Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1516 06.11.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1900 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „НИКИ-ТА ТУР“, ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: *, представлявано от управителя Т. П.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-106-0459091
от 21.07.2020г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на НАП, съобразно цитираната оправомощителна заповед.
С обжалваната
заповед, на основание чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на
министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – хотел
„При Американеца“, находящ се в гр.Поморие, ул.„Княз Борис Първи“№ 9,
стопанисван от ЕООД „НИКИ-ТА ТУР“, както и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е
неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна изцяло. Оспорва се
наличието на нарушение, каквото се сочи от контролните органи. Не се оспорва,
че на 19.07.2020г. в 15.03 часа при проверка в процесния търговски обект е била
направена контролна „покупка“ на една
нощувка в двойна стая, на стойност 100 /сто/ лева. Жалбоподателят изтъква, че
не е извършена покупка, а реално е направена заявка при бармана на другия
търговски обект, находящ се в същата сграда- ресторант „При Американеца“, а
сумата от 100 лева са били „буквално подхвърлени на бармана“, който обяснил, че
резервациите за нощувка следва да бъдат направени на рецепцията на хотела, а не
при него. Сочи се, че хотелът и ресторантът са различни търговски обекти, стопанисвани
от различни фирми. В дружеството, което извършва дейност в хотела към този
момент е било назначено на работа само едно лице- камериер. Завявява, че
материалноотговорното лице е самият управител- Татяна Павлик. Описват се
данните на фискалните устройства на двата обекта. В случаят, била извършена
провокация, тъй като заявяването и плащането на тази нощувка в двойна стая от
проверяващия инспектор посочен поименно е извършено на бара на ресторанта, на
лицето Теодоси Власакиев- барман, а не на рецепцията на хотела. Нямало как тези
100 лева, подхвърлени на бармана, да бъдат отразени във фискалното устройство
на хотела, тъй като код за достъп в системата имал само управителя. В този
момент Т.П.отсъствала, защото трябвало да нахрани и да преоблече детето си- на
7 месечна възраст. Също така, в ресторанта не се предлагат услуги „настаняване“
или „нощувка“, поради което процесната сума не може обективно да бъде отразена
във фискалното устройство на ресторанта. Покупка не е налице, поради липсата на
такава в регистъра на обекта с изписване имената на лицата, които ще бъдат
настанени, респективно техните лични данни, както и броят на нощувките и
цената, с оглед изискуемите данни за този вид обекти, съгласно Закона за
туризма. Оспорват се и изводите на горестоящия административен орган в
постановеното от него решение. Оспорват се и фактическите и правни основания за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Твърди се, че фактите, посочени в
акта за установяване на нарушение, връчен заедно със заповедта и тези описани в
самата заповед, се различават. Заповедта за налагане на ПАМ се основавала само
на протокол за извършена проверка, а АУАН бил съставен впоследствие. Налагането
на мярката „запечатване на обекта“
била част от административнонаказателното производство и за да бъде издадена
такава заповед било необходимо първо това производство да бъде образувано. В
процесната заповед бил цитиран само протокола от проверката. Като счита, че не
е осъществил вмененото нарушение, жалбоподателят иска, съдът да отмени оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка, като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание, дружеството се
представлява от законния си представител и от пълномощник- адвокат. Поддържа
жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства в подкрепа на изложените
доводи и възражения. Пледира се за отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът– Началник на отдел „Оперативни
дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, представя административна преписка и допълнителни
писмени доказателства, а в съдебно заседание се представлява се от юрисконсулт,
надлежно упълномощен. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна. Поддържа тезата, според която установеното нарушение е доказано
и издадената заповед за налагане на ПАМ е законосъобразна. Сочи се, че са били
ясни условията за извършване доставка на услугата, с оглед предоставяне на
помещението от хотела за нощувка, а така също и цената, която трябва да се
плати. Плащането било извършено, независимо, че лицето което го е приело е било
барман от персонала на другата фирма. Отговорността при оторизиране на други
лица да осъществяват функцията на администратор на хотела била на дружеството-
жалбоподател. Точно и ясно били описани релевантните обстоятелства, включително
по отношение определяне на нейната продължителност, която била съобразена и с
принципа на съразмерност. Следвало да бъдат взети предвид и мотивите на
горестоящия административен орган, потвърдил заповедта за налагане ПАМ, като
отхвърлил жалбата, подадена по административен ред. Моли, съда да отхвърли жалбата
и да присъди дължимото при този изход от спора юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно
установените по делото факти:
При извършена проверка на 19.07.2020 г. в 15:03
часа, в търговки обект - хотел „При Американеца“, находящ се в гр.Поморие, ул.„Княз
Борис Първи“№ 9, стопанисван от ЕООД „НИКИ-ТА ТУР“, е извършена контролна покупка на услуга, /1 брой
нощувка/, за което е заплатена сумата от 100 лева в брой от служителя С.Д.. При
покупката, не е издаден фискален бон или друг документ за отчитане и
регистриране на извършеното плащане. Сочи се, че плащането извършено в брой е
прието от лицето Т. . барман, а неиздаването на документ за плащането се
установявало и от изведен КЛЕН за 19.07.2020г. от наличното в обекта фискално
устройство. Тези факти са удостоверени чрез съставения Протокол за извършена
проверка № 0459091 от 19.07.2020г. В същият са описани и данните на фискалното
устройство. В протоколът е описано още, че на територията на хотела се помещава
и ресторант, стопанисван от друго задължено лице /ЗЛ/. Не се използва
компютърна конфигурация. Посочени са цените на услуги през летния сезон на
2020г. Сочи се, че от разпечатката е разчетена касова наличност от ФУ в размер
на 0 /нула/ лева и фактическа наличност – 100 лева, без данни за въвеждане или
извеждане на парични средства от касата, респективно е налице положителна
разлика от 100 лева между касовата и фактическата наличност. Обосновано е, че
така констатираната положителна разлика съставлява сумата от 100 лева, платена
при контролната покупка. Описано е, че в обекта е наето само 1 лице. Парите от
осъществената покупка след легитимацията на служителите са били възстановени.
По време на проверката е присъствал барманът
Власакиев, който е положил подпис и в съответното място на протокола /стр.3/,
като е отразено саморъчно, че „нямам“
възражения.
На 21.07.2020г. е съставен и акт за
установяване на нарушение /л.41 и 42 от
делото/ за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че на 19.07.2020
г. в 15:03 часа, в търговки обект - хотел „При Американеца“, находящ се в гр.Поморие,
ул.„Княз Борис Първи“№ 9, стопанисван от ЕООД „НИКИ-ТА ТУР“, при извършена контролна покупка на 1 нощувка
в двойна стая, на стойност 100 лева, заплатени в брой от служителя К., не е издадена фискална касова бележка от
работещо в обекта устройство, описано подробно с марка, модел и съответните
номера. Сочи се, че плащането в брой е прието от лицето Т. В.- работещ като барман,
а не е изпълнено задължението едновременно с получаване на плащането да се издаде
и предостави на клиента касова бележка. Описано е, че неиздаването се
потвърждава и от електронната контролна лента, от която е видно, че не е
регистрирана такава продажба на 19.07.2020г. в посочения час. Описан е и
съставеният протокол от проверката.
Въз основа на фактите описани от контролните
органи в протокола за извършена проверка ответният орган е приел, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушението по чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС доколкото не е
издаден документ за платената сума от 100 лева за продажба на услугата- един
брой нощувка в двойна стая, като в обекта е монтирано и работещо фискално
устройство. Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ
по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за това
административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана
достъпа до него“ за срок от 14 дни, при определяне на срока в условията на
оперативна самостоятелност, за която изложил и съответните мотиви. Сочи се, че
продължителността на запечатването е обоснована от тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, вида и характера на търговската дейност.
Записано е, че наличието на констатираната положителна касова разлика от 100 лева,
които са налични, се дължи закономерно и и на други неотчетени приходи и е
индиция за системно неизползване на касовия апарат; изчислен е среднодневен
оборот от 321.39 лева; описани са непогасени публични задължения в размер на
6 187.24 лева към 21.07.2020г.; направена е съпоставка с финансовите
резултати по години, при което съпоставяйки местоположението на обекта и
среднодневните обороти от този тип дейност, според издателя на заповедта
декларираният финансов резултат е нереално нисък. Изрично се сочи, че е
създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се
отчита през фискалното устройство, респективно, че не е създадена организация
за провеждане на дейността в съответствие с указаното в наредбата; отчетена е
невъзможността за проследяване на реализираните обороти, поради което следва да
бъде защитен обществения интерес и да се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Изтъква се, че неспазването на нормативното задължение за
издаване на касови бележки води до отрицателни последици на фиска, тъй като не
се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до
намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение до данъчното облагане.
Обоснован е извод за наличие на вреда от нарушение като процесното, с оглед
неиздаване на фискален бон за осъществената продажба, която се отразява на
размера на дължимия корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените
приходи от продажбите. Сочи се, че е налице висока степен на обществена
опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето.
Заповедта постановява запечатването да се
извърши след влизане в сила на заповедта.
По жалба срещу административния акт
по-горестоящия орган е постановил Решение № ГДФК-94 от 26.08.2020г., с което
оспорването по административен ред е отхвърлено, като неоснователно.
От разписката в посоченото решение
на горестоящия орган е видно, че е връчено на 01.09.2020г. на законния представител на търговеца. Жалбата
е подадена до съда чрез административния орган в рамките на установения срок. Търговското
дружество- жалбоподател е адресат на оспорената заповед, по съществото си
неблагоприятна за този субект, тъй като правата му са засегнати пряко и
непосредствено от този административен акт, поради което за него е налице
правен интерес от оспорването. В заключение, съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, в контекста на
очертаната в нея аргументация, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При положение, че жалбата подадена по
административен ред пред по-горестоящия орган е отхвърлена, на оспорване пред
съда подлежи именно първоначалния административен акт, съгласно нормата на чл.145,
ал.2, т.1 от АПК
Оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган - Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция
“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на Изпълнителния
директор на НАП, като издадената заповед е
постановена
в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.
За издаване на заповедта и срокът на
наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият се определя в условието на
оперативна самостоятелност, като била отчетена тежестта на нарушението и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност и посочените
по-горе обстоятелства.
В резултат на цялостния съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява неговата валидност, с
оглед служебното начало в административния процес и принципа, посочен в нормата
на чл.9 от АПК.
Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове,
които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност
на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така указаната от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът не установи наличие на съществени
нарушения на административнопроизводтсвените правила, които да доведат до
отмяна на това основание.
Не са допуснати твърдяните от жалбоподателя
съществени нарушения при издаване на заповедта, доколкото издаването на адм.акт
се основава само на протокол от извършена проверка и констатациите в него.
Както сочи и жалбоподателя, производството по установяване на административно
нарушение и налагане на наказание се провежда по реда на ЗАНН, а настоящото
производство не е такова. Предмет на това дело е само индивидуалният
административен акт за налагане на ПАМ, какъвто съставлява оспорената заповед.
Двете процедури са различни по своя характер и се провеждат самостоятелно. Вярно
е, че административнонаказателното производство започва със съставяне на акта
за установяване на нарушение, но процедурата по налагане на ПАМ не се обуславя
от това дали веднага е съставен акт за административно нарушение или това се е
случило в по-късен момент. Нещо повече, актът за установяване на нарушение може
да се състави в 3-месечен срок от констатиране на нарушението, съгласно чл.34,
ал.1 от ЗАНН, а няма законова пречка междувременно да се издаде индивидуален
административен акт, като процесния. Двете производства протичат и по съвсем
различен процесуален ред. Посоченото в заповедта, че се основава на
констатациите от Протокол за извършена проверка от 19.07.2020г., съставен от
органа по приходите С. Д. е достатъчно, като основание за издаването на такава
заповед. Същият е официален документ и е годно доказателствено средство-
протокол, съставен при условията и по реда на чл.50 от ДОПК / в този смисъл е и практиката по аналогични
казуси, например Решение № 7924 от 22.06.2020г. по адм.дело № 1788 от 2020г. по
описа на ВАС на РБ./.
По делото се доказа с необходимите
доказателства, че на посочената дата и място при осъществено плащане за
продажба на услуга /нощувка в двойна стая/ на процесния хотел не е издаден
фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. Безспорно е по делото,
че мястото е търговски обект. Безспорно е, че са предлагани услуги- нощувки в
обособените помещения, ползвани от хотела, за които е обявен и ценоразпис. От
ангажираните по делото гласни и писмени доказателства действително се
установява, че ресторантът се стопанисва от друго търговско дружество, което
има отделно фискално устройство. Всъщност, това обстоятелство и не е спорно,
тъй като в самият протокол за извършена проверка проверяващите органи са
посочили, че заведението за хранене /ресторант/ се стопанисва от друго ЗЛ. С
категоричност е установено, че сумата от 100 лева, заплатени в брой е приета от
Т. В., който заема длъжността „барман“. Вярно е, че същият е в трудовоправни
отношения с фирмата, стопанисваща ресторант „При Американеца“, но видно и от
неговите показания, входът за хотела и ресторанта е един, т.е. двата търговски
обекта са в една сграда и се намират в непосредствена близост. Както стана ясно
от показанията на свидетеля, същият е бил упълномощен устно от управителя на
дружеството- жалбоподател „…да я заместя
за малко. Ако има нещо, ако някой иска да наеме стая да я покажа. Тя ми показа
кои стаи бяха свободни.“ Следователно, в момента когато е заплатена сумата
от 100 лева за тази нощувка свидетелят В. е извършвал действия от името на
субекта, стопанисващ хотела, след като е бил наясно със свободните стаи и е
имал правото да ги показва на потенциалните клиенти. Също така, извършените от него действия ясно сочат, че е
осъществена продажбата на услуга, доколкото оставената сума в размер на 100
лева е била взета от лицето. Не се установява твърдяното в жалбата
„подхвърляне“ на посочената парична сума. Видно от показанията на свидетеля,
парите са били оставени на плота на рецепцията, след което клиентите са
го попитали къде се намира паркинга. В. заявява „те ги оставиха там парите и аз после ги взех…“ Свидетелят заяви, че
не ги е настанявал и не е предоставил ключ за стаята, а се обадил на управителя,
за да й съобщи за това, но се установи с категоричност, че е приел плащането за
предлаганата от хотела услуга. Освен това, същият посочи, че не е уведомил
лицата, преди да се легитимират като служители на НАП, че трябва да си вземат
парите, защото не може да им издаде документ. С други думи, описаните и от
самия свидетел действия ясно показват, че плащането е осъществено. Фактът, че
формално към този момент не са настанени лицата като гости на хотела, със
записване на личните им данни и предоставянето на ключ за стаята, не
опровергава извода за осъществено плащане за услугата, защото е безспорно
основанието за предоставяне на тези парични средства, а именно наемане на
хотелска стая за нощувка. Безспорно е обстоятелството, че касов бон след
получаване на сумата не е издаден. Лицето, получило плащането обаче е било
упълномощено да извършва действия свързани с предлаганите услуги и въпреки, че
не е служител точно на конкретната фирма стопанисваща хотела, извършените от
него действия обвързват именно фирмата, осъществяваща тази дейност, в това
число и задължението да се издаде документ за направено плащане. В противен
случай, ако лицето е считало, че не може да приема парични средства и не може
да задължава дружеството извършващо тези услуги е следвало изрично да откаже да
получи плащането и да върне парите на лицата, които са ги предоставили, а
свидетелят и не твърди да е сторил това.
Колкото до съдържанието на акта за
установяване на нарушение, неговите реквизити понастоящем не могат да се
обсъждат доколкото акта за установяване на нарушение е начало на друго
производство, извън предмета на настоящото дело. Именно в производството по
налагане на наказание, след издаване на съответно наказателно постановление
биха могли да бъдат разглеждани доводите на дружеството относно съдържанието на
АУАН и неговите реквизити.
Относно съответствието с материалния закон: Съгласно
чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
В
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС
изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване
на обект, за срок до 30 дни. Съгласно хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
Тази правна норма не предоставя възможност за преценка
на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи
посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в
хипотезата юридически факти, т.е. административният орган действа в условията
на обвързана компетентност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице
както фактическите, така и правните основания, посочени от органа при
издаване на оспорената заповед. Налице е използвано от търговеца фискално
устройство, а при осъществено плащане за продажба на услуга /нощувка в двойна
стая/ не е издаден документ за това
плащане, съгласно нормативните изисквания за издаване на касова бележка и с
оглед посоченото по-горе. Както стана ясно, налице е яснота и относно
предоставяната услуга, за която е извършено плащането, включително за какъв вид
помещение /стая/ се заплаща и каква е продажната цена на тази услуга, поради
което доводите на жалбоподателя в противоположната насока са неоснователни. В
случаят, търговецът не е адресат на ПАМ за изпълнение на задължения относно
записване на клиентите в съответен регистър, като въвежда личните им данни или
относно други изисквания свързани с осъществяваната дейност, за да се твърди,
че след като лицата платили сумата не са записани в хотела и не им е предаден
ключа не е извършена продажбата. Последната се финализира именно с направеното
плащане, чието основания е ясно и категорично установено по делото, поради
което останалите доводи на оспорващата страна нямат отношение към доказаната
хипотеза, обуславяща налагане на ПАМ.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката на органа в условието
на оперативна самостоятелност се отнася единствено до определяне
продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на
оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността
на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до
него. В случая заповедта е мотивирана в тази част. По този начин е изпълнено
указанието на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Органът по приходите отчел
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност.
Отчетено е задължението на лицето да
организира и ръководи дейността в обекта съобразно изискванията на приложимите
правни норми. Изтъкнато е, че е създадена организация на работа, която
позволява оборота да не се отчита, тъй като не може да бъде обект на контрол,
ако не се издават касови бележки за получените плащания. По този начин
действително се създава възможност за укриване на реализираните обороти от
продажба на услуги и се обосновава необходимостта за осигуряване защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Неизпълнение на задължението за издаване на касов бон от работещо в
обекта фискално устройство при получаване на плащане винаги води до отрицателни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и
по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до
отклоняване от данъчно облагане. Изтъкната е високата степен на обществена
опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето.
Обобщено, с изложените мотиви процесната
ПАМ е приложена обосновано за срок от 14 дни, в рамките на допустимото и при
отчитане тежестта на нарушението.
Съдът не споделя съображенията на издателя
на заповедта само относно изводът, направен въз основа на установената
положителна касова разлика в размер на 100 лева, доколкото се сочи, че това
може да се дължи и на други нарушения. При положение, че тази сума отговаря
като размер на осъществената контролна покупка, няма как да се дължи и на други
нарушения, защото не е намерена разлика в по-голям размер от платеното за тази
услуга. Колкото до среднодневния оборот, тази условна констатация също няма
отношение към определяне срока на наложената ПАМ. Непогасените задължения също
не са основание сами по себе си за налагане на процесната мярка. Въпреки това,
останалите изложени съображения обосновават в достатъчна степен изискването за
мотивираност на акта, респективно за относимост на тези аргументи към
определяне на нейната продължителност.
В този смисъл, заповедта съответства на приложимите
материалноправни разпоредби и на целта на закона. При тези констатации жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход от спора и във връзка с направеното
искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) от
процесуалния представител на ответника, същото е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи
такова в минималния предвиден размер, а именно сумата от 100 лв.
По изложените съображения, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НИКИ-ТА ТУР“, ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: *, представлявано от управителя Т. П.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-106-0459091
от 21.07.2020г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „НИКИ-ТА ТУР“, ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес: *, представлявано от управителя Т.П., да заплати на Националната агенция за приходите /НАП/,
сумата от 100 /сто/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: