РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502176 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. И., срещу
Решение №261183/09.11.2021 г., поставено по гр.д. №4047/2020 г. по описа на БРС, в
частта, с което е отхвърлен иска на въззивницата, за осъждане на „ХАУС КЛИНИК”
ООД, да й заплати сумата 5000 лева – частично предявена от 10000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди (изживени болки,
страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено
увреждане, в резултат от извършена на 02.05.2018г. в гр.Бургас естетично – козметична
процедура „Криолиполиза“, както и 214.72 лева – обезщетение за имуществени вреди,
в резултат на същото увреждане.
Решението в частта, с което исковете са отхвърлени за солидарно осъждане и на
„Лайтсистемс“ – ЕООД не се обжалва от въззивника, поради което в тази част същото
не е предмет на въззивна проверка.
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на
въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излага фактологията, касаеща
сключен между страните договор за естетични процедури „криолиполиза“ - съответно
на бедра през месец април на 2018 г. и на корем през месец май на същата година,
заплатени от ищцата на ответника. При обсъждане показанията на свид. Т., П. и Я.,
въззивницата обосновава извод, че в следствие на втората процедура е претърпяла
замръзнала област на корема в областта на пъпа - ясно очертано и зачервено и
причиняващо болки, впоследствие появили се мехури от изгаряния по кожата,
прераснали в траен белег. Тези факти въззивницата намира за установени от
разменената й кореспонденция с Огнян Съботинов - управител на търговското
дружество (а към онзи момент и негов едноличен собственик), който е направил
извънсъдебно признание; от извадка от регистъра на предявените рекламации, акт за
удовлетворяване на рекламация №1/2018 г. към жалба №1/02.05.2018 г. с която
претенцията й като потребител е била зачетена като основателна, респективно й е била
1
възстановена заплатената от нея сума в размер на 371.98 лв. Според въззивницата,
вредите се установяват и от представените съдебно-медицинско удостоверение
№275/03.09.2019 г. на УМБАЛ — Бургас, амбулаторен лист №442/03.05.2018 г. и
№749/13.08.2019 г. на д-р Милена Зъбова - специалист по кожни заболявания, и
амбулаторен лист №121/29.06.2021 г. на д-р Катя Паздерова.
Въззивницата намира за неправилна правната квалификация на исковете,
дадена от БРС, като счита, че са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правни основания чл. 45 във вр. чл. 49, чл.50 и чл. 53 и чл. 86, ЗЗД, а не само
непозволено увреждане при възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД. В случая
е налице хипотезата на вреди от вещи съгласно чл.50 от ЗЗД. Излага съображения за
установените със свидетелските показания, както и от амбулаторен лист
№56/03,03.2021 г. на д-р Андрей Стоянов, неимуществени вреди, като видно от
последното доказателство, в следствие на козметичния дефект, М.И. е във видимо
напрегнато състояния, с дистемен лицеизраз, свръхкритична е. Наред с това е
емоционално-тревожно-дистимна, с анхедонистични изживявания, вниманието й е
фокусирано върху психотравмата, за което й е предписана медикамента терапия.
Според въззивницата противно на извода на БРС, налице е признание от страна
на ответника за противоправното поведение на неговите служители, доколкото
ответното дружество е уважило рекламацията на М.И.. Обстоятелството, че по
предходна процедура на друга част от тялото не са се проявили нежелани
физиологични реакции, според въззивницата не води до извода, че е налице
„индикация за липса на противоправно и виновно поведение“ от служители на „ХАУС
КЛИНИК“ ООД. Оспорва твърдението на ответника, че същият нямал задължение да
извършва медицински преглед относно безопасността при провеждане на процесната
козметична процедура, доколкото от заключението на доктор Петкова, потвърдено от
св.Я., тези предварителни мерки са необходими за да бъде преценено дали пациентът е
подходящ за козметичната процедура.
