Присъда по дело №2892/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 103
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20242120202892
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 103
гр. Бургас, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Наказателно
дело частен характер № 20242120202892 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. П. А., ЕГН: **********, ..., пред входа на
търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, казала нещо унизително за честа и
достойнството на М. Д. Т., ЕГН: **********, както следва: „Ти си нагъл и си глупав и
нямаш тука нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам
само с хора с акъл“, „ти си нагъл“, „куку“ – престъпление по чл.146, ал.1 НК, като
на основание чл.78а НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й
НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА Д. П. А., ЕГН: **********, да заплати на М. Д. Т., ЕГН:
**********, сумата в размер на 600,00лв. /шестстотин лева/ - разноски по
делото.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство: 1 /един/ брой оптичен
носител - CD, да остане приложена по делото в срока на съхранение на
същото в архив, след което да бъде унищожена по реда на ПАС.

1
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 103/27.06.2025 година по НЧХД №2892/2024г. на
БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба на ...., ЕГН:
**********, с която е повдигнато обвинение за извършено от подсъдимата престъпление от
частен характер както следва:
Против ...., за това, че е на 07.07.2024г. малко след 09.00 часа в гр.Бургас, на ул....
пред входа на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, казала нещо унизително за
честа и достойнството на М...., ЕГН: **********, както следва: „Ти си нагъл и си глупав и
нямаш тука нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам само с
хора с акъл“, „ти си нагъл“, „куку“ – престъпление по чл.146, ал.1 НК.
В пледоарията си повереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение
досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимата следа да бъде
призната за виновна за извършване на деянието, във връзка с което й е повдигнато
обвинение, като излага подробни доводи в тази насока.
В пледоарията си защитникът на подсъдимата излага доводи за липса на осъществено
от подзащитната му престъпление от частен характер, поради което и моли същата да бъде
оправдана по така повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата посочва на свой ред, че не е извършила процесното деяние и моли да
бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимата Д....
В град Бургас, ул. „.... се намира търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци,
собственост на търговското дружество „..., представлявано от управителя му - свидетелката
.... Последната живеела на семейни начала от дълги години с тъжителя ...., ЕГН: **********,
който зареждал със стока - плодове и зеленчуци търговския обект. Търговското дружество
„... притежавало така посочения търговски обект, както и 34 /тридесет и четири/ кв.м. ид.ч.
от поземления имот, върху който е построена сградата - жилищна кооперация с
административен адрес: гр.Бургас, ул.„....В същата жилищна кооперация на 5-ти етаж,
живеела подсъдимата .... ЕГН: **********. Между нея и част от останалите етажни
собственици от една страна и подсъдимия и лицето с което той живее на съпружески начала
от друга страна, често възниквали спорове във връзка с разпределението на ползването на
общите част на сградата и дворното място, в което тя е построена. Арнаудова не била
доволна, че пострадалият излага щайгите със стоката си пред търговския обект, а
пострадалият .... не бил съгласен с поставянето на парапет в близост до магазина, който
считал, че възпрепятства свободния достъп до последния.
На 07.07.2024г. малко след 09.00 часа, подсъдимата преминавала покрай входа на
процесния търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци в гр.Бургас, на ул.“..... Тя се
спряла като инициирала разговор в пострадалия, в хода на който отново изразила
недоволството си от обстоятелството, че част от общите части и тротоара са заети от
щайгите, в които е изложена стока. В хода на разговора ... се обърнала към Терпешев с
думите: „Ти си нагъл и си глупав и нямаш тука нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘,
„ненормален“, „аз се занимавам само с хора с акъл“, „ти си нагъл“, „куку“. Тя започнала да
1
подритва с крак и щайгите, пълни с плодове и зеленчуци, който пострадалият отново
подредил без на свой ред да отправя обиди към подсъдимата. След това последната се
отдалечила. Свидетели на случилото се станали продавач – консултанта ..., която се
намирала в магазина и съседът на ...- ..., който в този момент преминавал покрай търговския
обект.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелските показания на свидетелите: А..../л.50 от делото/, отчасти показания на
свидетелят .../л.58-59 от делото/ и отчасти от обясненията на подсъдимата, наличния по
делото 1 /един/ брой оптичен носител - CD /л.57 от делото/, от писмени доказателства по
делото: нотариална покана /л.65 от делото/, справка за съдимост, както и всички други
писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
На първо място, БРС кредитира свидетелските показания на свидетелите ..., като
намери, че показанията на същите макар и заинтересовани от изхода на делото /с оглед
роднинската респ. служебна връзка, в която се намират с пострадалия/ са непротиворечиви,
ясни и последователни, като се подкрепят и от останалия доказателствен материал по
делото. Същите подробно разказват за това, как на процесните дата и място подсъдимата е
отправил спрямо пострадалия думите както следва: „Ти си нагъл и си глупав и нямаш тука
нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам само с хора с акъл“,
„ти си нагъл“, „куку“.
БРС отчасти кредитира с доверие и показанията на свидетеля .... и по – конкретно им
даде вяра в частта им относно датата и мястото на извършване на деянието и наличието на
действително възникнал конфликт между подсъдимата и пострадалия, както и
първопричината за същия – разпределението на ползването на общите част на сградата и
дворното място към нея. На практика и двете очертали се групи свидетели излагат
идентични твърдения в тази насока. В този смисъл и показанията на свидетеля ...не се
кредитират от съда единствено касателно липсата на изричане на процесните обиди от
страна на подсъдимата и невъзприемането на същите от страна на пострадалия. В тази
връзка следва да се има предвид обаче, че и Вълков посочва, че Арнаудова е разговаряла с ...
на висок тон и се е карала с него, като единствено „не е чул тя да го обижда“. Ето защо и
така посоченият свидетел не опровергава обвинителната теза, а дори частично я подкрепят.
Следва да се отбележи също така, че обстоятелството, че той не е чул определени думи и
изрази може да се обясни лесно с това, че се е намирал /както самият той посочва/ на
разстояние 20 – 30 метра от подсъдимата и пострадалия.
При съпоставка на така очертаните две групи свидетелски показания съдът даде вяра
на първата, тъй като прие, че свидетелката .... се намирала в самия търговски обект на
значително по – малко разстояние от свидетеля ..., поради което е можела и по - добре и в по
– голяма пълнота да възприеме отправените от страна на подсъдимата към пострадалия
думи. Нещо повече, показанията на тази свидетелка се подкрепят и от заявеното от ..., която
посочва, че служителката ...веднага й се е обадила, за да я информира за случилото се, а тя
самата е посетила незабавно магазина и е възприела психическото и физическото състояние
на пострадалия – „целият червен, разтреперан“. Колева посочва също така и отправените от
страна на .. обидни думи, които съответстват както с посоченото в тъжбата, така и със
заявеното от свидетелката ..... От своя страна свидетелят ... сам признава, че с пострадалия
са във влошени отношения, тъй като около 20 дни преди процесната дата последният е
депозирал срещу него жалба в 05 РУП гр.Бургас. С оглед на всичко гореизложено и тъй като
свидетелят В... се е намирал на по – голям разстояние, съдът намира, че макар процесните
обиди да са били отправени от ..., те не са били възприето от този свидетел поради
2
отдалечеността му от търговския обект.
Настоящият състав цени изцяло приложените по делото записи от охранителни
камери поставени в процесния търговски обект /л.57 от делото/, представляващ веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на
предмет, върху който са оставени следи от престъплението. В свои решения ВКС е имал
повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-
коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото
запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и
нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г. на II н.о. на ВКС/ и именно поради това,
значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от
съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна
практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се
ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че
направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието,
представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите
съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни“ - не са създадени с цел да обслужват
производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на
процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за
изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез
различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност (в този смисъл виж Решение №170/19.07.2013г. на ВКС, ІІІ
н.о., Решение №185/10.04.2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014г. по дело №
1103/2014г. на ВКС, НК, I н.о., Решение №602/20.02.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение
№116 по НОХД № 766/2009г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са
направени от охранителни камери в търговския обект, в който е извършено деянието. В
такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в производството. Въз
основа на този запис съдът придоби непосредствени впечатления от разигралите се събития,
които изцяло кореспондират с показанията на свидетелите по делото. На него изключително
ясно се вижда как докато пострадалият полага труд в процесния търговски обект
покрай него преминава пострадалата, която видно от цялостното положение на тялото
й и извършваните телодвижения има словесен конфликт с ... /ръкомахане, сочене към
находящите се пред обекта щайги и др./. Констатира се и твърдяното от свидетелите на
обвинението подритване на щайгите с продукти, позиционирани пред магазина. С оглед на
изложеното и макар записът да възпроизвежда единствено картина, но не й звук, съдът
намира за безспорно установен словестният конфлик, възникнал между страните по
инициатива на подсъдимата и наличие на негативно отношение на същата към
пострадалия. Прави впечатление също така, че пострадалият от своя страна не
поддържа разговора с ... като прави опит да се дистанцита от нея, отдалечавайки се на
няколко пъти встрани.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимата като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и
оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимата
не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават изолирани. Ето защо, в
частта им в която .... посочва, че не отправяла обидни думи към пострадалия съдът ги
приема като изградена защитна версия, която остана недоказана. Съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимата единствено в частта им, в която тя посочва, че действително е
провеждала разговори с пострадалия и описва влошените междуличностни отношения
между тях. Прави впечатление обаче, че по отношение на процесната случка ...първо
заявява, че е провеждала разговор с тъжителя, но съпругата му не е била там, след което
обаче посочва, че не си спомня изобщо за случилото се. Изложеното вътрешно противоречие
в обясненията поставя под съмнение достоверността на същите. Още повече, че то не е
3
единственото такова. Налице е и разминаване между посоченото от подсъдимата, че не е
ритала поставените пред магазина щайги и възприетото от съдебния състав на процесния
запис подритване на същите.
Накрая съдът дава вяра и на процесната нотариална покана, видно от която
действително е бил налице спор във връзка с разпределението на ползването на общите част
на процесната сграда и дворното място, в което тя е построена.


При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Вмененото във вина на подсъдимата престъпление „обида“ с правна квалификация по
чл.146 ал.1 от НК, представлява престъпление против личността, чиито непосредствен обект
са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за
достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност. Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателноотговорно лице, а пострадал - конкретно физическо лице.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в две форми, като интерес за делото
представлява едната от тях - казване на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго - отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия се прави в езикова
форма, вербално, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия морал
епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни
съждения за качествата на пострадалия.
От обективна страна се изисква деянието да е извършено в присъствието на
пострадалия, за да може същият да възприеме обидните думи. Престъплението е резултатно
и престъпният резултат е възприемането от пострадалия на унизяващото го обръщение, като
чуе отправените към него презрителни думи.
Деянието, за което е повдигнато настоящото частно обвинение, може да бъде
извършено само умишлено.
От обективна страна, доказателствено обезпечената фактология сочи, че на
07.07.2024г. малко след 09.00 часа в гр.Бургас, на ул.“..., пред входа на търговски обект –
магазин за плодове и зеленчуци, подсъдимата казала нещо унизително за честа и
достойнството на .... **********, както следва: „Ти си нагъл и си глупав и нямаш тука нищо
в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам само с хора с акъл“, „ти си
нагъл“, „куку“. С това подсъдимата е осъществила състава на престъпното посегателство по
чл.146, ал.1 НК
В светлината на горното в настоящия случай изречените от ,,...квалификации
обективно са годни да унизят честта и достойнството на тъжителя. Те изразяват негативна и
пренебрежителна личностна оценка спрямо него и засягат самооценката му. Честта и
достойнството са морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните
качества на пострадалия, към неговите етични и морални принципи, репутацията и доброто
му име, почитта и уважението, което хората си дължат един на друг. Тези две понятия
поначало са неделими, като обикновено честта се свързва с положителната обществена
оценка за личността, а достойнството - със самооценката на човека за собствената му
обществена значимост. Казаното от ..., без съмнение, засяга оценката и самооценката на
пострадалия.
4
В същото време упоменатите по-горе изрази са изречени от ... в присъствието на
тъжителя, в момент, в който последният е имал възможността лично и непосредствено да ги
възприеме.
С оглед на изложеното БРС намери, че в случая е изпълнен фактическият състав на
чл.146 ал.1 от НК, поради което и призна подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение.

По вида и размера на наказанието:
Предвид обстоятелството, че за извършеното от А... деяние се предвижда наказания
„глоба“ от 1 000 лева до 3 000 лева и „обществено порицание“, както и с оглед факта, че
същата не е осъждана и спрямо нея не е прилаган институтът на чл.78а от НК, а от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът счете, че са налице кумулативно
изискуемите се предпоставки за прилагане по отношение на подсъдимата на разпоредбата
на чл.78а от НК, предвиждаща възможност за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съгласно чл.78а ал.1 от НК при наличие на изискуемите се предпоставки,
на освободеното от наказателна отговорност лице, съдът налага административно наказание
„глоба“ в размер от хиляда лева до пет хиляди лева.
Съгласно посочената разпоредба, съдът освободи ......... от наказателна отговорност и
й наложи административно наказание глоба. При индивидуализацията на същото съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, материалното и семейно положение на
подсъдимата.
Деянието е с относително невисока степен на обществена опасност. Засегнати са
обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта на
естественото право на чест и достойнство. В същото време деянието не е станало достояние
на голям кръг от хора, като не се характеризира и с висок интензитет. Подсъдимата на свой
ред е на зряла възраст, с висше образование и е пенсионер, което предполага реализиране на
невисоки доходи и невъзможност за заплащане на глоба във висок размер.
Освен изложените смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът намира,
че е налице отегчаващо такова, а именно системният характер на негативното отношение на
подсъдимата към пострадалия и неговото семейство и трайно влошените отношения между
тях в тази връзка.
След като прие, че целите на наказателната репресия биха се изпълнили и при
налагане на административно наказание, в минимален размер, съдът наложи на подсъдимата
.... наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция
спрямо лицето.

По разноските.
Съдът се произнесе по разноските съобразно изхода на делото в следния смисъл:
осъди : **********, да заплати на ...., ЕГН: **********, сумата в размер на 600,00лв.
/шестстотин лева/ - разноски по делото.

По веществените доказателства.
Накрая съдът се произнесе и по веществените доказателства, като:
постанови вещественото доказателство: 1 /един/ брой оптичен носител - CD, да остане
5
приложена по делото в срока на съхранение на същото в архив, след което да бъде
унищожена по реда на ПАС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6