Решение по дело №2039/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20194210102039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                227

 

                                  гр. Габрово 01.07.2020 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2039 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 205 от ЗЗД..

Ищецът „Теленор България" ЕАД твърди, че на 25.10.2016г. е сключил с Ц.Р.Г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359878****** за срок от 24 месеца по програма Нонстоп 24,99 с неограничени национални услуги, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева и 36,01 % промо отстъпка от същия за 24 месеца. Г. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 30,26 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.12.2016г. - 04.02.2017г.

На същата дата - 25.10.2016г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359878******, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Ц.Р.Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка PHILIPS, модел S309 Black за обща лизингова цена в размер на 91,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,99 лева. По договора за лизинг Г. дължи заплащане на сума в общ размер на 84,36 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.12.2016г. — 04.04.2017г.,а именно:

- 3, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.12.2016г. - 04.01.2017г., начислена във фактура № **********/05.01.2017г.;

- 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.01,2017г. - 04.02.2017г., начислена във фактура № **********/05.02.2017г.;

-  0,57 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предварително платени суми при подписването на договора, за отчетен период 05.02.2017г. - 04.03.2017г., начислена във фактура № **********/05.03.2017г.;

-75,81 лв. - сбор от 18 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.03.2017г. - 04.04.2017г., начислена във фактура № **********/05.04.2017г.

На 13.12.2016г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896****** за срок от 24 месеца по програма Нонстоп 24,99 с неограничени минути, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и промо отстъпка от същия в размер на 36,01% за 24 месеца. Г. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 18,37 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 05.01.2017г. - 04.02.2017г.

На същата дата - 13.12.2016г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359896******, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Ц.Р.Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка LENOVO, модел А1000 Dual за обща лизингова цена в размер на 151,57 лева, дължима чрез 23 лизингови вноски, всяка от които 6,59 лв. По договора за лизинг Г. дължи заплащане на сума в общ размер на 154,74 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.12.2016г. - 04.04.2017г., а именно:

-   6,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.12.2016г. - 04.01.2017г., начислена във фактура № **********/05.01.2017г.;

-  6,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.01.2017г. - 04.02.2017г., начислена във фактура №**********/05.02.2017г.;

-    3,17 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при подписването на договора, за отчетен период 05.02.2017г. - 04.03.2017г., начислена във фактура № **********/05.03.2017г.;

-138,39 лв. - сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.03.2017г. - 04.04.2017г., начислена във фактура № **********/05.04.2017г.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

           Фактура № **********/05.01.2017г. за отчетен период 05.12.2016г. - 04.01.2017г.. срок за плащане - 20.01.2017г.. издадена за сумата от 53,98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва:

-                    16,56 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359878******;

-                    3,99 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +359878******;

-                    26,84 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359896******;

-                    6,59 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +359896******;

Стойността по фактурата ищецът претендира в размер от 23,95 лв., поради извършено частично плащане в размер на 30,03 лв., което погасява напълно задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359896****** и частично задължението за абонаментна такса и услуги за предпочетен номер +359878****** до размер 13,37 лв.

-                    Фактура № **********/05.02.2017г. за отчетен период 05.01.2017г. - 04.02.2017г„ срок за плащане - 20.02.2017г.. издадена за сумата от 45,84 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:

-                    16,89 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер +359878******;

-                    3,99 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +359878******;

-                    18,37 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер +359896******;

-                    6,59 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +359896******;

-                    Фактура № **********/05.03.2017г. за отчетен период 05.02.2017г. - 04.03.2017г„ срок за плащане - 20.03.2017г., издадена за сумата от 3,74 лв., представляваща неплатен остатък от лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва:

-                    0,57 лв. - остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +359878******;

-                    3,17 лв. - остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +359896******;

-                    фактура № **********/05.04.2017г. за отчетен период 05.03.2017г. - 04.04.2017г„ срок за плащане - 20.04.2017г., издадена за сумата от 1087,86 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва:

-                    873,66 лв. неустойки за предпочетен номер +359878****** и +359896******;

-                    75,81 лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +359878******;

-                    138,39 лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +359896******. Фактурата  се претендира за сумата от 214,20 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочените предпочетени номера.

С оглед на гореизложеното на 17.06.2019г. „Теленор България" ЕАД депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Габрово срещу Ц.Р.Г., в което се претендират: главница в размер на 287,73 лв. (двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 1204/2019г. по описа на Районен съд - гр. Габрово. Издадена е заповед за изпълнение, като в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, с което погрешно се твърди, че сумите са недължими поради погасена давност.

 С оглед на това ищецът  моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу Ц.Р.Г., а именно:

-                    суми в общ размер на 287,73 лв. (двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359878****** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896****** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;

-                    законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;

Прави се искане да бъде осъдена Ц.Р.Г. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1204/2019г. и по настоящото производство.

 

 

Изпълнена е процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок е постъпил отговор  от ответницата, която оспорва основателността на предявените искове.

 Ответницата заявява, че оспорва наличието на договорни отношения между страните. Отрича да е била абонат на услугите на ищеца, да е получавала мобилно устройство, поради което и счита, че не дължи за него лизингови вноски, неустойка, лихви и др. Ответницата отрича да е ползвала мобилни услуги от ищеца, и да е подписвала договор, нито пък да е приемала ОУ на оператора. Поради липсата на правоотношение между страните, не се дължи заплащане на услугите, а няма изпадане и в забава. Оспорват се всички представени с исковата молба писмени доказателства, които според ответницата не установяват нито факта на предоставянето на услугите, нито пък размера им. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на дълга,  като счита, че не са налице предпоставките за настъпване на такава, липсва изявление за упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, което да е стигнало до длъжника. Прави възражение и за нищожност на клаузите от договора и ОУ, като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите нрави. Условията на договора са изготвени предварително от по - силната страна, те обслужват само оператора, абонатът не може да влияе и е поставен в неравностойно положение. Прави възражение за изтекла давност по отношение на вземанията, касае се за периодични плащания /главница и лихви/, а по отнощение на тях се прилага кратката давност, а именно: 3-годишната. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Счита, че не са представени доказателства за това дали операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените от нея далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Възразява срещу представените от ищеца фактури/месечни и кредитни сметки, известия и др./, тъй като същите не съдържат всички необходими реквизити. Оспорва вземанията по тях. Същите не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена за процесния период и сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което липсват надлежни доказателства. Фактурите/месечни и кредитни сметки, известия и др./по своята същност са частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Така съставеният частен документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.

Налице е противоречие между сумите които са посочени в представения от ответника договор като цена на твърдените от него за предоставени услуги и тези които са описани в приложените от същия фактури/месечни сметки. От приложените сметки се вижда, че ищецът е извършвал префактуриране на суми от предходни сметки/ фактури.

Ответницата оспорва всички приложени от ищеца писмени доказателства, като отрича  да са подписвани от нея. Оспорва тяхната автентичност като е категорична, че почерка и подписът върху тях НЕ е положен от нея

По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Видно от представените по делото доказателства е, че 25.10.2016г. между Ц.Р.Г. и „Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359878****** за срок от 24 месеца по програма Нонстоп 24,99 с неограничени национални услуги, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева и 36,01 % промо отстъпка от същия за 24 месеца.

На същата дата - 25.10.2016г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359878******, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Ц.Р.Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка PHILIPS, модел S309 Black за обща лизингова цена в размер на 91,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,99 лева.

На 13.12.2016г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896****** за срок от 24 месеца по програма Нонстоп 24,99 с неограничени минути, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и промо отстъпка от същия в размер на 36,01% за 24 месеца.

На същата дата - 13.12.2016г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359896******, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Ц.Р.Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка LENOVO, модел А1000 Dual за обща лизингова цена в размер на 151,57 лева, дължима чрез 23 лизингови вноски, всяка от които 6,59 лв.

По делото са приложени Фактура № **********/05.01.2017г. за отчетен период 05.12.2016г. - 04.01.2017г. със срок за плащане - 20.01.2017г., издадена за сумата от 53,98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, Фактура № **********/05.02.2017г. за отчетен период 05.01.2017г. - 04.02.2017г., със срок за плащане - 20.02.2017г. издадена за сумата от 45,84 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова вноска, Фактура № **********/05.03.2017г. за отчетен период 05.02.2017г. - 04.03.2017г. със срок за плащане - 20.03.2017г., издадена за сумата от 3,74 лв., представляваща неплатен остатък от лизингови вноски .

Поради неплащането на задълженията по посочените фактури, ищецът е прекратил сключените с ответницата договори като с фактура № **********/05.04.2017г. е начислил неустойка в размер на 873.66 лева, за предсрочно прекратяване на договори за услуги, а също и оставащите лизингови вноски, дължими след 01.01.2017г в размер на 214.20 лв., дължими за предоставените за ползване мобилни апарати.

Ответницата  Г. е оспорила автентичността на подписа си върху представените от ищеца договори за мобилни услуги и лизинг, с оглед на което е открито производство по чл. 193 от ГПК. От страна на Р. не са направени доказателствени искания във връзка с разпределената й доказателствена тежест в това производство и не са представени доказателства, поради което съдът приема оспорването за НЕДОКАЗАНО.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1204/2019г. по описа на ГРС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК именно за сумата от 287.37 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 19.06.2019г.  Главницата е формирана от  сумата 30.26 лв. неплатени абонаментни такси, предоставени телекомуникационни услуги за периода 05.12.2016г. - 04.01.2017г. по договор за мобилни услуги от 25.10.2026г., сумата 84.36 лв. неплатени лизингови вноски за периода 05.12.2016г. - 04.01.2017г. по договор за лизинг от 25.10.2026г., сумата 18.37 лв. стойност на неплатени абонаментни такси за периода 05.01.2017г. - 04.02.2017г. по договор за мобилни услуги от 13.12.2016г. и сумата 154.74 лв. неизплатени лизингови вноски за периода 05.12.2016г. - 04.04.2017г. по договор за лизинг от 13.12.2016г.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна за безспорно установено, че съществува вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД  спрямо ответницата Ц.Р.Г. по заповед за изпълнение № 3433/20.06.2019г., издадена по ч. гр. д. № 1204/2019г. на ГРС за  главница в размер на 287.73 лева, представляваща общ сбор на незаплатени лизингонви вноски абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359878****** от 25.10.2016г ., Договор за лизинг от 25.10.2016г. за устройство марка PHILIPS, модел S309 Black, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896****** от 13.12.2016г. и Договор за лизинг  от 13.12.2016г.  устройство марка LENOVO, модел А1000 Dual.

Възраженията на ответницата, че не е сключвала договорите и не е получавала устройствата предмет на лизинга са неоснователни и се опровергават от приложените по делото Договори, носещи подписа й.

Неоснователни са и възраженията, че ищецът не е предоставил реално на ответницата фактурираните  услуги. Видно е, че стойността на фактурите е формирана от дължими  абонаментни такси и лизингови вноски, чиито размер е уговорен в подписаните от ответницата договори, като в чл.4 на договорите за лизинг тя изрично е декларирала, че е получила устройствата предмет на договорите. Без значение е, че  издадените фактури не носят подпис на издателя и получателя, т. к. според чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството, чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС, печатът и подписът не са задължителни реквизити на данъчната фактура.

Възражението на ответницата, че липсва  изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга също е неоснователно, доколкото към датата на депозиране на  заявлението по чл. 410 от ГПК  срокът на лизинговите задължения е изтекъл и същите са с настъпил падеж, а вземането за абонаментни такси падежира ежемесечно на посочената във фактурата крайна дата за плащане.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 385.00 лева, както и разноските в исковото производство в размер на 475.00 лева.

Не са налице предпоставки за намаляване възнаграждението за адвокат, заплатено от ищеца, т.к то е определено в минимален размер.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Р.Г. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат В.Д., че същата ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1766, ж.к. Младост №4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес *** - чрез адвокат В.Н., сумата от 287.73 лева /двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3433/20.06.2019г., издадена по ч. гр. д. № 1204/2019г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК..

ПРИЗНАВА, на основание чл. 194 ал. 3 от ГПК , ЗА НЕДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО НА ПОДПИСИТЕ на ответницата Ц.Р.Г. ЕГН ********** върху следните частни документи: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359878****** от 25.10.2016г ., Заявление за пренасяне на номер в мрежата на „Теленор България” ЕАД от 25.10.2016г.,  Договор за лизинг от 25.10.2016г. за устройство марка PHILIPS, модел S309 Black, Декларация - съгласие от 25.10.2016г. , Приложение – ценова листа  за абонаментни планове за частни лица от 25.10.2016г.,Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896****** от 13.12.2016г., страница 8 от Заявка № *********/13.12.2016г., Приложение – ценова листа  за абонаментни планове за частни лица от 13.12.2016г. , Договор за лизинг  от 13.12.2016г. за  устройство марка LENOVO, модел А1000 Dual и Декларация - съгласие от 13.12.2016г.

ОСЪЖДА Ц.Р.Г. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1766, ж.к. Младост №4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес *** - чрез адвокат В.Н., направените в заповедното производство разноски в размер на 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/, както и разноските в исковото производство в размер на 475.00 лева / четиристотин седемдесет и пет лева/.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 2- седмичен срок от съобщаването му на страните пред Габровски окръжен съд..

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :