№ 155
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001398 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260121/30.06.2021 г. год. постановено по гр. д.
№ 589/2020 год. по описа на РС – Р., с което са отхвърлени предявените от
КР. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. *****, срещу „З.Б.И.“ АД,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *****, с
адрес на управление гр. С., ул. *****, искове с право основание чл. 432, ал. 1
КЗ във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 6013 лв. (шест хиляди и тринадесет лева),
представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилите увреждания на
собствения му лек автомобил марка Б., модел ***, с per. № СТ***ВС,
вследствие на ПТП на 29.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.05.2019
г. до окончателното погасяване на задължението като неоснователни и е
осъден да заплати на ответника разноски в размер на от 1550 лева.
Въззивникът КР. В. В. счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира направените
разноски.
Въззиваемият „З.Б.И.“ АД не е подал в законоустановения срок писмен
отговор. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от
1
ГПК.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл.
493, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
Към датата на ПТП - 29.05.2019 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за лек
автомобил Ф.Ф.Ц. с per. № СТ***ВН по застрахователна полица
BG0200625511.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.05.2019 ги
протокол за оглед на местопроизшествие от 29.05.2019 г. се установява, че на
29.05.2019 г. в с. З., общ. Р. в светлата част на денонощието около 18 00 часа е
настъпило ПТП между л.а. марка ,,Ф.‘‘, модел ..Ф.Ц. макс‘‘ с рег. № СТ ***
ВН и л.а. марка ,,Б.‘‘, модел. ,,***‘ с рег. № СТ *** ВС, като вследствие на
ПТП са настъпили само имуществени вреди.
С постановление от 22.01.2020 д. по описа на РП – Р. е прекратена пр. с
вх. № 1336/2019 г. на гр. Стара Загора – ТО – Р. – ДП № 3273М-116/2019 г. по
описа на РУ- Р. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,а‘‘ във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
Ищецът отправил към ответника молба вх. № ОК-160323 от 17.03.2020
г. за извършване на оглед и опис на щети по лек автомобил мярка Б., модел
***, per. № СТ***ВС, като „З.Б.И.“ АД е изискал документи и не е образувана
преписка по щета.
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния:
На 29.05.2019 г. около 18 часа, при сухо време, в светлата част на
денонощието по сух слабо износен асфалт, по ул. „Роза“ южно до дом № 21
вс. З., община Р., от изток на запад се е движил лек автомобил Ф.Ф.Ц. с per.
№ СТ***ВН, собственост на Я.И.М., управляван от В.М.М. Водачът на МПС
Ф. Ф. предприел отклоняване на лекия автомобил надясно при напречно
разположение с левите си състави в граници от мислената разделителна осева
линия до около 1 метър от мислената лява лента на платното за движение. Зад
това МПС се е движил собствения и управляван от ищеца К.В. лек автомобил
марка Б., модел ***, per. № СТ***ВС, със скорост на движение около 84 км/ч
и опасна зона на спиране около 68 м. Водачът на Б.-то предприел аварийно
спиране, когато лекият автомобил Б. се е намирал на около 51 метра преди
мястото на удара. След това е настъпил удар, като мястото на удара се намира
на 4,65 м. западно от мерната линия на ориентира върху десния край на
2
платното за движение. Към момента на удара лекият автомобил Ф. Ф. се е
намирал с голямата си част изцяло в дясната половина на платното за
движение, заемайки до 0,2 метра от десния банкет с предния си десен ръб,
насочен с надлъжната си ос надясно под ъгъл около 27-29 градуса спрямо
оста на платното за движение.
От САТЕ е видно, че към момента на реакция на водача на автомобила
Б. /тоест ищецът/, автомобилът му се е намирал изцяло в дясната лента за в
движение. Към този същи момент на реакция, разположението на лекия
автомобил Ф. Ф. е било с лявата си страница в граници от мислената
разделителна осева линия на платното за движение, заемайки от около 1
метър от лявата половина на платното за движение. От схемата е видно, че
автомобилът е бил изнесен в лявата линия за движение /за насрещно
движение/, след което е предприета маневрата надясно за излизане от
платното за движение с цел паркиране извън него напречно. Към момента на
удара лекият автомобил Ф. Ф. тъкмо е напускал платното за движение и е бил
до 0,2 метра от десния банкет с предния си десен ръб. Водачът на Б. е
предприел предпазна маневра и е започнал да излиза надясно от платното за
движение към банкета, като към момента на удара автомобила Б. е бил с по-
голямата си част в десния банкет, заемайки със задната си лява част около 60
см. от платното за движение, а самият удар е на границата между платното за
движение и банкета.
Лекият автомобил Б. се е движил със скорост около 84 км/ч с опасна
зона за спиране около 68 метра, след което е реагирал на ситуацията чрез
натискане на спирачната система и отклоняване на автомобила надясно, като
към момента на удара скоростта на Б. е била около 55 км/ч, а скоростта на Ф.а
около 28 км/ч.
Според САТЕ водачът на лекия автомобил Б. има техническа
възможност да предотврати ПТП като при движение с наличната си скорост
на движение е спазвал нужната технически безопасна дистанция с предното
МПС Ф., че при необходимост да намали скоростта си на движение или да
спре преди да го удари. Водачът на лекия автомобил Ф. няма техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Техническите причини за
настъпване на ПТП са несъобразена дистанция от водача на Б. при движение
с избраната скорост за движение и предното движещо се МПС Ф., както и
избраната скорост на движение по-голяма от ограничената за движение в
населено място от 50 км/ч. Според вещото лице по САТЕ при движение с 50
км/ч и аналогични действия на водача на Б. за предприемане на аварийно
спиране не е щяло да настъпи процесното ПТП.
От заключението на назначената по делото съдебно оценъчна
експертиза се установява, че имуществените вреди по автомобил Б. са в
3
размер на
6 013, 00 лева.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че
водача на МПС Ф. Ф. е извършвал маневра за паркиране пред дом № 21 на ул.
Роза в с. З.. След настъпилия удар между двете МПС, лекият автомобил Б. е
напуснал платното за движение надясно, преминал е през неравен терен,
ударил се е в стена и се е качил с предната част върху бетонна шапка. След
удара лекият автомобил Ф. Ф. спира с голямата си част на банкета, заемайки
пространството извън него и малка част от платното за движение. Към
заключението е приложена смеха на движение на двете МПС преди, по време
и след удара помежду им, която дава ясна представа за разположението на
МПС върху платната за движение в този времеви интервал.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно е установено, че причина за настъпване на
процесното ПТП е несъобразена дистанция от водача на Б. при движение с
избраната скорост за движение и предното движещо се МПС Ф., както и
избраната скорост на движение по-голяма от ограничената за движение в
населено място от 50 км/ч.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ не следва да бъде ангажирана, като предявените искове за имуществени
вреди се явяват недоказани по основание.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС -
Р. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
4
По отношение на разноските пред първоинстанционния съд е направено
възражение по 78, ал. 5 от ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за правна защита и съдействие от ответника за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. – 580 лв.
плюс 5 % за горницата над 5 000 лв., като адвокатското възнаграждение е в
размер на 630,65 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат М.Г. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения
се претендират с ДДС /стр. 46 от делото/.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат М.Г. е в размер 756,78 лева с ДДС.
Първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лева, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 756,78 лева с
ДДС разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
определено съгласно мотивите изложени по - горе.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121/30.06.2021 г. год. постановено по
гр. д. № 589/2020 год. по описа на РС – Р..
ОСЪЖДА КР. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. *****, да
заплати на „З.Б.И.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *****, с адрес на управление гр. С., ул. **** сумата от
5
756,78 лева разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6