Решение по дело №2027/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                     04.11.2019г.                  Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На    1 октомври                                              2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Диана Стоянова

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 2027 по описа за 2019 година.

 

 

     Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

 

Ищцата В.И.Ч. твърди в исковата си молба, че на 31.07.2007 г. Регионален инспекторат по образованието – Стара Загора й е заплатило сумата в общ размер на 904,17 лева, представляващи обезщетение по чл. 225 от КТ и законна лихва.

Твърди в молбата си, че сумите са платени на основание Решение № 119 от 08.12.2006 г. по гр. дело № 220 от 2006 по описа на РС – Стара Загора и постановено въз въззивно производство Решение № 102 по гр. дело № 71 от 2007 г., които са били предварително изпълняеми.

Заявява, че с решение по гражданско дело № 388 от 2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив постановените предварително изпълними решения, посочени по-горе, са отменени, поради което и РИО – Стара Загора се е снабдила с обратен изпълнителен лист за следните суми, а именно: 896,18 лева – главница и 478,10 лева законна лихва.

Основанието за издаване на обратния изпълнителен лист било именно постановеното от Апелативен съд – Пловдив по гражданско дело № 388 от 2007 г. съдебно решение, което по настоящем било отменено от ВКС.

Твърди в молбата си, че въз основа на издадения обратен изпълнителен лист РИО – Стара Загора е образувала против ищцата изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова, с район на действие – района на ОС – Стара Загора за принудително събиране на следните суми, а именно: 896,18 лева – главница; 478,10 лева – законна лихва, 200 лева – адвокатско възнаграждение /намалено/; 108 лева – първоначални такси по изпълнението и 447,43 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ.

Общият размер на платената от ищцата сума по изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова възлиза на 2129,71 лева.

С Решение по гр. дело № 2070 от 2017 г. по описа на ВКС постановеното Решение по гражданско дело № 388 от 2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив било отменено по реда на чл. 307, ал. 1 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК и производството по делото за отмяна на уволнението на В.И.Ч. и заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ било възобновено, като към настоящия е висящо гр. дело № 222 от 2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, 8-ми гр. състав.

Сочи, че отмяната на съдебния акт по гражданско дело № 388 от 2008 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив води до липса на основание за издадения обратен изпълнителен лист и отпадане на основанието за вземането на РИО – Стара Загора, понастоящем РУО – Стара Загора.

         Горният извод се обосновавал при тълкуване по аналогия на разпоредбите на чл. 309, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 245, ал. 3 изр. „второ” от ГПК и постановките в т. 6 от Тълкувателно решение № 4/2017 на ОСГТК на ВКС, съгласно което за събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следвало да се издаде обратен изпълнителен лист, тъй като тя е била платена за „удовлетворение” на взискателя в предизвикания от него материално незаконосъобразен изпълнителен процес.

         Твърди, че е прието, че съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това било неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. Ето защо тя трябвало да се възстанови от взискателя.

         Горните правни изводи се обосновали и от общия правен принцип за обезщетяване на причинените вреди каквито в случая се явявали ненужно направените разноски в материално незаконосъобразен изпълнителен процес, какъвто бил този по изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова, с район не действие – района на ОС – Стара Загора.

         По този начин и в резултат на материално незаконосъобразно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело ищцата е заплатила такси и разноски по изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова – с район на действие – района на ОС – Стара Загора, както следва: 200 лева – адвокатско възнаграждение; 108 лева – първоначални такси по изпълнителното дело; 447,43 лева – такси и разноски в изпълнителното дело; общо 755,43 лева.

         Счита, че към настоящия момент ненужно заплатените от ищцата такси и разноски по изпълнението в горепосоченият размер следвало да й бъдат възстановени.

         Главницата и лихвите по изпълнителното дело съответно по обратния изпълнителен лист, представляващи обезщетение по чл. 225 от КТ и законна лихва не следвало да се връщат обратно от страна на ответник, тъй като за съществуването на тези вземания и дължимостта им на ищцата след отмяната от страна на ВКС и възобновяване на производството с висящо към настоящия момент гр. дело № 222 от 2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, 8-ми гр. състав.

         Висящността на горепосочения спор не обосновавала нито основанието, нито съществуването на необходимостта от заплатените от ищцата такси и разноски по изпълнително дело № 209 от 2009г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова – с район на действие – района на ОС – Стара Загора.

         С оглед на гореизложеното и чрез покана с вх. № РД-15-170 от 08.03.2019 г. поканили ответникът доброволно да изпълни задълженията си, на което писмо изх. № РД-17-262 от 02.04.2019 г. получили отказ за доброволно изпълнение до представяне /предявяване/ на изпълнителен лист.

