Решение по дело №333/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1821
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20185330200333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ  № 1821/29.10.2018г., постановено по АНД № 333/2018г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.С.Д. ***, ЕГН: **********, в това, че на 01.03.2017г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.С постановление от 14.09.2017г. е направено предложение за освобождаването на Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба под средния предвиден в закона размер.

Обвиняемият А.С.Д. не се признава за виновен по вмененото му във вина престъпление като счита , че не е осъществил състава на деянието по чл. 325 ал.1 от НК и чрез служебния си защитник – адв. М. , моли Съд да го признае за невиновен и да го оправзае по това обвинение.  

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

Наказателното производство е било водено срещу А.С.Д. - роден на *** ***, б., ***гражданин, висше образование, безработен, разведен, неосъждан. ЕГН **********, за това, че на 01.03.2017 г. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1 отНК.

Видно от досъдебното производство се установява , че към инкриминираната дата свид. В.Г. работел като старши полицай при СНС при ОД на МВР -Пловдив. На 01.03.2017 г. той бил на пост пред сградата на ОД на МВР – Пловдив, като изпълнявал служебните си задължения със съответната полицейска униформа.

 Около 13:30 часа свид. Г. провеждал разговор с полицейски служител свид. П.Ц., който бил на посещение в сградата на ОД на МВР по служебни въпроси. Докато двамата разговаряли, към тях се приближил обв. А.Д.,***и без какъвто и да бил повод , даден му от постовия, се обърнал към свид. Г. с думите: ,.К'во ма гледаш, бе!", при което Г. със спокоен тон му отговорил, че това му е работата и го приканил да се държи прилично. На отправената покана Д. отвърнал на постовия да си гледа работата, поради което, свид. Г. пристъпил към установяване самоличността на обвиняемия, като му поискал личната карта, но Д. отказал да я даде. Г. обяснил , че при това положение ще е принуден да го задържи до установяване на самоличността му, хванал го за ръката, за да го въведе в сградата на Дирекцията.

От своя страна Д. ,демонстрирайки явно неуважение към съответния държавен орган започнал да се дърпа, с цел да се отскубне и да си тръгне, като същевременно посягал и към свид. Г., хващал го за униформата и също започнал да го дърпа, като на висок тон крещял, че ще съди полицая. В резултат на това дърпане обвиняемият скъсал левия пагон на униформата на свид. Г., което обстоятелство вече принудило полицейския служител да употреби помощни средства, с оглед преодоляване съпротивата на Д. и му поставил белезници.

 Действията на обвиняемия били пряко възприети както от свид. Г., така и от свид. Ц. и предизвикали у тях дълбоко възмущение. След като Д. бил въведен в сградата на ОД на МВР - Пловдив, свид. Г. се обадил в IV РУ на МВР - Пловдив и съобщил за случая. На място пристигнали полицейските служители С.Д. и А.  С.. Във фоайето на сградата на ОД на МВР - Пловдив Д. и С. се срещнали със свид. Г., както и с обв. Д..

И Д. и С. установили, че левият пагон на свид. Г. е скъсан от копчето и висял надолу, а самият обвиняем вече  бил видимо успокоен, но продължавал да заявява на висок глас, че ще съди свид. Г.. Впоследствие Д. бил отведен в IV РУ на МВР - Пловдив, за изясняване на фактическата обстановка и предприемане на съответните действия.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г., Ц., С. , Д., Д. и П., както и отчасти от обясненията на самия обвиняем Д..

В показанията си св. Г. потвърждава , че на инкриминираната дата изпънявал задълженията си като постови на пост при ОД МВР на ул.„Кн.Богориди“ 7- Пловдив. Бил отвън и разговарял със св. Ц., когато около 13ч. се задал обвиняемия откъм улицата и отправил някакви реплики към постовия, като същевременно го гледал втренчено. Г. го попитал с какво може да му помогне и иска ли нещо конкретно, на което обвиняемият отговорил „Какъв си ти бе, на какъв ми се правиш?“ Г. му напомнил , че следва да се държи прилично и му поискал личната карта, при което отново бил репликиран от Д. с думите „Какъв си ти, че ще ми искаш лична карта. Легитимирай се!“, въпреки , че полицейският знак бил на видно место на гърдите на св. Г.. При тази ситуация на обвиняемия било обяснено , че ще наложи да бъде задължан, при което свидетелят го хванал за ръката без прилагане на специална техника. Двамата влезли във фоайето на сградата, където Д. продължил да буйства и да заплащва със съд. Свидетели на тези му действия и думи станали и Г.Д., В.П. и П.Ц.. Дори се наложила и помощта на св. П. при поставянето на белезници на обвиняемия , тъй като самият Г. внимавал да не причини някакви увреждания на обвиняемия. Що се касае до скъсания пагон на униформата, св. В. Г. предполага , че това е станали при началните му опити да вкара в сградата на ОД на МВР обвиняемия , който от своя страна оказвал буйна съпротива.

Сочената от страна на св. Г. обстановка към онзи момент категорично се потвърждава и от останалите свидетели на случката, посочени по- горе.

От своя страна в обясненията си пред настоящия Съд, Д. категорично отрича на инкриминираната дата , да е извършвал каквито и да били непристойни действия , или да е отправял обиди към полицейски служители. Според него на инкриминираната дата се разхождал покрай сградата на ОД на МВР- Пловдив и най- неочаквано и без повод бил придърпан от постовия полицай, който от своя страна му поискал личната карта, а самия обвиняем без съпротива му я предал. След това полицаят /св. В.Г./ безпричинно започнал да го обижда , ругае и дърпа, при което дори му нанесъл удар като по този начин го вкарал в предверието на сградата. Вътре вече , св. Г. започнал и да го рита пред очите и на други присъстващи във фоайето полицейски служители.

Твърдяното в обясненията на Д. упражнено полицейски насилие не се установява по какъвто и да бил начин, тъй като разпитаните очевидци на случката / свидетелите Г.Д., В.П. и П.Ц./ категорично и непротиворечиво описват една фактическа обстановка, изцяло разминаваща се със изложената от олвинаемия. Съдът следва да кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са логични , последователни , вътрешно непротиворечиви, а и са дадени от лица , които не са лично заинтересувани от изхода на воденото срещу Д. наказателно преследване. Оттук и обясненията на обвиняемия не намират подкрепа в доказателствения материал и следва да бъдат разглеждани като такива , дадени от лице с личен интерес да представи очертаната фактическа обстановка като неотговаряща на действително случилата се, а оттам и да се игнорира личното му участие в осъществяването на престъпния състав на чл.325 ал.1 отНК.

Предвид изложеното по- горе безспорно и категорично се установява , че обв. А.Д. е извършил непристойни действия, с които са нарушил грубо обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото, тъй като без да е бил предизвикан по какъвто и да било начин от полицейския служител, демонстрирайки явно незачитане на установения в страната правов ред и компетенциите на държавните органи е употребил физическа сила спрямо орган на властта, като същите са били осъществени на обществено място, сред повече хора, с което е провокирал неодобрение и дълбоко възмущение у свидетелите.

Настоящият Съд е на становище, че в конкретния казус са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност с реализирането на административно-наказателна такава, тъй като за престъплението по чл. 325 ал.1 от НК предвиденото наказание е до две години „лишаване от свобода" и „обществено порицание", от деянието няма настъпили и съответно невъзстановени съставомерни имуществени вреди, Д. не е осъждан /реабилитиран/ и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК.

Относно постигане изискванията на генералната и специалната превенции за предупредителното и възпиращо действие спрямо членовете на обществото а и за поправителното въздействие върху самия извършител, настоящият Съд намира, че най- справедливо би било размера на глобата да бъде определен в размер над минималния, предвиден в текста на чл. 78а от НК, а именно 2000 лв. Съображенията за това са от една страна нелошите  характеристични данни на обв. Д., както липсата на предишни осъждания / настъпила реабилитация/. От друга страна следва да се отчете доказаното крайно арогантно отношение на обвиняемия както към представителите изпълнителната власт , в лицето на полицейските служители, така и към останалите членове на обществото, както и пълното несъзнаване на собственото си противоправно поведение. Липсата на каквато и да била субективна самооценка на противоправните действия , осъществени от самия обвиняем се установява и от многобройните молби и искания постъпили в съдебната фаза на производството, в които същият неотклонно и последователно сочи на осъществени престъпления срещу неговата личност не само от полицейските служители, а и от разследващите, прокурорските и съдебните органи, а също и навеждане на „брутално” нарушени основни негови права /вкл. и конституционно гарантираните/, въпреки липсата на безспорни доказателства в тази насока. Предвид горното, Съдът намира, че само такъв един размер на глобата в най – висока мяра би способствал за постигане целите и на двете посочени по- горе превенции. 

 

          Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                             /п/

Вярно с оригинала!

ВК