Оспорва се възражението на ответника, че с подписване на декларацията за
информирано съгласие, ищцата е запозната с основните противопоказания, доколкото
то не освобождава от отговорност ответника, който не е извършил предварително
коректно обследване на потребителя за безопасното извършване на естетичната
процедура, а и не са налице противопоказания, видно от становището на вещото лица
д-р Петкова. Въззивницата извършва подробен анализ на заключението на вещото
лице и на показанията на св.Я., за да се обоснове извод, че параметрите, обуславящи
степента и продължителността на замразяване, са въведени ръчно от свид. Я. по начин,
задействал апарата на максимален режим, в явно отклонение допустимите нива,
съобразно физическото състояние и мастните депа на ищцата, като последната е явно
неподходяща за приложената процедура. Според въззивницата, от заключението на
вещото лице, което се обсъжда подробно, се установява причинно – следствената
връзка между приложената процедура и претърпените от нея изгаряния -
постлезионална хиперпигментация — дисхромия на засегнатия участък.
Въззивницата излага подробни аргументи за опровергаване на извода на БРС за
липса на вина у служителите на ответника. В тази връзка извършва подробен анализ на
предпоставките на деликтната отговорност, като обосновава тезата, че в гражданското
право вината се предполага и ответникът носи тежестта да докаже, че такава не е
налице. Обосновава се тезата, че е налице гаранционна отговорност по чл. 49 и чл.50 от
ЗЗД, за вреди причинени от вещ (апарат за криолиполиза) и от лицето, което е
боравило с нея, поради което въпросът за вината не следва да се обсъжда, т.к. по
делото е установено, че деликтното деяние е извършено от лице при изпълнение на
работа, която му е била възложена от ответника. Според въззивницата, при анализа на
текстовете на чл.49 и чл.50 от ЗЗД, съпоставени с тези по чл.47, ал.2 и чл.48, ал.3 от
закона - там, където законодателят изисква наличие на лична вина като предпоставка
за пораждане на имуществена отговорност за чужди деликатни действия, той е
предвидил съответните правила. При уредбата на отговорността по чл.49 и чл.50 от
ЗЗД законодателят не е предвидил такива правила, тъй като не се изисква вина на
възложителя като субективна предпоставка за неговата имуществена отговорност.
Затова въззивницата счита, че презумпцията за вина установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД не
намира приложение при отговорността в хипотезите на чл.49 и чл.50 ЗЗД и
възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че ищецът не е
претърпял вреди или че вредите не са причини от лице, натоварено от него с работа. В
2
хипотезата на чл.50 ЗЗД вината не е предвидена като основание за отговорността на
собственика; липсва и презумпция за такава вина каквато има при другите състави на
закона, следователно отговорност е налице и тогава, когато вредите произлезли от
вещта се дължат на случайно събитие.
Според въззивницата, от представените писмени доказателства е видно, че тя е
направила разходи по лечението си в размер на общо 214.72 лв., подробно посочени в
нейно заявление от 31.07.2021 г., поради което същите следва да й бъдат присъдени
като обезщетение за имуществени вреди в следствие на увреждането.
Въззиваемият – ответник „ХАУС КЛИНИК” ООД представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. Според въззиваемата страна, с исковата претенция не са
заявявени вреди от вещи - в случая от апарат за криолиполиза, поради което към
предявяване на жалбата подобна претенция се явява недопустима; уточнението с
въззивната жалба на правната квалификация на предявените искове, чрез добавянето
към претенцията на вреди от непозволено увреждане от вещ, по см. на чл. 50 от ЗЗД, е
неправилна, неточна и несвоевременна.
Оспорва твърдението на въззивницата, че вината на работника е ирелевантна,
тъй като при уредбата на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, законодателят не е предвидил вината,
като предпоставка за имуществена отговорност (на възложителя на работата). Според
въззиваемия, отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от
извършения деликт и възниква, доколкото е налице виновно поведение на
извършителя. Съобразно ППВС №1/1958г., при условията на чл. 49 ЗЗД обемът на
отговорност за възложителя не може да е по-голям или по-малък от обема отговорност
на причинителя, която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД. Ако изпълнителят на
възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна
отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това, според въззиваемия
следва, че не възниква изобщо отговорност и за възложителя, какъвто се явява
настоящия случай.
При обсъждате показанията на св.Я. и извършената експертиза, въззиваемият
подробно обосновава извод за липса на вина на работника при боравене с апарата и
извършване на процедурата, в т.ч. и преценка на това дали тази процедура е или не е
противопоказна за ищцата. В този контекст се оспорват и твърденията за съществуваща
причинно – следствена връзка между процедурата и увреждането на ищцата. Според
въззиваемия не е налице извънсъдебно признание на увреждането, а само изразено
желание за съдействие; предявяването на иска само по себе си сочи на оспорване на
твърденията на ищцата.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че ищцата и ответникът са сключили договор за извършване на
козметично – естетични процедури, тип „криолиполиза“, в Лазерно – естетичен център
„Лазермед“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“, №44. Не се спори, че на
24.04.2018г. била извършена успешна процедура в зоната на бедрата на ищцата. Не се
спори, че на 02.05.2018г. била извършена втора процедура в зоната на корема. След
извършване на процедурата по корема на ищцата се образувал слой лед, силно
зачервяване, а до края на деня и на следващия ден се появили мехури като от
изгаряния. Поради това на 03.05.2018г. и на 13.08.2021г. ищцата провела консултация
с кожен лекар – д-р Зъбова, която, видно от амбулаторните листи констатирала: на
03.05.2018г. „на предна коремна стена, около пъпа наличи на еритемна плака с размер
около 20 км, единични були върху нея, добре ограничена; на 13.08.21г. „на предна
коремна стена около пъпа наличие на хиперпигментна плака с размер около 20 см.“ .
Видно от съдебно – медицинско удостоверение №275/02.05.2019г. на д-р Парасков,
при прегледа на ищцата същият установил, че „в средната част на коремната стена има
напречен белег от изгаряне на кожата 18х3 см. разположен в средната част преминава
през пъпа. Съдебно – медицинската експертиза установява идентичност между двете
3
заключения, досежно местонахождението и размерите на белега.
Ищцата твърди, че поради неправилно извършената на 02.05.2018г.
манипулация, е претърпяла болки и страдания, съставляващи притеснения лишения,
срам, раздразнение, затвореност, лишена била от възможността да прави слънчеви
бани, провела продължително лечение, на стойност 214.72 лева. Претендира осъждане
на ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на 5000.00 лева – частичен иск от общ размер от 10000 лева и обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в размер на 214.72 лева.
Ответникът оспорва иска. Признава за получения в резултат на козметичната
процедура „козметичен проблем“, довел до „козметичен дефект“. Твърди, че
уврежданията, претърпени от ищцата са в следствие на нейното поведение, т.к. не
провела адекватна терапия и не е изпълнила предписанията на лекуващия лекар.
Оспорва относимостта на съдебно – медицинското удостоверение, което е съставено
една година след процедурата и не установява причинно – следствената връзка между
констатирания белег и извършената процедура. Заявява, че не е имал задължение да
извършва медицински преглед на ищцата, а само да се увери чрез събеседване, дали
съществуват противопоказания и да разясни какви са те. Според ответника, ищцата е
подписала информирано съгласие, като видно от приложената по делото декларация е
декларирала, че е запозната с процедурата, индивидуалния характер на очаквания
козметичен ефект и с противопоказанията.
За установяване на претърпените вреди, ищцата ангажира показанията на
свидетелите Г. Н. Т. и Й. Д. П., които установяват, че също са посещавали козметичния
център и са им извършвани козметични процедури. Свидетелката П. установява, че
ищцата й е показала корема си след извършване на „криолиполизата“– в първия ден й
изпратила снимки, а на следващия ден – лично; свидетелката видяла белег с мехури.
Свидетелите установяват, че в следствие на белега, ищцата чувствала болка и
дискомфорт. Към датата на свидетелстването им – 21.01.21г., все още имала следи по
кожата от изгарянето.
Свидетелката Я. – извършила козметичната процедура установява начина, по
който работи апарата, същността на процедурата – замразяване на мастни клетки и
начина, по който е програмирала апарата съобразно подкожната мазнина и е
определила времетраенето. Според свидетелката, след процедурата зачервяването на
корема на ищцата не било тъмно, а леко и светло, без мехури.
За установяване на твърденията на страните е извършена съдебно –
медицинска експертиза от вещото лице д-р Весела Петкова. От прегледа, извършен на
ищцата, вещото лице заключава, че ней-вероятно белегът е в следствие на приложената
терапия за редуциране на мастна тъкан криолиполиза- при контакта на накрайника на
апарата с кожата на ищцата. Според вещото лице, преди извършване на процедурата
обичайно се извършва преглед и оценка на кандидата, с измерване на кожна гънка с
уред за определяне на размера на кожната гънка и запознаване с особеностите на
процедурата, в т.ч. усложненията и противопоказанията и подписване на документ за
информирано съгласие. Процедурата следва да бъде извършена от медицински
специалист, премивал нужното обучение за работа с конкретния апарат. Според
вещото лице, едно от противопоказанията при извършване на процедурата е
непоносимост към ниски температури, в който случай биха се образували ледени
кристали в кожата и изгаряне от ниски температури. За ищцата не съществуват данни
да има непоносимост към ниски процедури (съдебно заседание на 11.10.21г.),
включително след като се е подложила на първата процедура. В момента на прегледа
вещото лице не е установило ищцата да има ясно изразено кожно мастно депо, за да е
подходяща за процедурата. Според вещото лице, предписаната от д-р Зъбова терапия е
адекватна и прилагането й би имало задоволителен ефект по отношение на
заздравяване на засегнатата област. При неприлагането му е възможно усложнение с
инфекция – локална или системна и по-трудно заздравяване и възстановяване на
кожния дефект. Според вещото лице, прогнозата е благоприятна, но е невъзможно да
се определи дали и кога би настъпило пълно козметично възстановяване на засегнатия
участък.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не
са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на същото, поради което то
4
е валидно и допустимо. Като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, настоящата инстанция намира, че същото е
неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на правната квалификация, във връзка с оплакванията във
въззивната жалба: за правната квалификация на иска съдът изхожда от твърденията за
фактите. В исковата молба не са изложени твърдения за причиняване на вредите в
резултат на самостоятелно въздействие на апарата върху ищцата. Както се посочва в
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, когато при ползване на дадена вещ
са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл.45или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. според
Постановление №17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, ако вредите са резултат от
виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на
възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е
по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за
тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е
възложил работата е по чл.50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила,
когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и
случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното
поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под
негов надзор, се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД.
В настоящия случай твърденията на ищцата са вреди, в следствие от прилагане
на процедура, която не е подходяща за ищцата и/или задаване на параметри на апарата,
които не са подходящи за ищцата. Това обуславя отговорност по чл.49 ЗЗД, но не и по
чл.50 ЗЗД.
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на
чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в
нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму”. Извън общата хипотеза на чл.45 ЗЗД - отговорност за виновно
поведение, законът предвижда и обективна имуществена отговорност при непозволено
увреждане, в т.ч. чл.49 – отговорността на работодателя или възложителя на
определена работа, в изпълнение на която е причинено непозволено увреждане; чл.50
ЗЗД – причиняване на вреди от вещи.
Предпоставките за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД са:
осъществяване деликт от физическо лице, което се намира в особени отношения със
субекта на обективната отговорност – последният да е работодател или възложител на
определена работа на първия; действието или бездействието във връзка с възложената
работа да е довело в причинно – следствена връзка до нанасяне на вреди. В настоящия
случай по делото не се спори относно съществуването на отношения възложител
(работодател) – изпълнител (работник) на възложената работа между ответното
дружество и св. Я..
Според въззивната инстанция от показанията на последната, от тези на
свидетелките Т. и П., от представените амбулаторни листи, съдебно – медицинско
удостоверение и извършената съдебно – медицинска експертиза се установява, че в
следствие на приложената на ищцата на 02.05.2018г. козметична процедура
„криолиполиза“, на същата е причинено изгаряне в областта на корема. Съдът не
намира за основателно възражението на ответника, че изгарянето и продължилите във
времето негативни последици от него са в резултат на съпричиняване – поради
поведението на ищцата, която не положила необходимата грижа за лечение. Тъкмо
обратното – на следващия ден – 03.05.2018г. ищцата е посетила кожен лекар, който е
назначил адекватна според СМЕ терапия. Проведен е бил и вторичен преглед и
допълнителна терапия. Въпреки това, една година по-късно, видно от съдебно –
медицинското удостоверение, белегът е бил видим.
Съдебно – медицинската експертиза установява, че за ищцата не са били
налице противопоказания за прилагане на козметичната процедура. Получените
увреждания биха могли потенциално да се получат в резултат на непоносимост към
студ, но за ищцата не е налице такава, доколкото процедурата е била приложена преди
това на бедрата, без негативни последици. От заключението на вещото лице може да се
5
направи извод, че предвид нейното телосложение, ищцата не е била подходяща за
процедурата на корема, което е следвало да се установи чрез преглед от служителя,
който я извършва. Освен това, същият е следвало да въведе в машината такива
параметри, които да са подходящи за индивидуалните особености на ищцата. Ако това
беше станало, не би се достигнало до причиняване на физически увреждания. Поради
това и на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на работника се предполага. При тези данни,
според настоящата инстанция следва да се приеме, че спрямо ответното дружество
следва да се ангажира обективната имуществена отговорност по чл.49 ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението: съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Като справедлив пълен
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът
намира размера от 5000.00 лева.
За определяне на този размер съдът взема предвид характера и вида на
уврежданията – повърхностни такива; причиненото временно загрозяване на част от
тялото, която не е на постоянен показ; недългата продължителност на
неблагоприятните усещания и емоции в резултат на тях. По-висок размер на
обезщетение не следва да са присъжда, предвид липсата на негативни последици,
съставляващи например обездвижване, затрудняване движението на тялото,
крайниците; увреждането е причинило разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалата; не е имало необходимост от хирургическа интервенция или
продължителна инвазивна терапия за преодоляване на последиците от него; същото
съставлява естетичен, а не здравословен проблем.
Поради изложените съображения, решението на Районен съд Бургас е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва
да бъде постановено друго, с което искат следва да бъде уважен.
Претенцията на присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
съставляващо разходи за лечение за преодоляване на последиците от увреждането, като
основателна следва да бъде уважена. Видно от представените фактури, ищцата е
заплатила общо сумата 214.72 лева, от които 60 лева за прегледи, а останалото – за
превръзка и медикаменти. Сумата следва да й бъде присъдена.
В полза на ищцата следва да се присъдят направените в двете инстанции
съдебно – деловодни разноски. Същата е заплатила общо
Ищцата е заплатила общо 1760 лева, от които: 375 лева – държавни такси; 225
лева – за експертиза, 580 лева за една или 1160 лева – адвокатско възнаграждение за
две съдебни инстанции на осн. чл.38, ал.1, т.5 от ЗАдв., вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261183/09.11.2021 г., поставено по гр.д. №4047/2020 г. по
описа на БРС И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
СЪЖДА „Хаус Клиник“ – ООД ЕИК203801343, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Фердинандова“, №44, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. ИВ.
ЕГН**********, от ***, сумата 5000 лева – частично предявена от 10000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди (изживени болки,
страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено
увреждане, в резултат от извършена на 02.05.2018г. в гр.Бургас естетично – козметична
процедура на корема „Криолиполиза“, КАКТО и 214.72 лева – обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на същото увреждане, представляващи разходи за
медицински прегледи, превръзки и лекарствени медикаменти.
ОСЪЖДА „Хаус Клиник“ – ООД ЕИК203801343, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Фердинандова“, №44, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. И.
ЕГН**********, от ***, сумата 1760.00 лева – съдебно – деловодни разноски за две
съдебни инстанции.
6
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7