         В същото време ищцата не можела да ползва облекчения ред по чл. 309, ал. 2 във връзка с чл. 245, ал. 2 от ГПК, доколкото се търсило репариране на вреди от изпълнително дело, образувано въз основа на обратен изпълнителен лист.

         В конкретния случай би се касело за искане за издаване на обратен на обратния изпълнителен лист, каквато хипотеза счита, че не е уредена в процесуалния закон, поради което и се обосновава правния й интерес от предявяване на настоящия иск.

         Заявява, че в допълнение с горното гражданско дело № 220 от 2006 г. на РС – Стара Загора и въззивно гражданско дело № 71 от 2007 г. по описа н ОС – Стара Загора били унищожени.

         Доколкото се касаело за нанесени вреди на ищцата, то и ответникът дължи лихва за забава от датата на увреждането до репариране на нанесените вреди изразяващи се в платени такси и разноски по изпълнителното дело.

         Като дата на увреждането счита, че не следва да се приеме плащането на таксите и разноските, която дата се установява от съобщение с изх. № 8696 от 26.12.2009 г. по изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова – с район на действие – района на ОС – Стара Загора, а именно: 26.12.2009 г.

         Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 755,43 лева, представляващи принудително събрани от нея по изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова – с район на действие – района на ОС – Стара Загора такси и разноски по изпълнението, образувано въз основа на издаден по отменено от ВКС съдебно решение по гражданско дело № 388 от 2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив обратен изпълнителен лист, както и лихва за забава върху главницата от 755,43 лева от 26.12.2009 г. до 05.04.2019 г. в размер на 715,81 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на главницата.

         Претендира за разноските по делото.

        

         В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Регионално управление на образованието – Стара Загора, в който твърдят, че предявеният иск е недопустим.

          Твърди в отговора си, че с Решение № 157 от 15.12.2017 г. постановено по гр. д. № 20170 от 2017 г. по описа на ВКС са отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК влязлото в сила решение № 272 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 388 по описа за 2007 г. на Пловдивски апелативен съд, решението на Старозагорския окръжен съд № 102 от 27.04.2007 г., постановено по в.гр.г. № 71 от 2007 г. и оставеното с него в сила решение № 119 от 08.12.2006 г. по гр.д. № 220 от 2006 г. на Старозагорски районен съд.

             С решение № 119 от 08.12.2006 г. по гр.д. № 220 от 2006 г. на Старозагорски районен съд, потвърдено с решение № 102 от 27.04.2007 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.г. № 71 от 2007 г. РИО-Стара Загора бил осъден да заплати на В.Ч. сума представляваща обезщетение по чл. 225 от КТ. За тази сума била заплатена от РИО-Стара Загора, тъй като по решенията по тези дела било допуснато предварително изпълнение.

         С решение № 272 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 388 по описа за 2007 г. на Пловдивски апелативен съд били отменени горепосочените решения и били отхвърлени предявените от ищцата искове, поради обстоятелството, че за длъжността „директор на общинско училище" трудовият договор се сключвал с по-горестоящия спрямо работодателя орган, в случая с началника на РИО - Стара Загора, но трудовото правоотношение възниква с училището, което е надлежен ответник в производството. Доколкото РИО-Стара Загора нямал качеството на работодател на ищцата, той бил ненадлежна страна в процесуалното правоотношение, поради което исковете предявени срещу него са неоснователни. Т.е. РИО (РУО) - Стара Загора след като не е надлежен ответник по предявените искове не дължал заплащане на обезщетение по чл. 225 от ГПК.

           Твърдят, че съществуването на тези вземания (главница и лихви представляващи обезщетение по чл. 225 от КТ) и дължимостта им на ищцата от училището (СУ „Максим Горки" -гр. Стара Загора - ответник по делото) били предмет на висящото гр.д. № 222/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Считат, че висящността на този спор и изхода от него обосновава основанието и съществуването на необходимостта от заплащане на таксите и разноските по изп.д. № 204/2009 г. по описа на ЧСИ - Маргарита Димитрова. Такси и разноски се дължали винаги във връзка с воденето на конкретен иск. В настоящия случай, съществуването и дължимостта на вземанията за обезщетение по чл. 225 от КТ били предмет на гр.д. № 222/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по което страна е СУ „Максим Горки" - гр. Стара Загора, а срещу РУО - Стара Загора имало заведен иск за връщане на такси и разноски платени във връзка с обратен изпълнителен лист по който са му били възстановени сумите платени за обезщетение по чл. 225 от КТ, което считат за недопустимо.

          Счита, че цитираното в исковата молба тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС не може да намери приложение в настоящия случай. Изпълнителното производство по изп.д. 204/2009 г. по описа на ЧСИ – Маргарита Димитрова било образувано на годно изпълнително основание-осъдително решение на въззивен съд по в.гр.д. № 388/2007 г. по описа на Апелативен съд - Стара Загора; въз основа на него РИО-Стара Загора се снабдил с обратен изпълнителен лист, поради което налице бил годен изпълнителен титул; съгласно чл. 426 ГПК представянето на изпълнителен лист в оригинал било основание за образуване на изпълнително производство; съдия изпълнителят действал в кръга на правомощията си: образувал изпълнително дело, изпратил покана за доброволно изпълнение и наложил запор на сметките на длъжника; изпълнителното дело било свършено поради събиране и изплащане на дължимата по делото сума. След постановяване на решение от ВКС изпълнителният титул не бил отменен. Доколкото така постановеното определение за издаване на обратен изпълнителен лист не било отменено, то без значение било влязлото в сила съдебно решение Решение № 157 от 15.12.2017 г. постановено по гр. д. № 20170 от 2017 г. по описа на ВКС между същите страни. Считат, че предвид изложеното получените по този лист плащания не са платени за удовлетворение на взискателя в предизвикан от тях материално незаконосъобразен изпълнителен процес.

           Заявява, че в случая липсва право, което да е нарушено и поради тази причина искът се явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

           В случай, че съдът счете иска за допустим то следва да го отхвърли като неоснователен.

          Заявява, че РУО – Стара Загора не следва да възстановява заплатените от ищцата такси и разноски по изпълнението, тъй като с неоснователните си действия, а именно – насочване на иска срещу ненадлежна страна – РИО-Стара Загора, ищцата с поведението си дала повод за завеждане на делото, предвид което разноските следва да останат така както били направени.

    Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

      Видно от представеното по делото решение № 119 от 8.12.2006 г. по гр.д. № 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора, съдът е признал за незаконно по отношение на РИО гр. Стара Загора  и е отменил уволнението на В.И.Ч. , извършено със заповед № ЛС-2-68/6.12.2005 г. на Началника на РИО Стара Загора, като е възстановил ищцата Ч. на предишната работа на длъжножстта „Директор” на СОУ „Максим Горки” гр. Стара Загора и е осъдил РИО да й заплати сумата от 896.18 лв. представляващга уваженият й иск за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за оставянето й без работа за периода 6.12.2005 г. до 8.02.2006 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 3.02.2006 г. до окончателното й заплащане и сумата 300 лв., направени по делото разноски.

     С решение № 102 от27 април 2007 г. по в.гр.д. №71/2007 г. по описа на ОС Стара Загора, съдът е оставил в сила решение № 119 от 8.12.2006 г. по гр.д. № 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора, като е осъдил РИО гр. Стара Загора да заплати на В.И.Ч. сумата от 200 лв., представляващи направените разноски пред ОС Стара Загора.

   С решение от 16.04.2008 г. по к.гр.д. № 388/2007 г. по описа на ПАС, съдът е отменил решение № 102 от27 април 2007 г. по в.гр.д. №71/2007 г. по описа на ОС Стара Загора и оставеното с него в сила решение № 119 от 8.12.2006 г. по гр.д. № 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора, като вместо него е отхвърлил предявените от В.И. Чакалова Илиева против РИО Стара Загора искове за признаване на уволнението й, извършено със заповед № ЛС 2-68/6.12.2005 г. на Началника на РИО Стара Загора за незаконни и за неговата отмяна, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времете, през което е останала без работа, поради уволнението  за периода 6.12.2005 г. до 8.02.2006 г. в размер на 896.18 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 3.02.2006 г. до окончателното й заплащане.

    По делото е представено уведомление до В.И. Чакалова Илиева от ЧСИ Маргарита Димитрова, с което ищцата е уведомена, че изп.д. № 20098650400204 е свършено поради събиране и изплащане на дължимата по делото сума. Посочено е , че общо събраната по делото сума е в размер на 2129.71 лв., от които 896.18 лв. главница по делото, 478.10 лв. законна лихва върху присъдената главницата, 200 лв. адвокатско възнаграждение за взискателя, 108 лв. първоначални такси и 447.43 лв. такси и разноски по изпълнителното производство. Посочено е, че изпълнителното дело е образувано въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 388/2007 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

По делото е представена покана от В.И. Чакалова- Илиева до РИО от 28.03.2019 г., с която РИО Стара Загора е поканена в едноседмичен срок от получаване на поканата да възстанови на ищцата сумата от 755.43 лв. представляващи принудително събрани от нея по изпълнително дело № 204/2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова  за адв. Възнаграждение, такси и разноски по изпълнението въз основа на издаден по отменено Решение по в.гр.д. 388/2007 г. по описа на АС Пловдив обратен изпълнителен лист.

   По делото е представено решение по гр. дело № 2070 от 2017 г. по описа на ВКС, с което постановеното Решение по гражданско дело № 388 от 2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е отменено по реда на чл. 307, ал. 1 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК и производството по делото за отмяна на уволнението на В.И.Ч. и заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ е възобновено.

По делото е представено и решение аг 2.07.2019 г. по  гр. дело № 222 от 2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което съдът е отменил е признал за незаконно по отношение на РИО гр. Стара Загора  и е отменил заповед № ЛС-2-68/6.12.2005 г. на Началника на РИО Стара Загора, с коуто е прекратено трудовото правоотношение на В.И.Ч. , като е възстановил ищцата Ч. на предишната работа на длъжножстта „Директор” на СОУ „Максим Горки” гр. Стара Загора и е осъдил РИО да й заплати сумата от 710.98 лв. представляващга уваженият й иск за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за оставянето й без работа за периода 6.12.2005 г. до 8.02.2006 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 3.02.2006 г. до окончателното й заплащане и сумата 931.10 лв., направени по делото разноски, като е отхвърлил иска в останалата част над размера на 710.98 лв.  до претендираните 896.18 лв., като неоснователен и недоказан.

 

      Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по  чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.

     Съдът намира, че изпълнителното производство по изп.д. 204/2009 г. по описа на ЧСИ – Маргарита Димитрова е било образувано на годно изпълнително основание-осъдително решение на въззивен съд по в.гр.д. № 388/2007 г. по описа на Апелативен съд - Стара Загора; въз основа на него РИО-Стара Загора се снабдил с обратен изпълнителен лист, поради което е бил налице годен изпълнителен титул; съгласно чл. 426 ГПК представянето на изпълнителен лист в оригинал било основание за образуване на изпълнително производство; съдебният изпълнител е действал в кръга на правомощията си: образувал е изпълнително дело, изпратил покана за доброволно изпълнение и наложил запор на сметките на длъжника; изпълнителното дело било свършено поради събиране и изплащане на дължимата по делото сума. След постановяване на решение от ВКС, изпълнителният титул не бил отменен. Доколкото така постановеното определение за издаване на обратен изпълнителен лист не било отменено, то без значение е влязлото в сила съдебно решение Решение № 157 от 15.12.2017 г. постановено по гр. д. № 20170 от 2017 г. по описа на ВКС между същите страни. Съдът намира, че получените по този лист плащания не са платени за удовлетворение на взискателя в предизвикан от него материално незаконосъобразен изпълнителен процес. В първоначалната искова молба по гр.д. № 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора, ответник е бил Регионален инспекторат по образованието гр. Стара Загора, като едва с молба от 18.01.2019 г. по гр.д. № 222/2019 г./възстановено гр.д. № 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора и решението по което не е влязло в законна сила/, по описа на РС Стара Загора, ищцата В. Чакалова –Илиева уточнява надлежния ответник, а именно СУ „Максим Горки“ гр. Стара Загора, като производството по делото по отношение на РУО гр. Стара Загора е прекратено с определение от 11.02.2019 г. по гр.д. № 222/2019 г. по описа на РС Стара Загора. Към образуване на изпълнителното дело на 9.10.2009 г. все още ответник по гр.д. № 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора ответник е бил РИО гр. Стара Загора, на който е издаден обратен изпълнителен лист след влизане в сила на решение от 16.04.2008 г. по к.гр.д. № 388/2007 г. по описа на ПАС. Образуването на гр.д. 220/2006 г. по описа на РС Стара Загора е инициирано от ищцата Чакалова, като същата е посочила този ответник. Следователно изпълнителния процес се е провел за удовлетворение на взискателя РИО Стара Загора в непредизвикан от него граждански и изпълнителен процес.

                    Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 100 лв., представляващи юриск. възнаграждение.

 

 Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  предявеният от В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, офис1- чрез адв. С.М. *** против РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО гр. Стара Загора, ул. „Барейро“ № 9, ет.4, ЕИК ********** иск за заплащане на сумата от 755,43 лева, представляващи принудително събрани от нея по изпълнително дело № 204 от 2009 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова – с район на действие – района на ОС – Стара Загора такси и разноски по изпълнението, образувано въз основа на издаден по отменено от ВКС съдебно решение по гражданско дело № 388 от 2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив обратен изпълнителен лист, както и лихва за забава върху главницата от 755,43 лева от 26.12.2009 г. до 05.04.2019 г. в размер на 715,81 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на главницата.

       ОСЪЖДА В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, офис1- чрез адв. С.М. *** да заплати на  РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО гр. Стара Загора, ул. „Барейро“ № 9, ет.4, ЕИК ********** сумата 100 лв., представляваща направени по делото разноски.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: