Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/11.06. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на единадесети април |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 252 по описа за 2015 г. и присъединено т.д. № 944 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът К.Б.К. твърди да е съдружник в „Т.А.“ ООД като притежава 47 % от капитала на дружеството. Твърди в протокол от 18.11.2013 г- да е вписано липсващо (невзето) решение, да му бъде търсенаотговорност за причинени на дружеството имуществени вреди, произтичащи от лошо управление на дружеството и от присвоени движими вещи, собственост на дружеството. Оспорва достоверността на датата като сочи, че протоколът не отразява констатации относно процедурата по свикването му. Твърди се отразеният кворум да касае притежавани дялове от другия съдружник и управител – Д.Д. К.М., който самостоятелно е взел решение и се е упълномощил и овластил да води дело срещу ищеца в качеството му на втори управител на дружеството. Застъпва довод, че протоколът съставлява частен документ и като подписан само от единия съдружник обективира негово волеизявление, а не материализира решение на общото събрание. Иска се да бъде прогласена нищожността на взетото решение.
В указания на ответника „Т.А.“ ООД срок не е постъпил отговор.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Б. от САК, поддържа иска. Счита за недоказано, че другият съдружник е бил поканен в предвидения с устава десетдневен срок, за да участва в работата на събранието. Разбрал за събранието, а и за взетото решение едва при получаване на препис от исковата молба, предявена въз основа на взетото решение. Наведени са доводи в писмени бележки.
От името на ответника синдик С. оспорва иска. Застъпва теза, че обстоятелствата, на които ищецът се позовава не обосновават нищожност, а сочат на неспазена процедура, предпоставяща незаконосъобразност на взетото решение. Наведени са доводи в писмени бележки.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
Видно от представения по делото
протокол с отразена дата 18.11.2013 г. е проведено общо събрание и е взето
решение за упълномощаване Д. Д.К.М.– управител на „Т.А.“ ООД , да предявява
самостоятелно и/или заедно с избран от него процесуален представител искове
срещу К.Б.К. за реализиране на имуществена отговорност за причинени на
дружеството имуществени вреди, произтичащи от лошо управление на дружеството от
управителя К.К. и вреди, произтичащи от присвоените
от него движими вещи, собственост на „Т.А.“ ООД. Документът е подписан от Д. Д.К.М.с
указание да е съдружник с 53 дружествени дяла.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е предвидена
със закон форма на сдружаване със специфична цел – опосредено
осъществяване на търговска дейност. Съгласно чл. 63 ал. 3 от Търговския закон
(ТЗ) търговското дружество е юридическо лице – т.е. признат от закона носител
на права и задължения. Характерно за създадената със закон личност е, че
нейната воля се формира и изразява чрез конкретни физически лица в рамките на
структурно обособени органи. Досежно дружеството с
ограничена отговорност върховен орган е общото събрание. Взетите от този орган
решения обвързват както управителния орган, така и всички съдружници,
докато по съдебен ред не бъде констатиран порок, лишаващ го от правнообвързваща сила. Както е имал повод да посочи
Върховният касационен съд в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК общите
правила за действителността на гражданскоправните
сделки са неприложими спрямо решенията на общото събрание. Извън изрично
предписаните в закона случаи нищожни са само липсващите, т.е. невзети решения,
но вписани в протокола от общото събрание или взети решения извън
компетентността на общото събрание. Ищецът основава иска си на довод, че процесното решение е липсващо, която хипотеза следва да
бъде разгледана в случая. Според настоящия състав тази хипотеза предполага
несъответствие в съдържанието на възпроизведената в протокола воля на органа и
изразената в рамките на общото събрание..
Несъмнено протоколът от общото
събрание е частен документ, поради което и доказателствената
му сила е ограничена до авторството върху обективираното
в документа волеизявление. Понеже документът отразява формирана воля придобива
характеристиките на диспозитивен частен документ. Характерно
за волеизявлението е, че неговият автор определя както съдържанието, така и
правната сфера, която очаква да обвърже. Представеният по делото документ сочи
на указание, че Д. Д.К.М., идентифицирайки се като съдружник с 53 дяла от
капитала на дружеството, ангажира с изявлението си дружеството посредством
участие в общо събрание. Тези белези позволяват еднозначен извод, че документът
материализира волята на общото събрание като орган на „Т.А.“ ООД. Макар и да
носа само подписа на Д. М.както съдържанието на изявлението, така и
обстоятелствата, при които се сочи да е направено изключват възможността да
бъде третирано като едностранно волеизявление, ограничено до правната сфера на
неговия автор.
Без правно значение остава въпросът
дали решението е взето на посочената в него дата. Меродавно е съдържанието на обективираната воля.
Заявените в процеса обстоятелства,
от които ищецът извежда довода си за липсващо (невзето) решение.касаят
процедурата по свикване на общото събрание. Уведомяването на неучаствал в
работата на общото събрание съдружник в предписания срок е средство за
обезпечаване ефективното му участие. Както е посочени изрично в ТР № 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС обаче опорочената процедура по свикване на общото събрание обуславя процесуална незаконосъобразност. При все, че нормите, регламентиращи процедурата са
императивни законът утвърждава нарочен ред за защита – чл. 74 ал. 1 ТЗ. Ето
защо и евентуално допуснатите нарушения в тази насока сочат на незаконосъобразност, но не
и на нищожност. Незаконосъобразността от своя страна обосновава отмяна на решението, която обаче може да бъде поискана по
реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. Съдът не е сезиран с искане за отмяна на решението, поради
което и безпредметно остава обследването на процедурата за свикване на общото
събрание.
По изложените съображения
съдът приема предявения иск за неоснователен.
По разноските
При установения изход от спора направените
от ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест като с оглед
правилото на чл. 81 ГПК и чл. 236 т. 6 ГПК този извод следва да бъде огласен с диспозитива.
Ответникът не е заявил искане за
присъждане на разноски по така предявения иск.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.Б.К. с адрес *** срещу „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ******да бъде прогласена нищожността на решение на общото събрание на „Т.А.“ ООД с отразена дата 18.11.2013 г., с което на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ упълномощава Д. Д.К.М.– управител на „Т.А.“ ООД, да предявява самостоятелно и/или заедно с избран от него процесуален представител искове срещу К.Б.К. за реализиране на имуществена отговорност за причинени на дружеството имуществени вреди, произтичащи от лошо управление на дружеството от управителя К.К. и вреди, произтичащи от присвоените от него движими вещи, собственост на „Т.А.“ ООД.
ВЪЗЛАГА направените от К.Б.К. разноски по така предявения иск в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
СЪДИЯ: