Подсъдимият Р.Д.Й. с ЕГН **********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. П. за извършени престъпления както следва:

За това, че на 26.07.2010 г., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне повторно в немаловажен случай с В.М.Д. ***, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи - 85 бр. дъвки „Микей" всяка по 0,15 лв. на обща стойност 12,75 лв., 4 бр. солети „Стар Стикс" всеки пакет по 0,70 лв. на обща стойност 2,80 лв., 4 бр. опаковки бисквити „Лемонде" в розова опаковка всяка по 0,95 лв. всички на обща стойност 3,80 лв., 2 бр. пакета бисквити „Роден край" всеки пакет по 1,30 лв. всички на обща стойност 2,60 лв., 1 бр. нож с острие - 12 см. на стойност 6.00 лв., 1 бр. нож сгъваем с дължина - 8 см. на стойност 8 лв., 2 бр. зарядно за мобилен телефон всяко по 5 лв. двете на обща стойност 10 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа" втора употреба, без камера на стойност 35 лв. 1 бр. карта на Г. с предплатен ваучер за 10 лв. на стойност 10 лв., всички вещи на обща стойност 90,95 лв. от владението на К.Г.И. ЕГН:********** *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 вр. с чл.28 ал.1 от НК.

Подсъдимият В.М.Д. с ЕГН **********, се обвинява от Районна Прокуратура- гр. П. за извършено престъпление както следва:

За това, че на 26.07.2010 г., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Р.Д.Й. ***, е отнел чужди движими вещи - 85 бр. дъвки „Микей" всяка по 0,15 лв. на обща стойност 12,75 лв., 4 бр. солети „Стар Стикс" всеки пакет по 0,70 лв. на обща стойност 2,80 лв., 4 бр. опаковки бисквити „Лемонде" в розова опаковка всяка по 0,95 лв. всички на обща стойност 3,80 лв., 2 бр. пакета бисквити „Роден край" всеки пакет по 1,30 лв. всички на обща стойност 2,60 лв., 1 бр. нож с острие - 12 см. на стойност 6.00 лв., 1 бр. нож сгъваем с дължина - 8 см. на стойност 8 лв., 2 бр. зарядно за мобилен телефон всяко по 5 лв. двете на обща стойност 10 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа" втора употреба, без камера на стойност 35 лв. 1 бр. карта на Г. с предплатен ваучер за 10 лв. на стойност 10 лв., всички вещи на обща стойност 90,95 лв. от владението на К.Г.И. ЕГН:********** *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл.195 ал.1 т.5 , вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявените обвинения и взе становище, че те са доказани по несъмнен начин, за което и следва да се наложат съответните наказания на подсъдимите при спазване на изискванията на чл. 373 ал.2 от НПК. Според неговото становище, следва да се определи наказание съгласно разпоредбата на чл. 58А от НК, като по отношение на подс. Й. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което да се намали с 1/3 и така определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 2 години, а по отношение на подс. Д.  следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „обществено порицание”. Счита, че така определени наказанията са съобразени с осъщественото деяние и личността на подсъдимите, както и с постигане на целите на генералната превенция. По отношение на разноските, дава становище те да бъдат присъдени за заплащане.

Подсъдимият Р.Й. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен. Той изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събира доказателства за тези факти, като се ползват тези от досъдебното производство. Не се признава за виновен за кражбата на мобилен телефон „Нокиа" втора употреба, без камера и 1 бр. карта на Г. с предплатен ваучер. Спрямо него производството е по реда на чл.371 т.2, във вр. чл. 372, ал.4 от НПК. Моли за минимални наказания, извън наказанието „лишаване от свобода”.

Служебният защитник на подсъдимия, адв. Ш.-П. взе становище, че в слуЧ. се касае за извършено от Й. престъпление като непълнолетен и подсъдимият е направил пълни самопризнания. По отношение на мобилен апарат „Нокиа" втора употреба и сим-карта към него адв. Ш.-П. излага доводи, че такива вещи не са открити у подсъдимите, въпреки че те са били заловени от органите на VІ РУП минути след инкриминираното деяние. Предлага на съда да приеме, че се касае за маловажен случай, с оглед на размера на откраднатата сума, за което предлага на подс. Й. да се наложи минимално наказание, по преценка на съда.

