Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.03.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7256 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.10.2019 г., постановено по гр. дело № 87612/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 170 състав, З. „Б.И.“ АД- *** /ЕИК*********/ е осъдено да
заплати наТ.С. Т.-К./ЕГН **********/ на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
2 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания от травматично увреждане на здравето от
настъпило на 26.05.2015 г. застрахователно събитие- ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка "Гражданска
отговорност", страна по който е ответникът, ведно със законната лихва от
18.09.2017 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 4 786 лв. На основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на адв. И.- А.Н.
от САК сумата 236.11 лв.- адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата 142.50 лв.- разноски по делото /79.82 лв.-
държ. такса, и 62.68 лв.- за експертизи/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцатаТ.Т.К.е
осъдена да заплати на ответника З. „Б.И.“ АД сумата 244.49 лв.- разноски по
делото.
С
определение от 3.01.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменено
решението от 9.10.2019 г., като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцатаТ.Т.-К.е
осъдена да заплати на ответника З. „Б.И.“ АД сумата 465.69 лв.- разноски по
делото, вместо посочената по- горе сума от 244.49 лв. Частна жалба срещу това
определение от ищцата не е подадена, поради което и същото не е предмет на
настоящото въззивно производство.
С
определение от 8.09.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без
уважение молба на ищцатаТ.Т.-К.за изменение на решението от 9.10.2019 г. чрез
присъждането на възнаграждение на адв.- пълномощника й адв. Н. в размер на 444
лв. /вместо присъдените 236.11 лв./. Това определение е било предмет на
самостоятелна инстанционна проверка, като с въззивно определение от 24.09.2021
г. по ч.гр.д.№ 8329/ 2021 г. на СГС, ГК, І отд., 3 състав, подадената срещу
него частна жалба е оставена без уважение.
Постъпила
е въззивна жалба отТ.С. Т.-К./ищца
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС на 9.10.2019 г. решение в отхвърлителната му част, вкл. частта му, в
която законната лихва върху обезщетението от 2 000 лв. е присъдена от
датата на подаване на исковата молба /18.09.2017 г./, вместо от датата на
непозволеното увреждане- 26.05.2015 г., а също и в частта за разноските, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
присъждане на останалата част от претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане-
26.05.2015 г., и разноските по делото.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение за правилно в обжалваната част, в която предявеният
отТ.Т.-К.иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за горницата над сумата 2
000 лв. до пълния предявен размер от 4 786 лева
/разлика от 2786 лв./, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за неговата недоказаност и неоснователност- чл.272 ГПК.
В частта относно предявения отТ.Т.-К.акцесорен
иск по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД решението е неправилно и следва да бъде
отменено, като определеното по делото застрахователно обезщетение от 2 000 лв.
следва да бъде присъдено на ищцата, ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане- 26.05.2015 г., а не от датата на подаване на исковата
молба.
По
предявения главен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ спорен в настоящото въззивно
производство е единствено въпросът за
размера на дължимото на ищцатаТ.Т.-К.за претърпените в следствие
настъпилото на 26.05.2015 г. ПТП неимуществени вреди /болки и страдания от
физическо и психическо естество/ застрахователно обезщетение. Съобразно нормата
на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното
законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска
отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния
съд.
По
въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК,
според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение на съда.
В случая въз основа на приложената
по делото медицинска документация и неоспореното заключение на изслушаната в
първо-инстанционното производство съдебно- медицинска експертиза, прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено, се установява, че в резултат на ПТП на 26.05.2015 г. ищцатаТ.Т.-К./на
34 г.- възраст/ е получила следните травматични увреждания: контузия и подкожен
хематом в лява челна област на главата, охлузване в теменно- тилната област на
главата и контузия на гръден кош, без увреждане на органи в гръдна и коремна
кухини. Посочените травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето на ищцата, неопасно за живота. Максималният срок за възстановяване при
такива травми- според вещото лице Ц.Г.е около две- три седмици, без да оставят
трайни последици за пострадалия. Не е установено влошаване здравословното
състояние на ищцата или наличие на ексцес /усложнение/ от претърпения инцидент.
Събраните в производството
пред СРС гласни доказателства- свидетелски показания на св. К. К./баща на
съпруга на ищцата/, са в смисъл, че след ПТП снаха му не управлявала автомобил,
не смеела да се вози на предна седалка, изпаднала в депресия, повече от половин
година посещавала психолог и не се възстановила психически.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният
съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на
жалбоподателката- ищца, изхождайки от характера на получените травматични
увреждания /контузия и подкожен хематом в лява челна област на главата,
охлузване в теменно- тилната област на главата и контузия на гръден кош, без
увреждане на органи в гръдна и коремна кухини/, продължителността на понесените
във връзка с травмата физически болки и интензивността им /две- три седмици
след инцидента/, настъпилите от травмата последици за здравето на ищцата, вкл. получените вследствие ПТП психически
стрес и дискомфорт /установени
въз основа на свидетелските
показания на св.К.,
преценени при
условията на чл.172 ГПК/, начинът на причиняването им и възрастта на
пострадалата /на 34- г. възраст при настъпване на ПТП/. При съобразяване на горепосочените
релевантни факти и обстоятелства, за претърпените болки и страдания от
физическо и психическо естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на
настоящия съд на ищцатаТ.Т.-К.следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер
на 2 000 лв., отговарящо
на принципа на
справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД, каквото е и определеното от СРС
обезщетение. При определянето на този размер въззивният съд отчита и обстоятелството,
че извънсъдебно на ищцата е изплатено от страна на ответника застрахователно обезщетение от 250
лв., видно от преводно нареждане от 25.08.2017 г. /л.38 от делото на СРС/. В
останалата част до пълния предявен размер от 4 786 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, искът наТ.Т.-К.по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
основателността на главния иск по чл.226 КЗ /отм./ и неоснователност на
релевираните в тази насока в жалбата на ищцата доводи постановеното от СРС
решение като правилно в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
В обжалваната част относно предявения отТ.К. акцесорен
иск по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД решението като неправилно следва да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено решение, по силата на което определеното
й застрахователно обезщетение от 2 000 лв. да бъде присъдено, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане- 26.05.2015 г., а не от
датата на подаване на исковата молба.
Преразпределяне на отговорността за разноски
при този резултат от въззивното обжалване не е необходимо, тъй като принципът
за съразмерност по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в случая е спазен.
Частна
жалба срещу определението по чл.248 ГПК от 3.01.2020 г. от ищцата не е
подадена, поради което и въпросът за присъдените на ответника с това изменение
на решението разноски не представлява самостоятелен предмет на настоящото въззивно
производство.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззивницата има право
на разноски, но такива от същата, предвид освобождаването й от разноски по
чл.83, ал.2 ГПК, не са сторени за въззивното производство. Констатираното от
въззивния съд противоречие между вписаните от адв.- пълномощника й- адв. И.- А.Н.,
обстоятелства, предпоставили предоставянето от негова страна на безплатна
правна помощ- „на материално затруднено лице“ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, и „на близък“
по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв, не позволява присъждането на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има и въззиваемото дружество,
но доказателства такива да са сторени от него за настоящото производство не са
представени, поради което и разноски с въззивното решение не следва да му бъдат
присъдени. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати по
сметка на СГС сумата 25 лв.- държавна такса за уважената част от въззивната
жалба.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 9.10.2019
г., постановено по гр. дело № 87612/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 170
състав, в обжалваната част, в която З.
„Б.И.“ АД- *** /ЕИК*********/ е осъдено да заплати наТ.С. Т.-К./ЕГН **********/
законната лихва върху определеното й и присъдено обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ от 2 000 лв., считано от 18.09.2017 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД- ***
/ЕИК*********/ да заплати наТ.С.Т.
/ЕГН **********/ на основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД законната лихва /за
забава/ върху определеното й и присъдено обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
от 2 000 лв., считано от датата на непозволеното увреждане- 26.05.2015 г.
/а не от 18.09.2017 г.- дата на подаване на исковата молба/, до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.10.2019
г., постановено по гр. дело № 87612/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 170
състав, в останалата обжалвана част,
в която предявеният отТ.С. Т.-К./ЕГН **********/ срещу З. „Б.И.“ АД- *** /ЕИК*********/
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за горницата над
сумата 2 000 лв. до пълния предявен размер от 4 786 лв. /или за 2 786
лв./, претендирана като дължимо застрахователно обезщетение за претърпени в
резултат на ПТП на 26.05.2015 г. неимуществени вреди /физически и психически болки
и страдания/, ведно със законната лихва от 26.05.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД- ***
/ЕИК*********/ да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата 25 лв.
/двадесет и пет лева/- държавна такса
за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр. дело № 87612/ 2017 г. на СРС, ГО, 170 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.