗ във вр.
с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата А.Ш.Е., лично и като законен
представител на децата си А.И.М. и И.И.М., трите чрез
съдебния си адресат адв.Л.И.-ТАК и ищецът Л.И.И. ***, твърдят в исковата молба(и уточняващата
такава), че
на 07.12.2018 година около 17.00 часа, първите три ищци се движили по ул.
"Паисий" посока кръстовището на "Бряста", като се намирали
на десния тротоар. Когато стигнали до кръстовището на "Дом Майка и
дете", където се пресичат ул.“ Паисий“ с ул. "Трапезица" спрели
и след като се огледали и уверили, че пътя е свободен и могат да преминат по
пешеходната пътека на отсрещния тротоар тръгнали, заедно с останалите пешеходци.
Докато пресичали имало хора, както пред тях, така и зад тях. По средата на
пешеходната пътека А.Е. усетила, че нещо удря тялото й с такава голяма сила, че
краката й се отделили от земята и заедно с децата "полетели" от
пешеходната пътека към средата на самото кръстовище. Тя държала децата за ръце
и те също полетели с нея. При падането силно ударила главата си. Отначало не можела
да разбере какво се случва, тъй като била
в шок. Първото нещо, което направила било да види как са децата, които не спирали да пищят и да плачат и също били в
шок. Първата ищца разбрала, че ги е ударил лек автомобил, шофьорът на който
дори не спрял, за да провери как са, а избягал от местопроизшествието. Свидетел на
случилото се позвънил на тел.112 и на място дошъл полицейски екип.Тъй като и
трите получили травми и чувствали болки, посетили МБАЛ Търговище, където им
били извършени прегледи, но първата ищца продължавала да страда от болки в
дясното коляно и в дясното рамо, поради което посетила МБАЛ Търговище отново на
10.12.2018г., в следствие на което й била предписана терапия и издадени
болнични листове за периода 10.12.2018 г. до 21.12.2018г. и за периода
07.01.2019г. до 21.01.2019г.Твърдят още, че полицейските служители установили
самоличността на извършителя-Ж.И.И., управлявал при
инцидента л.а“Опел Вектра“ с рег
№ Т4415СТ, собственост на С. С. А. с ЕГН-********** от с.Б. , като им било
обяснено, че по отношение на него няма да се образува наказателно производство,
а е наказан по административен ред, при което трите ищци, представлявани от
четвъртия ищец предявили против деликвента искове за
обезщетение на причинените им неимуществени вреди, като с решение по гр.д. №
122/2019г. по описа на РСТ, деликвентът бил осъден да
им заплати такова, а именно-на първата ищца сумата от 3000лв., както и разноски
в размер на 223,33лв., а на децата-по 2000лв.На четвъртият ищец в настоящото
производство-Л.И., като техен процесуален представител по делото, съдът
определил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
в размер общо на 1088лв., като осъдил деликвента да
му го заплати. Посочват още, че доколкото гражданската отговорност на деликвента е била валидно застрахована при настоящия
ответник, пострадалите, както и адв.Л.И., отправили
молба до ответника за изплащане на присъдените им в посоченото решение по
гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ суми, като ответникът получил молбата на
02.09.2019г. Тъй като повече от три месеца след това, не получили никакъв
отговор от застрахователя, сезирали КФН с жалба, получена на 17.12.2019г., а от
писмо изх.№ 91-02-1544/24.01.2020г. на Комисията установили, че същата е извършила проверка, като застрахователят е
заявил, че доколкото не е бил страна по посоченото гр.д., то постановеното
решение няма сила на пресъдено нещо по отношение на
него и не дължи плащане на претендираните суми.С
оглед на изложеното и доколкото и към момента претърпените от първите три ищци
неимуществени вреди от процесното ПТП са останали
невъзмездени, не изплатено е и адвокатското възнаграждение на четвъртия ищец,
присъдено по гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ, ищците приемат, че за тях е
налице правен интерес от предявяване на настоящите преки искове против
застрахователя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съотв. на първата ищца-в размер на 3000лв., както и
присъждане на разноските по посоченото гр.д. в размер на 223,33лв. и 5лв. за
издаването на изпълнителен лист;ц на втората и третата ищца-по 2000лв. и по 5
лв. за издаване на изпълнителен лист, а четвъртият ответник претендира
заплащане на присъденото му в същото дело адвокатско възнаграждение в размер на
1088лв. и 5 лв. за издаден изпълнителен лист; претендират законната лихва от
07.12.2018г. –датата на деликта и разноските по
делото; адв. Л.И., като процесуален представител на
трите ищци в настоящото производство претендира и адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чр. 38, ал.1 т.2 от ЗАДв.