Подсъдимият В.Д. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен. Той изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събира доказателства за тези факти, като се ползуват тези от досъдебното производство. Не се признава за виновен за кражбата на мобилен телефон „Нокиа" втора употреба, без камера и 1 бр. карта на Г. с предплатен ваучер. Спрямо него производството е по реда на чл.371 т.2, във вр. чл. 372, ал.4 от НПК. Моли за минимални наказания.

Служебният защитник на подсъдимия В.Д., адв. К. взе становище, че в слуЧ. се касае за извършено от подзащитния му престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК. Предлага на съда да приеме, че се касае за маловажен случай, като са налице и смекчаващи вината обстоятелства, както по отношение на размера на причинената вреда – предметът на кражбата е под половин работна заплата, така и поради младата възраст и емоционално и волевото развитие на подсъдимия, което според защитата е изискуемият от закона признак – „увлечение и лекомислие”. Предлага при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 61 от НК, като счита, че по отношение на подсъдимия могат успешно да бъдат приложени дисциплинарни мерки.

Пловдивският Районен съд, като взе предвид изискванията на чл.373, ал.3 от НПК за приемане в мотивите за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство по делото, които го подкрепят, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.Д.Й. е роден на *** ***. Той е българин по произход и български гражданин. Не е женен, но е осъждан. Има завършено основно образование, като в момента е ученик в 9 клас в СПИ – гр. С.. Временно е настанен СПИ – гр. С. поради невъзможност на родителите му да се грижат за него. Има ЕГН **********.

Подсъдимият В.М.Д. е роден на *** ***. По произход се счита за българин и е български гражданин. Не е женен и е неграмотен, като не е посещавал училище. Понастоящем е безработен. Не е осъждан. Живее постоянно на адрес в гр. П., ул. „К.” № * - незаконни къщи, северно. Има ЕГН **********. На 26.07.2010 г. вечерта св. К.Г.И. легнал да спи в павилиона си за търговия със стоки на дребно, намиращ се в гр. П., ул. „Ч.” № *. Кратко време след като заспал до павилиона се приближили двамата подсъдими, които предварително се били уговорили да извършат кражба от подходящ обект. Като премахнали стъклото, двамата се пресегнали през отвора за продажба на стоките, с което действие взели от вътрешната страна следните намиращи се в павилиона вещи: дъвки „Микей" с розова опаковка 85 бр. на стойност 12,75 лв., солети „Стар Стикс"4 бр.  на стойност 2,80 лв., бисквити „Лемонде" в розова опаковка 4 бр. на стойност 3,80 лв., бисквити „Роден край" 2 бр.  на стойност 2,60 лв., нож с острие - 12 см. на стойност 6.00 лв., нож сгъваем с дължина - 8 см. на стойност 8 лв., зарядно за мобилен телефон 2 бр на стойност 10 лева. Общата стойност на тези взети от тях хранителни продукти била 45,95 лева. След като взели със себе си тези продукти, двамата се предвижели по улица “П.” на кв.И. в гр. П.. На кръстовището с ул.”Б.” те били забелязани от свидетелите М. и Б., съвместно с колегата им Щ., които изпълнявали задълженията си като дежурен автопатрул, на които направило впечатление, че подсъдимите укриват под якетата си инкриминираните вещи. Пред служителите и двамата си признали от къде са ги отнели и посочили мястото. С протокол за доброволно предаване от 26.07.2001 г. Й. доброволно предал отнетите хранителни продукти, които срещу разписка били върнати на пострадалия. Категорично отрекли и двамата подсъдими да са отнемали 1бр. мобилен апарат “Нокия” втора употреба, без камера на стойност 35 лв., в едно със СИМ карта на мобилен оператор “Г.” с предплатен ваучер за 10 лева. Такива вещи не били установени в Й. и Д. и не били върнати и на пострадалото лице.

Така изяснената фактическа обстановка се извлича по безспорен начин от направеното от подсъдимите самопризнание, направено по реда на съдебното следствие, което се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства от досъдебното производство и тези, събрани по реда на съдебното следствие. На първо място, то се подкрепя от показанията на свидетелите Н.Д. М. и С. Б., които в пълнота разкриват фактите и обстоятелствата, касаещи осъществените действия от страна на подсъдимите по извършените от тях деяния, разкриват обективната истина. Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най- вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. Налице е непоколебимост на техния разказ. Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимите. Подкрепят се и от показанията на пострадалия К.Г.И.. От негова страна няма предубеждение спрямо подсъдимите. Той изразява точно и обективно случилите се факти.  Затова съдът ги кредитира като достоверни по отношение на изразените с тях обстоятелства по механизма на извършеното деяние и отнемането на посочените движими вещи- различните хранителни продукти , както и 1 брой нож с острие 12 см., 1 брой сгъваем нож с дължина 8 см. и 2 броя зарядни за мобилен телефон. В тази си част неговите показания са подкрепени и от останалите гласни доказателства- самопризнанието на подсъдимите и гласни показания на свидетелите М. и Б., както и от приложените писмени доказателства- протокол за доброволно предаване от 26.07.2010 година. По отношение на изразени чрез тях обстоятелства, касаещи настъпилите имуществени вреди, съдът не ги кредитира в частта им, касаещи отнемането на 1 бр. мобилен апарат “Нокия” втора употреба, без камера, в едно със СИМ карта на мобилен оператор “Г.”. В тази си част те остават изолирани и неподкрепени от останалите гласни и писмени доказателства. Съдът в случая, кредитира изцяло показанията на подсъдимите Й. и Д., че същите не са участвували в изпълнителното деяние по отнемане на мобилен телефон втора употреба, като това се потвърждава от събраните гласни доказателства. В хода на делото не бе доказано, че подсъдимите са отнели мобилния телефон на пострадалия и такъв не е намерен у тях. Съдът приема, че телефонът не е предмет на престъпно посегателство от тяхна страна.  Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя и от гласните доказателства на свидетелката М.Д., майка на В.Д., която обективно разкрива характера му и мотивите за извършване на деянието. Установява се и от останалите събрани и приети от съда по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от 26.07.2010 година, заключение на стоково - оценъчна експертиза и заключение на съдебно- психиатрична експертиза, които съдът кредитира като обективни, научно и методологически правилно изготвени, без да възниква съмнение в тяхната правилност, както и от приложените справка за съдимост на подсъдимите и характеристична справка, приложени от разследващ полицай. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета в обвинителния акт. Следва да се посочи, че самопризнанията на подсъдимите изцяло кореспондират с другите доказателства: гласни показания на свидетелите и приложените писмени доказателства. Същите изясняват механизма на извършеното престъпление, участието на всеки един от подсъдимите в него, характерът и размера на причинените имуществени вреди. Признанието на подсъдимите е подкрепено от всички доказателства по делото. Тези съвпадения между показанията на горните свидетели и самопризнанието на подсъдимите Й. и Д. води съда до извода, че техните обяснения са напълно достоверни и може да им се има доверие за всички факти, съобщени в тях. Ето защо, съдът изцяло приема фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, каквото е изискването на чл.373, ал.3 от НПК.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият Р.Й. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, макар и непълнолетен е бил в състояние на вменяемост. Към инкриминирания период той не страда от същинско психично заболяване. Макар и с поведенчески отклонения и асоциални прояви, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен, без болестни психични нарушения, с целесъобразни действия и намален самоконтрол. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Бил е в ясно съзнание, адекватен, без болестни психични нарушения, с целесъобразни действия и намален самоконтрол. Може да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, може пълноценно да участва в досъдебното и съдебното производство.

