№ 95
гр. Габрово, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Община Габрово въззивна жалба срещу
постановеното решение на РС-Габрово по гр.д. № 1414/2022г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че при правилно приети за установени релевантни за
спора факти ,неправилно съдът е приел наличието на правно основание ответното
дружество да владее имота на ищеца, които изводи не кореспондират с нормативната
уредба и константната съдебна практика, като по този начин се стига до пълно противоречие
на обжалваното съдебно решение с фактическия и доказателствения материал по делото, а
от там - и с действителното правно положение, което от своя страна обуславя неправилност
на съдебния акт. Съществуването на юридическо основание за ползване на процесния
общински терен районният съд е обосновал с § 17 ПР ЗУТ. По същество цитираният
параграф от ЗУТ съдържа процедурата, след осъществяването на която един строеж без
траен градоустройствен статут, какъвто е обектът на „ГЕЛД МАРКЕТ" ЕООД, може да бъде
запазен, като по отношение на временни строежи върху общински терен необходима
предпоставка е приемането на решение на общинския съвет. Пред първата инстанция този
въпрос не е изследван, липсва рещение на Общински съвет - Габрово по отношение на този
обект. Доказателство за това е Решение на Общински съвет - Габрово, прието на заседание,
проведено на 29.01.2004 г., точка двадесет и първа, относно запазването на строежи с
временен устройствен статут, изградени по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 ППЗТСУ
върху земя общинска собственост. От него е видно, че процесният обект не попада в кръга
1
строежи с временен статут, които се запазват. Дори изискванията на ал. 1 на § 17 да са
изпълнени, възможността за запазването на временния строеж все още не означава, че
неговият собственик може да го държи в чуждия имот и да ползва терена безвъзмездно.
Такава хипотеза би била налице, ако собственикът суперфициарен собственик и се ползваше
от действието на чл. 64 ЗС. Ответното дружество обаче не притежава право на строеж, нито
придобито автоматично на основание факта, че е закупена вече построена сграда, нито въз
основа на придобивна давност, именно поради статута на сградата на временен строеж.
Прави се позоваване на практика на ВКС по приложението на чл.64 ЗС. Твърди се,че
„ГЕЛД МАРКЕТ" ЕООД е ползвало общинския терен без правно основание, като по този
начин е лишило Община Габрово от ползването на имота й. Обедняването на ищеца се
изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването
под наем на имота, а неоснователното обогатяване на ответника се изразява в
облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота
през посочения в исковата молба период.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по
същество на спора, с което се уважат изцяло предявените искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
,ведно със законните последици.
В подадения писмен отговор ответникът е изложил доводи за неосноватеност
на въззивната жалба.
Въззивният съд като взе предвид наведените от страните доводи и
доказателствата по делото , прие за установено следното :
Предмет на обжалване е постановеното от РС-Габрово решение по гр. д. №
1414/2022 г. , с което са отхвърлени предявените от Община Габрово срещу „ГЕЛД
МАРКЕТ" ЕООД искове: по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на имот с кадастрален идентификатор № ***, поради държане на магазин за
хранителни стоки , находящ се на ул. „В.Д." *** с кадастрален идентификатор № ***.6 ,в
размер на 14882,40 лв. за периода 01.08.2017-31.07.2022 г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане, и по чл.86 ЗЗД за сумата от 3711,22 лв.
лихви за периода 01.08.2017 г. до завеждането на иска .
Обжалваното решение е валидно и допустимо .
С предявения иск по чл.59 ЗЗД ищецът Община Габрово е претендирала
заплащане от ответника „Гелд Маркет“ ЕООД на обезщетение в размер на 14 882,40лв. за
ползване без основание на общински терен , находящ се в гр.Габрово , ул. В.Д. №22, през
периода 01.08.2017 г. - 31.07.2022г., врху който има изграден магазин с площ от 105,10 кв.м.
Исковата претенция се основава на твърдения,че ответникът е придобил правото на
собственост върху магазина за хранителни стоки , находящ се на ул. В.Д. №22, с
идентификатор ***.6, чрез договор за продажба на дълготрайни активи по ЗППДОП от
19.06.1995 г., сключен с Община Габрово ,без земя и право на строеж върху терена.
Магазинът заема общински имот ,който е частна общиннска собственост с идентификатор
2
*** . Поради липсата на учредено право на строеж и сключен договор за наем , ответникът
ползва без основание процесния общински терен, в резултат на което се е обогатил
неоснователно със спестените разходи за ползване на имота, а ищецът се е обеднил с
нереализираните приходи ,които би събрал при отдаването му под наем в размер на
исковата сума.
Ответникът е оспорил основателността на исковата претенция по чл.59
ЗЗД , като се е позовал на придобито право като суперфициарен собственик на основание
чл.64 ЗС да ползва терена ,върху който е изграден магазина, на който е собственик.
От доказателствата по делото се установява, че магазинът за хранителни
стоки на ул.”В.Д. №22, гр.Габрово е преустроен като такъв през 1993г. съгласно
разрешение за строеж №78 от 12.04.1993г., издадено на Община Габрово. След
преустройството и издаване на разрешение за ползване, е актуван като общинска
собственост с АОС №66/18.10.1994г.
Ответникът е придобил правото на собственост върху магазина за
хранително стоки със сключения договор на 19.06.1995г. с Община Габрово и към момента
е негов собственик, тъй като по делото не се твърди и не се установява след 1995г. да е
променяна собствеността за този обект. Теренът, върху който е построен процесният
магазин, е собственост на ищеца, като е актуван като частна общинска собственост с акт
№1251 на 11.03.2009г., на основание чл.2,ал.1,т.1 ЗОС, като ПИ с идентификатор *** по КК
на гр.Габрово / стар идентификатор : кв.118, парцел 4/. При създадената разделна
собственост , което фактическо положение е съществувало през исковия период, се спори по
делото дали общинският терен, върху който е разположен процесният магазин , се ползва от
ответника без основание.
От доказателствата по делото не се установява съществуването на
суперфициарна собственост, на основание на която за ответника като собственик на
магазина да е възникнало правото по чл.64 ЗС да ползва през исковия период общинския
терена , върху който е построен.
Твърдението на ответника, че предмет на прехвърлителната сделка, с
която е придобил правото на собственост върху процесния магазин, е и правото на строеж,
се опровергава от представените по делото писмени доказателства.
В сключения договор на 19.06.1995г. /л.11-12 от първоинстанционното
дело/ изрично е вписано ,че предмет на продажбата е магазина без земя и без право на
строеж върху терена. Това е отразено и в констативния нотариален акт№179 от 01.04.1996г.
/ л.13 -14 от първоинстанционното дело/. С оглед на това с договора за продажба от
19.06.1995г. на ответника не е прехвърлено правото на строеж. От доказателствата по
делото не се установява то да е придобито от ответника на друго правно основание.
От заключението на СТЕ ,изготвено от вещото лице И. във въззивното
производство , се установява, че процесният магазин е недвижим имот с идентификатор
***.6 по КК на гр.Габрово, одобрена със Заповед РД-18-64 / 26.10.2007 г. на Изпълнителния
3
директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, на един етаж, с
предназначение: сграда за търговия. По сега действащия регулационен план на гр.Габрово за
УПИ IV, кв.118, II етап, III част, обектът се засяга от уличната регулация на улица с о.т.782-
784 / ул."В.Д."/. По действащия застроителен план на гр.Габрово за подобен вид обекти не
се предвижда застрояване. Обектът е недвижим имот, масивна сграда, изградена монолитно
със смесена конструкция, с търговско предназначение „Магазин за хранителни стоки",
изградена в съответствие с действащите по ЗУТ норми, която не се запазва по
регулационния план на гр.Габрово и следва да съществува до реализиране на предвиденото
по плана мероприятие.
В случая се касае до обект / недвижима вещ /, разположен върху общински
имот, без траен градоустройствен статут, за който собственикът не притежава правото на
строеж . Същият не може да придобие това право чрез давностно владение, тъй като със
законовите промени през 1998г. във връзка със застрояване на населените места , за такива
постройки, изградени върху държавни или общински терени е създаден специлен режим по
§50а ПЗР от ЗТСУ. Ползвателите могат да придобият правото на строеж за тези постройки
при провеждане процедурата по §50а ПЗР от ЗТСУ или правото на собственост върху
терена, като го изкупят по реда на §5, ал.7 . След влизане в силана на ЗУТ такъв заварен
обект може да придобие траен градоустройствен статут само при условията на §17,ал.2
ЗУТ, без значение дали е движима или недвижима вещ. С тази нормативна уредба е
създадено изключение ,че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е
възможно само при наличие на право на строеж.
От доказателствата по делото не се установява за процесния магазин да е установен
траен градоустройствен статут в съществуващия му вид при условията на §50а ПЗР ЗТСУ и
§6а ППЗТСУ , респ. §17 ПР на ЗТСУ, нито да е било учредено на ответника право на
строеж върху общинска земя при условията на ЗДС или ЗОС . Собствеността на временен
строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут с оглед липсата на провеждане
на процедура по §50а ПЗР ЗТСУ и §6а ППЗТСУ , респ. §17 ПР на ЗТСУ , изключва
възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на давностно владение , в
който смисъл е и установената съдебна практика. С оглед на това е неоснователно
възражението на ответника за придобеване по давност правото на строеж. Същият няма
противопоставимо на ищеца право да ползва терена,върху който е построен магазина. С
оглед на това теренът под магазина е ползван от ответника без основание през исковия
период.
Това, че обектът е непреместваем не прави недължимо претендираното от
ищеца обезщетение, тъй като то е за ползване на терена, върху който е вещта и от ползване
на който терен общината е лишена.
Ирелевантно за основателността на иска по чл.59 ЗЗД е и обстоятелството ,че
са плащани от ответника дължимите данъци за магазина и че същият е нанесен в КК със
самостоятелен идентификатор . Същите не обосновават, че процесният общински терен
ответникът ползва като суперфициарен собственик .
4
На основание изложеното предявеният иск по чл.59 ЗЗД се явява
основателен. Относно размера на дължимото обезщетение, в първоинстанционното
производство е прието заключение на СТЕ, от което се установява,че за исковия период
съгласно НРПУРОИ дължимия наем върху процесния общински терен е в размер на 14
882,40лв./ онагледено в табличен вид в обстоятелствената част на заключението/.
Обедняването на ищеца за исковия период е с пропуснатите приходи от наем за земята ,
върху която е изграден магазина , а ответникът се е обогатил от спестените разходи за
заплащане на този наем. С оглед на това предявеният иск по чл.59 ЗЗД е доказан и по
размер и следва да бъде уважен изцяло, като исковата сума от 14 882,40лв. се присъди ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.08.2022г.
За да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД първоинстанционният съд се е позовал на
решение на ВКС по гр.д.№2508/2019 г ,което е постановено по различен от настоящи казус -
по предявен иск по чл.108 ЗС, и при евентуалност 109 ЗС. В него не е разгледан въпросът за
ползването на терена , а за правото на собственост върху обект, изграден като временна
постройка по смисъла на §120,ал.4 ППЗТСУ /отм./ и този статут пречи ли за защита правото
на собственост , като предмет на иска по чл.108 ЗС е било предаване владението на
процесната постройка. Предвид на това даденото разрешение в решението на ВКС по
гр.д№2508/2019г. касае различен казус ,който не е идентичен с този по настоящото дело,
който има за предмет предявен иск по чл.59 ЗЗД за заплащани обезщетение за ползване на
терен ,върху който се държи процесния магазин от ответника, а не за принадлежността на
правото на собственост върху магазина. Това се отнася и за решението на ВКС по другото
цитирано от първоинстанционния съд дело №3190/2014г. В него съдът се е произнесъл по
въпроса : „може ли право на строеж върху имот частна държавна собственост да се
придобие по давност от трето лице, с оглед нормата на чл.86 ЗС и мораториума, наложен с §
1 ДР ЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г.“ във връзка с предмета на делото – предявен
установителен иск за право на собственост. В този аспект е и произнасянето, че
собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут
/както е бил разглежданият случай/ дава възможност само за ползването му до настъпване
на предпоставките за премахването му, като собственика на терена запазва правото на
строеж. Нормативно предвиденото условие до настъпването на което е допустимо
съществуването на временен строеж – възникване на инвестиционна инициатива за
реализиране на предвижданията на подробния устройствен план – изключва възможността
правото на строеж да бъде придобито въз основа на давност чрез осъществявано владение на
временния строеж. По тези съображения е прието, че ищцовото дружество не се легитимира
като носител на правото на строеж като собственик на сграда, построена в чужд терен, нито
на евентуалното основание – придобивна давност, поради което установителният иск за
собственост следва да бъде отхвърлен. Не е било предмет на делото иск по чл.59 ЗЗД за
заплащане на обезщетение относно ползването на терена, върху който е изграден
временният строеж и не е разглеждана тази хипотеза.
Предвид изложеното обжалваното решение, в частта ,с която искът по
5
чл.59 ЗЗД е отхвърлен ведно с претендираната законна лихва от датата на предявяването му ,
следва да бъде отменено.
Относно предявения иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава за
исковия период от 01.08.2017г. до 12.08.2022 / предявяване на иска/ :
Неизпълнението на парично задължение по чл.59 ЗЗД поражда акцесорното
задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй като паричното обезщетение по чл.59 ЗЗД за
неоснователно ползване на чужд имот е без срок ,длъжникът ще изпадне в забава от деня на
поканата. Поканата има правопораждащо действие занапред във времето за задължението за
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Кредиторът може да покани длъжника да му заплаща
само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД към момента на
поканата, но не и за невъзникнало, несъществуващо такова парично задължение към този
момент.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с писмо №
ОССД-02-01-286 2/25.01.2022г., изпратено от ищеца, ответникът е поканен да заплаща
обезщетение за ползване на процесния имот. Писмото е връчено на 28.01.2022г. чрез
управителя на дружеството съгласно удостовереното в известие за доставяне ,приложено на
л.20 от първоинстанционното дело. От момента на връчване на поканата - 28.01.2022 г.
забавата за плащане ще бъде само на възникналото парично задължение за обезщетение по
чл.59 ЗЗД за ползване без основание на процесния имот до момента на поканата . Това е
паричното задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода от 01.08.2017 г. до 28.01.2022
г. За периода след поканата – след 28.01.2022 г. до 12.08.2022г./предявяване на иска/ се
касае за невъзникнало и несъществуващо към деня на поканата задължение за обезщетение
по чл.59 ЗЗД и за него ответникът не е в забава.
Дължимото обезщетение за ползване без основание от ответника на
процесния имот за исковия период от 01.08.2017 г. до 31.07.2022 г. , е в общ размер на 14
882,40 лв. Към датата на връчване на поканата на 28.01.2022 г. обезщетението за ползване
на процесния имот без основание за периода от 01.08.2017 г. до 28.01.2022 г. е главница от
13 394,16лв. , тъй като само за този период се касае за възникнало към датата на поканата
главно задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД. За периода от време след поканата – след
28.01.2022 г. ответникът като длъжник не може да бъде поканен да заплаща наред с вече
съществуващото и още невъзникнало към момента на поканата задължение за обезщетение
за ползване без основание на процесния имот, което за периода 28.01.2022 – 31.07.2022г. е
остатъка от главницата от 1488,24лв.
С поканата ищецът е дал едномесечен срок на ответника за плащане на
претендираното обезщетение. С оглед на това забавата е настъпила след изтичане на този
срок - на 01.03.2022г. / ТР №5/2017 на ОСГТК на ВКС/. Изтеклата лихва за забавено
плащане за периода от 01.03.2022 г. до 12.08.2022 г. върху дължимата главница за периода
до поканата - 01.08.2017 г. – 28.01.2022г. от 13 394,16лв., изчислена с ел. калкулатор за
лихви , е в размер на сумата 613,90 лв. В този размер искът по чл.86 ЗЗД е основателен и
6
следва да бъде уважен. В останалата част до пълния претендиран размер от 3711,22лв. лв.
искът по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 613,90лв., представляваща лихва за забава
за периода 01.03.2022 г – 12.08.2022 г. върху главница в размер на 13 394,16лв. - дължима за
периода 01.08.2017г – 28.01.2022г. ,както и в частта за разноските. В останалата част ,с
която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 613,90лв. до размер на 3711,22лв. ,
представляваща лихва за забава за периода 01.08.2017 г до 01.03.2022г. върху главница от
13 394,16лв и върху главница от 1488,24лв. за периода 01.08.2017 г. - 12.08.2022 г., следва да
се потвърди.
На ищеца следва да се присъдят разноски за двете инстанции съразмерно
уважената част на иска, а на ответника съразмерно отхвърлената.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Същото е в минимално предвидения размер в чл.7,ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатсикет възнаграждения.
На основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъди като разноски за
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице за двете инстанции сумата от 1598лв.
съразмерно уважената част на исковете , както и за всяка от инстанциите юрисконсултско
възнаграждение от 200лв. – общо сумата от 1998лв.
Съразмерно отхвърлената част на иска по чл.86 ЗЗД на ответника следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на
528лв.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №587 от 07.12.2022г. по гр.д.№1414/2022г. на РС-Габрово
в ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 14 882,40лв.,
ведно със законната лихва от предявяването му и предявеният иск по чл.86 ЗЗД за сумата от
613,90лв., представляваща лихва за забава за периода 01.03.2022 г – 12.08.2022 г. върху
дължима главница от 13 394,16лв. за периода 01.08.2017 г. – 28.01.2022 г. ,както и в частта
за разноските ,вместо което постанови :
ОСЪЖДА „ГЕЛД МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК817034246; адрес: гр. Габрово,
ул. „Митко Палаузов" № 25 да заплати на Община Габрово, ЕИК000215630; пл.
„Възраждане" №3, на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване от
ползване без основание на общински терен ПИ с кадастрален идентификатор № *** по
КККР на гр.Габрово, върху който е изграден МАГАЗИН за хранителни стоки, находящ се на
ул. „В.Д." *** с кадастрален идентификатор № ***.6, в размер на 14 882,40 лв. за периода
01.08.2017 - 31.07.2022г., ведно със законна лихва от 12.08.2022г.- завеждането на иска до
7
окончателното заплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 613,90лв., представляваща
лихва за забава за периода 01.03.2022г- 12.08.2022г. върху дължима главница от 13
394,16лв. за периода 01.08.2017 г. – 28.01.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът по
чл.86 ЗЗД е отхвърлен за сумата в размер над 613,90лв. до размер на 3711,22лв. лихва за
забава за периода 01.08.2017г- 01.03.2022г. върху главница от 13 394,16лв. и за периода
01.08.2017г.-12.08.2022г. върху остатъка от главницата от 1488,24лв.
ОСЪЖДА ГЕЛД МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК817034246; адрес: гр. Габрово, ул.
„Митко Палаузов" № 25 да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, ЕИК000215630; пл.
„Възраждане" №3 сумата от 1998лв. – разноски по делото за двете инстанции
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, ЕИК000215630; пл. „Възраждане" №3 да
заплати на „ГЕЛД МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК817034246; адрес: гр. Габрово, ул. „Митко
Палаузов" № 25 сумата от 528лв. разноски по делото за двете инстанции.
Решенито подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8