В съдебно заседание исковете се поддържат от адв.Л.И.-ТАК,
който пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни, доколкото по гр.д.№ 122/2019г. на РСТ липсва осъдителен диспозитив против настоящия ответник.По претенцията за заплащане на застр. обезщетение се оспорва механизма на ПТП и размера на вредите; твърди се съпричиняване на вредоносния резултат по довод от нарушаване на правилата за движение от страна на първите три ищци; оспорва се началната датата на забава-07.12.2018г., като се излага, че ответникът не е бил поканен да изпълни, въвежда се и възражение за завишен размер на претендираните обезщетения; претендират се разноски; въвежда се и в условията на евентуалност възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание представител на ответника не се явява.Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител в което се поддържат изложените в писмения отговор възражения; иска отхвърлянето на предявените искове, като неоснователни, претендират се разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:За установяване на релевантните факти по спора, съдът е изискал гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ и същото е приложено по делото, ведно със съдържащите се в него документи, вкл. и административно-наказателна преписка, касаеща процесното ПТП.От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 232 от 07.12.2018г. се установява, че на 07.12.2018г. в 17.09 часа в гр.Търговище на кръстовището на ул.“Паисий и ул.“Трапезица“ водачът Ж.И.И. като неправоспособен водач на л.а“Опел Вектра“ с рег № Т4415СТ, собственост на С. С. А. с ЕГН-********** от с.Б. , на втора пешеходна пътека М8.1 по посока на движението не пропуска движещите се пешеходци А.Ш.Е., А.И.М. и И.И.М., като с предна дясна част ги блъска. Тъй като водачът на автомобила след настъпило ПТП не е останал на мястото на произшествието и не е уведомил контролните органи за настъпилото ПТП, на същия е съставен АУАН № 975161 от 10.12.2018г., а въз основа на него и Наказателно постановление № 18-1292-002526 от 27.12.2018г. с наложени наказания по чл.179, ал.2 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.Както АУАН, така и НП са подписани от деликвента без възражения, а освен това по преписката е приложено и саморъчно обяснение от същия с рег.№ 363000-21407/13.12.2018г., в което той признава обстоятелството, че е причинил ПТП на посочената дата и място, което съдът цени като негово извънсъдебно признание на неизгоден факт. Доколкото по искане на ответника съдът е допуснал като свидетел по настоящото дело и деликвента Ж.И., в хода на процедурата по призоваването му за съдебно заседание е установено, че същият е починал в хода на процеса, а именно-на 24.03.2020г., за което е съставен Акт за смърт № 0207/24.03.2020г. от Община Търговище, поради което с протоколно определение, съдът е заличил същия от списъка на свидетелите по делото. От постановеното по делото Решение № 331/31.05.2019г. се установява, че ответникът Ж.И. е осъден да заплати на А.Ш.Е. обезщетение от деликта в размер на 3000лв., както и разноски в размер на 223,33лв. разноски, на А.И.М.-2000лв. и И.И.М.-2000лв., а на адв.Л.И.- адвокатско възнаграждение в размер общо на 1093лв. и решението е влязло в законна сила на 20.06.2019г.От приложената по делото застрахователна преписка се установява, че за автомобила, управляван от деликвента е била налице валидно действала към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество ЗД„БУЛ ИНС” АД, полица № BG/02/1180002833924 със срок на валидност от 29.09.2018г. до 28.09.2019г.От застрахователната преписка се установява, че с молба от ищците, регистрирана при ответника с рег.№ ОК-557984/02.09.2019г., същите са представили издадените въз основа на съдебното решение по гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ изпълнителни листове, като са поискали от застрахователя на деликвента да им изплати обезщетение в присъдените размери и сторените разноски в процеса, като четвъртият ищец също е поискал изплащане на присъденото в негова полза адв. възнаграждение. Представени са и удостоверения за банкови сметки на майката А.Е. и на адв.Л.И..От писмо на застрахователя до настоящите ищци изх.№ НЩ-7216/24.09.2019г. се установява, че застрахователят е отказал изплащане на обезщетение доколкото в посоченото осъдително решение на РСТ липсва осъдителен диспозитив против застрахователя, като липсват данни това писмо да е достигнало до ищците. От жалба на ищците до КФН, получена на 17.12.2019г. се установява, че ищците са сезирали Комисията за бездействието на застрахователя, като с писмо изх.№ 91-02-1544/24.01.2020г., комисията е уведомила ищците, че след извършена проверка е установено, че застрахователят е посочил като причина за отказа си обстоятелството, че осъдителното решение по гр.д№ 122/2019г. по описа на РСТ няма сила на пресъдено нещо по отношение на него и ищците са насочени да предявят правата си по съществуващия правен спор пред съда, респ. чрез съдействие на помирителна комисия.
Относно механизма на ПТП, съдът е назначил САвтЕ, като от заключението по нея, оспорено от ответника се
установява, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила Ж.И., който е нарушил
разпоредбите на чл.119
ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1, т.2,б.“б“ от ЗДвП, като не е пропуснал правомерно
движещите се по пешеходната пътека ищци А.Ш.Е., А.И.М. и И.И.М., като вследствие на това е настъпил и удара с предна
дясна част на автомобила, а след това водачът не е изчакал контролните органи,
а е напуснал местопроизшествието.Съдът, като взе предвид възраженията на
ответника по приемане на заключението, счита, че същото е обективно и
категорично в частта относно механизма на ПТП и следва да го кредитира, а що се
отнася до останалите въпроси, касаещи скоростта на движение на автомобила и т.нар.”опасна
зона”, съдът приема, че поради напускането на местопроизшествието от страна на
водача, вещото лице няма как обективно да даде отговор.Тези обстоятелства,
обаче, не опровергават установения механизъм на ПТП, както и обстоятелството,
че вина за настъпилото ПТП има именно водачът Ж.И., който е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и от което в пряка причинна връзка са настъпили и
телесните увреждания на първите три ищци. На следващо място, водачът е напуснал
мястото на ПТП, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.По отношение на получените травми на трите ищци, по делото е приложена медицинска
документация, вкл. три съдебно-медицински удостоверения на ищците от 18.12.2018г.
От същите, както и от заключението
по назначената СМЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентна и отговаряща
на поставените задачи, както и от разясненията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че за
ищцата А.Е. са установени спонтанни и палпаторни
болки в дясната половина на врата, масивно кръвонасядане
и оток по външно страничната повърхност на дясното коляно и горната част на дясната
подколенница с леко накуцваща походка с десния крак,
които са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като травмите в нейния случай отзвучават за 28-30 дни, а болки може да
има до 2-3 месеца при продължително ходене и физическо натоварване; за И.И. е установено кръвонасядане в
областта на лявата колянна става и половината част на
лявата бедрена кост, без накуцване, които травми са й причинили болка и
страдание, а за А.И. е констатиран оток на дясната теменно-слепоочна област на
главата, което също й е причинило болка и страдание.От
заключението по назначената СПсЕ по отношение на
двете деца, която съдът кредитира изцяло като компетентна и отговаряща на
поставените задачи, както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание
се установява, че децата са изпитали страх и уплаха непосредствено след
инцидента, които отшумяват за около две-три седмици.Вещото лице посочва, че и
двете деца са с нормално психологическо функциониране към момента и психиката
им не е обременена вследствие на инцидента от 07.12.2018г., като те са напълно
възстановени. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че част от скорошните
страховете на по-голямото дете са вследствие на страховете на родителите,
вследствие на преживяното и разговорите в тази връзка.
От
разпита на св. П.С.-младши разследващ полицай в ОД МВР Търговище се установява,
че същата е била част от екипа, изпратен на мястото на процесното
ПТП, като същата е видяла трите ищци, които са били седнали в магазин в близост
до мястото на ПТП, били са силно изплашени, децата са плачели, майката се е
оплаквала от болки в крака вследствие на удара от автомобила.Св. И.М.М.-съпруг на първата ищца, твърди в съдебно заседание, че
вследствие на уврежданията, получени от съпругата му от процесното
ПТП се наложило той да поеме домакинските задължения, да води и децата на
училище и детска градина, тъй като те се страхували да пресичат сами, а
по-голямото дете още се страхува да пресича и твърди, че продължава да сънува
случилото се. Твърди, че съпругата му още изпитва болки и накуцва.Св. Л.Х. Ш.-близка
на семейството, твърди, че разбрала за инцидента от първата ищца, а ги видяла
на 20.12.2019г., като А. имала болки в крака и врата, А. имала цицина от
дясната страна на главата, а И. имала болки в крака от лявата страна, като тогава,
а и до момента децата продължават да се страхуват, особено И., да пресичат сами
на пешеходна пътека.И тримата свидетели описват един и същ механизъм на ПТП, идентичен
с посочения от вещото лице. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на
посочените свидетели, отчитайки родството на св.М. с трите ищци, като логични и
отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Ищците се позовават на правото
си да сезират съда по реда на чл. 498,ал.3 от КЗ, съобразно която
разпоредба, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение (както е в настоящия случай) или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Съгл. разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след
отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция и предоставени
към нея пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" е обезпечително-гаранционна,
поради което тя е функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т. е. застрахователят по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното
деяние – до размера на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума. Съобразно правната природа на
обезпечително-гаранционната отговорност, застрахователят отговаря за
причинените вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият
застрахован -деликвент по застраховка
"Гражданска отговорност". В
настоящия случай, ищците са изпълнили задълженията си както за надлежно
уведомяване на застрахователя на деликвента по
застраховката ГО, така и за представяне на необходимите документи, като видно
от събраните доказателства по делото, ответният застраховател в тримесечния
срок не е изплатил претендираните от първите три ищци
обезщетения за причинените им от процесното ПТП
неимуществени вреди и разноски, каквито ищците считат, че следва да се в
размерите, присъдени с решението по гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ или
3000лв. и разноски от 223,33лв. за първата, по 2000лв. за втората и третата
ищца, както и 1093лв. възнаграждение на адв.И., както
и таксите за издаване на изпълнителни листове, като спорът по делото е налице
ли са основанията за ангажиране на гаранционната отговорност на застраховател в
претендираните размери на обезщетенията, като в тази
връзка, съдът приема следното:От събраните гласни и писмени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че на 07.12.2018г. в 17.09 часа в гр.Търговище на кръстовището на
ул.“Паисий и ул.“Трапезица“, Ж.И.И. като
неправоспособен водач на л.а“Опел Вектра“ с рег № Т4415СТ, собственост на С. С. А. с ЕГН-********** от
с.Б. , на втора пешеходна пътека М8.1 по посока на движението, не пропуска
движещите се пешеходци А.Ш.Е., А.И.М. и И.И.М., като ги
удря с предна дясна част на автомобила, като водачът на автомобила след
настъпило ПТП не е останал на мястото на произшествието и не е уведомил контролните
органи за настъпилото ПТП.Съдът не споделя
доводите на представителя на ответното дружество за липса на доказателства за
механизма на ПТП, доколкото от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и от заключението по САвтЕ е безспорно
установено, че причината за ПТП е нарушаването на правилата за движение,
извършено от водача на автомобила, участник в ПТП, който е нарушил правилата за
движение, а именно- чл.119
ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1, т.2,б.“б“ от ЗДвП, като не е пропуснал правомерно
движещите се по пешеходната пътека три ищци, като вследствие на това е
настъпил и удара с предна дясна част на автомобила, а след това водачът не е
изчакал контролните органи, като е
напуснал местопроизшествието, за което му е съставен и АУАН, както и НП, които
