Р Е Ш Е Н И Е
№ 281/17.07.2019 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В публичното заседание на трети юли две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Златка Стоянова, като разгледа
докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 393 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз
основа на подадената от С.Л.Г., чрез
пълномощника си адв. В.К. *** въззивна жалба срещу Решение № 417 от 18.03.2019 г. постановено по
гр. д. № 7721 по описа на Районен съд П. за 2018 г., с което съдът е осъдил С.Л.Г.
да заплаща на пълнолетното си дете И.С.Л., с ЕГН: **********,***, увеличен
размер на издръжка на ищцата в размер на 130 лева, считано от 01.10.2018 г. до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това
задължение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от момента на
просрочието, до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер 300 лева отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. С Решението
Районният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка, както и е осъдил С.Л.Г. да заплати по сметка на Районен
съд П. сумата 187,20 лв. - държавна такса ведно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила. С
обжалваното Решение Районният съд е осъдил С.Л.Г. да заплати адвокатски
разноски спрямо уважената част на иска на И.С.Л. в размер на 150 лв.
Изложени са оплаквания, че с
оглед събраните
по делото доказателства за доходите на въззивника от трудово възнаграждение,
имущественото и здравословното му състояние С.Г. не би могъл да заплаща издръжка в размер на 130 лева
на навършилото пълнолетие дете, без това да му създаде особени затруднения. Именно поради тези обстоятелства
същият заявил пред РС П., че е съгласен да заплаща месечна издръжка за
пълнолетното си дете в размер на 100 лева.
Отправено е искане
обжалвания първоинстанционен съдебен акт
да бъде отменен, като въззивният съд постанови нов по съществото на спора като намали
размера на присъдената месечна издръжка.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Решението на РС П. в обжалваната му част е правилно и обосновано. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. За
да достигне до извод за частична основателност на иска по чл. 144 от СК, районният съд е обсъдил всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и показанията на
разпитаните свидетели, изложил е фактическата обстановка, която е приел за
установена, като е посочил поотделно доказателствата, които приема, че
установяват осъществяването на съответните относими към спора факти. Решението
е основано на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени след
извършена в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК преценка
на събраните по делото доказателства. Всички доказателства са обсъдени от съда
съобразно с тяхното доказателствено значение и стойност, като при така
извършената преценка съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, нито на правилата на формалната логика, които да доведат до различни
фактически констатации, а оттам и до различни правни избоди от направените в
обжалваното решение.
Доводите на въззивника, че
даването на издръжка на детето му, съществено го затруднява са неоснователни.
Същите са основани на твърдения, че получава месечни доходи в размер на 603 лева и заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете в размер на 120 лева.
Присъдената от първоинстанционният съд издръжка, е в размер от 130 лева. Независимо
от горното обаче непряко относимо към небезусловното
задължение на родителя по чл. 144 СК е обстоятелството относно
поемане на разходи за обучение във висше учебно заведение от страна на С.Г..
Поради това необходимите разходи за определяне на разполагаемия доход на
ответника следва да се отчетат във връзка със задължението за издръжка за
малолетното дете в размер на 120 лева, извън тези за посрещане на ежедневните
нужди и потребности на ответника. При това положение въззивния съд счита, че в
известна степен определянето на издръжка в задължение на ответника за
навършилото пълнолетие дете би могло да му създаде затруднение, но в размера от
130 лева, това затруднение не се явява особено затруднение към настоящия
момент, каквото изискване поставя нормата на чл. 144 СК. С оглед на тези съображения
въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд ще следва да се потвърди.
Налице е съвпадение на
фактическите и правните констатации на първо инстанционния и въззивния съд, респективно крайния резултат от
решаващата, еднаква по обем дейност на двете съдебни инстанции. Горното налага
на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение да бъде потвърдено по
изложените по-горе съображения и при препращане изцяло към мотивите на Районен съд П..
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 417 от 18.03.2019 г. постановено по гр. д. № 7721
по описа на Районен съд П. за 2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.