№ 4557
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110172382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът Р. ИВ. Ц. твърди, че
по подадено от [ответник] заявление било образувано ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по описа
на СРС, 61-ви състав, по което на 15.06.2012 г. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от
09.07.2012 г. за следните суми: 7346,54 лева – главница, 3214,21 лева – договорна
лихва за периода от 27.02.2009 г. до 09.05.2012 г., 1082,00 лева – санкционираща лихва
за периода от 06.03.2009 г. до 09.05.2012 г., лихва върху главницата, считано от
10.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и 716,44 лева – разноски по делото.
Поддържа, че с договор за цесия от 15.02.2013 г. [ответник] прехвърлила вземането на
ответното дружество [фирма], по чиято молба на 15.05.2017 г. било образувано изп.д.
№ 20177850400091 по описа на ЧСИ л.м. с район на действие СГС. На взискателя били
дадени указания да представи доказателства, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия съгласно чл.99 ЗЗД. С молба от 20.09.2019 г. изпълнителния лист е изтеглен и
било образувано ново изп.дело № 20219190400221 по описа ЧСИ С.А. с район на
действия СГС. На 20.11.2021 г. на длъжника била връчена покана за доброволно
изпълнение. Ищецът поддържа, че от датата на изискуемост на вземането за главница
по издадената заповед – 29.05.2009 г. до образуване на първото изпълнително дело
през 2017 г., е изтекъл 5-годишен давностен срок. Поддържа, че с погасяване на
главното вземане са погасени и акцесорните вземания за лихви. По изложените в
исковата и уточняващата молба доводи ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи вземанията по заповед
1
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по описа на СРС, както следва: 7346,54 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 10.05.2012 г. до окончателното изплащане,
3214,21 лева – договорна лихва за забава за периода от 27.02.2009 г. до 09.05.2012 г.,
1082,00 лева – санкционираща лихва за периода от 06.03.2009 г. до 09.05.2012 г., както
и 716,44 лева – разноски по делото, поради настъпила погасителна давност.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за недопустимост на иска. Не оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че по силата на договор за цесия от 15.02.2013 г. е цесионер
по отношение на вземане на [ответник] по договор за текущо потребление сключен с
ответника, за което банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по описа на СРС. Не оспорва, че въз
основа на процесния изпълнителен лист на 15.05.2017 г. по молба на дружество е
образувано изп.д.№ 91/2017 г. по описа на ЧСИ л.м. с район на действие СГС, което
било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По молба от 19.05.2021 г. било
образувано изп.д.№ 221/2021 г. по писа на ЧСИ С.А., с район на действие СГС, по
което издадената заповед била връчена на длъжника ведно с покана за доброволно
изпълнение. Поддържа, че след като длъжникът не е подал възражение в срока по
чл.414 ГПК, то издадената заповед е влязла в сила и всички възражения, с които е
разполагал, са се прекрудирали. Излага съображения, че в случая е предявен иск по
чл.439 ГПК, но доколкото той може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене, то предявените отрицателни установителни искове
са недопустими. По изложените в отговора подробни доводи и съображения,
ответникът моли съда да остави предявените искове без разглеждане. В случай, че
съдът приеме исковете за допустими се иска тяхното отхвърляне като неоснователни,
без да се сочат каквито е да било съображения за това. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, издадена на 15.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по описа на СРС, с която е
разпоредено длъжникът – настоящ ищец да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от
7346,54 лева – главница, сумата от 3214,21 лева – договорна лихва за забава за периода
от 27.02.2009 г. до 09.05.2012 г., сумата от 1082,21 лева – санкционираща лихва за
периода от 06.03.2009 г. до 09.05.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от
10.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 716,44 лева – разноски по
делото. Видно още от заповедта е, че същата е, че вземането произтича от Договор за
2
кредит текущо потребление от 29.12.2004 г.
По делото е приложен и заверен препис от цитирания в заповедта договор.
Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, на 09.07.2012 г. е
издаден и изпълнителен лист.
По делото е приложена молба с изх.№ 1557/12.05.2017 г. от ответното дружество
до ЧСИ л.м. с район на действия СГС, от която се установява, че въз основа ва
процесния изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 20177850400091. Видно още
от молбата е, че ответникът е цесионер по договор за покупко-продажба на вземания от
15.02.2013 г. с горепосочената банка. Предходното се установява и от приложения към
писмения отговор договор, за който по делото няма данни ищецът да е надлежно
уведомен.
От приложената по делото покана за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника – настоящ ищеца на 20.11.2021 г. се установява, че въз основа на същия
изпълнителен лист в последствие е било образувано изп.д.№ 202119190400221 по
описа на ЧСИ С.А. с район на действие СРС.
От приложената по делото молба от ответното дружество до ЧСИ С.А. се
установява, че изп.д.№ 202119190400221 е било образувано на 17.05.2021 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По отношение допустимостта на предявените искове съдът е изложил подробни
мотиви в постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, поради което не намира
за необходимо да ги преповтаря в решението.
Видно от представената в първото по делото открито съдебно заседание
разписка е, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника – настоящ ищец е
връчена на 20.11.2021 г., като в срока за възражение по чл.414 ГПК, последния е
предявил настоящите искови претенции /исковата молба е заведена в регистратурата
на съда на 17.12.2021 г./.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че между „Банка ДСК“ АД и ищеца е възникнало валидно правоотношение;
надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) със страни ответника и „Банка
ДСК“ АД, извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за
3
извършената цесия, по силата на което ответникът е активно легитимиран да получи
изпълнение, както и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В конкретния случай ищецът не спори, че между него и [ответник] е бил
сключен договор за кредит. Предходното се установява и от приложения към писмения
отговор договор, който не е оспорен.
От приложения по делото договор за покупко-продажба на вземания от
15.02.2013 г. се установява, че [ответник] е прехвърлила вземането по процесния
договор за кредит текущо потребление на ответното дружество.
Следва да се има предвид, че за да има действие цесията по отношение на
длъжника /настоящ ищец/, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена
надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне
на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД
задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие.
Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. В
конкретния случай по делото липсват каквито и да било доказателства за съобщаването
на длъжника /настоящ ищеца/ за прехвърляне на задължението му. В тази насока е и
констатацията на ЧСИ Лъчезар Минчев, обективирана върху молбата за образуване на
изпълнително дело от 12.05.2017 г. До приключване на устните състезания по делото,
ответникът не е представил доказателства за надлежното уведомяване на ищеца за
извършената цесия, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест.
На последно място, следва да се има предвид, че по отношение на процесните
вземания е изтекъл и общия 5-годишен давностен срок. Това е така, тъй като давност
тече от датата на изискуемост на конкретното вземане – от датата на предсрочно
обявяване /по делото липсват данни в тази насока/, при разваляне на договора поради
неизпълнение /няма данни по делото/ или при изтичане на срока на договора
/29.12.2011 г. – чл.7 от договора/. В конкретния случай най-късно към 29.12.2011 г. са
били изискуеми всички плащания по процесния договор. Следва да се отбележи още,
че за давността е без значения вида на тази изискуемост – предсрочна или не, тъй като
в производството по реда на чл.417 ГПК, съдът е проверил дали вземането е ликвидно
и изискуемо /чл.418 ГПК/.
В случая, от 29.12.2011 г. е започнала да тече давност за цялото вземане, която
по отношение на вземането за главница е 5 години, а за останалите вземания е
приложима кратката 3-годишна давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Снабдяването на
кредитора с изпълнителен лист и молбата за образуване на изпълнително дело не
прекъсват давността, тъй като не съставляват конкретни изпълнителни действия.
С оглед предходното, към датата на образуване на изп.д.№ 20177850400091 по
4
описа на ЧСИ л.м. с район на действие СГС, давността вече е била изтекла.
Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 782,66 лева и 1100,00 лева за адвокатско възнаграждение. Основателно съдът
намира възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е така,
тъй като в случая интереса е сумата в общ размер на 12377,40 лева, а не както е
посочено в исковата молба 19 566,53 лева. С оглед предходното и съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението на
адвоката на ищеца е 901,32 лева. До този размер следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито
съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. ИВ. Ц., ЕГН **********
срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по описа на
СРС, както следва: сумата от 7346,54 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 10.05.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 3214,21 лева –
договорна лихва за забава за периода от 27.02.2009 г. до 09.05.2012 г., сумата от
1082,00 лева – санкционираща лихва за периода от 06.03.2009 г. до 09.05.2012 г., както
и сумата от 716,44 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
да заплати на Р. ИВ. Ц., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
общо 1683,98 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5