О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 08.08.2022 година
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на осми август две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно административно дело № 1410/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и следващите, вр. чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от С.Х.И., ЕГН ********** и И.Х.И., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 1564/03.06.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която е спряно административното производство по отмяна на Заповед № 1158/14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, с която са отчуждени части от НИ в ж.к. „Бриз“ за мероприятие „улица с осови точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон“, в частта за имот пл. № 1063.
В жалбата се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, тъй като липсва съдебно производство, без решението по което издаването на акта да не може да приключи. Жалбоподателите сочат, че висящият съдебен спор не е преюдициален за спряното производство, а обратното, а завземането на имота било фактически, а не правен въпрос. Моли за отмяна на заповедта за спиране.
Ответникът в производството, Кметът на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че висящият спор е спор за собственост на процесния имот между Община Варна и жалбоподателите, по който е образувано дело, висящо пред ВКС. В този спор съдът следва да постанови дали е налице неприключило отчуждително производство по ЗТСУ за имота, с оглед прилагане на разпоредбите на § 9 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваната заповед да бъде потвърдена, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Производството, спряно с обжалваната заповед, е образувано по молба вх. № РД21012726ВН/22.06.2021 г., подадена от С.И. и И.И. ***. С молбата е направено искане да бъде отменена Заповед № 1158/14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 95 от ЗТСУ (отм.) и чл. 262 от ППЗТСУ (отм.) са отчуждени части от имот пл. № 1063, понастоящем собственост на жалбоподателите, като се твърди, че имотът не е отчужден, обезщетение за него не е изплатено и той се владее и ползва от жалбодателите. Предвид това и тъй като имотът не е бил завзет до 30 октомври 1998 г., жалбоподателите са поискали на основание § 9, ал. 1 от ЗУТ да бъде отменена заповедта за отчуждаване и за обезщетяване.
Съгласно Заповед № 1158/14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, т. 2, се отчуждава по пазарни цени част от имот пл. № 1063 (ч), собственост на Л. В. Б., и насаждения, подробно описани в оценителния протокол от 28.05.1998 г., представляващ неразделна част от заповедта. От оценителния протокол се установява, че 250 кв.м, отредени за улица пред прилежащи парцели ХVІІІ-1063 и ХVІІ-1063, Л. Б. трябва да отстъпи безвъзмездно на Община Варна, 189 кв.м, отредени за улица пред прилежащ парцел ІІІ-1060 трябва да бъдат заплатени на Б. от К. Я. А., М. Х. А. и В. Л. А., 8 кв.м, отредени за улица пред прилежащ парцел ІІ-1061, трябва да бъдат заплатени на Б. от К. Я. А., М. Х. А. и В. Л. А., и Община Варна да й заплати 104 кв.м от дворното място за улица пред парцели ХVІІІ-1063, ХVІІІ-1063 и 1060 и насаждения в имота. В оценителния протокол е посочено още, че сумите трябва да се внесат по сметка на общината, която ще ги изплати на собствениците. От данните в преписката се установява, че заповедта не е обжалвана от Б., която впоследствие с н.а. № 34, том І, рег. 5278, дело № 271/2001 г. на Нотариус № 192 с район ВРС продава на жалбоподателите С.И. и И.И. дворно място с площ от 2100 кв.м, представляващо УПИ № 1063 в гр. Варна, р-н Приморски, ж.к. „Бриз“, кв. 20.
Производството по молба вх. № РД21012726ВН/22.06.2021 г. е прекратено със Заповед № 3574/08.11.2021 г. поради липса на доказателства за представителна власт на подалото молбата лице, като тази заповед е отменена с Определение № 3267/16.12.2021 г. на Административен съд – Варна по ч.а.д. № 2560/2021 г. и преписката е върната на кмета на общината за разглеждане на искането в молбата по същество.
След връщането на преписката в хода на административното производство е установено, че между страните е налице висящ съдебен спор, а именно касационно производство по жалби от двете страни срещу решение на ВОС по в.гр.д. № 1525/2021 г. Въз основа на тези данни и приложените в преписката касационни жалби административният орган е приел, че по висящия между страните спор съдът следва да прецени дали е налице неприключило производство за отчуждаване по ЗТСУ (отм.) с оглед прилагане на разпоредбата на § 9 от ПР на ЗУТ, и по-конкретно по въпроса завзет ли е процесният имот или не, съответно, че съдебното производство е преюдициално за административното, поради което е издадена обжалваната заповед за спиране на производството.
С оглед установяване на предмета на съдебното дело между страните и проверката на твърденията в жалбата за липса на преюдициалност, съдът служебно се запозна с публикуваното в ЕПЕП Решение № 1833/07.12.2021 г. на Окръжен съд – Варна, ІVА състав, постановено по в.гр.д. № 1525/21 г. по описа на съда, срещу което са подадени касационни жалби от двете страни.
Според фактите, описани в решението, производството пред ВРС е било образувано по предявен от С.И. и И.И. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от ПИ 10135.2563.626 с площ от 488 кв.м, която неправилно е нанесена в КККР като част от второстепенна улица, вместо като част от имота на ищците. За основен спор по делото съдът е счел спора дали е отпаднало автоматично действието на влязлата в сила заповед за отчуждаване, респективно дали е приложим § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. По този въпрос въззивната инстанция приема, че е налице влязла в сила заповед за отчуждаване, но отреденият за улица имот не е завзет, поради което са налице материалните предпоставки за отмяна на заповедта за отчуждаване, докогато не е приключил фактическият състав по отмяна на отчуждаването и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въпросите, поставени в касационната жалба на С.И. и на И.И. срещу това решение, се отнасят до момента, в който собствеността на имот, определен за отчуждаване със заповед по чл. 95 и 98 от ЗТСУ (отм.), преминава върху държавата/общината, както и до обусловеността между иска за собственост на имот, за който има започнала, но неприключила процедура по отчуждаване за улица по реда на ЗТСУ, и административното производство по § 9 от ПР на ЗУТ.
От своя страна един от въпросите, които Община Варна поставя към касационната инстанция, се отнасят до това какво следва да се разбира под „завземане“ („заемане“) на имот при издадена отчуждителна заповед по чл. 262 ППЗТСУ (отм.).
Доколкото образуваното по молба вх. № РД21012726ВН/22.06.2021 г. е свързано с прилагане на § 9 от ПР на ЗУТ от страна на Кмета на Община Варна, с акта си по същество той би следвало да се произнесе по въпросите дали и към кой момент са завзети частите на имота, обект на отчуждителната заповед.
Въпросът при настъпването на какви факти може да се направи правният извод, че даден имот е завзет, не е фактически, а правен, и този въпрос е поставен пред ВКС от Община Варна.
Въпросът относно обусловеността между иска за собственост на имот, за който има неприключила процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ (отм.), и административното производство по § 9 от ПР на ЗУТ е поставен от настоящите жалбоподатели, според които този въпрос е от значение за развитието на правото, но е разрешен неправилно от окръжния съд.
При това положение, съдът намира, че резултатът от касационното производство има пряко значение за административното производство, образувано по молба за издаване на заповед по § 9 от ПР на ЗУТ за отмяна на отчуждаване. От отговора на въпросите при какви обстоятелства може да се приеме, че даден имот е завзет по смисъла на § 9 от ПР на ЗУТ, и в каква зависимост се намират производствата по иска за собственост и по § 9 от ПР на ЗУТ зависи правилното прилагане на последната разпоредба от страна на административния орган. Ето защо преценката за преюдициалност на висящото касационно производство, предвид поставените пред ВКС въпроси от значение за правото на собственост върху процесните части от посочения имот, тоест от компетентността на гражданските съдилища, е правилна, а спирането на производството по молба вх. № РД21012726ВН/22.06.2021 г. е разпоредено при наличие на предпоставката по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
При този изход
от производството направеното искане от ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в минималния размер по чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл.
144 от АПК, или 50 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.И., ЕГН ********** и И.Х.И., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 1564/03.06.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която е спряно административното производство по молба вх. № РД21012726ВН/22.06.2021 г.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН ********** и И.Х.И., ЕГН **********,***, да заплатят на Община Варна сумата 50 (Петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: