Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 14.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Андрей Ангелов, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 174 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на В.Д.В. ***, чрез процесуалния му представител, против ревизионен
акт № Р-03001818000819-091-001/12.12.2018 г., издаден
от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – Варна, възложил ревизията и Н.А.П., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, в частта, с която по
отношение на жалбоподателя е установено задължение за данък върху доходите по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 33389,12 лева и лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК вр.чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ върху същото за периода от
01.05.2015 г. до 12.12.2018 г. в размер на 12267,11
лева, който акт, в обжалваната част, е потвърден с решение № 6/05.03.2019 г. на
Д.И.Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на
НАП. В жалбата и в представената писмена защита се развиват подробни съображения
за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати
нарушения на процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. Поддържа, че липсват предвидените в закона предпоставки
за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, за установяване
наличието на които доказателствената тежест се носи
от приходната администрация. Сочи, че във връченото му уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК не били посочени основанията, поради които ревизията ще се
провежда по този ред. Заявява, че органите по приходите са направили
необосновани фактически изводи относно годината, през която е извършено строителството
на двуетажната къща и гаража в имота на адрес ***, като приели, че то е
изпълнено през 2014 г. и поради това включили разходите за строително-монтажните
работи в разходната част на паричния поток за същата година. Твърди, че от доказателствата,
събрани в съдебното производство, се установява, че къщата винаги е била
двуетажна, че е строена в периода юли – август 1997 г. и е завършена през 1999
г., а и технически не било възможно строителство в такъв обем да бъде завършено
в периода от 14.10.2014 г. до 31.12.2014 г. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждането на деловодни
разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си
представител, счита същата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Подробни
съображения излага в писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил,
на основание чл.159, ал.1, изр.2 от ДПОК, в производството в защита на държавен
интерес и допуснат до участие в същото с протоколно определение от 13.06.2019
г., не взема становище по основателността на жалбата. В същото съдебно
заседание е посочил изрично, че провеждането на ревизионното производство,
приключило с издаване на оспорения ревизионен акт, е възложено с неговото
постановление.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което
той е бил потвърден, поради което е допустима.
Следва
да се посочи, че, противно на посоченото в жалбата, оспореният ревизионен акт
не е мълчаливо потвърден в обжалваната част при условията на чл.156, ал.4 от ДОПК, а е потвърден изрично с решение № 6/05.03.2019 г. на Д.И.Ж. – изпълняващ
длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. Както се
подчертава и в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на ВАС по
т. д. № 3/2008 г., производството по административното обжалване на ревизионния
акт може да приключи по два различни начина - чрез нарочен акт на
административния орган по чл.155, ал. 1 от ДОПК или чрез т. нар.
"мълчаливо потвърждаване" в случаите на непроизнасяне в срок -
чл.156, ал.4 от ДОПК. С оглед обстоятелството, че срокът по чл.155, ал.1 от
кодекса е преклузивен и предвид различните срокове, в
които може да бъде подадена жалба до съда в посочените две хипотези, следва да
бъде изяснено дали произнасянето с посочения изричен акт е направено в срок.
Според
чл.155, ал.1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се
произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146,
който срок за комплектуване и изпращане на преписката е 7 – дневен. Видно от отбелязания
върху жалбата до директора на дирекция „ОДОП“ – Варна вх.№ 3656-76/27.12.2018
г., същата е получена в ТД на НАП – Варна на последната дата, поради което
срокът по чл.146 от ДОПК, на основание чл.22, ал.6 от ДОПК, е изтекъл на 03.01.2019
г. От следващия ден – 04.01.2019 г. започва да тече и 60-дневния срок по
чл.155, ал.1 от ДОПК, който изтича в края на последния му ден - 04.03.2019 г.
(понеделник). Този ден обаче е неприсъствен съгласно чл.154, ал.2 от КТ, поради
съвпадението на официален празник (3 март) с неделя. Следователно, на основание
чл.22, ал.7 от ДОПК, срокът за произнасяне от решаващия орган изтича на следващия
присъствен ден - 05.03.2019 г. (вторник), на която дата този орган е постановил
решението си. Жалбата до съда е подадена на 07.03.2019 г., т.е. в 14-дневния
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, преди още самото решение да е било връчено на
ревизираното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се
явява частично основателна.
С
постановление с изх. № 5143/17 от 16.01.2018 г. по преписка № 5143/2017 г. на
Окръжна прокуратура – Русе, на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ, е възложено
извършването на проверка и/или ревизия по отношение на жалбоподателя и неговото
семейство за периода от 01.01.2003 г. до датата на
издаване на постановлението. Видно от мотивите на същото, от данните по
прокурорската преписка било установено, че жалбоподателят и членовете на
неговото семейство не работят, нямат обявени доходи, а същевременно водят
луксозен начин на живот като обитават нова къща, построена в дворно място в ***.
За да възложи извършването на проверката/ревизията, прокурорът приел, че са
налице данни за укрити доходи по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Така
настоящото ревизионно производство е образувано именно по инициатива на Окръжна
прокуратура - Русе. Неговото начало е сложено със заповед за възлагане на
ревизия № Р-03001818000819-020-001/13.02.2018 г. (л.3 от преписката), издадена
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта е определен
ревизиращият екип – Н.А.П., главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията и А.С.П., главен инспектор по приходите, ревизираните периоди – от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г., видът на ревизираните задължения – съответно данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски
за здравно осигуряване, както и срокът за извършването й – тримесечен, съгласно
чл.114, ал.1 от ДОПК. С т.2 от заповед № Д-1249/30.06.2017 г. (л.1 от
преписката), на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
считано от 01.07.2017 г., А.Ц.Б., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е
надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП –
Варна да издава заповеди за възлагането на такива. На съда е служебно известно,
че същото правомощие е възложено на посочения служител и считано от 03.09.2018
г., по силата на заповед № Д-1465/31.08.2018 г., с която предходната заповед №
Д-1249/30.06.2017 г. била отменена. Заповедта за възлагане на ревизия била
връчена лично на жалбоподателя на 18.05.2018 г. (разписка на л.2 от
преписката). На 01.06.2018 г. последният депозирал по електронна поща своето
искане до ръководителя на ревизията (л.498 от преписката) документите в
ревизионното производство да му бъдат връчвани на посочена от него електронна
поща: ***. Със заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия № Р-03001818000819-020-002/17.08.2018 г. (л.5 от
преписката), на основание чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за извършването й бил продължен до 18.09.2018 г. Заповедта била
връчена електронно на 17.08.2018 г. Със заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001818000819-020-003/17.09.2018 г. (л.7 от
преписката) срокът за извършването й бил отново продължен - до 18.10.2018 г.
като било разпоредено за резултатите от извършената
ревизия да бъде съставен ревизионен доклад не по-късно от 14 дни след
определения за завършване на ревизията срок. Последната заповед е връчена по
електронна поща на датата на издаването й.
Следва
да се отбележи, че според константната съдебна практика възможността по чл.114,
ал.2 от ДОПК не е ограничена до еднократното продължаване на срока като е
допустимо това да бъде сторено повече от веднъж с последващи
заповеди за изменение на ЗВР. Разбира се, ако до подобно продължаване се
прибегне многократно, то би се поставил въпроса дали подобно продължаване е от
компетентността на органа, възложил ревизията или от тази на изпълнителния
директор на НАП – арг. чл.114, ал.4 от ДОПК. Случаят
обаче не е такъв, защото ревизионният доклад (л.505 – л.526 от преписката) е издаден на 01.11.2018 г., т.е. в 14-дневния
срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, считано от изтичане на срока за извършване на
ревизията, определен при последното негово продължаване.
Ревизионният
доклад № Р-03001818000819-092-001/01.11.2018 г. е издаден от ревизиращия екип,
на който е възложена ревизията. Той също е връчен по електронен път на
жалбоподателя - на 02.11.2018 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК последният е
подал възражение срещу доклада (л.532-л.534 от преписката), което възражение,
съгласно чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, е обсъдено в мотивите на оспорения
ревизионен акт (л.539 – л.546 от преписката).
Самият
ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119,
ал.2 от ДОПК – от А.Ц.Б. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и от Н.А.П., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция,
чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.
чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
„Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.141 от АПК и чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2
от ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същите на оптичен носител,
като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис (молба и
компакт диск на л.56 – л.57 от делото) и в заверен препис на хартиен носител. След
извършена в съдебно заседание от 31.10.2019 г., в присъствието на страните, визуализация на записаните
на оптичния носител файлове, съдът констатира, че представените електронни
документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по
приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели. Според чл.25, т.2 от Регламент
(ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис. По тези съображения следва да се
приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за
нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на
органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1,
т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.
Решение
№ 6/05.03.2019 г. на решаващия орган (л.564 – л.570 от преписката), с което е
потвърден ревизионният акт в обжалваната му част, е издадено от Д.И.Ж. –
изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.
Представена е заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017 г. на изпълнителния директор на
НАП, с която Д.И.Ж., на длъжност началник отдел „Данъчно-осигурителна практика“
в дирекция „ОДОП“ Варна, е оправомощен да изпълнява
правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ Варна при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на С.Х.П. –
директор на дирекция „ОДОП“ Варна, включително правомощията по чл.152, ал.2 от ДОПК, т.е. функциите на решаващ орган при обжалване по административен ред на
ревизионни актове. В преписката (л.563) е налична и заповед № 1703/25.02.2019
г. на изпълнителния директор на НАП, с която на С.Х.П. – директор на дирекция
„ОДОП“ Варна, се разрешават 4 работни дни отпуск, считано от 05.03.2019 г. до
08.03.2019 г. включително, като решението е издадено в рамките на този период
(на 05.03.2019 г.).
По
тези съображения съдът намира, че ревизионният акт и решението на решаващия
орган, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са
издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният
акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в
чл.120 от ДОПК. Съдът не констатира допуснати
в хода на ревизионното производство съществени нарушения на процесуалните
разпоредби.
Жалбоподателят
поддържа, че във връченото му уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК не е посочено
нито едно от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК. Възражението е неоснователно.
Разпоредбите
на чл.122 и сл. от ДОПК не въвеждат различна материалноправна
уредба за възникване на данъчни задължения, а съдържат процесуални правила
относно доказването, които компенсират пълната или значителна липса на
необходимите доказателства за определяне на основата за облагане, спрямо която да
се приложи установения от съответния закон размер на данъка. Няма пречка също
така ревизията да започне като такава по общия ред, а когато от събраните
доказателства се установи обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, да се премине
по особения ред и тогава да се връчи уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК (вж.
решение № 3164 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. №
10070/2013 г., I о. и мн.др.). Така е и в разглеждания случай.
Ревизионното
производство е образувано по общия ред, със ЗВР от 13.02.2018 г., връчена на
жалбоподателя на 18.05.2018 г., а уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК (л.492
от преписката) е връчено на същия на 19.10.2018 г. В уведомлението е изрично
посочено, че при ревизията било установено следното обстоятелство:“Получените приходи не съответстват на
финансовото състояние на лицето“, поради което основата за облагане ще се
определи по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК. Посоченото текстово описание на
обстоятелствата, съставляващи основание за преминаване към ревизия по особения
ред, е напълно достатъчно, за да узнае ревизираното лице какви са фактическите
предпоставки за това, доколкото същото съответства на основанието по чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК. Съдът намира, че непосочването на конкретната законова
разпоредба, под което се субсумира това фактическо
основание, не представлява съществено процесуално нарушение. Следва да се
отбележи, че процесуалните нарушения, свързани с уведомлението по чл.124, ал.1
от ДОПК, не могат да бъдат квалифицирани като съществени и поради това те не
съставляват основание за незаконосъобразност на ревизионния акт и неговата
отмяна (решение № 122 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 7108/2013 г., I о., решение № 7162 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2015 г., II о. и др.). Дали едно процесуално
нарушение е съществено се преценява в зависимост от това дали и доколко то е
засегнало правото на защита на ревизираното лице. Функцията на уведомлението е последното
да бъде известено за реда, по който ще се извършва ревизията и причината за
това, за да може да организира защитата си чрез представяне на доказателства,
вземане на становище и деклариране на имуществото си. С тази възможност
жалбоподателят е разполагал, а и се е възползвал от нея в течение на цялото
ревизионно производство, както и в производството по съдебно обжалване на
ревизионния акт.
Разпоредбата
на чл.124, ал.2 от ДОПК предвижда, че в
производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така
в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията
на пълно обратно доказване (чрез оборване на така въведената презупция), твърдените от него факти и обстоятелства, с
които се опровергават фактическите констатации в акта (в този смисъл константната
съдебна практика – решение № 9435 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14743/2012 г., VIII о., решение № 11507 от
3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2014 г., VIII
о. и мн.др.).
Съдът
намира, че в настоящото производство органите по приходите по категоричен начин
са доказали наличието на посочените в чл.122, ал.1, т.2, т.5 и т.7 от ДОПК
предпоставки. Установено е, че през целия ревизиран период жалбоподателят не е
работил по трудови правоотношения и няма получени доходи от такива. Същият не е
подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които да е декларирал
доходи от стопанска дейност като ЕТ или друга стопанска дейност съгласно чл.10,
ал.1, т.2 или т.3 от същия закон. При справка в информационната система на НАП
органите по приходите установили, че на посоченото лице са изплатени суми и е
удържан данък от дружества, извършващи дейности по събиране, транспортиране и
обезвреждане на отпадъци по ЗУО, за 2012 г. в размер на 234,87 лева и удържан
данък 23,49 лева, за 2013 г. в размер на 128,47 лева и удържан данък 12,86
лева, за 2014 г. в размер на 453,90 лева и удържан данък 45,40 лева, за 2015 г.
в размер на 334 лева и удържан данък 33,40 лева и за 2016 г. в размер на 161,94
лева и удържан данък 16,20 лева. Въпреки връченото на жалбоподателя искане за
даване на писмени обяснения и представяне на документи (ИПДПОЗЛ),
жалбоподателят не предоставил информация за наличните парични средства в брой
или по банкови сметки или доходи от сделки с движимо и недвижимо имущество към
1 – ви януари и 31 – ви декември на всяка от ревизираните години.
В
хода на ревизията, при извършената съпоставка между получените от жалбоподателя
доходи и извършените разходи, е налице превишение на
разходите над приходите за всяка от ревизираните години, както и очевидно несъответствие
между имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и установените
доходи, включително за процесната 2014 г. Така установените обстоятелства се субсумират под основанията по чл.122, ал.1, т.1 и т.7 от ДОПК.
Посоченото
в ревизионния доклад и ревизионния акт основание по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК от
своя страна правилно е свързано с липсата на документи за направените разходи
при извършеното строителство в имота през посочената година - къща на два етажа
и гараж. При извършената от органите по приходите проверка (протокол на л.282-394
от преписката) до дружествата *** са изпратени искания за предоставяне на
документи (ИПДСПОТЛ), в резултат на което от тяхна страна са били представени описаните
в протокола фактури, с получател жалбоподателя и посочени в тях стойности, с
предмет съответно закупуване на тротоарни плочки, строителни блокове,
огнеупорни тухли и извършена услуга по изработване и изрязване на детайли.
Съдът намира недоказано твърдението на жалбоподателя, че закупените тротоарни
плочи, фактурите за които са издадени през 2008 г., са същите, вложени при
вертикалната планировка на дворното място, като завършващ строителството етап и
то през годината, през която са издадени фактурите. Жалбоподателят не е
представил и доказателства основните СМР в имота.
Следва
да се отбележи, че за да бъде проведена ревизията по особения ред и да се
достигне до разместване, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, на доказателствената
тежест за посочените в ревизионния акт обстоятелства, е достатъчно да е
доказано от органите по приходите наличието дори само на едно от основанията по
чл.122, ал.1 от ДОПК, което в случая е сторено. Следователно, щом тези
предпоставки са доказани, то в тежест на жалбоподателя е да обори фактическите
констатации в ревизионния акт, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила за тях.
Така
основният спорен от фактическа страна въпрос е кога е извършено строителството
на констатираната в имота, находящ се в ***,
двуетажна масивна жилищна сграда, обитавана от жалбоподателя и неговото
домакинство съгласно § 1, т.2 от ДР на ДОПК и на гаража, както и кога са
извършени подобренията по тях. Решаването на този въпрос е от съществено значение
за изхода на делото, доколкото извършените разходи за построяването на тази
къща, на гаража и на направените в имота подобрения, на стойност от общо 338230
лева според приетия в
ревизионното производство оценителски доклад, са
включени, на основание чл.123 от ДОПК, при определяне на облагаемата основа за
2014 г. като е прието, че тези сгради и направените подобрения са извършени именно
през посочената година. И обратно, ако бъде прието, в какъвто смисъл е
твърдението на жалбоподателя, че къщата и гаража са строени в периода месец юли
– август 1997 г. и са завършени през 1999 г., т.е. облагаемият доход по чл.123
от ДПОК е реализиран именно в посочените години, то ревизионното производство
за установяване на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху него ще се
окаже недопустимо, като образувано след изтичане на преклузивния
срок по чл.109, ал.1 от ДОПК, което би довело до извод за незаконосъобразност (унищожаемост) на ревизионния акт в тази част (решение №
6758 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2014
г., VII о., решение № 1909 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 14499/2015 г., VII о., решение № 12502 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2015 г., VII о., решение № 8794 от
17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15656/2014 г., VII
о. и др.).
При
решаването на този въпрос следва да се има предвид, че, както беше посочено,
тежестта за оборване на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, при
условията на пълно и обратно доказване, е възложена върху жалбоподателя, както
и че провеждането на такова доказване може да стане само с допустимите по ДОПК
доказателства. При съобразяване на тези обстоятелства съдът намира проведеното
от жалбоподателя доказване неуспешно.
В
оценителския доклад, приет в ревизионното
производство, е посочено, че за базова година за построяване на констатираните
в имота с идентификатор 10803.604.1361, за който е образуван УПИ VII в кв.21 по регулационния и
кадастрален план на ***, с адрес ***, две от общо три сгради – самостоятелен
обект къща на два етажа със застроена площ от 220 кв.м. и разгърната застроена
площ от 440 кв.м. и гараж със застроена площ от 72,90 кв.м., заедно с
направените подобрения, е приета 2014 г. въз основа на издадена от Община
Ветово скица (без номер) от 14.10.2014 г. (л.455 от преписката). В тази скица е
описана само една полумасивна жилищна сграда с
идентификатор 10803.604.1361.1, на един етаж, със застроена площ от 64 кв.м.
Според посоченото в доклада, след проведено вербално интервю с жалбоподателя
(т.1.3 от оценителския доклад), последният заявил
пред оценителя, че описаната в скицата стара постройка била съборена изцяло от
него. Пак според доклада новостроящата се в имота сграда със застроена площ (ЗП)
от 51 кв.м. е започната вероятно през 2017 г.
В
съдебно заседание от 13.06.2019 г. процесуалният представител на жалбоподателя
е оспорил верността на скицата, в частта досежно етажността на нанесената в нея сграда. С протоколно
определение от същото съдебно заседание, на основание чл.193, ал.2 от ГПК вр. §
2 от ДР на ДОПК, съдът е открил производство по оспорване на този документ. Според
изразеното от жалбоподателя становище той не носи доказателствената
тежест при оспорването, защото оспорената скица не била подписана от
длъжностното лице от общинската администрация, поради което не разполагала и с
материална доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, по арг. от чл.179, ал.1 от ГПК. Това становище не може да бъде
споделено. Посочената скица съставлява официален документ съгласно чл.55, ал.2
от ЗКИР и е издадена от компетентен орган - § 4, ал.1, т.1 вр.
ал.3 от ПЗР на ЗКИР, доколкото към датата на издаването й, а и понастоящем, за ***
няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Както става ясно и от
писмото на Община Ветово (л.51 от делото), изготвилото скицата лице Н.Б.е
главен специалист в отдел „УТ“ в същата община. В писмото изрично се сочи, че
скицата от 14.10.2014 г. е издадена от Община Ветово като липсват твърдения, че
тя не отразява вярно застрояването на имота към датата на изготвянето й. Самата
скица представлява извлечение от кадастралната карта, поради което липсата на
подпис в нея не я дисквалифицира като официален документ и не я лишава от
материалната й доказателствена сила, щом липсват данни за несъответствие с
кадастралната карта към датата на издаването й. По изложените съображения
съдът, на основание чл.193, ал.3 от ГПК вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, е указал на жалбоподателя, че доказателствената
тежест при оспорване верността на скицата от 14.10.2014 г. се носи от него.
Според
чл.194, ал.1 от ГПК в производството по оспорване на истинността на документа
допустимо доказателствено средство са и свидетелските показания. Тяхната
допустимост обаче, с оглед разпоредбата на чл.158, ал.1 вр.чл.57,
ал.2, т.2, пр.първо от ДОПК, е ограничена единствено в производството по
оспорване на посочения документ.
Според
показанията на разпитаните свидетели – св.П.Р. и св.З.Д. сградите в имота са
строени доста преди 2014 г. Св.Р. твърди, че още през 2003 г., когато се
установил да живее в съседство до жалбоподателя, постройките в имота вече
съществували. Според св.Д., участвал в строителството на къщата, същата била
построена в периода юли – август 1997 г. като през 1999 г. вече била
окончателно завършена. От писмо с изх. № 12-41-46/26.06.2018 г. на Община
Ветово до ТД на НАП Варна (л.488 от преписката) е видно, че след извършена
справка за жалбоподателя и за имота с административен адрес ***, било установено,
че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. няма
издадени строителни книжа. За процесния имот такива книжа
не са представени нито в ревизионното производство, нито в хода на съдебното
производство, поради което очевидно сградите съставляват незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
При
това положение и предвид обстоятелството, че за поддържането на актуалността на
кадастралната карта е необходимо съдействието и на съответното лице-собственик
на имота, съдът намира оспорването на скицата от 14.10.2014 г. неуспешно. Липсва
основание да се приеме, че скицата е официален документ с невярно съдържание,
само поради това, че в нея не е нанесен незаконен строеж, за който няма
издадени строителни книжа и за периода на чието извършване отсъстват сигурни
данни. На следващо място разликата в етажността може
да се дължи и на установените от вещото лице по строителнотехническата
експертиза скосения във втория етаж на къщата и евентуалното следващо от това
невключване на този етаж във височината (етажността)
на сградата. В заключението си вещото лице е посочило, че в най-ниската си част
височината в този втори етаж е по-малка от 1,50 метра, т.е. по-малка от
изискуемата минимална височина в най-ниската част за подпокривното
пространство в жилищни сгради съгласно чл.72, ал.3, изр.второ от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Вещото лице е посочило
също, че предвид покриването на стените с гипсокартон
е невъзможно да се вземат зидарски размери за проверка и на условията по чл.24
от ЗУТ и чл.74 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., при наличието на които
височината на подпокривното пространство също не би
се включила във височината на сградата.
Както
беше отбелязано по-горе, извън производството по оспорване на посочената скица,
показанията на разпитаните свидетели Р. и Д. се явяват недопустими по арг. от чл.158, ал.1 вр.чл.57,
ал.2, т.2, пр.първо от ДОПК. Според тази норма свидетелски показания за
обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ, се
допускат, само ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното
лице.
Според
чл.170, ал.1 от ЗУТ всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване
и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на
закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни
и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по
сключените договори. Това става чрез съставяне на актовете и протоколите, предвидени
в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Разпоредбата на чл.1, ал.4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.
изрично предвижда, че съставените и оформени съгласно нейните изисквания актове
и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на
строежите. Според чл.2, ал.2, т.2 от същата наредба за строежите от пета категория
по чл.137, ал.1 от ЗУТ са задължителни образците за съставяне на актове и
протоколи образци № 2 (2а), 3, 4, 7, 12, 14 и 15. Съгласно чл.137, ал.1, т.5,
б.“а“ и б.“в“ и б.“г“ от ЗУТ пета категория са и жилищните сгради с ниско
застрояване, строежите
от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория и извършените
реконструкции, преустройства и основни ремонти на строежите от тази (пета)
категория. Следователно законът императивно изисква изпълнението на строежите в
обитавания от жалбоподателя имот (пета категория), понастоящем собственост на
двете му деца, включително периода, в който е извършено строителството, да
бъдат установявани с писмен акт – чрез съставяне на съответните актове и
протоколи по утвърден с посочената наредба образец. Такива не са били съставени
по вина на ревизираното лице, извършило незаконното строителство, поради което
и установяването на периода, през който е извършено строителството, със
свидетелски показания е недопустимо. Обратният извод не следва и от чл.57,
ал.2, т.3 от ДОПК, доколкото задължението за съставяне на документ, което се
има предвид в тази разпоредба, не произтича от закон, както е в настоящия
случай.
Метеорологичната
справка и заключението на вещото лице, според което технологично не е възможно жилищната
сграда да се изгради в рамките на два месеца и половина, не са достатъчни, за
да се приеме, че жалбоподателят е провел успешно оборване на констатациите в
ревизионния акт досежно времето на изграждане на
постройките. Жалбоподателят твърди, че къщата винаги е била двуетажна и като
такава тя била описана в последния нотариален акт – нотариален акт № 112, т.VIII,
рег. № 12351, д. № 1073 от 19.12.2008 г. на А.Б.,
помощник-нотариус по заместване на нотариус А.М., с район на действие РРС, с който
жената, с която жалбоподателят живее на съпружески начала – Г.Д.Я., продала
имота на майката на самия жалбоподател – Д.Д.Я.,
действаща в полза на техните две деца – Д.В. Д. и Т. В.Д. (л.479 от
преписката). В нотариалния акт е записано, че имотът се продава „…ведно с
построената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда“. В предходния
нотариален акт № 38, т.X, рег.
№ 10496, д. № 1342 от 29.12.2001 г. на
нотариус Г. Г.,*** действие РРС (л.18 от преписката), с който Г.Д.Я. придобила
имота от жалбоподателя, също е посочено, че имотът е закупен заедно с
построената в него „двуетажна масивна жилищна сграда“. В първия нотариален акт №
114, т.XXII,
д. № 7368/29.08.1997 г. на нотариус при РРС, с който имотът е придобит от
жалбоподателя, е посочено, че той е закупен заедно с построената в него „полумасивна жилищна сграда“. Въпреки безспорно установеното
обстоятелство на извършване на строежа без строителни книжа, в описанието в
нотариалните актове на представените пред всеки от нотариусите документи, не е
налично удостоверение за неговата търпимост така, както изисква § 16 от ПЗР на
ЗУТ.
След
придобиването на право на собственост върху имота с нотариален акт № 112,
т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19.12.2008 г. на А.Б., помощник-нотариус по
заместване на нотариус А.М., дъщерята на жалбоподателя – Д.В. Д., подала
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
400/30.10.2009 г. (л.480 – л.483 от преписката). В декларацията е посочено, че
в имота има две сгради, едната от които представлява „жилище“, с година на
построяване 2008 г., на 2 етажа и разгънатата застроена площ (РЗП) от 154
кв.м., както и гараж, с година на построяване 2008 г., със застроена площ (ЗП)
от 20 кв.м. Така декларираната площ на сградите съществено се различава от
тази, установена на място от вещото лице по техническата експертиза и от
експерта в ревизионното производство. Според заключението на вещото лице в
съдебното производство, ЗП на един етаж от къщата е 148 кв.м., а РЗП на
двуетажната къща е 268 кв.м. и то след изключване на участъците от втория етаж,
чиято височина е под 1,50 м., а застроената площ на гаража е 73 кв.м. Според оценителския доклад всеки от двата етажа на двуетажната
жилищна сграда е със ЗП от 220 кв., а цялата сграда - с РЗП от 440 кв.м. Разминаването между декларираните площи и
тези, установени от вещото лице и оценителя в ревизионното производство е значително,
което мотивира съда да приеме, че наличната понастоящем в имота двуетажна
жилищна постройка (къща), е различна от тази, описана в нотариален акт № 112,
т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19.12.2008 г. на А.Б., помощник-нотариус по
заместване на нотариус А.М., декларирана от Д. Д. с декларацията по чл.14 от ЗМДТ.
Според
§ 1, т.10 от ДР на ДОПК "Методи за определяне на пазарните цени" са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б)
методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана
в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим
партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът
на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като
себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената
печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на
министъра на финансите - Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Съдът
намира, че когато следва да бъде определяна пазарна цена на извършени разходи
за строително-монтажни работи, както е в случая, най-подходящият метод от
изброените в чл. 7 от Наредба Н-9/2006 г. е методът на увеличената стойност,
който съответства на метода на вещната стойност, използван както от експерта в
ревизионното производство (т.4.1 от оценителския
доклад), така и в изготвеното в различни варианти, според използвания метод на
оценка, заключение на вещото лице по строително-техническата експертиза,
назначена в съдебното производство. Използваният метод не се оспорва като
неподходящ от страните. Както в оценителския доклад,
така и в заключението на вещото лице, са ползвани изходни данни за цените на
строителните материали и средните цени на СМР за различни видове сгради,
публикувани в списание „Строителен обзор“, издание на СЕК – София. Според
заключението на техническата експертиза, прието в съдебното производство, тези
цени са съобразени и с офертните цени на строителни
фирми, извършващи строителство в региона към датата на изготвяне на оценката.
Експерта в ревизионното производство е посочил, че е ползвал своя налична база
данни без да уточни параметрите на използваните аналози.
Макар
да няма спор по адекватността на използвания метод за определяне на пазарната
цена на извършеното строителство и въпреки че заключението на вещото лице по строително-техническата
експертиза е прието без възражения от страните, съдът намира, че то не следва
да бъде безрезервно кредитирано (чл.202 от ГПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК). Видно от неговата
констативно-съобразителна част, от РЗП на двуетажната жилищна сграда са
изключени участъците от втория етаж, които са с височина под 1,50 кв.м. Подобен
подход не се основава на закона. Макар и липсата на достатъчна височина на
помещенията на втория етаж безспорно да се отразява неблагоприятно на тяхната
функционалност, това не означава, че при изграждането им в този вид не са
изразходвани средства и че необходимите за това СМР не следва да бъдат
включвани при пазарната оценка на сградата. Този подход на вещото лице се
намира в обективно противоречие с легалната дефиниция за разгъната застроена
площ (РЗП) по т.18, § 5 от ДР на ЗУТ. Според това определение „разгъната
застроена площ" е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на
основното и допълващото застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и
застроените площи в подпокривното пространство на
сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на
балконите, лоджиите и терасите. Следователно при
данни за измерена от вещото лице застроена площ от 148 кв.м. на етаж, следва да
се приеме, че РЗП на двуетажната жилищна сграда е 296 кв.м., без да се прилага подобно
изключване на частта от втория етаж, която е с височина под 1,50 кв.м., в
резултат на което вещото лице е изчислило РЗП на сградата на 268 кв.м.
Следва
да се посочи, че така определената РЗП от вещото лице в съдебното производство,
дори без изключване на посочените участъци от втория етаж, е значително
по-малка от тази, посочена от експерта в ревизионното производство – 440 кв.м.
За посоченото разминаване по делото липсва обяснение. Както в заключението на
вещото лице, така и в оценителския доклад, се
посочва, че площите са изчислени при извършено измерване на място. Съдът възприема
заключението на вещото лице, прието в съдебното производство, доколкото то не е
оспорено от процесуалните представители нито от жалбоподателя, нито от ответника
по жалбата. При определяне стойността на извършеното през 2014 г. строителство не
следва да се включва новостроящата се в имота стопанска сграда с площ от 51
кв.м., за чието строителство както вещото лице в съдебното производство, така и
експерта в ревизионното производство са приели, че е започнало вероятно през
2017 г., т.е. след процесната 2014 г. При определяне на оценката от вещото
лице, за разлика от експерта в ревизионното производство, правилно не са
заложени разходи за придобиване на отстъпено вещно право на строеж. Строителството
е извършено от жалбоподателя без учредяване на такова право в имот, собственост
на неговите деца, които, от вещноправна гледна точка,
са го придобили по приращение – чл.92 от ЗС.
С
оглед неуспешното оборване на констатациите в ревизионния акт относно годината
на извършване на строителството, при прилагане на метода на вещната стойност (а
не на този на изграждане на постройките – двуетажна къща и гараж, по стопански
начин), съдът намира, че пазарната оценка следва да бъде извършена по данните в
Таблица 1 от заключението на вещото лице по строително-техническата експертиза.
В тази таблица пазарната стойност на двуетажната жилищна сграда следва да бъде
коригирана като бъде взета предвид действителната РЗП на сградата от 296 кв.м.,
а не намалената такава. Така, при прилагане на определената строителна стойност
от 748 лв./кв.м., стойността на двуетажната жилищна сграда възлиза на 221408
лева, а не, както е посочило вещото лице, на 200464 лева. По тези съображения
общата пазарна стойност на извършеното през 2014 г. строителство, заедно с
подобренията в имота, възлиза на 257692 лева.
Правилно
органите по приходите не са възприели обясненията на двете деца на
жалбоподателя – Д. Д. и Т. Д., дадени при извършената ревизия на първата и
проверка на втория, според които Д. Д. предала на своя баща сумата от 8500 лева
срещу разписка от 01.01.2016 г., а Т. Д. е предал на
същия сумата от 5000 лева срещу разписка на 03.04.2017 г. Дори и да се приемат
за достоверни посочените обяснения, сумите са предадени след извършване на
строителството през процесния период – 2014 г.,
поради което не могат да бъдат отнесени към него. Основателно е приета за реално вложена при
покриване на разходите за строителството само сумата от 10000 лева, за която се
твърди, че тя е предадена на жалбоподателя от фактическата му съпруга – Г.Я.,
доколкото тя е отразена в разходите при определяне на данъчната основа за 2014
г. при извършената на последното лице ревизия.
В
ревизионния акт органите по приходите обосновано не са признали и извършеното в
полза на жалбоподателя дарение от страна на майка му Д.Д.Ц.
на сумата от 10000 лева по договор за дарение от 18.03.2014 г. (л.281 от
преписката), както и сумата от 10000 лева, по запис на заповед от 01.12.2014 г.
с поемател Я. В.Д. (л.306 от преписката), обезпечаващ
задължение по договор за паричен заем, но по различни от изложените в мотивите
на оспорения акт съображения. Органите по приходите са приели, че посочените
документи са частни такива, не разполагат с достоверна дата, която да им е противопоставима (чл.181, ал.1 от ГПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК) и поради това са съставени за целите на ревизионното
производство.
Доходите
от дарения са необлагаем доход – чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ, а получените в заем
средства също не съставляват доход по смисъла на чл.10 от ЗДДФЛ, поради което,
ако бъде доказано реалното получаване на сумите по тях, то те не следва да
бъдат включвани в данъчната основа на жалбоподателя за 2014 г.
Доколкото
приходната администрация не черпи права от никой от съставителите на посочените
частни документи, то тя не е трето лице по смисъла на чл.181, ал. 1 от ГПК и за
нея е важима посочената в тях дата на съставянето им
(вж. в този смисъл решение № 2119 от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 5875/2014 по описа на ВАС; решение № 2117
от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6132/2014 по описа на ВАС; решение № 4496 от
22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7644/2014
по описа на ВАС).
Обстоятелството,
че датата на посочените договор за дарение и запис на заповед се явява противопоставима на органите по приходите не означава, че
сумите по двете сделки следва да бъдат взети предвид при определяне на
данъчната основа за процесната 2014 г. Подписаният частен документ, съгласно
чл.180 от ГПК, се ползва единствено с формална доказателствена сила – той
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицата, посочени като негови автори. В конкретния случай нито
договорът за дарение, нито записът на заповед се ползват с материална
доказателствена сила за обстоятелството, че сумите по тях са реално получени от
жалбоподателя.
В
решението си решаващият орган е изложил убедителни мотиви защо приема, че
липсват доказателства тези суми да са били получавани от последния. В хода на
ревизионното производство е установено, че сумата от 20 000 лева, с част
от която – 10000 лева, се твърди, че е извършено дарението от 18.03.2014 г., е
получена от майката на жалбоподателя по банковата й сметка на 27.05.2009 г. и е
изтеглена от нея на същата дата. Обосновано органите по приходите са приели, че
липсват доказателства половината от така изтеглената сума да е била все още
налична почти пет години след изтеглянето й от банковата сметка от Д.Ц..
Договорът за дарение, съгласно чл.225, ал.1 от ЗЗД, изисква отстъпеното
имущество да премине веднага в собственост на надарения. С оглед
обстоятелството, че от 2007 г. дарителката живее и работи постоянно в Италия,
то липсват доказателства, че тя въобще се е намирала на територията на страната
към 18.03.2014 г., за да може да предаде на своя син подарената сума на тази
дата.
По
отношение на поемателя по записа на заповед от
01.12.2014 г. - Я. В.Д., от събраните в ревизионното производство доказателства
се установява, че същият работи в „Каолин“ АД като трудовото му възнаграждение
за цялата 2014 г. възлиза в размер на 8899,73 лева при декларирани от същия
разходи за годишна издръжка в размер на 3600 лева. При тези доказателства
обоснован се явява направеният от органите по приходите извод, че имущественото
положение на посоченото лице не му позволява да предоставя в заем подобни суми,
както и че липсват доказателства сумата по записа на заповед в размер на 10000
лева, по който се е задължил жалбоподателя, да е била реално получена от
последния. Това обстоятелство е необходимо и с оглед обстоятелството, че
договорът за заем е реален договор и предаването на заетата сума е елемент от
неговия фактически състав.
Неоснователни
са доводите в жалбата, развити и във възражението по чл.117, ал.5 от ДОПК и в
жалбата пред решаващия орган, според които началното салдо за процесната 2014
г. е неправилно определено по съображения, че е следвало като начално салдо да
се вземе обложената сума през предходната 2013 г., установена от ревизиращия
екип като превишение на разходите над приходите.
В
случай, че при съпоставка на получените доходи и направените разходи бъде
установено, че разходите превишават приходите, то е налице отрицателно салдо,
което формира данъчната основа за облагане за съответна година, в резултат на
което се установяват данъчните задължения на ревизирания субект за конкретната
година. Отрицателното салдо не фигурира в паричния поток за следващата година,
а като начално такова се посочва 0,00 лева (в този смисъл изрично решение №
5786 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2016
г., I о. и др.).
По изложените съображения съдът намира,
че приложимият вариант на паричните потоци за процесната 2014 г., изготвени от
вещото лице по първоначалната съдебна счетоводна експертиза, е вариант 1.1 – по
данни от Таблица 1 на СТЕ. Вещото лице обосновано е приспаднало от разходите за
живот и издръжка на домакинството на жалбоподателя сумата от 314,03 лева –
разходи за вода към „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе, доколкото тя
вече е била включена в паричния баланс за 2014 г. в позицията „Комунални
разходи по фактури на доставчици“. В разходната част на вариант 1.1 обаче,
позиция „Разходи за придобиване и подобрения на недвижим имот (НИ)“ посочената
сума от 236748 лева следва да бъде завишена по изложените по – горе съображения
във връзка със строително-техническата експертиза, до размер на 257692 лева.
Това води до увеличение на разходната част с още 20944 лева като тя става общо
263440 лева. Разликата между сбора от паричните средства в началото на процесния период и приходите през периода, от една страна,
и сбора на разходите през процесния период и
паричните средства в края на периода, от друга, възлиза на – 262255,47 лева. Към
полученото превишение на разходите над приходите от 262255,47
лева, което се включва при определяне на данъчната основа съгласно чл.123 вр.чл.122, ал.2 от ДОПК, следва да се прибави и получената
по банкова сметка ***, която съставлява доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Посочената
сума е получена по банкова сметка *** „Банка Пиреос“ АД,
с посочено основание покупка от С.Г.. Липсват данни жалбоподателят да е
действал като представител или довереник на посоченото лице, на когото да е
предал средствата (чл.284, ал.2 от ЗЗД) и поради това те да не се считат за
негов доход. Така данъчната основа възлиза общо на 263039,47 лева, а дължимият
данък за 2014 г., при прилагане на ставката по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, на 26303,95
лева.
На основание чл.175, ал.1 от ДОПК вр. чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ върху посоченото неплатено
публично задължение се дължи и законната лихва. Началният период, от който се
дължи същата, следва да се определи съгласно чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ, според която
разпоредба дължимият данък по чл.48 се внася до 30 април на годината, следваща
годината на придобиване на дохода, т.е. за данъка върху доходите, придобити
през процесната 2014 г., жалбоподателят изпада в забава, считано от 01.05.2015
г. Лихвата за периода от 01.05.2015 г. до 12.12.2018
г. върху установения от съда размер на данъка е изчислена с програмен продукт –
лихвен калкулатор, публично достъпен на интернет страницата на НАП (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp),
и възлиза на 9664,51 лева.
Жалбоподателят е представил списък на
разноските, в който е посочил, че общият размер на направените от него такива
възлиза на 1599 лева като е представил и доказателства за тях. От тази сума,
съразмерно с уважената част на жалбата, жалбоподателят има правото на разноски
в размер на 339,31 лева.
На основание чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК вр.чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на юрисконсултското възнаграждение, при материален интерес
като този в настоящото производство, възлиза на 1899,70 лева, както правилно е
посочил процесуалният представител на ответника в представения списък. От тази
сума, на основание чл.161, ал.1, изр.второ от ДОПК, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата, ответникът по нея има правото на сумата от 1496,58 лева.
След служебна компенсация между
насрещните вземания за деловодни разноски, в полза на ответника по жалбата
следва да бъде присъдена сумата от 1157,27 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, съдът
ИЗМЕНЯ по жалба на В.Д.В., с
ЕГН **********,***, ревизионен акт № Р-03001818000819-091-001/12.12.2018 г., издаден от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Н.А.П.,
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата
дирекция, потвърден в обжалваната част - за установения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. и мораторната лихва върху него за
периода от 01.05.2015 г. до 12.12.2018 г., с решение
№ 6/05.03.2019 г. на Д.И.Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“
- Варна при ЦУ на НАП, в частта за установения данък върху доходите по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. и лихва върху същото публично задължение за периода от
01.05.2015 г. до 12.12.2018 г. като НАМАЛЯВА установеното задължение за
данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. от 33389,12 лева на 26303,95 лева и установеното задължение
за мораторна лихва за периода от 01.05.2015 г. до 12.12.2018 г. върху дължимия данък за 2014 г. от 12267,71 лева
на 9664,51 лева.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата
на В.Д.В., с ЕГН **********, срещу ревизионен акт №
Р-03001818000819-091-001/12.12.2018 г., издаден от А.Ц.Б.,
на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Варна, възложил ревизията и Н.А.П., на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в същата дирекция, потвърден в обжалваната част - за установения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
за 2014 г. и мораторната лихва върху него за периода
от 01.05.2015 г. до 12.12.2018 г., с решение №
6/05.03.2019 г. на Д.И.Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ -
Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна, сумата от 1157,27 лева – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
по компенсация.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: