РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260163/15.01.2021 г. по гр.д.№ 19684/2019 г. Пловдивският
районен съд е осъдил „Пловдив Медия“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.Никола Вапцаров № 136, ет.4, ап.8 да заплати на АТ. Б. К.
с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.Цоко Каблешков № 10, ет.2, офис 4, сумата от
1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане-
разпространена в статия от 22.10.2019 г. обида, като е отхвърлил иска в частта над
размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен.
Присъдил е и разноски на ищеца съразмерно с уважената част от иска.
Решението се обжалва и от двете страни в спора.
Ответникът „Пловдив медия“ АД е подал въззивна жалба срещу решението в
частта, с която предявеният против него иск е уважен в размера от 1000 лв. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на решението. Оспорва се изводът на съда относно
израза в статията, „че е нарушил собствените си принципи“ е употребен с цел да
накърни съвкупността от нравствени качества и принципи на ищеца. Изразява
несъгласие и с възприетото в решението становище, че статията се отклонявала
драстично от правилата на добрата журналистическа етика, доколкото малкото факти в
1
нея са били тенденциозно изнесени, без да бъдат проверени и без да бъде взето
мнението на посоченото там лице. Счита, че липсва причинно-следствена връзка
между статията и описаните в исковата молба вреди. Настоява за отмяна на решението
в посочената част и отхвърляне на иска.
От насрещната страна не е подаден отговор по тази въззивна жалба.
От ищеца А.К. е подадена въззивна жалба, с която се иска отмяна на решението
в частта, с която искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 10 000 лв.
Излагат се доводи за неправилност и необснованост на решението в тази част.
Поддържа се подробно мотивирано становище, че предявеният иск е доказан и изцяло
основателен. Настоява се решението в обжалваната част да бъде отменено и искът бъде
уважен до пълния му размер. Претендират се разноски.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, в съответствие с
правомощията си по чл.269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС е образувано по искова молба на АТ. Б. К. от
гр.Пловдив, с която се иска да бъдe осъдено ответното „Пловдив Медия“ ООД,
гр.Пловдив да му заплати сумата от общо 10 000 лв. обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от публикувана на 22.10.2019 г. в информационната
платформа plovdivmedia.com статия със заглавие „Кандидат за кмет паркира както му
скимне, заплашват пусналия поста за това във Фейсбук“.
За да обоснове претенцията си, ищецът е изложил следните фактически
твърдения:
На 22.10.2019 г. в информационната платформа plovdivmedia.com била
публикувана статия със заглавие „Кандидат за кмет паркира както му скимне,
заплашват пусналия поста за това във Фейсбук“. Същата накърнявала правата и
доброто име на ищеца и съдържала неправомерно обработване на негови лични данни.
На първо място се сочи, че била нарушена неприкосновеността на личния живот
на ищеца, което право било регламентирано в чл.32, ал.2 от КРБ. С нея се изнасяли
обстоятелства от личния му живот, с което се осъществявала недопустима намеса в
него. Самото публикуване на факти, свързани с личния живот на ищеца, с което те
ставали достояние на неограничен кръг лица, съставлявало нарушение на правото му
по чл.32, ал.1 КРБ. В статията бил публикуван регистрационния номер на личния
автомобил на К. , което също само по себе си представлявало нарушение на
неприкосновеността на личния му живот. От това нарушение ищецът е претърпял
2
следните вреди, уточнени в допълнителна молба- причинено му било безпокойство и
напрежение, чувствал се преследван. Бил стресиран и ядосан, което се отразило на
комуникацията със семейството и колегите му на работното място, както и на
кореспонденцията с клиентите му, понеже бил стресиран и разсеян. Постфактум
всичко това довело и до здравословен проблем- тежка алергична реакция, която
получил в чужбина. Тези вреди е оценил на сумата от 2000 лв.
На второ място сочи, че с процесната статия била разпространена снимка,
съдържаща негови лични данни- регистрационен номер на личния му автомобил, които
били неправомерно обработени от ответника. С това бил нарушен чл.25з ЗЗЛД и чл.5,
пар.1, б“в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, тъй като личните му данни не били обработени
за журналистически цели. В уточняваща молба ищецът е описал подробно
претърпените вреди от неправомерното обработване на личните му данни, за които
претендира обезщетение в размер на 2500 лв.
На следващо място ищецът излага твърдения, че в статията били публикувани
следните обиди „ …не стана ясно дали смятаният за мастит юрист е преминал през
някой общински ПУЦ, че да има първоначални познания, а да не се учи тепърва как се
управлява община“; „вероятно мнозина под тепетата, преди да заспят, четат
книгите му, вместо да броят до хиляда овце“. Разпространени били и следните
позорни обстоятелства, които не отговаряли на обективната истина и представлявали
клеветнически твърдения: „…по-познат на пловдивчани със скандалите, които
предизвиква с навика му да паркира както му скимне.“; и „…е нарушил собствените
си принципи“. В тази връзка изтъква, че в посочените в статията дати- 21.10.2019 г. и
22.10.2019 г. не е управлявал личния си автомобил, а той бил управляван от жена му.
При отразяване на обстоятелствата авторът на статията не бил положил дължимата
грижа да установи фактите, а медията публикувала направо изводи, които не
отговаряли на обективната истина и увреждали ищеца като кандидат за кмет на град
Пловдив. Тези изводи не били публикувани с журналистически цели- да отразяват
актуална и обществено значима информация, а с цел да опетнят името му и да донесат
негативи на представлявана от него коалиция в местните избори. От горното за ищеца
произлезли вреди, изразяващи се изострена язва на базата на силен емоционален стрес,
завършил с тежка алергична реакция, гняв и неудовлетвореност от разпространяваните
неверни твърдения, които го уличавали н „некадърност“, препоръки „да си доучвам в
ПУЦ, намек, че съм „защитавал клиенти, които имали финансова пирамида“, както и че
книгите му ставали само за това „да заместват броенето на овце нощем“.
Достойноството на ищеца било накърнено . Не можел да спи, чувствал се обиден.
Описаните неправомерни действия се отразили и на предизборната му кампания като
кандидат за кмет на град Пловдив. Статията уронила престижа и доброто му име, тъй
като говорили за евентуални правонарушения, които се приписвали на него, без да се
3
основават на реални факти и чрез тях се правели преднамерени внушения на
електората на местните избори 2019 г. Това тенденциозно отношение носело негативи
не само на кампанията му, но и на професионалната му дейност като адвокат и рушала
изграждания с години имидж на високо квалифициран юрист, експерт с безупречна
професионална и лична репутация в конкретна сфера на правото /интелектуалната
собственост/. За така описаните неимуществени вреди ищецът е поискал обезщетение
в размер на 5500 лв.
В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска. Признал е,
че е собственик и администратор на интернет сайта, на който на посочената дата е
публикуван визирания в исковата молба материал, ведно със снимка на неправилно
паркирания автомобил, собственост на ищеца. Въпросната информация, ведно със
снимковия материал- че автомобилът, собственост на ищеца, е спрян и паркиран в
нарушение на ЗДвП, била пусната на интернет страницата / по-точно група /
„Забелязано в Пловдив“ във Фейсбук и автор на снимките било лице на име „*****“.
Поддържа, че в материала не се съдържали нито клеветнически, нито обидни
твърдения по отношение на ищеца . Не било налице и неправомерно обработване на
лични данни, тъй като такива не представлявали регистрационният номер на лек
автомобил.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал така предявените
претенции, като е присъдил обезщетение в размер на 1000 лв. за нанесена със статията
обида, а в останалата част ги е отхвърлил като неоснователни.
При служебна проверка за допустимост на решението въззивният съд
констатира, че решението в частта, с която районният съд е разгледал и се е
произнесъл по претенцията за обезщетение в размер на 2500 лв. за вреди от
неправомерно обработване на лични данни , е недопустимо по следните съображения:
В исковата си молба ищецът се е позовал на нарушение на правата му по
Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. / Общ
регламент относно защита на личните данни/ и чл.25з от ЗЗЛД, изразяващо се в
неправомерно обработване на личните му данни, за което е претендирал обезщетение
на стойност 2500 лв. Нормата на чл.39, ал.1 ЗЗЛД определя реда по Административно
процесуалния кодекс, приложим за защита от нарушения на правилата на Регламента и
ЗЗДЛ. По изричната разпоредба на ал.2 от същия член, е предвидена и правната
възможност в производството по чл.39, ал.1 ЗЗЛД да се иска и обезщетение за
претърпените от същото лице вреди от нарушението. Следователно нормативно
определеният ред за разглеждане на спора е по АПК, поради което и компетентен да се
произнесе по иска за обезщетение за претърпени вреди от нарушението на правилата
4
на Регламента и ЗЗДЛ е административният съд при местна компетентност на
Административен съд-Пловдив. Поради това и на осн.чл.270, ал.3, изр.второ ГПК,
решението в посочената част следва да се обезсили и делото да се изпрати по
компетентност на АдмС-Пловдив.
В останалата част решението на РС е валидно и допустимо, поради което
неговата правилност следва да се провери съобразно предметните предели на
въззивния контрол, очертани с жалбите и отговорите.
Установено е по делото, а и не е предмет на спор между страните, следното от
фактическа страна:
Ответното „Пловдив медия“ ООД е издател на интернет-медията
„plovdivmedia.com“. На 22.10.2019 г. в посочения сайт е публикувана статия със
заглавие „Кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват пусналия поста за
това във Фейсбук“, която статия визира личността на ищеца. Не е спорно и
съдържанието на материала, включващо цитатите в исковата молба, и то е установимо
от представеното копие на хартиен носител. Не са спорни също фактите, че ищецът К.
е адвокат, вписан в списъка на Адвокатката колегия гр.Пловдив, както и че статията е
публикувана по време на предизборната кампания за местните избори 2019 г., на които
ищецът се е кандидатирал за кмет на гр.Пловдив, издигнат от коалиция „Демократична
България“.
От съдържанието на статията се разбира, че повод за нейното публикуване е
неправилно паркираният личен автомобил на К., който факт е бил оповестен най-
напред във Фейсбук от член на група „Забелязано в Пловдив“, придружен с
фотография на автомобила. В началото на статията е записано следното: "Мерцедес,
паркиран в нарушение до зала "Колодрума", предизвика възмущението на пловдивчани
от квартала. Автомобилът е спрян в зона, забранена за движение, точно пред билетните
каси на залата. Мерцедесът е собственост на адвокат А.К., който е кандидат за кмет на
Демократична България. В предизборната си програма той се обяви за "нулева
толерантност към шофьорите, които си позволяват да спират на главни булеварди или
други забранени за това места", но очевидно по неизвестна причина е нарушил
собствените си принципи. Снимките, които вече са стигнали до социалната мрежа, се
превърнаха в повод за дебат. Сред коментиращите има и хора от квартала, които
твърдят, че заради малкия брой паркоместа и много апартаменти, паркирането в района
е мисия невъзможна. Други пък смятат, че човек, който има претенции да управлява
града, не може с лека ръка да нарушава законите и да паркира където и както му
скимне. ". След това статията припомня предишен спор относно паркиране на МПС,
разразил се на улица в гр.Пловдив между А.К. и посочени в статията лица , придружен
5
с „брутална арогантност, обиди, заплахи за побой …/ по цитирани думи на ищеца/.
По-нататък в статията се казва следното: „Навремето, когато се кандидатстваше
за някаква работа, за която се изискаха специални умения, а не само приказки, най-
напред питаха какъв ПУЦ си изкарал. Малцина у нас нямаха тапия от поне един
Професионален учебен център, както наричаха ПУЦ-а. Кандидатът за кмет на Пловдив
от партия Демократична България адвокат А.К. го афишират като надпартиен и спец
по интелектуална собственост и авторско право. При представянето на кандидатурата
му, обаче, не стана ясно , дали смятаният за мастит юрист е преминал през някой
общински ПУЦ, че да има първоначални познания, а не да се учи тепърва как се
управлява община“. … „Хвалят го, че е специалсит по Интернет право и
дигитализация, екоактивист, автор на 5 книги в областта на правото и над 80 научни
публикации. Вероятно мнозина под тепетата, пред ида заспят, четат книгите му ,
вместо да броят до хиляда овце.“
Установено е от свидетелските показания, изслушани от първоинстанционния
съд, че публикацията се отразила негативно на емоционалното състояние на ищеца
Според свид.П., с която К. живее на съпружески начала, след публикуването на
статията същият бил високо кръвно налягане, бил притеснен, много напрегнат,
изнервен, страдал от безсъние, главоболие. Получил ортикария по цялото тяло.
Състоянието му се отразило както на семейните отношения, така и на работното му
място, защото два месеца след статията всички служители го напуснали. Частично тези
обстоятелства се потвърждават и от изнесените от свид.Т. / без родство/ данни, според
които на моменти К. бил неспокоен, притеснен, питал се „Какво съм направил, че
хората ме чернят, толкова ли им попречих?“.
Твърдението на ищеца, че е получил алергична реакция в чужбина се установява
от представените в тази насока медицинска документация издадена от спешен кабинет
в Италия, където е бил приет със съответните оплаквания. Не се установява от
доказателствата по делото този здравословен проблем да се намира в причинно-
следствена връзка с публикуването на процесната статия.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав
намира, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не се установява противоправно
поведение на автора на процесната статия, за което да се ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на издателя на осн.чл.49 ЗЗД. Съображенията за това са
следните:
Съдебната практика устойчиво приема (така в решение № 209 по гр. д. №
1747/2013 г., III г. о., и цитираните в него други съдебни решения), че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и
6
свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно; не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато
правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на
Република България; така и негативните оценки за определена личност, открояващи се
по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако
засягат достойнството на личността; оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност.
Конституцията на Република България - чл. 39 – 41, дава право на всеки да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Това право не може да се използва
за накърняване на правата и доброто име на другиго. Чл. 10 от Конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ въвежда по-широка формулировка
от тази в нашата Конституция, като предвижда, че правото на свободата на изразяване
на мнение включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти. С Конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи е защитено и правото по чл. 8, т. 1 от
КЗПЧОС, т. 1 - Право на зачитане на личния и семейния живот, като по чл. 17
КЗПЧОС е въведена забрана за злоупотреба с права.
Налице са два правно гарантирани интереса - правото на индивида да
информира и да бъде информиран и правото на всеки гражданин на ненакърнимост на
честта и достойнството му. Безспорно следва да има балансираност между двата
правно гарантирани интереса. Честта, достойнство и добро име са обект на
посегателство при нанасяне на обида -умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него и на клевета - съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму. Основният елемент, който трябва да бъде изследван при
преценката за наличие на обида, е характерът на използваните от дееца думи - дали те
са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно
съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. / в
този смисъл е Решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Е. В./.
Съдебната практика единно приема, че не е противоправно поведението при
изразено журналистическо мнение с негативна оценка, което засяга конкретно лице,
когато действията му се коментират във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
7
пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение и неговото
разпространение чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин, гарантирана като конституционно защитима ценност, с оглед разпоредбата на
чл. 39, ал. 2 от Конституцията, е изключена само в случаите, когато се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие на личността. Когато не е налице някое от така
изброените изключения, журналистите правомерно могат да изразяват своите
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена публична личност, не
пораждат отговорност освен, ако не засягат достойнството на личността. Не веднъж, в
практиката е посочвано /в следствие и на начина на тълкуване на чл. 10 от ЕКЗПЧ/, че
допустимите граници за критика на публичните фигури в сравнение с частните лица, са
по-широки.
Преценката за противоправност на деянието на журналист относно изнесени в
негова публикация факти и обстоятелства за определено лице следва да бъде
извършена на базата на принципите заложени в българското законодателство, при
съблюдаване на практиката на ЕСПЧ. Съгласно практиката на ЕСПЧ преценката за
допустимата намеса и пропорционалност при защита на двата интереса следва да се
извърши като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства по следните
въпроси: Дали е засегнат въпрос от обществен интерес; Характер на намесата;
Положението на клеветящия; Статус на наклеветения; Предмет на спорните изявления,
средства, форма, обстоятелства; Причини за намесата; Публичност на спорното
изявление и последици от него.
Изявленията в процесната статия по повод ищеца са направени в качеството
на последния на кандидат за кмет на град Пловдив по време на предизборна кампания,
което качество само по себе си предполага по-ниска степен на защита откъм критика и
намеса в личното пространство. Освен това статията засяга наболял за пловдивската
общественост проблем с нарушаване на правилата за движение и паркиране на МПС в
града и то в контекст на предизборен лозунг на ищеца за нулева толерантност към
нарушителите. Същевременно безспорен е фактът, че действително лекият автомобил,
собственост на ищеца, е бил паркиран на забранено за това място. Следователно в тази
част статията отразява факт от обективната действителност.
В останалат им част, цитираните в исковата молба изрази, които ищецът
определя като клеветнически, представляват съждения с оценъчен характер- за
притежаваните от ищеца качества, необходими за длъжността, за която кандидатства,
както и в професионален план, поради което не биха могли да бъдат подлагани от съда
на анализ, тъй като излагат журналистическо мнение. Вярно е, че с изразените
8
оценъчни съждения в процесната статия тези качества се поставят под съмнение, като
от свидетелските показания става ясно, че след публикуване на статията К. се е
почувствал обиден и гневен. Съдът приема за установени по делото твърденията, че
статията е оказала негативно въздействие върху неговата психика, което е повлияло и
на социалните му контакти и на отношенията в семейството му. Дори да бъде счетено,
че ищецът е претърпял сочените от него вреди, следва да се има предвид, че те могат да
получат обезвреда от ответника само ако са причинени от поведение /действие или
бездействие/, което може да бъде квалифицирано като противоправно. В случая обаче
не би могъл да бъде направен извод за наличие на такова поведение от страна на
автора на статията. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката си ЕСПЧ
приема, че съгласно параграф 2 на чл. 10 от Конвенцията, свободата на изразяване е
приложима не само към информация и идеи, които се възприемат благосклонно или са
считани за безобидни или се гледат с безразличие, но също така и към тези, които
обиждат, шокират или смущават /Hertel v. Switzerland, 25 август 1998 г., § 46, Доклади
за решения и определения 1998VI/. Свободата на пресата и журналистите се ползва с
най - високата възможна закрила, като журналистите имат право да си определят
изразните средства, а националните съдилища нямат право на преценка за
използваните изразни средства за предаване на информация. Както е отбелязано в
решението на ЕСПЧ по делото Й. и Т. срещу България /No 5126/05, 2012/, по
отношение на доводите на правителството, че статиите на жалбоподателката са
издържани в ненужно сензационен тон и представят историята по изкривен начин,
Съдът отбелязва, че нито той, нито националните съдилища могат да наложат на
пресата собствените си виждания за това какви техники на писане следва да бъдат
използвани в конкретен случай /А. С. АГ, § 81/. Освен това от журналистите да не
може да се очаква да са напълно обективни и е допустима известна степен на
преувеличение и дори провокация /С., § 56/. Фактът, че в текста на статиите и в
техните заглавия се съдържат изрази, предназначени да привлекат вниманието на
обществеността, сам по себе си не представлява проблем /А. С. АГ, § 108/.
Предвид горното настоящият съд достигна до извод за липса на един от
основните елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно - противоправно
поведение на автора на статията, поради което искът предявен срещу възложителя по
чл. 49 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради това решението на РС в частта, с която искът е уважен до размера от
1000 лв., както и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и вместо
това да се постанови решение, с което претенцията да се отхвърли. В останалата част
решението - за размера над 1000 лв. до 7500 лв. / без да се включва размера на
претенцията по недопустимия иск от 2500 лв./, е правилно и ще се потвърди.
9
При този изход на делото следва да се преразгледа изцяло отговорността за
разноските.
Ответникът е поискал разноски само за въззивната инстанция в размер на
внесена ДТ. Констатира се, че дължимата такава съобразно обжалваемия интерес от
1000 лв. възлиза на 25 лв. и в такъв размер ще се присъди на страната.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд, VІ гр.с.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260163 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 19684/2019 г. на
ПРС в частта, с която е отхвърлен предявения от АТ. Б. К. с ЕГН ********** против
„Пловдив медия“ АД с ЕИК ********* иск за заплащане на сумата от 2500 лв.
обезщетение за нарушение на чл.25з ЗЗЛД, вр.чл.4, т.2 Регламент /ЕС/ 2016/679,
изразяващо се в неправомерно обработване на личните му данни- регистрационен
номер на автомобил, публикувани в статия от 22.10.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА делото в
тази част, като на осн.чл.270, ал.3, изр.второ ГПК го изпраща по компетентност на
Административен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ Решение № 260163 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 19684/2019 г. на ПРС
в частта, с която „Пловдив Медия“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.Никола Вапцаров № 136, ет.4, ап.8 е осъдено да заплати на
АТ. Б. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.*****, сумата от 1000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане- разпространена в статия от
22.10.2019 г. обида, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. Б. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив,
ул.Цоко Каблешков № 10, ет.2, офис 4 против „Пловдив Медия“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Никола Вапцаров № 136, ет.4,
ап.8 иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от разпространена в статия от 22.10.2019 г. обида.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260163 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 19684/2019 г.
на ПРС в частта, с която е отхвърлен иска на АТ. Б. К. с ЕГН ********** против
„Пловдив Медия“ АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата над размера от 1000 лв.
до размера от 7500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от разпространени в
статия от 22.10.2019 г. обиди и клеветнически твърдения.
ОСЪЖДА АТ. Б. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.***** да заплати на
„Пловдив Медия“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
10
гр.Пловдив, бул.Никола Вапцаров № 136, ет.4, ап.8 сумата от 25 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11