Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 056  Дата  15.03.2021  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:  Нели  Богданова

открито съдебно заседание на  10.02. 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  731/ 2020 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на    адвокат  М.П.  С. в качеството й на  особен представител  на  ответника  С.  Х.Д. ЕГН:**********  против   Решение№ 2600017/ 03.09.2020 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търговско дело  №642/2018 г.

По силата на обжалваното решение  съдът е уважил установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с  чл.417,т.3 ГПК ,а именно: признал е  със за установено по отношение на ответниците ,че в полза на  „“Ю.Б. „АД ЕИК ... съществува вземане,произтичащо от договор за банков кредит от 07.02.2008 г., по който договор кредитополучатели   ответниците.  За това вземане е издадена заповед за изпълнение №...от 26.10.2017 г., както и изпълнителен лист от 27.10.2017

По силата на същото решение  съдът  е признал за установено по отношение на Банката- кредитор,че  ответниците   А.Ц.М. и  С.Х.Д.  като кредитополучатели дължат солидарно  на Банката следните суми, а именно:

                        а/    сумата 60 000 / шестдесет хиляди / швейцарски франка- частично от общо дължима главница в размер на  104 708. 50 шв.франка по договор за кредит  за покупка на недвижим имот № ... от 07.02.2018 г.  и 12 броя допълнителни споразумения към него , ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.10.2017г. до  окончателното й изплащане.

                           б/  сумата  1028.28 швейцарски франка,представляваща дължими по договора банкови такси за   времето от 10.06.2014 г. до 08.10.2017 г.

                              Въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд  е подадена от  ответника С.Х.Д., действащ чрез назначения  особен представител адвокат М.П.С. ***.

          Във въззивната жалба  се поддържа оплакването,че съдът неправилно е приел по отношение на този  ответник, че има качеството на страна в кредитното правоотношение.    Възражението на жалбоподателя  чрез особенния му представител е ,че след  като кредитополучателя  Д. не е подписал договора за банков кредит, то липсва съгласие на същия за сключването на договора за банков кредит.  По тази причина договорът  е нищожен по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД и не поражда  правни последици.  Ерго, в случая   не е възникнало валидно кредитно правоотношение, а представеният нот.акт за учредяване на договорна ипотека  за обезпечение на отпуснатата като кредит сума  не може да замести твърдяното договорно правоотношение.

           По тази причина особеният представител на ответника адвокат  М.С.  счита, че С.Д. не е подписвал договора за банков кредит,поради което и не е кредитополучател.

            Ответницата  А.  Ц.М. ,представлявана от  адвокат Н.Г. *** не е подала  въззивна жалба срещу  постановеното решение. В срока по чл.265,ал.1 ГПК същата се е присъединила към подадената от С.Д. въззивна жалба.

            С протоколно определение от 10.02.2021 г.  ПАС констатира ,че са налице условията по чл.265,ал.1 ГПК,на което основание допусна присъединяване на  ответницата А.Ц.М. към въззивната жалба на   С.Х.Д..                                                 

            По този начин  ответницата А.М. въпреки ,че не е депозирала въззивна жалба  отново е страна във въззивното производство наред с другия кредитополучател ,като ответниците са със статут на обикновени  другари  по смисъла на чл.216,ал.1  ГПК.

         Ответника по въззивната жалба „Ю.Б. „АД ЕИК ... поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.  Счита, че след като е безспорно установено , че  нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот е подписан от С.Д.,то следва да се приложи по аналогия чл.417,ал.1 т.3  ГПК.  Съгласно цитираната разпоредба  нотариален  акт,в който е отразено задължение за заплащане на  парични суми е основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

         Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

          Предявеният иск е установителен с правно основание - чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.417,т.3 ГПК.

          По делото е безспорно установено, че ищецът „Ю.Б. „АД ЕИК ... се е снабдил с изпълнителен лист от 27.10.2017 г. против солидарните длъжници  А.Ц.М. и С.Х.Д., в качеството им на кредитополучатели - за принудително събиране  на сумата 60 000 –шестдесет хиляди швейцарски франка, част от общо дължима главница в общ размер на 104 708.50 шв.франка, за сумата 1 236.58 шв.франка,представляваща банкови такси за  посочен в изпълнителния лист период, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.10.2017година до окончателното заплащане,както и разноски по делото в размер на 2098.38 лева.

        Изпълнителният лист е издаден в полза на банката –кредитор  въз основа на Заповед  от  26.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл.417  ГПК.  

        Изрично в него е отразено  ,че  вземането, за което е  издадена заповедта за изпълнение  произтича от договор за кредит за покупка на недвижим имот  № .../ 07.02.2008 г. ,допълнен с 12 броя допълнителни споразумения. Вземането е удостоверено  с представеното  извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор/ за справка: л.40 от приложеното  ч.гр.дело/.

        Вземането е обезпечено чрез учредяване в полза на банката на  конкретизиран недвижим имот, като е представен  Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  върху недвижим имот,а   именно:нотариален акт №..., том-..., рег.№...  по нот.дело №.../... г.от 07.02.2008 г. В посочения нот.акт е обективирана волята на двете страни по  кредитното правоотношение,които са заявили пред Нотариуса, че за обезпечение на цялото вземане/ надлежно индивидуализирано като основание и размер включващо  главница,договорни и наказателни лихви,такси, неустойка, разноски и комисионни,произтичащо от „ договора за банков кредит“ кредитополучателите учредяват договорна ипотека върху собствения си недвижим имот.

          Казано в едно изречение в посочения нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот, собственост на кредитополучателите всички  съществени клаузи от договора за банков кредит са възпроизведени изцяло в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.  Тези клаузи са посочени в чл.167,ал.2 ЗЗД и съставляват  задължителното съдържание и начина по който се индивидуализира вземането, предмет на учредената договорна ипотека.    

          От приетото ,без да бъде оспорено заключение на ССЕ, изготвена от вещото лице д-р Т.М. се установява, че  банката –кредитор е извършила  превалутиране на отпуснатата по договора за кредит сума, която е превалутирана от лева в евро.

          По този начин сумата на отпуснатия банков кредит в размер на 57 000 евро е прехвърлена в евровата сметка на кредитополучателите.  В едно изречение сумата е усвоена на 100% като на дата 06.03.2008 г.  кредитополучателите са е превели по сметките на свои съконтрахенти,т.е. кредитори.

         От заключението на експерта–счетоводител  става ясно, че  в резултат на извършените от А.М.  банкови операции кредита  е бил изцяло усвоен още на  дата 26.02.2008 г.

          Защитната теза на ответниците и на жалбоподателят в частност е , че договорът за банков кредит е основна сделка,а

 учредената договорна  ипотека само  обезпечава вземането,предмет на договора за банков кредит или ипотеката има акцесорен характер. Тя няма самостоятелно „ юридическо битие „  освен да обезпечи изпълнението на  основния договор,а именно договорна за банков кредит.

 

 

           Въззивният съд не споделя тази теза, тъй като всички съществени условия на договора за банков кредит по  чл.430 ТЗ са възпроизведени изцяло  в представения  нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.  Казано по друг начин те са  възпроизведени са в официален документ,издаден от нотариуса в кръга на неговата компетентност.  Волеизявлението на страните е че  учредяват договорна ипотека върху недвижимия имот, който ще придобият за да обезпечат изпълнението на договора за банков кредит.

           Спор няма, че нот.акт за учредяване на ипотека в полза на банката е подписан от кредитополучателя С.Х.Д..

          Следва да се приеме, че жалбоподателят е страна-кредитополучател  по договора за банков кредит,каквато е и ответницата А.М. .

          В този смисъл установена е пасивната материална легитимация на ответниците,които са получили  сумата, отпусната по силата на  договора за банков кредит,който е бил целеви- предназначен е за покупка на недвижим имот.

          Първоинстанционният съд  е анализирал прецизно и в пълнота  всички релевантни за предмета на спора факти и е постановил съдебен акт, с който е  дал задълбочен и точен отговор на въпросите, предмет на исковата  молба.

              Следва да се потвърди обжалваното решение,  като в полза на два да се потвърди обжалваното решение, като  жалбоподателят С.Х.Д. и  присъединилата се  към жалбата А.М. следва да бъдат осъдени да заплатят  в полза на банката сумата 3629 лева, представляваща  възнаграждение за особен представител.

Представени са платежните нареждания за внесените депозити на определените особени представители на всяка една страна.    

В този смисъл следва да се постанови въззивното решение,което ще подлежи на касационно обжалване.                                                                                                                                                                                                    

        По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

 

 

 

 

                                  Р  Е   Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017  от 03.09.2020 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по  търг.дело №642/2018  г.

           ОСЪЖДА А.Ц.М. ЕГН *********** и С.Х.Д. ЕГН:*********** да заплатят на „Ю.Б.“АД ЕИК ... сума в общ размер 7258 лева,представляващи заплатено от банката възнаграждение за особените представители на ответниците.

              Решението подлежи на обжалване  пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

             

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.             2.

            

      -