Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 16728 по описа за 2017
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
предявен е
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ .
ИЩЕЦЪТ, П.В.И.
поддържа, че на 22.01.2014 г. бил
привлечен като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 198, ал.1 от НК- за това, че на
18.01.2014 г., около 11.00 ч., в гр. София, на ул. „Хр. Силянов“ в
близост до № 55-57,
отнел чужди движими вещи – мъжки портфейл на стойност 3.00 (три) лева и сумата от 220.00
(двеста и двадесет)
лева, от владението на М.Т.М.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употреби за това сила.
Задържан е незабавно за 72 часа, а след това по предложение на прокуратурата му е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, която изтърпявал до 17.02.2015 г., от която
дата му е взета по-лека такава.
С присъда
от 09.02.2016 г. по НОХД № 7662/2014 г. по описа на СРС, НК, 98 състав ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по цитираните по-горе текстове от НК. Присъдата е влязла в законна
сила на 25.02.2016 г.
Твърди,че повдигнатото незаконно обвинение продължило
около 2 години, задържането под стража за една година и 27 дни и процесуално-следствените действия са му причинили неимуществени
вреди изразяващи се в отрицателно отношение на близките и познатите към него, в
следствие на което се затворил в себе си и това се отразило неблагоприятно
върху психиката му. Чувствал се съсипан,
изпитвал постоянен стрес
и силно психическо напрежение, както и страх от
постановяване на осъдителна присъда, защото не е извършил деянието, за което бил обвинен и подсъдим.
По време на принудителното му задържане изпитвал физически болки
вследствие счупени две ребра и претърпял тежки психически и физически страдания.
Задържането му попречило да замине на работа в чужбина и да реализира трудов доход.
Претендира осъждане на Прокуратурата на Р.Б. да му
заплати неимуществени вреди от
незаконното обвинение и задържането под стража в общ размер на 120 000
лв. Претендира лихви върху горната сума
считано от 25.02.2016 год.- влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, тъй като на първо място през периода делото се е намирало в съда и
други субекти, а не само при прокуратурата и на второ не са доказани твърдените
от ищеца неимуществени вреди, предвид и факта, че той вече е бил осъждан за
престъпления от общ характер.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.
По делото са представени писмени доказателства и няма
спор между страните относно фактическата обстановка, че П.В.И. е бил задържан под
стража за 72 часа по досъдебно
производство № 156/2014 г.
по описа на 02 РУП - СДВР, с пр.пр. № 4275/2014 г. по описа на СРП, като по това производство на 22.01.2014 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК. С
определение от
24.01.2014 г. по н ч.д. № 1239/2014 г. CPC, НК, 100 състав, по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража” и СГС е потвърдил наложената мярка
с определение от 31.01.2014 г., а с определение от 17.02.2015 год. мярката за
неотклонение е била изменена в по-лека такава.
С влязла в сила на 25.02.2016 г. присъда на
Софийски районен съд, 98 състав по нохд № 7662/2014 год. ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по чл. 198, ал.1, предл. 1 от НК.
От показанията на св. С.В.С.се установява, че след
освобождаването от ареста ищецът бил в лошо състояние, бил е притеснен и е
развалил отношенията със семейството си. До оправдателната присъда бил много
притеснен, не се чувствал добре физически и прекъснал контакти с приятелката
си. Планирал е да замине да работи в чужбина.
От правна страна съдът намира следното:
претенциите
за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1
т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето,
като обезщетението в тези случаи кумулира вредите постановената мярка за
неотклонение "задържане под стража".
В случая фактическият състав на
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез
действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление, след което е постановена оправдателна присъда. Налице са основания
за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение, с кумулирано в него обезщетение и за задържането
под стража.
Ето защо искът се явява
основателен.
Относно размера на иска: Според съда основните вреди , които
ищецът е претърпял от незаконното обвинение се изразяват в задържането му под
стража за около година и един месец,през което време последният е бил лишен от
нормален живот,причинени са му психически и физически страдания. Възможно е повдигнатото
обвинение също да е причинило на ищеца притеснения за периода до оправдаването
му,
но с оглед на многократните му осъждания,тези притеснения
и страхове не са били с голям интензитет. Факт е, че и преди обвинението и задържането ищецът е бил осъждан
за престъпления от общ характер. Отдръпването на близките е провокирано не само
от това, че е бил задържан, а и от предишните му провинения и от поведението му
от преди повдигане на обвинението.
Съдът не приема твърдението на ищеца, че задържането му е
попречило да замине да работи в чужбина, тъй като той не е представил никакви
доказателства в тази насока, а само е споделил намерението си със свидетеля,а и
ако е претърпял действително вреди,то те биха били от вида на пропуснатите
ползи,т.е. имуществени такива,които не са предмет на това дело.
С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 15 000 лв. -
за незаконно обвинение и задържане под стража за период от една година и 27 дни, в който размер искът за неимуществени вреди следва
да се уважи, а за разликата до претендираните 120 000 лв. да се отхвърли
като неоснователен.
Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли
законна лихва считано от 25.02.2016 год. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 2 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, да заплати
на П.В.И., ЕГН
********** чрез адвокат Р.А. - адвокат от САК по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
сумата 15 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение,за което е оправдан по нохд
№ 7662/2014
год. на СРС, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2016 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на
2 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до претендирания такъв от
120 000 лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: