Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 07.08.2015 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На десети юли две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 193 по описа за 2015 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с
правно основание член 357 от КТ, член 128 от КТ, член 222, ал. 1 и член 224,
ал. 1 от КТ.
Ищцата - Р.Х.С. твърди, че с договор от 04.05.2007г.,
сключен с О.К. въз основа на Решение № 784, взето с протокол № 37 от заседание
на Общински съвет - К., проведено на 29.06.2006г. и Решение № 1119, взето с
протокол № 49 от заседание на Общински съвет - К., проведено на 26.04.2007г. й
било възложено управлението на еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност със 100% общинско участие в капитала „О.С.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление:***6 с ЕИК *****. Със Заповед № К-582/15.05.2014г. на Кмета
на О.К. на основание Решение № 1532, взето с протокол № 35 от заседание на
Общински съвет - К., проведено на 24.04.2014г. й бил прекратен договора за
възлагане на управлението на общинското дружество, считано от 01.06.2014г.
Съгласно чл. 9 от Договора за възлагане на управлението, имала право на 30
платени неприсъствени дни в рамките на една календарна година, извън
празничните и почивни дни, като съгласно чл. 17 от същия, при прекратяването на
договора на управителя се дължи парично обезщетение в размер на неизползвания
отпуск за годината, която клауза препраща към член 224 от КТ. Твърди, че с
Анекс към договора, подписан от страните на 04.03.2013г., се създаде нов чл.
18, по силата на който при прекратяване на договора за управление, след
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, управителят има
право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
6 месеца, ако е работил при същия работодател през последните 10 години, която
клауза препраща към член 222, ал. 3 от КТ, като съгласно ал. 2 на същия текст,
обезщетенията са за сметка на търговското дружество. Твърди, че към датата на
прекратяване на договора за управление изпълнявала длъжността управител на
търговското дружество повече от 10 години, като от 2007г. до 1.06.2014г. не
ползвала част от предвидения в член 17 отпуск - по 30 неприсъствени дни в
рамките на една календарна година, извън празничните и почивни дни, както
следва: за 2007г. - 26 дни, за 2008г. - 30 дни, за 2009г. - 30 дни, за 2013г. -
29 дни и за 2014г. - 10 дни или общо в размер на 125 дни. С оглед на това, в
заповедта за прекратяване на договора било посочено, че на основание раздел VI,
чл. 17 от същия следва да й бъде изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск - така, както е посочено по-горе, както и че на основание раздел
VI, чл.18, ал. 1 и ал. 2 от договора й се дължало обезщетение за придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово
възнаграждение за 6 (шест) месеца. Твърди, че при прекратяване на договора за
управление не й било изплатено от дружеството възнаграждението за месец май
2014г. в размер на 1111.35 лева, от която сума основна заплата в размер на
1091.70 лева и доплащане за прослужено време 1.8% в размер на 19.65 лева, като
не й било изплатено обезщетението по член 224 от КТ за неползван отпуск в
размер на 7717.50 лева, както и обезщетението по член 222, ал. 3 от КТ в размер
на 7408.98 лева. Установявало се от фиша за заплати и обезщетения, посочените
суми били отразени във ведомостите, като дължими за месец май 2014г. Въпреки
многократните покани до дружеството ответник да й заплати дължимите суми, до
момента това не било направено, поради което за ищцата бил налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
МОЛИ съда, на основание
член 222, ал. 3, член 224, член 245 от КТ и член 86 от ЗЗД във връзка с Договор
от 04.05.2007г. за възлагане на управлението на търговското дружество ответник
и сключените анекси към него, да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 16 237.83 лева, от която: възнаграждение за
месец май 2014г. в размер на 1111.35 лева; обезщетение по член 224 от КТ за
неползван отпуск, както следва: за 2007г. - 26 дни, за 2008г. - 30 дни, за
2009г. - 30 дни, за 2013г. - 29 дни и за 2014г. - 10 дни или общо 125 дни в
размер на 7717.50 лева, както и обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ в размер
на 7408.98 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 16 237.83 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответното дружество – „О.С.“ ЕООД град К. намира
предявените обективно съединени искове за допустими, но разгледани по същество
намира същите за неоснователни. По отношение на заявената искова претенция,
касаеща претендирано възнаграждение за месец май 2014г., оспорва иска и счита,
че същия е неоснователен. По отношение иска по член 224 от КТ счита, че същия е
неоснователен, поради следните мотиви: Съгласно цитираната разпоредба, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изчислява по
реда на член 177 от КТ към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение, като за основа при изчисляването се взема полученото от
работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който той е отработил
най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател,
възнаграждението по член 224, ал. 1 се определя от уговорените в трудовия
договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Налице било погасено по давност вземане, за което прави възражение.
По
отношение на заявената искова претенция, касаеща претендирано обезщетение по
член 222, ал. 3 от КТ, оспорва претенцията. Твърди, че ответното дружество било
регистрирано в Агенция по Вписвания - Имотен регистър на 30.08.2010г., от която
дата били формирани счетоводни, отчетни и трудово-правни отношения.
Фактическите предпоставки за придобиване право на обезщетение по член 222, ал.3
от КТ били основно две - да е налице прекратено трудово правоотношение,
независимо на какво основание и към момента на прекратяването работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Що се
касае до размера на обезщетението, то същият бил диференциран според това при
кой работодател работника е работел пред последните 10 години. Ако придобитият
трудов стаж при един и същи работодател е до 10 години, обезщетението е в
размер на 2 брутни заплати, а ако стажът е 10 и повече години, то обезщетението
е в размер на 6 брутни заплати. Стажът
може да е бил прекъсван, както и да е придобит по няколко последователни
правоотношения, но важното е да е придобит при един и същи работодател, което
не било на лице в настоящия случай. Отделно от соченото, договора
с ищцата бил прекратен и договор ивт.1 от същото и изрично било посочено, че
г-жа С. не е освободена от отговорност. Налице била договорка, касаеща
уточняване на евентуалните претенции насочени срещу ищцата за
действия/бездействия, в качеството й на управител, докато е била такъв, но към
момента на предявяване на иска вече няма това качество. Възникналата
отговорност на управителя може да бъде погасена само при наличие на решение по
член 137, ал.1, т.5 от ТЗ за освобождаването й от отговорност. Счита, че
обективно съединените исковете заведени спрямо ответното дружество, следва да
бъдат отхвърлени изцяло поради изложеното. Претендира за направените по делото
разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от представения Договор от 04.05.2007г., сключен на основание Решение № 784,
взето с протокол № 37 от заседание на Общински съвет - К., проведено на
29.06.2006г. и Решение № 1119, взето с протокол № 49 от заседание на Общински
съвет - К., проведено на 26.04.2007г. между О.К. в качеството си на доверител и
Р.Х.С., в качеството си на управител, на ищцата е възложено управлението на
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „О.С.“ ЕООД – К.. Видно
от представената справка от търговския регистър, „О.С.“ ЕООД – К. и със 100%
общинско участие в капитала.
Съгласно
чл. 9 от сключения договор, управителят има право на 30 платени неприсъствени
дни в рамките на една календарна година, извън празничните и почивни дни, като
същият сам определя периода на ползване на неприсъствените дни, които може да
ползва до два пъти в годината, за което уведомява кмета на общината или
заместника му. Съгласно чл. 17 от същия, при прекратяването на договора на
управителя се дължи парично обезщетение в размер на неизползвания отпуск за
годината. Договорът е сключен за срок от три години и влиза в сила след
вписването му в Търговски регистър. С Анекс от 28.05.2010г., срокът е удължен с
три години, считано от 04.05.2010г.
С
подписан на 04.03.2013г. Анекс между О.К. и Р.Х.С., страните са договорили, че
при прекратяване на договора за управление, след придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, управителят има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца ако е работил при същия
работодател през последните 10 години. Договорено е обезщетенията да са за
сметка на дружеството.
Видно от
представената по делото Заповед № К-582/15.05.2014г. на Кмета на О.К. на
основание Решение № 1532, взето с протокол № 35 от заседание на Общински съвет
- К., проведено на 24.04.2014г. (представено като доказателство по делото), на
ищцата е прекратен Договора за възлагане на управлението на общинското
дружество, считано от 14.05.2014г., като същата е заверена с отметка, че
заповедта влиза в сила, считано от 01.06.2014г. В цитираната заповед е
посочено, че на ищцата следва да се изплатят следните обезщетения: на основание
раздел VI, член 17 от Договор за възлагане на управлението на „О.С.“
ЕООД – К., обезщетение за неизплатен платен годишен отпуск за 2007г. – 26 дни;
за 2008г. – 30 дни; за 2009г. – 30 дни; за 2013г. – 29 дни; за 2014г. – 10 дни
или общо в размер на 125 дни. На основание раздел VI, член 18, ал. 1 и ал. 2, обезщетение за придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово
възнаграждение за шест месеца.
По делото е изслушано основно и допълнително
заключение на вещото лице Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, които
не се оспориха от страните и съдът ги възприема, като обективни, безпристрастни
и компетентни. Съгласно заключението на вещото лице ОТНОСНО размера на брутното
възнаграждение за месеца, предхождащ датата на прекратяване на договора за
управление (01.06.2014г.) определен съгласно чл. 7 от договора от 04.05.2007г.,
вещото лице дава заключение, че начисленото БТВ е 1111.35 лева, като сумата за
получаване е 871.19 лева за месеца, предхождащ датата на прекратяване на
договора за управление (01.06.2014г.)
Съгласно заключението на вещото лице,
ищцата няма данни начислените по ведомости за заплати да са платени. Същите
възлизат в следните размери: трудово възнаграждение за месец май 2014г., т.е.
месеца, предхождащ датата на прекратяване на договора за управление (01.06.2014г.)
е в размер на 871.19 лева; обезщетението по член 224, ал.1 от КТ е в размер на
6975.45 лева, а обезщетението по член 222, ал.3 от КТ е в размер на 7408.98 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, начислено е
обезщетението по член 224, ал.1 от КТ за 125 дни, както следва по години: за
2007г. – 26 дни; за 2008г. – 30 дни; за 2009г. – 30 дни; за 2013г. – 29 дни; за
2014г. – 10 дни, в брутен размер на 7717.50 лева и сума за получаване 6975.45
лева. Няма данни обезщетението по член 224, ал.1 от КТ в размер на 6975.45 лева
да е изплатено.съгласно заключението на вещото лице, начислено е обезщетението
по член 222, ал.3 от КТ в брутен размер на 7408,98 лева и
сума за получаване 7408,98 лева. Няма данни
обезщетението по член 222, ал.3 от КТ в размер на 7408.98 да е изплатено.
Вещото лице, след
запознаване с допълнителните материалите по делото и проверка във ведомостите
на ответното дружество, намиращи се в град К., улица
„З.“ № 27, вх. В, ап. 11, фирма „К.“ ЕООД, да даде следното допълнително
заключението на 08.06.2015г., а именно:
ОТНОСНО: начислено ли е в същите и в какъв
размер възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ датата на прекратяване на
договора управление (01.06.2014г.), определен съгласно чл. 7 от договора от
04.05.2007г., вещото лице дава заключение, че е начислено е БТВ в размер на 1091.70 лева и сума за
получаване 855.79 лева за месеца, предхождащ датата на прекратяване на договора
за управление /01.06.2014 г./ - Таблица 1 и Таблица 2
ОТНОСНО: Има ли неизплатени възнаграждения, в
какъв размер, за кой период от време, начислени ли са по ведомостите за
заплати, вещото лице
дава заключение, че претендираните
суми по трудови възнаграждения и обезщетения са общ размер на 16218.18 лева –
Таблица 3, са начислени във ведомости за заплати в ответното дружество. Няма
данни начислените по ведомости за заплати да са платени, а същите възлизат с
следните размери: трудово възнаграждение за месец май 2014г. месеца, предхождащ
датата на прекратяване на договора за управление (01.06.2014г.) в размер на
855.79 лева; обезщетението по член 224, ал.1 от КТ в размер на 6945.75 лева и обезщетението
по член 222, ал.3 от КТ в размер на 7408.98 лева.
ОТНОСНО: начислено ли е във ведомостите
обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ, за колко дни се дължи по години, считано
от 2007г. до датата на прекратяване на договора за управление и изплатено ли е,
вещото лице дава заключение, че е начислено обезщетението по член 224, ал.1 от КТ за 125
дни, както следва по години: за 2007г. – 26 дни; за 2008г. – 30 дни; за 2009г.
– 30 дни; за 2013г. – 29 дни и за 2014г. – 10 дни в брутен размер на 7717.50 лева
и сума за получаване 6945.75 лева. Няма данни обезщетението по член 224, ал.1
от КТ в размер на 6945.75 лева да е изплатено.
ОТНОСНО: начислено ли е във ведомостите
обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ, в какъв размер и изплатено ли е, вещото лице дава заключение, че е начислено е обезщетението по член 222, ал.3 от КТ в
брутен размер на 7408.98 лева и сума за получаване 7408.98 лева. Няма данни
обезщетението по член 222, ал.3 от КТ в размер на 7408.98 да е изплатено.
ОТНОСНО: ако данните във ведомостите за месец май 2014г. са различни от
тези, отразени в представения с исковата молба фиш за заплати и обезщетения, правени ли са корекции във ведомостите и по какъв ред,
вещото лице дава заключение, че в представения фиш за заплата за месец май 2014г. е
отразен клас прослужени години във фиш за заплата за месец май, представен от
счетоводна фирма „К.” ЕООД – Приложение 1 и ведомости за заплати не е начислен
клас прослужени години в размер на 19.65 лева. Няма корекции във ведомостите за
заплати за месец май 2014г. На база трудов договор 552/17.10.1996г. от 1996г. Р.Х.С.
е „Управител мероприятие столове” О.К. На база Договор за възлагане и управление
на еднолично търговско дружество с неограничена отговорност от 04.05.2007г.
Управител на „О.с.” ЕООД К. е Р.Х.С..
СЪГЛАСНО заключението на
вещото лице, в О.К. като принципал на „мероприятие столове” О.К. ***,
съществуват Заповеди за ползване на отпуск (ССЕ разглежда заповедите само от
2007г.). Всички заповеди са придружени със заявление за ползване на отпуск и
всички заповеди са подписани от кмет или зам.кмет на О.К. В заповедите е
упоменат кой ще бъде заместник на управителя в периода на неговия отпуск, както
и от кои периоди (години) ще бъде ползвания отпуск. Експертизата проучи
следните заповеди:
Заповед № К-1244/27.09.2007г.
Остават 60 дни, както следва: за 2005г. – 5 дни; за 2006г. – 25 дни; за 2007г.
– 30 дни.
Заповед № К-1084/29.08.2008г.
разрешен отпуск 14 дни. Остават 76 дни, както следва: за минали години 46 дни; за
2008г. – 30 дни.
Заповед № К-335/30.04.2009г.
разрешен отпуск 9 дни от 11.05.2009г. – 20.05.2009г. Остават 97 дни, както
следва: за минали години 67 дни; за 2009г. – 30 дни.
Заповед № К-456/29.05.2009г.
разрешен отпуск 3 дни от 28.05.2009г. – 30.05.2009г. Остават 94 дни, както
следва: за минали години 64 дни; за 2009г. – 30 дни.
Заповед № К-709/27.07.2009г.
разрешен отпуск 3 дни от 29.07.2009г. – 31.07.2009г. Остават 91 дни, както следва:
за минали години 61 дни; за 2009г. – 30 дни.
Заповед № К-479/10.06.2010г.
разрешен отпуск 5 дни от 14.06.2010г. – 18.06.2010г. Остават 116 дни, както следва:
за минали години 56 дни; за 2009г. – 30 дни; за 2010г. – 30 дни.
Заповед № К-827/17.08.2010г.
разрешен отпуск 5 дни от 23.08.2010г. – 27.08.2010г. Остават 111 дни, както
следва: за минали години 86 дни; за 2010г. – 25 дни.
Заповед № К-1500/30.10.2010г.
разрешен отпуск 10 дни от 03.01.2011г. – 14.01.2011г. Остават 101 дни, както следва:
за минали години 86 дни; за 2010г. – 15 дни.
Заповед № К-562/20.07.2011г.
разрешен отпуск 12 дни от 21.07.2011г. – 06.08.2011г. Остават 119 дни, както следва:
за минали години 86 дни; за 2010г. – 15 дни; за 2011г. – 18 дни.
Заповед № К-795/07.09.2011г.
разрешен отпуск 2 дни от 08.09.2011г. – 09.09.2011г. Остават 117 дни, както следва:
за минали години 86 дни; за 2010г. – 15 дни; за 2011г. – 16 дни.
Заповед № К-1104/04.11.2011г.
разрешен отпуск 2 дни от 07.11.2011г. – 09.11.2011г. Остават 115 дни, както
следва: за минали години 86 дни; за 2010г. – 15 дни; за 2011г. – 14 дни.
Заповед № К-965/18.06.2012г.
разрешен отпуск 6 дни от 22.06.2012г. – 29.06.2012г. Остават 115 дни, както следва:
за минали години 86 дни; за 2010г. – 9 дни; за 2011г. – 14 дни; за 2012г. – 30
дни.
Заповед № К-1170/25.07.2012г.
разрешен отпуск 3 дни от 30.07.2012г. – 01.08.2012г. Остават 136 дни, както
следва: за минали години 86 дни; за 2010г. – 6 дни; за 2011г. – 14 дни; за 2012г.
– 30 дни.
Заповед № К-390/01.04.2013г.
разрешен отпуск 5 дни. Остават 161 дни, както следва: за минали години 86 дни; за
2010г. – 6 дни; за 2011г. – 14 дни; за 2012г. – 25 дни; за 2013г. – 30 дни.
Заповед № К-651/28.05.2013г.
разрешен отпуск 6 дни от 03.06.2013г. – 10.06.2013г. Остават 155 дни, както следва:
за минали години 86 дни; за 2010г. – 0 дни; за 2011г. – 14 дни; за 2012г. – 25
дни; за 2013г. – 30 дни
Заповед № К-947/11.07.2013г.
разрешен отпуск 12 дни от 16.07.2013г. – 31.07.2013г. Остават 143 дни, както следва:
за минали години 86 дни; за 2010г. – 0 дни; за 2011г. – 2 дни; за 2012г. – 25
дни; за 2013г. – 30 дни
Заповед № К-1435/05.09.2013г.
разрешен отпуск 15 дни. Остават 128 дни, както следва: за минали години 86 дни;
за 2010г. – 0 дни; за 2011г. – 2 дни; за 2012г. – 10 дни; за 2013г. – 30 дни.
Заповед № К-2106/14.12.2013г.
разрешен отпуск 1 ден – 14.12.2013г. Остават 127 дни, както следва: за минали
години 86 дни; за 2010г. – 0 дни; за 2011г. – 2 дни; за 2012г. – 9 дни; за 2013г.
– 30 дни.
Заповед № К-109/31.01.2014г.
разрешен отпуск 5 дни – от 03.02.2014г. – 07.02.2014г. Остават 122 дни, както следва:
за минали години 86 дни (2007г. – 26 дни; 2008г. – 30 дни; 2009г. – 30 дни); за
2010г. – 0 дни; за 2011г. – 2 дни; за 2012г. – 4 дни; за 2013г. – 30 дни.
Заповед № К-161/11.02.2014г.
разрешен отпуск 3 дни – от 12.02.2014г. – 14.02.2014г. Остават 150 дни, както
следва: за минали години 86 дни (2007г. – 26 дни; 2008г. – 30 дни; 2009г. – 30
дни); за 2012г. – 4 дни; за 2013г. – 30 дни; за 2014г. – 30 дни.
Заповед № К-344/31.03.2014г.
разрешен отпуск 5 дни – от 31.03.2014г. – 04.04.2014г. Остават 145 дни, както следва:
за минали години 86 дни (2007г. – 26 дни; 2008г. – 30 дни; 2009г. – 30 дни); за
2013г. – 29 дни; за 2014г. – 30 дни.
Установява се от
представената докладна записка до Общински съвет К., изх. №
93-00-874/26.06.2006г., че е взето прешение за преобразуване на Общинско
предприятие „О.С.“ при О.К. н търговско дружество „О.С.“ ЕООД. Същото е
направено с Решение на Общински съвет № 784, взето с протокол № 37 от заседание
на ОбС – К., проведено на 29.06.2006г., като е избран управител на дружеството
– Р.Х.С.. Въз основа на това е издаден Учредителен акт и дружеството е вписано
в Търговски регистър, съгласно решение № 2907 от 04.04.2007г., по ф.д. №
3728/2006г. на ПОС.
От приложена по делото Наредба за общинските търговски
дружества, общинските предприятия и за реда за упражняване на правата на
собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на о.К.
приета с Решение № 1016, протокол № 46 от заседание на Общински съвет - К., проведено
на 25.01.2007г., изменена с Решение № 1127, протокол № 49 на Общински съвет
град К., проведено на 26.04.2007г., която понастоящем е отменена с Наредбата,
приета с Решение № 662, взето с протокол № 17/29.11.2012 г. на ОбС - К., се
установяват правоотношенията между общината и управителите на общинските
търговски дружества, в т.ч. правомощията на всяка страна. Съгласно разпоредбите
на Наредбата, отношенията между търговското дружество и управителя се уреждат с
договор, който в конкретния случай се сключва от кмета на О.К. упълномощен от
принципала - Общински съвет град К..
Видно от представените копия от трудова книжка на
ищцата, осигурителна книжка, УП-2, справка за осигурителен доход, ищцата е
работила в ответното дружество от 1997г., като документите, удостоверяват, че са подадени
пред НОИ за придобиване право на пенсия.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съдът
намира, че между страните - Р.Х.С. *** е
било налице трудово правоотношение. Ищцата е била назначена на работа в
ответното дружество и правоотношенията между страните са били прекратени именно
по реда на трудовото законодателство. Предвид изложеното настоящия спор се
явява трудов спор, следва да бъде разглеждан като такъв и претендираните права
произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
По иска с правно основание член 245, ал. 2 от КТ
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128
от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното
възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Безспорно е
установено, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е
изплатил своевременно и в пълен размер дължимите трудови възнаграждения за
месеца, предхождащ датата на прекратяване на договора за управление –
01.06.2014г., т.е. за месец май 2014г. Размера на исковата претенция безспорно
е установен от заключението на вещото лице и същия възлиза на 1091.70 лева –
брутно трудово възнаграждение (заключение от 08.06.2015г.), а чистата сума за
получаване – 855.79 лева. Т.е. към хода на устните състезания исковата претенция
за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца се явяват основателни,
но за доказана до размера, установен от вещото лице.
Ето защо, съдът намира иска за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за посочения месец за основателен и доказан до размера установен
от вещото лице от 855.79 лева, като за разликата до пълно предявения размер от
1111.35 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание член 222, ал. 3 от КТ
Нормата на член 222, ал.3 от КТ,
установява правото на работника или служителя да получи обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това
прекратяване, след като той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Размерът на обезщетението зависи от това какъв период от време
работникът или служителят е работил при работодателя, при който е възникнало
правото му на обезщетение. За основателността на претенция, предявена на това
основание, са необходими следните кумулативни предпоставки: прекратяване на
трудовото правоотношение и към момента на прекратяването работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако
работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В противен случай обезщетението
е в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца. По делото между
страните не се спори, че ищцата е имала придобито право на пенсия. От приетите
писмени доказателства се установи, че ищцата е работила при ответника през
последните десет години.
Ответникът оспорва претенцията
на ищцата. Счита, че не са представени доказателства за придобитото право на
пенсия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът намира,
че в тази насока са представени доказателства, удостоверяващи подадени документи
пред НОИ за придобиване право на пенсия. Съгласно текста на закона е
необходимо при прекратяване на
трудовото правоотношение да е възникнало правото на пенсия за
изслужено време и старост по ЗП в сила до 31.12.1999г., а след 01.01.2000г. –
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по член 68 от КСО. Видът на
пенсията е без значение – може да бъде пълна или в намален размер. Без значение е и това дали моментът на
прекратяването на трудовото правоотношение съвпада с момента на придобиване на
правото на пенсия или е настъпил след това. Важното е, това право да е
настъпило и лицето да не е получавало обезщетение на същото основание (по член 222,
ал.3 от КТ), тъй като на това основание обезщетението се дължи еднократно.
Известно е, че обезщетението
по член 222, ал. 3 от КТ има чисто гратификационен характер и е израз на
благодарствеността на работодателя за продължителната работа на работника.
Затова в доктрината, а и в съдебната практика, законовата терминология се
оспорва като неприцизна, защото обезщетението по принцип се дава за причинени
вреди, каквито в този случай няма. Обезщетението по член 222, ал.3 от КТ е обвързано,
както с факта на уволнението, независимо на какво основание, така и с придобиването
на право на пенсия. Размерът на исковата
претенция безспорно е установен от заключението на вещото лице и същия възлиза
на 7408.98 лева (заключение от 08.06.2015г.). С оглед на изложените съображения, съдът намира,
че искът за присъждане на обезщетение е основателен и доказан по размер, поради
което следва да бъде уважен.
По иска с правно основание член 224, ал. 1 от КТ
Съгласно член 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Безспорно от приетите по делото доказателства
се установи, че ищецът има неизползуван платен годишен отпуск. По отношение
размера на обезщетението, по делото се установи, че същото възлиза в размер на 6945.75
лева, съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице от
08.06.2015г., което съдът възприема изцяло. Ответника не ангажира доказателства
да е заплатил тази сума, като в негова тежест е доказването на факта на
плащането, който факт за ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно
дължимото обезщетение, ответникът е изпаднал в забава.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че искът за присъждане на
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен, но до размера, установен от
вещото лице. Ето защо, съдът намира иска
за заплащане на дължимото обезщетение по член 224, ал. 1 ат КТ за доказан до
размера установен от вещото лице от 6945.75 лева, като за разликата до пълно
предявения размер от 7717.50 лева, иска следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на възражението на ответната страна, за
погасяване претенцията по давност:
Погасяването на правото на ползване на отпуск се
урежда в член176а, ал.1 от КТ, съгласно който, ако платеният годишен отпуск или
част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за
която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се
погасява по давност. Съгласно член 155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител
има право на платен годишен отпуск, а с член178 от КТ е въведена забрана за
компенсирането му с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение. Така е въведен е принцип за реално ползване на полагащата се
почивка, а изключението касае само обективната невъзможност за това - поради
прекратяване на отношенията между работник и работодател. Разпоредбата на
член176а от КТ (ДВ, бр.18 от 2011г.) урежда материални права, поради което няма
обратно действие и е неприложима към права, възникнали преди 01.03.2011г., от
който момент тази разпоредба е в сила. В този смисъл възражението за давност на
ответника не погасява правото на ищцата на отпуск, полагащ се за процесния
период 2007г.-2009г. От друга страна, по силата на член 358, ал.1, т.3 от КТ
исковете по трудови спорове за трудови обезщетения се предявяват в 3-годишен
срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
а ако то е изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Процесното задължение е възникнало в момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – на 01.06.2014г. Давността е започнала
да тече след тази дата и към момента на подаване на исковата молба –
10.03.2015г., не е изтекла. От друга страна, регламентирания двугодишен срок по
смисъла на член 176а, ал. 1 от КТ по отношение отпуската за 2013 и 2014г., все
още не е изтекъл, за да се погаси правото по давност. Ето защо, възражението е
неоснователно.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира разноски за производството, поради
което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед уважената част от исковете,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в
размер на 983.60 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за производството. В
този смисъл, съдът следва да отбележи, че доказани такива има само за заплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 60.00 лева. По отношение на адвокатски
хонорар, по делото е представения договор за правна помощ и защита (лист 28),
от който се установява договореното възнаграждение от 450.00 лева, но няма
отбелязване договорената сума да е
изплатена. Ето защо, на основание член 78, ал. 3 от ГПК и с оглед отхвърлената
част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
разноски в размер на 3.80 лева, представляващи платено възнаграждение за вещо
лице.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна
такса по сметка на ВСС в размер на 624.19 лева общо по трите иска, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60.00
лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 128 от КТ, „О.С.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление:***6, ЕИК *****, представлявано от управителя С.П.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.С. *** с ЕГН ********** сумата 855.79 (осемстотин петдесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2014г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска - 10.03.2015г. до окончателното плащане
на сумата, КАКТО и за разликата над 855.79 лева до пълния предявен размер от
1111.35 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 222, ал.3 от КТ, „О.С.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление:***6, ЕИК *****, представлявано от
управителя С.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.С. *** с ЕГН **********, сумата от 7
408.98 (седем хиляди четиристотин и осем лева и деветдесет и осем стотинки)
лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска - 10.03.2015г. до окончателното плащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание член 224, ал.1 от КТ, „О.С.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление:***6, ЕИК *****, представлявано от
управителя С.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.С. *** с ЕГН ********** сумата 6 945.75 (шест
хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща дължимо, начислено и неизплатено обезщетение за неизползуван
платен годишен отпуск, по години, както следва: за 2007г. - 26 дни, за 2008г. -
30 дни, за 2009г. - 30 дни, за 2013г. - 29 дни и за 2014г. - 10 дни, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 10.03.2015г. до окончателното
плащане на сумата, КАКТО и за разликата над 6945.75 лева до пълния предявен
размер от 7717.50 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, „О.С.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***6, ЕИК *****, представлявано от
управителя С.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.С. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 983.60
лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, „Р.Х.С. ***
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „О.С.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление:***6, ЕИК *****, представлявано от управителя С.П.Б. направените по делото разноски в размер на 3.80
лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „О.С.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***6, ЕИК *****, представлявано от
управителя С.П.Б., да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд град К., държавни такси в размер на 624.19 лева.
ОСЪЖДА „О.С.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление:***6, ЕИК *****, представлявано от управителя С.П.Б. да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд град К., разноски в размер
на 60.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.