същият не е оспорил. В случая, служителите на ОД
МВР са пристигнали на мястото на ПТП скоро след настъпването му и са възприели
непосредствено изявленията на пострадалите, а след това са установили и
самоличността на извършителя, при което следва да се приеме, че както механизма
на ПТП е безспорно установен по делото, така и вината на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. На следващо място, съдът
не споделя доводите на представителя на ответника за това, че заключението е
необективно, тъй като вещото лице не е дал становище за скоростта, както и за
т.нар.”опасна зона”, доколкото, на първо място, вещото лице, изслушал в съдебно
заседание свидетелските показания,
категорично потвърждава механизма на ПТП, а същият се установява и от
гласните доказателства по делото(в този см. решение № 219/15.10.2015г., гр. д. №1896/2015 г. на III г. о. на ВКС ).Съдът
отчита и обстоятелството, че самият водач на процесния
автомобил е направил извънсъдебно признание на обстоятелството, че е ударил
пресичащи на пешеходната пътека.На следващо място, по делото липсват каквито и
да е доказателства трите ищци да са нарушили правилата за движение, напротив,
установено от доказателствата по делото е, че същите правомерно са пресичали на
обозначеното за това място, поради което възраженията на ответника са изцяло
неоснователни. С оглед на изложените доводи следва да се приеме, че именно
настъпилото ПТП на 07.12.2018г.
в 17.09 часа в гр.Търговище на кръстовището на ул.“Паисий и ул.“Трапезица“, при
което Ж.И.И. като неправоспособен водач на л.а“Опел Вектра“ с рег № Т4415СТ, на втора
пешеходна пътека М8.1 по посока на движението не пропуска движещите се
пешеходци А.Ш.Е., А.И.М. и И.И.М., като ги удря с
предна дясна част на автомобила, което е причинило на посочените три ищци неимуществени вреди,
изразяващи се в временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
първата ищца и болки и страдания на втората и третата ищца, а доколкото не е
спорно между страните обстоятелството, че към момента на ПТП, гражданската
отговорност на деликвента е била надлежно
застрахована въз основа на застраховка № BG/02/1180002833924, сключена между собственика на автомобила и ответника, то
следва да се приеме, че ищците валидно са ангажирали отговорността на
застрахователя на деликвента, при което
претенцията за репариране на неимуществените вреди, получени от трите ищци е
доказана по основание.Относно претендирания размер
на неимуществените вреди, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, имуществените вреди се определят от съда по справедливост.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания
и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл
са и разясненията, дадени в ППВС № 4/68г., съгласно които понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. Следователно, за да удовлетвори въведения от
законодателя критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални
вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е. да
е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността и начина на живот на пострадалия( в този см. Решение № 94 от 18.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 3030/2018 г., II т. о. и цитираните в него решения на ВКС). В
конкретния случай, първата ищца е получила наранявания, от които е търпяла
болки и страдания, които са с период на отшумяване от 28-30дни, но болките, които
е продължавала да търпи, както и накуцването, са продължили поне 2-3 месеца.Съдът отчита и тревогите и притесненията,
изпитани от първата ищца за състоянието на децата й, както и изпитваното
чувство на безпокойство и страх, което е установено и от гласните доказателства
по делото, поради което приема, че за обезщетяване на посочените неимуществени
вреди следва да се определи обезщетение в размер на 3000лв.По отношение на
неимуществените вреди на децата, съдът, като взе предвид, че травмите им са им
причинили болки и страдания, но децата са изживели още и силен стрес и шок от
случилото се, като това им състояние е продължило поне две седмици след
инцидента, а вследствие на преживяното все още изпитват страхове при пресичане,
съдът приема, че за възмездяване на тези неимуществени вреди за всяко от децата
следва да се определи обезщетение в размер на по 2000лв.допълнителен аргумент в
тази връзка е посочено в мотивите към т. 1
на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на
ВКС, ОСТК, а именно- че когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи,
те имат обвързващо действие в материалноправно
отношение и въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите
са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие.На следващо място, съгл.
разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.4 от КЗ, Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди и за разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования-т.4. В този смисъл, застрахователят следва да заплати на първата
ищца разноските, направени в съдебното производство по гр.д.№ 122/2019г. по
описа на РСТ за установяване гражданската отговорност на деликвента
в размер на 223,33лв., както и на трите ищци заплатените държавни такси в
размер на по 5лв. за издаване на изпълнителен лист.
При така установеното, съдът следва да се произнесе по
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищците, като приема следното:
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, (решение № 45/15.04.2009 г.
по т. д. № 525/2008 г. на II ТО; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г., II ТО; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО, решение № 76 от 22.06.2020 г. на
ВКС по т. д. № 771/2019 г., II т. о и други), се приема, че само по себе
си дори и нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.В конкретния случай, видно от събрания доказателствен
материал, трите ищци, като пешеходци, са предприели законосъобразно пресичане
на уличното платно, а именно- на обозначеното за това място-пешеходна пътека,
поради което не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че същите сами
са се поставили в риск, като внезапно да са се появили на пътното платно. Доказателства в тази връзка не
са ангажирани от ответника, чиято е тежестта на доказване, във връзка с
възражението му за наличие на съпричиняване на
вредоносните последици от страна на пострадалите лица, поради което това
възражение се явява неоснователно, на осн. чл.
51,ал.2 от ЗЗД. С оглед на изложеното, съдът
приема, че предявените от първите три ищци преки искове за присъждане на
обезщетение на причинени им неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП на 07.12.2018г., причинено от Ж.И., а именно- в размер
на 3000лв. за първата и по 2000лв. за втората и третата ищца, както и за
направените разноски в гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ в размер на 223,33лв.
за първата ищца и на по 5 лв. за тримата ищци са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени в посочените размери, на осн.
чл.432 ал. 1
от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.Относно
претенциите за присъждане на обезщетение за забава, посочено в уточнителната молба от датата на деликта,
съдът приема следното: Съобразно нормата на чл. 497, ал.1,
т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя.В конкретния случай, ищците са депозирали искането
си до застрахователя на 02.09.2019г., при което тримесечният срок по чл.
497,,ал.1,т.3 от КЗ е изтекъл на 03.12.2019г., като от тази дата следва да се
присъди и законната лихва върху обезщетенията, при което искането за периода от
датата на деликта 07.12.2018г. до 02.12.2019г. следва
да се отхвърли, като неоснователно, на осн. чл.
86,ал.1вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
Относно заявената претенция от четвъртия ищец Л.И. за заплащане на разноските за присъденото му адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. от съда по гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ в размер на 1088лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, съдът приема следното: Както се посочи по-горе, съгл.чл. 493,ал.1 от КЗ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди и за разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования-т.4. В конкретния случай, обаче, претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца Л.И. не е заплатено от увредените лица, поради което не съставлява техен разход по см. на посочената по-горе разпоредба.Освен това, посоченият ищец няма и качеството на правоимащо лице по чл. 493,ал.1 от КЗ, при което не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане и на сумата от 1088лв., присъдено му адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ и за сумата от 5лв. за издаване на изпълнителен лист по това дело, обстоятелство, обуславящо неоснователността на предявения иск от Л.И. и неговото отхвърляне, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ.
По разноските: Страните са претендирали разноски, като с оглед степента на уважаване на предявените искове, първите трима ищци ищците имат право на разноски в размер на 889,53лв.(289,53лв. д. такса, 20лв. депозит и общо 580лв. за експертизи) съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК, а на ищеца Л.И. не се следват такива, с оглед отхвърлянето на претенцията му. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като в тази връзка, съдът приема следното: От представения списък по чл. 80 от ГПК и договора за правна защита е видно, че на адв.Г.-САК е изплатено адв.възнаграждение в размер на 960лв.(с ДДС).Доколкото не е уточнено каква част от същото е уговорено за защита по всеки иск, съдът приема, че е уговорено по равно за всеки от четирите иска или по 240лв. за всеки иск.Така, при отхвърляне на иска на Л.И., ответникът има право на разноски в размер на 240лв., които посоченият ищец следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Доколкото първите три ищци са представлявани в настоящото производство от адв.Л.И.-ТАК,
същият е въвел искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2
вр. чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
В тази връзка,
съдът приема следното: Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗАдв в случаите на оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв.
(в този см. Определение
№685/19.11.2019 по дело №154/2019 на ВКС, ТК, II т.о.).Така за защитата на А.А.Ш.Е. по предявения от нея иск
за сумата от общо 3228,33лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в
размер на 455,98лв., за защитата на А.И.М. и за И.И.М.
съобр. сумата от 2005лв. за всяка ищца адв. възнаграждение е в размер на по 440,35лв., или общо
1336,68лв., определено в минималния размер по чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ, поради
което ответникът следва да го заплати на адв.Л.И.-ТАК,
на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв., а възражението за прекомерност
на ответника, с оглед минималния размер на определеното адв.
възнаграждение на адв.И.-ТАК, е неоснователно и
следва да се остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучър ”, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да
заплати на А.Ш.Е. с ЕГН **********
***, сумата от 3000лв. (три хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 07.12.2018г. в гр. Търговище на втора
пешеходна пътека М8.1 на ул.“Паисий“ с
ул.“Трапезица“, ********** ***, причинено от Ж.И.
***, чиято ГО е застрахована при ответника въз основа на Застраховка „ГО“ №
BG/02/1180002833924, сключена между собственика на автомобила и ответника,
ведно със законната лихва от 03.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от общо 238,33лв. разноски, направени от ищцата в гр.д.№ 122/2019г. по
описа на РСТ, на осн. чл.432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД,
като отхвърля искането за присъждане на
законната лихва за периода от датата
на деликта 07.12.2018г. до 02.12.2019г., като
неоснователно, на осн.
чл. 86,ал.1вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучър
”, № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на А.И.М. с ЕГН-********** ***, сумата от 2000лв. (две хиляди
лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
07.12.2018г. в гр. Търговище на втора пешеходна пътека М8.1 на ул.“Паисий“ с ул.“Трапезица“, ********** ***, причинено от Ж.И. ***, чиято ГО е
застрахована при ответника въз основа на Застраховка „ГО“ № BG/02/1180002833924, сключена между собственика на автомобила и ответника,
ведно със законната лихва от 03.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 5лв. разноски, направени от ищцата в гр.д.№ 122/2019г. по описа на
РСТ, на осн. чл.432
ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, като отхвърля
искането за присъждане на законната лихва за периода от датата на деликта
07.12.2018г. до 02.12.2019г., като неоснователно, на осн. чл. 86,ал.1вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучър ”, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да
заплати на
И.И.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 2000лв. (две хиляди
лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
07.12.2018г. в гр. Търговище на втора пешеходна пътека М8.1 на ул.“Паисий“ с ул.“Трапезица“, ********** ***, причинено от Ж.И. ***, чиято ГО е
застрахована при ответника въз основа на Застраховка „ГО“ № BG/02/1180002833924, сключена между собственика на автомобила и ответника,
ведно със законната лихва от 03.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 5лв. разноски, направени от ищцата в гр.д.№ 122/2019г. по описа на
РСТ, на осн. чл.432
ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, като отхвърля
искането за присъждане на законната лихва за периода от датата на деликта
07.12.2018г. до 02.12.2019г., като неоснователно, на осн. чл. 86,ал.1вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Л.И.И.
с ЕГН **********,***, против ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс
Баучър ”, № 87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, за заплащане на сумата от 1088лв., присъдено му адвокатско възнаграждение
по гр.д.№ 122/2019г. по описа на РСТ и за сумата от 5лв. за издаване на
изпълнителен лист по това дело, като неоснователен, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучър ”, № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на ищците А.Ш.Е. с ЕГН **********, А.И.М. с ЕГН-********** и И.И.М. с ЕГН **********,***, разноските по делото в размер на 889,53лв., на осн.чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучър ”, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на адв. Л.И.И. с ЕГН **********-ТАК
адвокатско възнаграждение в размер на 1336,68лв.,на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.И. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучър ”, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 240лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: