Определение по дело №821/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№821

 

гр. Пловдив, 11.06.2020г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV състав в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                   ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 821 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, във вр. с чл.417 и чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Първа инвестиционна банка"АД– гр. **** против разпореждане № 20019/28.02.2020г. по ч.гр.д.№ 2666/2020г. на ПРС, ІІІ гр.с., с което е отхвърлено частично заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Е.В.В. и И. М. П. въз основа на извлечение от сметка за задълженията им по договор за банков кредит от 24.03.2014г. по отношение на сумата от 4399,98 евро- договорна лихва за периода 08.06.2014г.- 11.02.2020г., както и по отношение на сумата от 3038,46 евро- наказателна лихва за периода 08.05.2014г.- 11.02.2020г.. В частната жалба от „Първа инвестиционна банка“АД се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като погрешно първоинстанционният съд е приел, че клаузата по чл.4 от договора за кредит, определяща начина на формиране на размера на възнаградителната лихва, е неравноправна клауза. В тази връзка се сочи, че базовият лихвен процент, съставляващ компонент на възнаградителната лихва, е променен последно през 2010г., т.е. преди подписване на договора, поради което от горепосочената клауза не е произтекла никаква вреда за кредитополучателя Е.В., както и за поръчителя И. П. Сочи се също така, че тази клауза е договорена индивидуално, кредитополучателят е запознат с нея и е дал съгласие възнаградителната лихва да бъде формирана по този начин. Договорът за банков кредит била сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които изменения били извън контрола на търговеца- доставчик на финансови услуги. По отношение на наказателната лихва се сочи, че първоинстанционният съд, като е приел погрешно клаузата за договорна възнаградителна лихва за нищожна, също така погрешно приел за нищожна и клаузата за наказателна лихва, тъй като същата била начислявана върху анюитетни вноски,у включващи и възнаградителна лихва.

Пловдивският окръжен съд, ХІV възз. гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Както се сочи и в мотивите към Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК, „Произтичащата от чл.146, ал. 1, вр. чл.143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката- кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка“. В мотивите към цитираното решение на ВКС се приема също така, че неравноправния характер на клаузата за едностранно изменение на лихвата по кредита не обосновава нищожност на цялата крауза, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на възнаградителна лихва, „тъй като в частта за определяне на размера на лихвата към датата на сключване на договора клаузата указва ясно и недвусмислено размера на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване на предоставения им кредит“. По първоинстанционното дело е представено заверено копие от договора за кредит от 24.03.2014г., ведно с погасителния план към същия. В погасителния план е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 18%. Размерът на възнаградителните лихви по погасителния план съответства на този по извлечението от сметка, съставляващо документа по чл.417 от ГПК. Ето защо, не е налице основание да се счита, че претендираните от жалбоподателя възнаградителни и наказателни лихви са формирани в резултат от приложението на неравноправна клауза.

Съобразно с изложеното по- горе, настоящия състав на ПОС намира, че обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като се даде указание на първоинстанционния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист и за сумите от 4399,98 евро- договорна лихва за периода 08.06.2014г.- 11.02.2020г., и 3038,46 евро- наказателна лихва за периода 08.05.2014г.- 11.02.2020г..

Предвид гореизложеното, съдът 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 20019/28.02.2020г. по ч.гр.д.№ 2666/2020г. на ПРС, ІІІ гр.с., с което е отхвърлено частично заявлението на „Първа инвестиционна банка“АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Е.В.В. и И. М. П. въз основа на извлечение от сметка за задълженията им по договор за банков кредит от 24.03.2014г. по отношение на сумата от 4399,98 евро- договорна лихва за периода 08.06.2014г.- 11.02.2020г., както и по отношение на сумата от 3038,46 евро- наказателна лихва за периода 08.05.2014г.- 11.02.2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за заплащане от на сумите от 4399,98 евро- договорна лихва за периода 08.06.2014г.- 11.02.2020г., и 3038,46 евро- наказателна лихва за периода 08.05.2014г.- 11.02.2020г. по горепосочения договор за банков кредит. 

ВРЪЩА делото на ПРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горепосочените суми.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: