Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
Гр. Русе, 13 ноември 2017г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в откритото
заседание на 3.10.2017г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Маня Пейнова, като разгледа търговско дело № 78 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК ***,
представлявана от В. М. С. – изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен
директор чрез пълномощник Л. И. И. предявява иск съдът да признае за установено
в правоотношенията между ищеца и ответниците, че Д.Б.Ф. (предишна фамилия И.)
ЕГН ********** и В.Е.И. ЕГН ********** дължат солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК ***
сумите, присъдени в Заповед № 32 от 6.01.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
9.01.2017г., издадени по ч. гр. д. № 50/2017г. на Районен съд гр. Русе, както
следва:
·
Просрочена главница по договор № 6323 за
ипотечен кредит от 27.11.2007г. и допълнително споразумение от 1.02.2011г. в
размер на 65749,54 лв. ведно със законната лихва от 5.01.2017г.;
·
Договорна лихва за периода от
22.01.2014г. до 4.01.2017г. в размер на 25244,83 лв.
·
Санкционна лихва за периода от
25.05.2014г. до 20.12.2016г. в размер на 220,68 лв.;
·
Санкционна лихва за периода от
21.12.2016г. до 4.01.2017г. в размер на 255,64 лв.
·
Такси обслужване на кредит (заемни
такси) в размер на 625,05 лв.
Ищецът
моли с решението съдът да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство в размер на 1841,91 лв. държавна такса и 1911,44 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и да присъди разноските в исковото
производство 1947,86 лв. доплатена държавна такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът посочва в исковата молба, че с
договор за ипотечен кредит № 6323/27.11.2007г. „Б. ДСК“ ЕАД е предоставила на Д.Б.Ф.
с предишна фамилия И. банков кредит в размер на 75000 лв. със срок за
издължаване 240 месеца. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека. За кредита се
дължи променлива лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора, и надбавка. Към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент е 4,9%, а стандартната надбавка е 6,80%, общо 10,99%.
По инициатива на кредитополучателя кредитът е предоговорен. С допълнително
споразумение от 1.02.2011г. се договаря нов погасителен план без да се променя
крайния срок за издължаване на кредита. Лихвата става 12,49% и се предвиждат
три шестмесечни гратисни периода. Установен е размерът на непогасения кредит
към момента на сключване на
споразумението. В.Е.И. е включена като поръчител. На 21.12.20016г. е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит на основание т. 20.2 от раздел VII „Отговорности и санкции“ от ОУ – забава
над 90 дни. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са били
просрочени 31 погасителни вноски. В т. 20.1 и 20.2 е предвидено санкционно
увеличаване на лихвите при забава. Длъжниците били уведомени за предсрочната
изискуемост с нотариални покани, получени от на 14.12.2016г. Дължимите суми по
извлечение от сметка са отразени в заповед № 32/6.01.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 9.01.2017г. Длъжниците са подали възражения, че не дължат сумите.
Ответниците Д.Б.И. ЕГН ********** и В.Е.И.
ЕГН ********** чрез адвокат В. М. подават отговор, че предявените искове са
неоснователни и недоказани. Ответниците оспорват общия размер на исковата
претенция, размера на главницата и лихвите. Твърдят наличие на неравноправна
клауза – т.20.2 и т. 25.3 от ОУ, които на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП се
считат нищожни. Оспорват размера на
всяка вноска, доколкото по споразумението от 1.02.2011г. вноските са в друг
размер и представляват само лихви. Оспорват предсрочната изискуемост на кредита
и качеството длъжник на ответника В.Е.И.. Между същите страни и на същото
основание е постановено решение № 40/7.03.2016г. по т. д. № 210/2015г. Окръжен
съд Русе, с което е признато за установено дължимостта на сумата 3521,93 лв.
падежирали просрочени вноски за договорна лихва за период
25.02.2011г.-25.09.2011г. Това са вноски по допълнителното споразумение от
1.02.2011г., които също се претендират по настоящото дело. Ищецът се позовава
на едно допълнително споразумение, а те са няколко. Кредитополучателят Д.Б.И. е
подписала три допълнителни споразумения. Споразуменията от 16.12.2011г. и
25.02.2013г. са изпълнени изцяло, а по споразумението от 23.04.2014г. е платена
само една вноска от 1000лв. Общо по тях са платени 33000лв. Претендираните суми
по 31 бр. вноски не съответстват на договора за кредит и споразумението от
1.02.2011г. Вторият ответник В.И. не е страна по допълнителните споразумения от
16.12.2011г., 25.02.2013г. и 23.04.2014г. За други вноски, които не са предмет
на решение № 40 по т. д. № 210/2015г. е изтекла погасителна давност по
отношение на В.И..
По делото е проведено едно открито
съдебно заседание. Приети са писмените доказателства. Приложено е заповедното
производство – частно гражданско дело № 50/2017г. Приложено е предходно дело
между същите страни т. д. № 210/2015г., основано на същото правоотношение.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Окръжният съд прецени събраните
доказателства и доводите на страните и прие следното:
Русенският районен съд по ч. гр. д. №
50/2017г. е издал заповед № 32 от 6.01.2017г. , с която въз основа на
извлечение от сметка е разпоредил Д.Б.Ф. и В.Е.И. солидарно да заплатят на „Б.
ДС“ ЕАД сумите 65749,54 лв. главница по договор № 6323/27.11.2007г.за ипотечен
кредит и допълнително споразумение от 1.02.2011г. , ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 5.01.2017г. до окончателното й изплащане; 25244,83
лв.договорена лихва за периода 22.01.2014г. -4.01.2017г.; 220,68 лв. санкционна
лихва за периода 25.05.2014г. – 20.12.2016г. (лихвена надбавка 3%по т. 20.1 ОУ);
255,64 лв. – санкционна лихва за периода от 21.12.2016г. – 4.01.2017г. (лихвена
надбавка 10% по т. 20.2 ОУ); 625,05 лв. такси обслужване на кредита (заемни
такси), както и направените по делото разноски в размер на 1841,91 лв. –
заплатена държавна такса и 1911,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Русенският районен съд е допуснал незабавно изпълнение и е издал изпълнителен
лист.
В заповедното производство липсват доказателства
кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжниците. Указанието на съдията в
този смисъл не е съобщено и не е изпълнено. Длъжниците са подали възражения, че
не дължат, както следва: В.Е.И. вх. № 4684/2.02.2017г. Д.Б.Ф. вх. №
4685/2.02.2017г. Възраженията са подадени в срок, доколкото точно две седмици
делят датата на възраженията 2.02.2017г. от датата 19.01.2017г., когато
представител на „Б. ДСК“ АД е получил заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК,
предмет на настоящото дело, е предявен в срока от един месец, считано от
съобщението до заявителя, че е подадено възражение срещу заповедта.
На 27.11.2007г. е бил сключен договор
за ипотечен кредит № 6323, по силата на който „Б. ДСК“ ЕАД отпуска на Д.Б.И.
кредит в размер на 75000лв. със срок за издължаване 240 месеца с крайна падежна
дата 30.11.2027г.. Падежна дата за месечните вноски е 25-то число.
Кредитополучателят се задължил да плаща плаваща лихва, формирана от базов
лихвен процент за вида кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към
датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 4,19%,
стандартната надбавка – 6,80%, общ лихвен процент 10,99%. Кредитът е обезпечен
с ипотека върху апартамент в гр. Русе. Неразделна част от договора са общи
условия за предоставяне на жилищни кредити на физически лица, които
кредитополучателят получава и приема при подписването на договора. Съгласно
общите условия, кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, при
което предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Условия за
промяна на базовия лихвен процент са посочени няколко, между които изменение
поне 1% на стойностите на индекси като Leonia, Euribor, Libor. При забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка 3
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага (т.20.1). При
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
Базовият лихвен процент на банката
по жилищни и ипотечни кредити след сключване на договора е променян два пъти. В
периода от 02.04.2008г. до 21.10.2008г. БЛП на „Б. ДСК“ ЕАД е увеличен с 0,50, т.е
от 4,19% на 4.69%. на основание протокол №13 на КУАП от 20.03.2008г Въз основа на
тази промяна лихвеният процент по кредита е променен от 10.99% на 11,49%.
С
решение по протокол №46 на КУАП от 16.10.2008г. след 21.10.2008г. БЛП на „Банка ДСК“ ЕАД е увеличен
с 1,00%, т.е от 4,69% на 5,69%. Въз основа на тази промяна лихвеният процент на
кредита е променен от 11,49% на 12.49%.
На 1.02.2011г. е подписано
допълнително споразумение към договора за кредит. Страните по делото не спорят
за това, че допълнителното споразумение се отнася за договора от 27.11.2007г.,
но в него предоставеният ипотечен кредит е с посочен размер 23000 евро. При
фиксирания валутен курс сумата в лева е 44983,40 лв., а не 75000 лв.Независимо
от това, страните се съгласили, че остатъкът по дълга към датата на
споразумението 1.02.2011г. е 79024,84 лв., от които остатъкът по главницата е
72783,14 лв., дължимата редовна лихва е 5589,51 лв. и такси закъснение 652,19
лв. По отношение дължимата сума по договора за кредит 78025 лева страните се
съгласили лихвата, формирана при условията на договора, да бъде 12,49%. Срокът
за издължаване се запазва. Договаря се погасителен план с три шестмесечни
гратисни периода. В.Е.И. се задължила да отговаря солидарно като поръчител за
сумата 78025 лв.
Длъжниците са уведомени за
предсрочната изискуемост на целия кредит чрез нотариални покани, получени от Д.Ф.
и В.И. на 14.12.2016г. В нотариалните покани не е посочено за кои неплатени
вноски се обявява предсрочната изискуемост на целия кредит, нито общия изискуем
размер.
Според изчисленията на Банка ДСК към
датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита 21.12.2016г. не са
били погасени 31 броя погасителни вноски, включващи главница и лихви, с общ
размер 27292 лв. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката е
приложила извлечение от своите счетоводни книги, според които дължимата
главница е 65749,54 лв., дължимата договорна (възнаградителна) лихва 25244,83
лв. за период от 22.01.2014г. до 4.01.2017г., обезщетение за забава 476,32 лв.,
което включва 220 лв. лихвена надбавка 3% по т.20.1 от ОУ за периода от
25.05.2014г. до 20.12.2016г. и 255,64 лв. лихвена надбавка 10% за периода от
21.12.2016г. до 4.01.2017г. по т. 20.2 от ОУ. Общата дължима сума по кредита е
91470,70 лв., според извлечението. Начислени са и такси и разноски 625 лв., от
които управление 330 лв., изискуемост 120 лв., застраховка обезпечение 175 лв.
Всичко дължимо по извлечението – 92095,75 лв.
По делото е прието без възражения
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че предоставения
съгласно договор за ипотечен кредит №6323 от 27.11.2007г., сключен между „Б. ДСК“
ЕАД и Д.Б.И./Ф./ ипотечен кредит в размер на 75 000лв. е усвоен от кредитополучателката
еднократно на датата 30.11.2007г. От предоставените от „Б. ДСК“ ЕАД „Извлечение
от разплащателна сметка“ за периода от 30.11.2007г. до 31.12.2016г. и „Извлечение
от кредитна сметка“ за периода
30.11.2007г. до 31.12.2016г. вещото лице установило, че сумите отнесени за погасяване
на договора за ипотечен кредит са в общ размер на 62641,39лв. Д.Б.И./Ф./ е внесла
тази сума общо 62641,39лв. съгласно сключените между „Б. ДСК“ ЕАД и кредитополучателката
договор за ипотечен кредит №6323 от 27.11.2007г., допълнително споразумение от
05.11.2009г., допълнително споразумение от 01.02.2011г., извънсъдебно споразумение
от 16.12.2011г., споразумение от 25.02.2013г. и извънсъдебно споразумение от
23.04.2014г.
Само въз основа на сключените 3 броя
извънсъдебни споразумения от 16.12.2011г., 25.02.2013г. и 23.04.2014г. (посочени
от ответниците) Д.Б.И./Ф./ е внесла обща сума в размер на 36028лв.
Окръжният
съд определя правната квалификация на иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ.
Възраженията на ответниците са на основание чл. 146 от ЗЗП и чл. 110 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД сочи като
основание на своя иск договор за ипотечен кредит № 6323 от 27.11.2007г. и допълнително споразумение към този договор от 1.02.2011г. Ответниците Д.Б.И.
и В.Е.И. се позовават на още три допълнителни споразумения и ги представят: от
16.12.2011г., от 25.02.2013г. и от 23.04.2014г., по които твърдят плащане общо
33000 лв. Вещото лице по делото се
позовава на още едно допълнително споразумение от 05.11.2009г., което не е
представено по настоящото т. д. № 78/2017г.
По допълнително споразумение от
1.02.2011г., посочено от „Банка ДСК“ ЕАД в исковата молба, остатъкът от дълга е
признат от страните в размер 78025 лв. Това споразумение е подписано от Д.Б.И.
като кредитополучател и В.Е.И. като поръчител и солидарен длъжник. Последната
се е задължила да отговаря солидарно за сумата 78025 лв. и до изтичане на
първоначалния срок на договора за ипотечен кредит от 240 месеца. Съставен е нов
погасителен план към това споразумение, според който до 25.11.2027 г. трябва да
бъдат платени 78025 лв. главница и 116371,30 лв. лихва, общо 194396,30 лв., или
249% от размера на дълга, установен към 1.02.2011г. Този погасителен план
съдържа само един подпис за клиент без удостоверяване името на лицето, което се
е подписало. От това следва, че не може
да се приеме за доказано, че двете
ответници са се задължили солидарно по този погасителен план да заплатят 194396,30
лв. до изтичане на първоначалния срок от 240 месеца ( 20 години) на договора.
След датата на допълнителното
споразумение 1.02.2011г. Д.Б.И./Ф./ е внесла
обща сума в размер на 36028лв. Последната вноска е в размер на 1000лв. на
28.05.2014г. По делото са представени вносните бележки, които отразяват
доброволни плащания към кредитора „Б. ДСК“ ЕАД. Погашенията не са в резултат на
принудително изпълнение, поради което следва да се признаят като намаляващи
дълга при установяване на актуалния му размер.
Съдът приема, че дължимият остатък по договора
за ипотечен кредит от 27.11.2007г. и допълнително споразумение от 1.02.2011г., за
който отговарят солидарно и двете ответници, е размерът, установен по споразумението
от 1.02.2011г., 78025лв. минус платената след тази дата от Д.И. сума 36028 лв. или
41997 лв. Тази сума е дължима главница.
Размерът на лихвите, включително санкционните
по т. 20.1 и 20.2 от общите условия, натрупани след датата на допълнителното споразумение
1.02.2011г. до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост 21.12.2016г. и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 5.01.2017г., не е доказан по настоящото дело. Вещото лице в
отговор на въпрос № 4 дава други числа на непогасеното задължение, но изрично
посочва, че тези изчисления се базират на всички допълнителни и извънсъдебни
споразумения. Отбеляза се по-горе, че „Б. ДСК“ АД иска установяване размер на
парично вземане само по договор за ипотечен кредит и допълнително споразумение
от 1.02.2011г., без да споменава в исковата молба други допълнителни
споразумения и предходно решение на Окръжен съд Русе по т. д. №210/2015г. между
същите страни по същото правоотношение, по което на „Б. ДСК“ЕАД е присъдена просрочена договорна лихва
върху редовна главница в размер на 3521,93лв., начислена за периода от
25.02.2011г. до 29.09.2011г. Вещото лице цитира допълнително споразумение към
договора между „Б. ДСК“ ЕАД и Д.Б.Ф. от 5.11.2009г., което не се сочи и не се
представя от никоя от страните. В това допълнително споразумение, според
цитираното от вещото лице, страните се съгласили лихвата по кредита да бъде
12,49%. С оглед възражението за неравноправни клаузи от страна на ответниците и
неприлагането на тази защита по ЗЗП, ако икономически по-слабата страна се е
съгласила с тях при индивидуално договаряне, съществен е въпросът откога следва
да се прилага лихвен процент 12,49%: от 5.11.2009г. – датата на непредставено
по делото споразумение или от 1.02.2011г. – датата на допълнителното
споразумение, представено от банката, което съдържа уговорка за лихвен процент
в този увеличен размер? В този абзац
съдът изброява неизчерпателно неизяснените въпроси, които не позволяват точен
отговор на въпроса какви лихви се дължат по кредита при рамките на спора,
поставени от банката.
Съдът признава за доказан по
размер установителния иск само по отношение сумата 41997 лв. част от
претендираната главница по заповедта за изпълнение. Съдът се съобразява, че е
сезиран с иск за установяване на солидарно задължение на двама ответници по
заповед за изпълнение. Единствено в посочения размер е установено съществуването
на солидарно задължение. Евентуално парично задължение за лихви в по-голям
размер за кредитополучателя и спрямо поръчителя не е установено по категоричен
начин. Вторият ответник като поръчител е
отговорен солидарно за срок до шест месеца след получаване на поканата за
плащане на целия размер на кредита като предсрочно изискуем, тоест шест месеца
след 14.12.2016г. Срокът по чл. 147 от ЗЗД не е изтекъл към момента на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Разноските се присъждат за
заповедното производство при 45,6% основателно заявление и по компенсация
съобразно резултата – за исковото производство.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б.Ф.
(предишна фамилия И.) ЕГН ********** *** и В.Е.И. ЕГН ********** ***, ***, дължат
солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК *** гр. С., ул.***, представлявана от В. С. и Д. Н.
сумите, присъдени в Заповед № 32 от 6.01.2017г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 9.01.2017г., издадени
по ч. гр. д. № 50/2017г. на Районен съд гр. Русе, както следва:
• Просрочена
главница по договор № 6323 за ипотечен кредит от 27.11.2007г. и допълнително споразумение
от 1.02.2011г. в размер на 41997 лв.
(четиридесет и една хиляди деветстотин деветдесет и седем лева) ведно със законната
лихва от 5.01.2017г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. ДСК“ ЕАД
ЕИК *** гр. С., ул. ***, представлявана от В. С. и Д. Н., иск за установяване
съществуването на парично задължение по Заповед № 32 от 6.01.2017г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 9.01.2017г., издадени по ч. гр. д. № 50/2017г. на Районен съд гр. Русе на
солидарни длъжници Д.Б.Ф. (предишна фамилия И.) ЕГН ********** *** и В.Е.И. ЕГН
********** ***, ****, в полза на кредитор„Б. ДСК“ ЕАД ЕИК *** гр. С., ул. ***, представлявана
от В. С. и Д. Н., както следва:
· Просрочена
главница по договор № 6323 за ипотечен кредит от 27.11.2007г. и допълнително споразумение
от 1.02.2011г. в размер над 41997 лв. до предявения размер 65749,54 лв.;
• Договорна
лихва за периода от 22.01.2014г. до 4.01.2017г. в размер на 25244,83 лв.
• Санкционна
лихва за периода от 25.05.2014г. до 20.12.2016г. в размер на 220,68 лв.;
• Санкционна
лихва за периода от 21.12.2016г. до 4.01.2017г. в размер на 255,64 лв.
• Такси
обслужване на кредит (заемни такси) в размер на 625,05 лв.
О. Д.Б.Ф. (предишна фамилия И.) ЕГН
********** *** и В.Е.И. ЕГН ********** ***, ***, да заплатят солидарно на „Б. ДСК“
ЕАД ЕИК *** гр. С., ***, представлявана от В. С. и Д. Н., сумите 840 лв. заплатена държавна такса и 872
лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, които са включени
в заповед № 32 от 6.01.2017г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 50/2017г.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК *** гр. С.,
ул. ***, представлявана от В. С. и Д. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Ф. (предишна фамилия
И.) ЕГН ********** *** и В.Е.И. ЕГН ********** ***, ***, разноски за исковото
производство пред окръжния съд след компенсация в размер на 792 лв.
(седемстотин деветдесет и два лева).
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: