ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2023 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело
№ 273 по описа на съда за две хиляди двадесет и трета година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х, раздел
ІV АПК вр. чл. 56 ал. 4 АПК.
Образувано е по жалба на Р.В.К., подадена чрез
пълномощник адвокат М.М. ***, срещу разпореждане №
5104-03-240/20.12.2022 г. на длъжностното лице от ТП на НОИ – Варна, с
което на основание чл. 27 ал. 2 т. 6 АПК вр. чл. 57 ал. 2 КСО, поради
подаването извън законоустановения едногодишен срок, е оставена без разглеждане
подадената от пълномощника на пострадалото лице Р.В.К. декларация за трудова
злополука вх. № 5101-03-224/30.11.2022 г. и декларация за трудова злополука вх.
№ 5101-03-224#2/14.12.2022 г. относно настъпилата
злополука в края на месец юли 2021 г. при осигурителя „Миген“ ЕООД и
административното производство е прекратено.
По съображения за незаконосъобразност на постановения
отказ поради неспазване на изискуемата форма, тъй като разпореждането съдържало
единствено диспозитив, без да са изложени мотиви за оставянето на декларацията
без разглеждане, както и с твърдение, че срокът по чл. 57 ал. 2 КСО не е
преклузивен, тъй като разпоредбата нямала за цел да ограничава осигурителните
права на гражданите, между които правото на обезщетение е основно право на
всеки пострадал от трудова злополука, се иска разпореждането да бъде отменено
от съда и преписката да бъде върната на административния орган за продължаване
на административно-производствените действия и ново произнасяне по подадената
декларация. Не се претендира присъждането на разноски при уважаване на жалбата,
но се прави искане в случай на отхвърлянето й, присъдените разноски в полза
на насрещната страна да са в минималния
нормативно установен размер.
Със съпроводително писмо вх. док. № 1872/07.02.2023
г., с което подадената по реда на чл. 152 ал. 1 АПК жалба е препратена до съда,
административният орган, издал оспореното разпореждане № 5104-03-240/20.12.2022
г., оспорва изцяло жалбата като неоснователна като моли при отхвърлянето й
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Варна юрисконсултско
възнаграждение.
С подадено на електронна поща на съда становище с. д.
№ 4078/16.03.2023 г. пълномощникът на заинтересуваното лице „Миген“ ЕООД
адвокат В.Д. е оспорил изцяло основателността на жалбата с твърдение, че
противно на изложеното в нея, обжалваният административен акт съдържа мотиви, а
регламентираният в чл. 57 ал. 2 КСО едногодишен срок за деклариране на
трудовата злополука от пострадалия е преклузивен по характера си. Въз основа на
това е извел крайно искане към съда да остави подадената жалба без уважение
като осъди жалбоподателя да заплати направените от дружеството разноски за
адвокатска защита в размер на 900 лв.
По допустимостта на жалбата съдът намира следното:
Подадена е пред родово и местно компетентния съд срещу
подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 197 АПК изричен отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален административен акт, който отказ е обективиран в
обжалваното по делото разпореждане № 5104-03-240/20.12.2022 г. Оспорването пред
съда е инициирано в 14-дневния срок по чл. 197 АПК от процесуално легитимирано
лице, декларирало като пострадало злополуката пред ТП на НОИ – Варна. При преценката
за спазване на срока за обжалване по чл. 197 АПК съдът съобрази приложеното на
л. 30 от административната преписка известие за доставяне, според което
издаденото от длъжностното лице в ТП на НОИ – Варна разпореждане №
5104-03-240/20.12.2022 г. е редовно връчено на подателя на декларацията за трудова
злополука на датата 17.01.2023 г., а съгласно пощенското клеймо върху
приложения на л. 11 и 12 от делото пощенски плик жалбата срещу разпореждането е
подадена чрез пощенски оператор по реда на чл. 152 ал. 1 АПК на датата
30.01.2023 г. В съвкупността си обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславят извод за процесуалната допустимост на образуваното въз основа на
жалбата съдебно производство.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
От доказателствата по административната преписка се
установява, че на 30.11.2022 г. Р.В.К., действащ
чрез пълномощника си адвокат М.В. ***, съгласно приложеното по преписката
пълномощно, е подал в ТП на НОИ – Варна с молба вх. № 5101-03-224/30.11.2022 г.
декларация за трудова злополука, регистрирана под същия входящ номер /л. 1 – 5 от
преписката/. Според съдържанието на декларацията през м. юли 2021 г. в Германия
деклараторът Р.В.К., изпълняващ от 28.06.2021 г. длъжността шофьор на товарен
автомобил при работодателя „Миген“ ООД, е претърпял злополука по време на път при
транспонтирането на товари с камион като злополуката е станала през задължителната
почивка на водача в транспортното средство. Посочено е, че увреждането е
причинено чрез нанесен удар с твърд предмет от колегата на пострадалия,
вследствие на което е отлепена ретината на лявото му око и е извършена смяна на
леща. В т. 33 на декларацията като последица от увреждането е декларирано „вероятна
инвалидност“, но без приложени към декларацията документи от ТЕЛК за освидетелстване
на пострадалия с трайно намалена работоспособност /инвалидност/. Приложените
медицински епикризи сочат единствено на настъпила временна неработоспособност
на лицето, за която са му издадени и
съответните болнични листи: съгласно приложената на л. 10 от преписката Епикриза
от 07.08.2021 г. от „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД, след проведена на 05.08.2021 г. оперативна
интервенция с оперативна диагноза „Други деформации на роговицата на лявото око“
на Р.В.К. са издадени болнични лист за 3+30 дни; съгласно приложената на л. 11
от преписката Епикриза от 16.05.2022 г. от „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД след проведена
на 12.05.2022 г. оперативна интервенция с оперативна диагноза „Отлепване на
ретината с ретинално разкъсване на ляво око“ на Р.В.К. са издадени болнични
лист за 5+30 дни. Съгласно последната във времево отношение Епикриза от „СБОБАЛ
– Варна“ ЕООД от 15.11.2022 г. /л. 16 от преписката/ на същата дата на К. е
извършена оперативна интервенция с оперативна диагноза „Усложнена катаракта на
ляво око“ като в т. 17 „Изход на заболяването“ е записано, че болният е с подобрение,
е в т. 18 „Временна неработоспособност“ е отразено „Не“.
След входиране на декларацията за трудова злополука в
ТП на НОИ – Варна до декларатора е изпратено писмо изх. № 5101-03-224#1/07.12.2022 г. за отстраняването на установени
недостатъци относно непопълнени точки 13.1; 16; 19; 21; 22 и 26 в декларацията
/л. 20 – 21 от преписката/.
В изпълнение на дадените указания с придружително писмо
вх. № 5101-03-224#2/14.12.2022 г. К. е представил
чрез пълномощника си декларация за трудова злополука, входирана под същия вх. №
5101-03-224#2/14.12.2022 г., в която е
попълнил и посочените му точки 13.1; 16; 19; 21; 22 и 26, като с тях е
декларирал, че е нает при осигурителя „Миген“ ООД за неопределено време; при
втора категория труд; злополуката е станала в 18:00 ч. в края на месец юли 2021
г.; за място на злополуката е посочил паркинг за камиони в гр. Улм – Германия,
а като отклонение от нормалните действия, довело до злополуката, е декларирал „движение
с ръка, която нанася увреждането с тъп предмет“ /л. 23 – 25 от преписката/.
Същевременно в приложени към придружително писмо вх. №
5101-03-224#2/14.12.2022 г. писмени обяснения
К. е посочил, че въпреки че злополуката е станала по време на извършването на
международен превоз на товари, съгласно сключения му с „Миген“ ООД трудов договор
от 28.06.2021 г., работодателят „Миген“ ООД му отказва съдействие за
установяването на трудовата злополука, като документите му са задържани, а дружеството,
въпреки задължението си, не е подало и заявление за обявяване на злополуката за
трудова.
При тези данни и съобразявайки подадените две
декларации /първоначална и за отстраняване на нередовности/ длъжностното лице по
чл. 60 ал. 1 КСО е издало процесното разпореждане № 5104-03-240/20.12.2022 г.,
с което на основание чл. 27 ал. 2 т. 6 АПК вр. чл. 57 ал. 2 КСО, аргументирайки
се с подаването на декларацията от пострадалия извън законоустановения
едногодишен срок, я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз
основа на нея административно производство.
Разпореждането е издадено от компетентен
административен орган като се има предвид, че при съобразяване на чл. 60 ал. 1 КСО директорът на ТП на НОИ – Варна още през 2021 г. е издал заповед № 1007-03-27#2/01.07.2021 г., с която е определил именно неговият издател
Д. С. К., заемаща длъжността „старши инспектор по осигуряването“ в сектор „Контрол
по разходите за ДОО“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, да издава
разпорежданията за приемане или неприемане на трудовите злополуки. По аргумент
от това следва, че същото длъжностно лице е компетентно да извършва и преценката
за спазването на срока по чл. 57 ал. 2 КСО и респективно да прекратява образуваните
извън него административни производства за трудови злополуки.
Противно на твърдението на жалбоподателя,
разпореждането съдържа достатъчно ясно изложение на основанията, обусловили крайната
преценка на административния орган за оставянето на декларациите без
разглеждане и прекратяването на образуваното въз основа на първата от тях
административно производството. Като аргумент за този резултат в него изрично е
посочено, че декларациите са подадени извън законоустановения едногодишен срок
като същевременно е извършено позоваване и на относимия към този срок чл. 57
ал. 2 КСО.
От материалноправна страна, извършената от
административния орган преценка за процесуалната недопустимост на образуваното
въз основа на декларация вх. № 5101-03-224/30.11.2022 г. административно
производство е обоснована и почива на разпоредбите на закона.
С чл. 57 ал. 1 КСО е регламентирано задължение за осигурителя, съответно за предприятието
ползвател, когато пострадалият е изпратен за изпълнението на временна работа, в
срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния
осигурителен институт всяка настъпила трудова злополука. С чл. 57 ал. 2 КСО
по законодателен път е уредена гаранция за интересите
на пострадалото лице, което има право в случаите, в които осигурителят,
респективно предприятието ползвател, не изпълни задължението си по ал. 1, в
срок от една година от злополуката лично да я декларира пред териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, съответно неговите наследници
да я декларират в същия едногодишен срок.
Едногодишният срок по чл. 57 ал. 2 КСО е преклузивен,
което означава, че с изтичането му се погасява правото на пострадалия да подаде
в компетентното ТП на НОИ декларация за злополуката, респективно отпада и задължението
на администрацията на ТП на НОИ да образува въз основа на просрочената декларация
административно производство за приемане на злополуката за трудова.
Изключение от това са само случаите, в които длъжностното
лице по чл. 60 ал. 1 КСО поначало има задължението да извърши разследване на злополуката, при което производството
по разследване се открива незабавно независимо от това, дали за злополуката е
подадена декларация. Тези случаи са уредени изчерпателно в приетата на основание
чл. 57 ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки. Съгласно чл. 7 ал. 2 от наредбата три са хипотезите, в
които разследването на злополуката е задължително, без значение дали има подадена
декларация, респективно дали тази декларация е в срока по чл. 57 ал. 2 КСО: 1/ когато
има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи; 2/ когато злополуката
е довела до инвалидност или смърт; 3/ когато има основание да се предполага, че
ще доведе до такива увреждания.
Данните по
преписката изключват наличието на която и да било от трите хипотези. Въпреки, че в т. 33 на подадените декларации
/първоначална и за отстраняване на нередовности/ с кръстче е отбелязано „вероятна
инвалидност“, деклараторът не е представил никакви доказателства за
настъпването й. Няма решение на ТЕЛК, с което да му е определена степен на
трайно намалена работоспособност, като трите издадени от „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД
епикризи, според последната от която на Р.В.К. дори не е издаден болничен лист
за временна неработоспособност, не са достатъчни за формирането на такъв извод.
В подкрепа на това е и приложеният на л. 12 и 13 от преписката медицински
протокол на ЛКК към „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД № 227 от 16.05.2022 г., на втора
страница на който, въпреки съществуващите възможности за изпращането на
пациента на ТЕЛК за освидетелстване за временна или трайно намалена
работоспособност, графите са останали непопълнени от лекарската комисия. Същевременно
пак в този протокол по снети данни от пациента е посочено, че към момента на
изготвянето му той работи като шофьор.
След като в случая за административния орган няма служебно
задължение за разследване на злополуката, предвид отсъствието на която и да
било от алтернативно регламентираните предпоставки по чл. 7 ал. 2 от наредбата,
то той дължи произнасяне по същество на отправеното до него искане за признаване
на злополуката за трудова единствено в случай, че декларацията за нея е
подадена от пострадалия в рамките на едногодишния срок от настъпване на
злополуката. Безсъмнено в случая този срок не е спазен, след като за станалата
през м. юли 2021 г. злополука декларацията е
подадена от пострадалото лице едва на 30.11.2022 г.
Поради това жалбата срещу разпореждане №
5104-03-240/20.12.2022 г. на длъжностното лице от ТП на НОИ – Варна е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли от съда, съгласно правомощието
му по чл. 200 ал. 1 предл. първо АПК.
Следва да се отбележи, че независимо от този краен
изход на административното производство, ако на по-късен етап жалбоподателят
все пак бъде освидетелстван с решение на ТЕЛК с трайно намалена
работоспособност, то не съществуват процесуални пречки в рамките на заведено от
него исково производство по чл. 200 КТ трудовата злополука да се установи
инцидентно от съда. В този смисъл например е решение № 235/30.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2330/2014 г. на ІІІ отделение, Гражданска колегия.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от пълномощника на заинтересуваното лице „Миген“ ЕООД, жалбоподателят следва да бъде осъден, на
основание чл. 143 ал. 4 АПК, да заплати на дружеството направените разноски за
адвокатска защита, които обаче при направеното в жалбата възражение за
прекомерност и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото,
следва да бъдат редуцирани на нормативно установения минимум от 500 лв. по чл.
8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, върху която
сума на основание §2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да се начисли и
дължимото ДДС в размер на 100 лв. или общо жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на „Миген“ ЕООД 600 лв. разноски по делото.
На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати и на Национален осигурителен институт – ТП на НОИ –
Варна юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, определен по чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, следва да е на нормативно
установения минимум от 100 лв.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.К. срещу разпореждане №
5104-03-240/20.12.2022 г. на длъжностното лице от ТП на НОИ – Варна.
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН **********, да заплати на Миген“
ЕООД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН **********, да заплати на Национален
осигурителен институт – ТП на НОИ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 200 ал. 2 АПК определението подлежи
на обжалване от страните в административното производство с частна жалба пред
ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: