№ 16816
гр. София, 18.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110121675 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от Т. М. С. срещу А. Г. К., с която при условията на
обективно съедниение са предявени конститутивен иск за възстановяване на запазена част
от наследството на Е. Х. С., починала на 30.12.2013г., и иск за съдебна делба на съсобствен
недвижим имот, представляващ партерен етаж от източната част на вътрешната къща,
състоящ се от две стаи, кухни, клозет и баня, находаходящ се в гр. Х, заедно с едно мазе със
стълбище и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата към кухнята, заедно с
32/78 идеални части от 1/3 идеални части от мястото, цялото с площ от 446 кв.м. по скица, а
по нотариален акт с площ от 455 кв. м., съставляващо УПИ XVII-20,22 от кв. 14, местност
„Трета извънградска част“ по ПУП на град София, СО, район „Х, одобрен със Заповед №
РД-*******/18.10.1991г. на Главния архитект на София, при съседи на мястото: бул. „Х, Х.
Д. и И.Л., при граници по скица: бул. „Х“, УПИ XVIII-21, УПИ –XIII- за детско заведение,
УПИ XV-18 и УПИ XVI-19 .
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. Г. К. е постъпил отговор на исковата молба,
с който предявените искове се оспорват като нередовни и неоснователни. Прави се искане за
спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила решение на в.гр.д. №
9258/2018г. по описа на СГС, II-б състав.
След служебно извършена повторна проверка за редовност и допустимост на
предявените искове съдът намира, че следва да остави без движение исковата с указание до
ищеца да индивидуализира процесния имот съобразно актуалния му регулационен статут и
влязлата в сила кадастрална карта. За процесуална икономия едновременно с това делото
следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
По направените доказателствени и други искания:
Не е налице основанието по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК за спиране на производството по
1
делото, тъй като в.гр.д. № 9258/2018г. по описа на СГС, II-б състав е приключило с влязлото
в законна сила на 18.03.2024г. решение №260102/08.02.2024г.
Представените от страните документи са относими към предмета на спора, поради
което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
По искането на ответника за допускане изслушването на съдебно-оценителна
експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото заседание след уточняване
фактическите твърдения на страните за състоянието на процесния имот към момента на
подаряването му.
Следва да се допусне разпита на свидетелите, които ответникът е поискал с отговора
на исковата молба.
С оглед изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано
производството по делото, като указва на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба до съда с препис за ответника да индивидуализира процесния недвижим
имот в съответствие с актуалния му регулационен статут и влязлата в сила кадастрална
карта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на така дадените указания
исковата молба подлежи на връщане в съответната й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по
делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.05.2024 г. от 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор на искова молба.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата от кога А. Г. К. сама или
чрез трети лица владее процения имот и владее ли го понастоящем.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото по делото заседание
произнасянето по доказателственото искане на ответника за допускане съдебно-оценителна
експертиза.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. М. С. срещу А. Г. К., с
която при условията на обективно съедниение са предявени конститутивен иск за
2
възстановяване на запазена част от наследството на Е. Х. С., починала на 30.12.2013г., и иск
за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ партерен етаж от
източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухни, клозет и баня,
находаходящ се в гр. Х, заедно с едно мазе със стълбище и още едно мазе под по-малката от
двете стаи и терасата към кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеални части от
мястото, цялото с площ от 446 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 455 кв. м.,
съставляващо УПИ XVII-20,22 от кв. 14, местност „Трета извънградска част“ по ПУП на
град София, СО, район „Х, одобрен със Заповед № РД-*******/18.10.1991г. на Главния
архитект на София, при съседи на мястото: бул. „Х, Х. Д. и И.Л., при граници по скица: бул.
„Х“, УПИ XVIII-21, УПИ –XIII- за детско заведение, УПИ XV-18 и УПИ XVI-19 .
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сестри – наследници по закон
като низходящи от първа степен на починалата на 30.12.2013г. Е. Х. С.. Приживе
наследодателката се разпоредила с притежаваните от нея имоти, в т.ч. процения, който
прехвърлила на А. Г. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
054, т. VII, рег. № *****, нот.дело № ***/2007г. Твърди, че с влязло в законна сила на
16.03.2023г. решение №266252/27.10.2021г. по гр.д. № 13241/2019г. на СГС, I-6 по иск на
Елена Свилелнова Велкова срещу А. Г. К. и Т. Д. С. договорът за покупко-продажбата на
процения имот бил прогласен за нищожен, като прикриващ дарение. Със същото решение
на основание чл.17, ал. 1 ЗЗД за действителен бил обявен договорът за дарение. С оглед така
признатия безвъзмезден характер на разпоредителната сделка със същата се накърнявало
правото на ищеца на 1/3 запазена част от наследството на покойната й майка. Твърди, че с
договор за дарение, обективиран в нотариален акт №56, т. LXXVII, нот.д. № *****/1994г.,
наследодателката прехвърлила в полза на трето за настоящия спор лице правото на
собственост върху апартамент, находящ се на втори етаж вдясно в жилищна сграда с
административен адрес гр. Х“ №7. Във връзка с атакуването на тази сделка било образувано
съдебно производство, което приключило с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
9258/2018г. по описа на СГС, ГО, II-Ж-състав, с което като неоснователен бил отхвърлен
иск по чл. 30 ЗН от Т. М. С. за намаляване на дарението. При така изложените фактически
твърдения отправя исканията си към съда за намаляване на дарението на процесния имот
до размера на запазената й идеална част от 1/3 идеална част и за допускане на съдебна делба
на същия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника А. Г. К. е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави се възражение, че
искът за намаляване на дарението е погасен с изтичането на пет годишна давност. Наред с
това ответникът възразява, че придобил по давност правото на собственост върху процесния
имот, както с изтичането на пет години от датата на сделката, която била годно правно
основание да я направи собственик, така и с изтичането на 10-годишна придобивна давност.
Поради неоснователност на иска по чл. 30 ЗН оспорва като неоснователен и иска за съдебна
делба. Излага, че атакуваното дарение не накърнявало запазената част на ищцата.
Стойността на имота не надвишавала взетите заедно разполагаема част от наследството и
3
запазена част на ответника като наследник с право на такава. Твърди, че стойността на
имота не надвишавала с повече от ¼ разполагаемата част от наследството.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на
извършено в полза на ответника дарение е да докаже: 1.качеството си на наследник по
закон на Е. Х. С. от кръга на лицата, имащи право на запазена част; 2. извършеното дарение;
3. състоянието на дареното към момента на дарението и стойността му при отчитане на това
състояние към момента на откриване на наследството и към момента на намалението 4. ако
и доколкото твърди, че в наследството е включено и друго имущество - стойността му към
момента на откриване на наследството, както и размера на задълженията, с които твърди да
е било обременено наследството.
В тежест на ответника по иска за намаляване на дарението е да докаже, че
наследството, оставено от Е. Х. С., включва и други имоти, освен процесния.
По възражението за погасяване по давност на иска за намаляване на дарението в
тежест на ищеца е да докаже наличието на предвидено в закона основание, което води до
спиране или прекъсване течението на срока за това.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за състоянието на дареното имущество
към момента на извършване на дарението, към датата на смъртта на наследодателя и към
датата на намалението, за съществуването на задължения , с които да е било обременено
наследството и за наличието на предвидено в закона основание за спиране/прекъсване на
давността.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за съществуването на други
имуществени права в наследството на Е. Х. С. и за тяхната стойност към момента на
откриване на наследството.
По иска за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от
страните по делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1)
качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на
притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Отделя като безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че същите
са наследници по закон- низходящи от първа степен на Е. Х. С., починала на 30.12.2013г.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди
съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а
4
съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не
по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5