От обективна страна според становището на съда, действията на подс. Р.Й. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението по чл. 195, ал.1, т.5 и т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 26.07.2010 г. в гр. П., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.М.Д., ЕГН **********, при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи - 85 бр. дъвки „Микей" всяка по 0,15 лв. на обща стойност 12,75 лв., 4 бр. солети „Стар Стикс" всеки пакет по 0,70 лв. на обща стойност 2,80 лв., 4 бр. опаковки бисквити „Лемонде" в розова опаковка всяка по 0,95 лв. всички на обща стойност 3,80 лв., 2 бр. пакета бисквити „Роден край" всеки пакет по 1,30 лв. всички на обща стойност 2,60 лв., 1 бр. нож с острие - 12 см. на стойност 6.00 лв., 1 бр. нож сгъваем с дължина - 8 см. на стойност 8 лв., 2 бр. зарядно за мобилен телефон всяко по 5 лв. двете на обща стойност 10 лв.; всички вещи на обща стойност 45,95 лв. от владението на К.Г.И., ЕГН ********** *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като действия от страна на подсъдимия, насочени към противоправно установяване на фактическа власт върху чужди движими вещи, което е извършено от две лица, сговорили се предварително за осъществяване на деянието, като същото е извършено повторно. На второ място, тези действия определено не се характеризират като маловажни, защото се касае за престъпление, извършено повторно, което  се характеризира с по- висока степен на обществена опасност. Това се определя и от цялостната характеристика на случая, касаещ способът и начина на осъществяване на деянието. Предходното осъждане на Й. по НОХД № 182/2009 г. по описа на Районен съд- Асеновград обуславя квалификацията на деянието като осъществено при условията на чл. 28 ал.1 от НК.

От субективна страна подс. Й. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния резултат, свързан с противоправното установяване на фактическа власт върху чужди движими вещи и разпореждането с тях в личен интерес, в противовес на установените отношения за охрана на собствеността. Й. е бил съгласен с общественоопасния характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на  съставомерни признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

Подсъдимият В.Д. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, макар и непълнолетен е бил в състояние на вменяемост. Към инкриминирания период той не страда от същинско психично заболяване, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен, без болестни психични нарушения, с целесъобразни действия и намален самоконтрол, недооценъчен. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

От обективна страна според становището на съда, действията на подс. В.Д. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на 26.07.2010 г. в гр. П., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне с Р.Д.Й., ЕГН **********, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи - 85 бр. дъвки „Микей" всяка по 0,15 лв. на обща стойност 12,75 лв., 4 бр. солети „Стар Стикс" всеки пакет по 0,70 лв. на обща стойност 2,80 лв., 4 бр. опаковки бисквити „Лемонде" в розова опаковка всяка по 0,95 лв. всички на обща стойност 3,80 лв., 2 бр. пакета бисквити „Роден край" всеки пакет по 1,30 лв. всички на обща стойност 2,60 лв., 1 бр. нож с острие - 12 см. на стойност 6.00 лв., 1 бр. нож сгъваем с дължина - 8 см. на стойност 8 лв., 2 бр. зарядно за мобилен телефон всяко по 5 лв. двете на обща стойност 10 лв.; всички вещи на обща стойност 45,95 лв. от владението на К.Г.И., ЕГН ********** *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като действия от страна на подсъдимия, насочени към противоправно установяване на фактическа власт върху чужди движими вещи, което е извършено от две лица, сговорили се предварително за осъществяване на деянието. На второ място, тези действия определено не се характеризират като маловажни, защото не се определя само от размера на причинените имуществени вреди и личността на дееца, а се определя от цялостната характеристика на случая, касаещ способът и начина на осъществяване на деянието и обществения му резонанс. За движимите вещи 1 бр. мобилен телефон „Нокиа" втора употреба, без камера на стойност 35 лв. 1 бр. карта на Г. с предплатен ваучер за 10 лв. на стойност 10 лв. съдът приема, че няма доказателства, те да са били противоправно отнети от подсъдимия Д..

От субективна страна подс. В.Д. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсила настъпването на техния резултат, свързан с противоправното установяване на фактическа власт върху чужди движими вещи и разпореждането с тях в личен интерес, в противовес на установените отношения за охрана на собствеността. Той е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на  съставомерни признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

Съдът счита, че подсъдимите Р.Й. и В.Д. следва на основание чл.304 от НПК да бъдат признати за невинни в това да са отнели 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия”, втора употреба на стойност 35 лева, в едно с 1 бр. СИМ- карта на “Г.” с ваучер на стойност 10 лв. на обща стойност 45.00 лв. и оправдани по повдигнатото им обвинение в тази му част. Не се събраха доказателства, които да изясняват престъпно посегателство върху тези движими вещи, поради което на основание чл.304 от НПК съдът ги оправдава по повдигнатото им обвинение в тази му част.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимите.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Р.Й. за така извършеното от него престъпление, съдът взе предвид, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК предвижда наказание до три години “лишаване от свобода”. Отчетоха се следните смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното критично отношение към деянието, младата му възраст и факта, че той е подрастващ и е ангажиран като учащ - ученик в 9 клас в СПИ – гр. С., съдействал е на органите на реда за разкриване на обективната истина, както и тежкото му семейно и имуществено положение – произхожда от многодетно семейство, майка му е в затвора, а баща му е с неизвестно местонахождение. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства извън тези, които характеризират самото деяние и които да определят подсъдимия като личност с по- висока степен на обществена опасност. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за задоволяване на жизнени потребности. Степента на обществената опасност на деянието и дееца не са високи, въпреки данните и за други негови противообществени прояви. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимия Р.Й., мотивите за извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на обществото, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се определи по реда на чл.58а ал.1, вр. чл. 54 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца. Налице са основанието на чл. 69 ал. 1, вр. чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание “3 месеца лишаване от свобода” да се отложи, защото той не е бил осъждан на “лишаване от свобода” към момента на извършване на деянието, наложеното му е наказание е до три години “лишаване от свобода” и затова съдът намира, че в конкретния случай за постигане целите на наказанието и най-вече с оглед превъзпитанието на подсъдимия, не се налага същия да го изтърпи реално. При тези съображение се отложи изпълнението на наложеното наказание от 3 месеца лишаване от свобода с минимален изпитателен срок от 1 /една/ година. Така определеното наказание в конкретния случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля и ще помогне в най - пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Д. за така извършеното от него престъпление, съдът взе предвид, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а, във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б. “б” от НК. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвижда наказание до три години “лишаване от свобода”. Отчетоха се следните смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното критично отношение към деянието, младата му възраст и факта, че е съдействал на органите на реда за разкриване на обективната истина, както и тежкото му семейно и имуществено положение – произхожда от многодетно семейство, грижите за което са поети изцяло от майка му, а баща му е неизвестен,  добрите му характеристични данни, чистото съдебно минало, ниската стойност на причинените вреди. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства извън тези, които характеризират самото деяние и които да определят подсъдимия като личност, която е с по- висока степен на обществена опасност. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението - желание за задоволяване на жизнени потребности. Степента на обществената опасност на деянието и дееца са ниски. Затова при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимия В.Д., мотивите за извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на обществото и на пострадалия, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се определи по реда на чл.58а ал.4, вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б”, пр. 2-ро от НК наказание “обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по местоживеене за срок от един месец. Така определеното наказание в конкретния случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля и ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

Като признати за виновни, подсъдимите Д. и Й. дължат на основание чл.189 ал.3 и ал.4 от НПК направените в наказателно производство разноски в размер на 105 лв. /сто и пет лева/ за експертизи. Затова същите им се възложиха, като те следва да се заплатят от подсъдимите със съгласието на техните родители и надзорници, като се определи частта на по 72,50 лв. за всеки един от тях.

Приложените по делото веществени доказателства – 1 бр. нож с острие 12 см., 1 бр. нож сгъваем с дължина 8 см., 2 бр. зарядно за мобилен телефон, намиращи се на съхранение при домакина на VІ РУП град П., се върнаха на пострадалия.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н.К.