О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /24.02.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 878/2019 г. по описа на РС -
Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл.
146 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Ю.А.Ю., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен
представител, поради което и на основание
чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
дружеството - ищец:
Ищецът твърди, че на 10.04.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД
срещу Ю.А.Ю., произтичащи от
Договор за заем CrediHome+ №
1182-00027989 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди,
че Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********. Твърди, че длъжникът е уведомен за станалата продажба
на вземането от страна на „Микро Кредит" АД с Уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ответникът е уведомен за станалата продажба на вземането
от страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1182-00027989 от 13.04.2018 г.,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит постоянен адрес на заемополучателя. Видно от известието за доставяне,
писмото е получено от член на семейството на ответника на 18.04.2018 г.
Ищецът твърди, че на 08.11.2017 г., между ответника и трето лице –
кредитор „Микро Кредит” АД, бил сключен
договор за паричен заем договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989, по силата на който дружеството му е предоставило заем в
размер на 2100,00 лева. Условията на „Договора за
кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата
страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за заем",
като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна
част както от "Искане за кредит", така и от "Договор за заем".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 2467,92 лева, представляваща чистата стойност на заема
ведно с договорната лихва по него.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорътда
бъде сключен.
Съгласно
Общите условията, при които е подписан договора, заемополучателят се е задължил
да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 367,92 лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 205,66 лева, като първата погасителна вноска е платима на
30.11.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 2467,92 лева.
На
основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 08.11.2017 г. между „Микро Кредит" АД и Ю.А.Ю. е сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора,
което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 221,76 лева, като му е предоставена възможността да я
заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 18,48 лева, при първа погасителна
вноска, платима на 30.11.2017 г.
На
основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в
качеството си на застрахователен посредник предоставя на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит"
АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот"
АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са
посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да
върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД
застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 138,60 лева,
платими считано от 30.11.2017 г., или обща сума за застрахователна премия - 1663,20 лева, която покрива следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено
негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и
след сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди,
че на длъжника била начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем: 67,56 лв. за
периода от 31.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда.
- по договор за допълнителни
услуги: 49,61 лв. за периода от 31.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Срокът
на договора изтекъл на 30.10.2018 г. с последната погасителна вноска и
не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 363,00 лв., с която били погасени, както
следва: 151,58
лв. - главница, 54,34 лв. - договорна лихва, 18,48 лв. - допълнителни услуги,
138,60 лв. - застрахователна премия.
Към
настоящия момент задължението на ответника Ю.А.Ю., да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, било сума в общ размер на 4107.05 лева, от които
главница по договор за заем - 1948.42 лева, договорна лихва по договор за заем - 313.58 лева,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги - 1524.60 лева, сума за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги - 203.28
лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 67.56 лева и лихва
за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 49.61 лева. Претендират се
разноските в заповедното и настоящото производство.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, адвокат К.Г. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта исковите претенции. Твърди, че е налице
е пълна неяснота към кой момент, от какво се поражда вземането и в какъв
размер. Моли да се приеме, че след като ищецът не е изложил и конкретизирал
правния си интерес от водене на установителен иск във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, то и производството по този иск следва да се прекрати като недопустимо,
поради липса на правен интерес. Липсата на твърдения как са породени и откъде
произтичат тези вземания, предвид факта, че Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 16.01.2015 г. е частен документ между трети за ответника
страни и същият не съдържа индивидуализация на обвързващи го задължения, то
липсвал правен интерес от водене на тези искове, както и не била налице активна
легитмация на ищеца. Счита, че е налице нередовност на предявените искове и същите следва да
бъдат уточнени /ако съдът прецени, че това е порок на волята/ и ако не бъдат,
то следва производството да бъде прекратено.
При
условията на евентуалност твърди, че исковите претенции са неоснователни, като
оспорва същите по основание и размер. Оспорва твърдението ответникът да е
страна по договор с ищеца; оспорва същият да дължи на ищеца сумата от 1948,42 лева;
оспорва твърдението, че ответникът дължи договорна лихва за периода от
30.12.2017 г. до 30.10.2018 г. в размер на 313,58лв.; оспорва твърдението, че
ответникът дължи сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за период 30.12.2017 г. - 30.10.2018 г. в размер на 203,28г.; оспорва
твърдението ответникът да е страна по договор за допълнителни услуги с ищеца;
оспорва твърдението ответникът да се е задължил да заплати и респективно да
дължи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 1524,60лв.,
тъй като заемодателят не е заплащал застрахователна премия от негово име и за
негова сметка; оспорва твърдението ответникът да се явява длъжник по отношение
на лихва за забава по договор за заем за период 31.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда върху непогасената главница в размер на 67,56лв.;
оспорва валидността и истинността на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 16.01.2015 г. като неотносим към спора и в тази връзка
оспорва прехвърлителното действие на цесията по отношение на Ю.Ю. като
задължено лице; оспорва като нищожна твърдяната от ищеца цесия, ведно с
уведомлението по нея. В молба вх. № 7872/30.12.2019 г. уточнява следното:
счита, че уведомление не е връчено на длъжника преди връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което прави възражение и във връзка с уведомяването му, тъй като
ответникът бил уведомен най – рано с връчването на заповедта за изпълнение по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В договора за цесия не била посочена цената на
прехвърленото вземане и не било представено допълнително споразумение, от което
да се установява възмездния характер на цесията, както и дали са спазени
изискванията на чл. 99, ал. 1 – 3 от ЗЗД. Непосочването на цената било
основание за недействителност на договора за цесия. Оспорва Договор за заем №
1182-00027989/08.11.2017 г. и Договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182- 00027989/08.11.2017 г. като нищожни, сключени в нарушение на
добрите нрави и в противоречие на закона, предвид прекомерно високия размер на
договорената лихва и годишния процент на разходите;
оспорва твърдението ответникът да се явява длъжник по отношение на лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за период от 31.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, в размер на 49,61лв.; оспорва качеството на Ю.А.Ю. като кредитополучател
по посочения от ищеца договор за заем и договор за допълнителни услуги, тъй като
не са налице доказателства, че лицето действително е получило сумата и
допълнителните услуги; оспорва, твърдението, че именно Ю.А.Ю.
е подписал договор за заем и договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г. В тази връзка оспорва автентичността на
подписа, положен от соченото като ответник лице.
Твърди,
че за периода от 30.12.2017 г. до настоящи момент, ответникът не е влизал в договорни отношения
с „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* и никога не
е изпадал в неизпълнение по отношение на ищеца; твърди, че ответникът е
изпълнил задълженията си по Договор за заем № 1182- 00027989/08.11.2017 г. и
Договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-
00027989/08.11.2017 г., ако такъв въобще е бил сключен между страните; твърди,
че ответникът не се явява длъжник и не дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* така заявената с исковата молба
главница с размер на 1948,42лв., произтичаща от Договор за заем CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г.; твърди, че ответникът не се явява длъжник и
не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********
сума в размер на 3113,58лв., представляваща лихва по договор за заем; твърди,
че ответникът не се явява длъжник и не дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* сума в размер на 203,28лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; твърди,
че ответникът не се явява длъжник и не дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* сумата от 1524,60лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; твърди, че ответникът
не се явява длъжник и не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК ********* сумата от 67,56лв., представляваща лихва за забава по
договор за заем за периода от 31.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; твърди, че ответникът не се явява длъжник по отношение на
лихва за забава /законната лихва/ по договор за допълнителни услуги в размер на
49,61лв. за период от 31.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
оспорва условията, методиката и начина на формиране на всеки друг вид
задължения като разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, съдържащи се в Общите условия на договора за заем, като същите се
явяват и при липса на основание, тъй като в случая не се касае за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение, а е подадено заявление по чл. 410 от ГПК; твърди,
че в случай че се приеме, че е налице неплащане от страна на ответника по
Договор за заем № 1182-00027989/08.11.2017 г. и Договор за допълнителни услуги
към заем CreditHome+
№ 1182-00027989/08.11.2017 г., то е налице нищожност на
клаузите по отношение на Договор за заем № 1182-00027989/08.11.2017 г. и по
Договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017
г. с оглед разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Оспорва изцяло
действителността на договорите и в частност твърди че договорът за заем и договорът
за допълнителни услуги към него са нищожни, като сключени в нарушение на
добрите нрави и в противоречие на закона, предвид прекомерно високия размер на договорената лихва и годишния
процент на разходите. В тази връзка моли съда да приеме, че при нарушение на
изискванията на чл. 10, чл. 11, и чл. 12 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Същият е нищожен при условията на чл. 22 от ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК и при условията на чл. 21, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 32, ал. 4 от ЗПК и не е породил правно действие между страните.
Клаузата за уговорената лихва и ГПР е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и поради противоречие с добрите нрави.
Излага, че съгласно
§ 4 от ДР на ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се
приеме, че договорът за паричен заем по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за паричен заем, както и останалите търговски сделки се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон
за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в редакцията на
същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г., когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Моли съда да приеме, че ответникът се позовава на някои от
хипотезите на чл. 143 от ЗЗП.
Дори да се приеме, че в
договора са отразени голяма част от съществените реквизити на договора, а
именно: общия размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният
процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, определен на годишна
основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, той не съдържа останалите изискуеми от разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 11-12 и т. 20 ЗПК реквизити, тъй като липсвала клауза относно условията за издължаване на кредита от
потребителя, липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; липсвала
клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване. В представените от ищеца документи нямало данни
ответникът да е получил преддоговорна информация за параметрите на кредита и че
такава му е била предоставена съгласно изискванията за стандартен европейски
формуляр. Представена била само тарифа да допълнителни услуги на „Микро Кредит”
АД, която при това не била относима към договор за заем CreditHome+. Не се
твърдяло, а и от представените документи не се установявало заемателят да е
запознат и съгласен с Тарифа на „Микро Кредит” АД, актуална към датата на
сключване на договора, както и Тарифа за
допълнителни услуги, относима към процесния договор. Счита, че с оглед на изложеното, следва да се
приеме, че договорът за кредит, сключен между страните на 29.09.2016 г. е
нищожен при условията на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, както и при условията на чл.21, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 4 от ЗПК и не
е породил валидно правно действие между страните.
Сочи, че разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на
сключване на договора, със ЗИД на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. Следователно към
датата на сключване на договора за кредит страните са разполагали с
възможността по чл. 9, ал. 1 от ЗЗД свободно да определят съдържанието му,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Така при наличие на законов лимит към момента на подписване на договора,
то атакуваните клаузи на договора са нищожни като договорени в противоречие със
закона.
В тази връзка моли
да бъде прието за основателно възражението, че уговорената лихва и ГПР са
нищожни поради противоречието им с добрите нрави, като моли да бъде прието, че
изключително голямата разлика в престациите при двустранните договори може да
се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на
свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно
нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД сделки, сключени при значителна липса на
еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на
възнаграждение за услуга са нищожни (Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК).
От друга страна посочва,
че от особеното искане в исковата молба е видно, че със същата следва да се
извърши и уведомление за цесията с изрично позоваване на преупълномощаването за
уведомяване на длъжника за прехвърлянето. Счита, че това искане не следва да бъде
зачетено за действие на получаването на уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
още повече, че съгластно т. З, ал. 1, т. 1 от Договор за заем и Договор за
допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-
00027989/08.11.2017 г. заемодателят е задължен при прехвърляне правата си по
Договора на трето лице да уведоми заемателя. Твърди, че няма данни и
доказателства, които да потвърждават, че прехвърлянето е породило действие за
длъжника, поради което исканията се явяват неоснователни, необосновани и незаконосъобразни
и следва да бъдат отхвърлени. Следвало
да се отчете, че защитата по делото се осъществява от особен представител и
ответникът не бил уведомен лично за делото, поради което не можело да се счита,
че същият е уведомен за договора за цесия.
С оглед изложеното и предвид заявеното с
петитума на исковата молба искане за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на входиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, счита тази акцесорна претенция за
неоснователна като оспорва същата по основание и размер и моли същата да бъде
отхвърлена. Оспорва изцяло искането за
заплащане на сторени разноски в заповедното производство, като в този смисъл
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете, като
неоснователни, недоказани и необосновани. Моли да се приеме, че с поведението
си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че сумата, която е погасена до момента от длъжника по Договор за заем CrediHome+ №
1182-00027989 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г. , е в
размер на 363,00 лв., с която са погасени, както
следва: 151,58
лв. - главница, 54,34 лв. - договорна лихва, 18,48 лв. - допълнителни услуги,
138,60 лв. - застрахователна премия.
Не са налице други факти
и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на
валидно правоотношение по Договор за паричен
заем CrediHome+ № 1182-00027989 и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome+
№
1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г.
между ответника и „Микро
Кредит" АД, при спазване на законовите изисквания и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната
парична сума, усвояването от него на съответната парична сума, настъпването на
падежа за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на
заема, ведно с договорна лихва, т. е. както по основание, така и по размер
дължимостта на процесните суми от ответника за исковите периоди, както и
правомерността на начисляването им; включително и наличие на предпоставки за
начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието
на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му. Ищецът следва да
докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както
и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които
изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи
всички свои твърдения и възражения в отговора, в т. ч. за неистинността на договор
за заем CreditHome+
№ 1182-00027989/08.11.2017 г. и договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г., съобразно чл. 193, ал. 3 от ГПК; за
наличието на нищожни и неравноправни клаузи, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за
исковите периоди, включително и за застрахователната премия; за сключената с
посредничеството на „Микро кредит” АД застраховка „Защита” /представената
застрахователна полица е абсолютно нечетлива/ и за заплатената от „Микро
кредит” АД застрахователна премия в размер на 1663.20 лева; за предоставения на
кредитополучателя стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът УКАЗВА на
ответника, че не сочи доказателства относно твърдяната неистинност на договор за заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. и договор за
допълнителни услуги към заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба
писмени документи, са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.гр.д. № 1602/2018
г. по описа на РС – Провадия.
СЪДЪТ, на основание чл. 193, ал. 2
от ГПК, следва да укаже на ищеца най – късно в първото по делото о.с.з. да
заяви, дали желае да се ползва от представените към исковата молба договор за
заем CreditHome+
№ 1182-00027989/08.11.2017 г. и договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г.
По искането на ищеца за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото
о.с.з. след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед указанията на съда
по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Други доказателствени искания към
този момент не са направени.
На страните
следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на
чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено
открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и
уточненията документи, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА изисканото за послужване ч.г.д. № 1602/2018 г. по описа на РС –
Провадия.
ОТЛАГА
произнасянето на съда по искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза за първото по делото о.с.з. след уточняване на задачите на вещото
лице, с оглед указанията на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за исковите
периоди, включително и за застрахователната премия; за сключената с
посредничеството на „Микро кредит” АД застраховка „Защита” /представената
застрахователна полица е абсолютно нечетлива/ и за заплатената от „Микро
кредит” АД застрахователна премия в размер на 1663.20 лева; за предоставения на
кредитополучателя стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация.
УКАЗВА на ищеца,
на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, най – късно в първото по делото о.с.з. да
заяви, дали желае да се ползва от представените към исковата молба договор за
заем CreditHome+
№ 1182-00027989/08.11.2017 г. и договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г.
УКАЗВА на
ответника, че не сочи доказателства относно твърдяната
неистинност договор за заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. и договор за
допълнителни услуги към заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. чл. 193 от ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях
може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и
при следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец
от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.03.2020 г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от
Определението да се връчи на страните, а на ищеца – ведно с отговора на ИМ и
уточняваща молба вх. № 7872/30.12.2019 г., като им се УКАЗВА, че на
основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище
по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: