Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря М.Методиева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4497 по описа за 2021г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20001688/05.01.2021г. по гр.д. № 14504 по описа за 2020г. на Софийски районен
съд, 150-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД , че Ц.Т.М., ЕГН **********
и Н.М.Д. , ЕГН ********** двете с
адрес *** поотделно дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** Б
заплащане на суми в размер, както
следва:
сумата от по 232,46лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 05.02.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № № 3-1 в гр.
София, ж.к. „********абонатен № 414844 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,
с която сума всеки от ответниците се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца; сумата от по 15,77лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 05.02.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в
магазин № № 3-1 в гр. София, ж.к. „********абонатен № 414844 за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., с която сума всеки от ответниците се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца, Н.М.Д. , ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД и обезщетение за забава на плащането на главниците за периода
от 15.11.2019г. до 30.01.2020г. в размер съответно от 4,97лв. върху главницата за топлинна енергия и 0,34лв. върху главницата за цена на дяловото разпределение на
енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 5837/2020г. на Софийски районен съд, , като Н.М.Д. , ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 259,01лв. по исково дело и 33,78лв. по
заповедно дело; Ц.Т.М. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от
253,58лв. по исково дело и 33,07лв. по заповедно дело, като неоснователни са
отхвърлени исковете за забава на плащането на главниците за горниците до
предявения размер.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 25018156/02.02.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Ц.Т.М., ЕГН ********** и Н.М.Д.
, ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени . Изложили са съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са , че не било установено
имот да е в топлоснабдена сграда и в него да се потребява топлинна енергия. Радиаторите в имота били демонтирани,
колектора бил затапен и топломер бил занулен. Нямало договор между ищеца и
третото лице помагач, поради което и не можело да се определи енергията за
сградна инсталация. Нямало такъв договор
и между собствениците на имоти в сградата и топлинния счетоводител. Не било
извършвано и дялово разпределение на енергията, не били потребявали такава енергия
в имота. Разпоредбата на чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяване не била
приложима, защото нямало договор между страните и неправилно било определено и
потреблението на енергията за горещо битово водоснабдяване. Поканата за плащане не сочела конкретно
процесните задължения и не доказвала, че са изпаднали в забава. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК********, е
оспорил жалбата. Претендирал е разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията на насрещните страни за разноски.
Третото лице помагач на ищеца – Б.”ООД, ЕИК ********не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2005738/18.03.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 16.03.2020г. от Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********срещу Ц.Т.М., ЕГН **********
и Н.М.Д. , ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да установи съществуване на вземанията на
ищеца срещу ответниците за заплащане разделно
при равни квоти от по ½ на суми общ
размер както следва: от сумата в общ размер от 464,91лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 05.02.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № № 3-1 в гр.
София, ж.к. „********абонатен № 414844 за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., с която сума ответниците са се обогатили за сметка на
обедняването на ищеца; от сумата в общ
размер от 31,54лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 05.02.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в
магазин № № 3-1 в гр. София, ж.к. „********абонатен № 414844 за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., с която сума ответниците се обогатили за сметка на обедняването на
ищеца, обезщетение за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2017г. до
30.01.2020г. в размер общо от 61,70лв. ; обезщетение за забава на
плащането на главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия в
размер общо на 4,72лв. за периода от 30.06.2017г. до 30.01.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
5837/2020г. на Софийски районен съд, като му се присъдят съдебни разноски.
Навело е твърдения, че между страните не
е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди ,
ответниците били собственици на имота при равни квоти и потребявал енергия в имота и
така се обогатили със стойността й и с
тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднали в забава на плащането на
сумите, получили покана за плащането на сумите. Имотът бил магазин и в него топлинната
енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни
правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв
не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване,
но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност за
които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение,
ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответниците Ц.Т.М., ЕГН ********** и Н.М.Д.
, ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че закупили имота през 2006г., но в
сградата нямало топлопреносна мрежа – вертикални и хоризонтални щрангове,
захранващи се с абонатна станция от ищеца, захранване с топлинна енергия било с
климатична система, отоплението на имота нямало връзка с абонатната станция на
ищеца. За периода уредите за отчет не
били отчитани, не се ползвала топлинна енергия за отопление, не били получавали
покана за плащане на сумите, а и поканата сочела друга сума, различна от
процесната такава. Поканата била получена само от Н.Д..
Третото лице помагач на страната
на ищеца Б.”ООД, ЕИК ********е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 5837/2020г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3007756/05.02.2020гг. по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумите,
за които са предявени исковете, за така издадената заповед длъжниците са
уведомени на 26.02.2020г., на 04.03.2020г. длъжниците са оспорили заповедта,
сочейки, че топлоподаването е прекъснато, на 12.03.2020г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.03.2020г.
По делото е приета покана от
04.11.2019г. от ищеца до двамата ответници, на втора страница на която са
изписани ръкописно имената на Н.М. Д. и е положен подпис за нея , след което е
изписана дата 07.11.2019г., с която покана ищецът е поканил ответниците да му
платят в 7 дневен срок от получаването
на поканата суми за потребени в магазин
3-1 в гр. София , ж.к. ********за
потребени в имота услуги и стоки до 30.11.2019г. от които топлинна енергия от 1259,63лв. и
цена на дяловото й разпределение от 78лв., като са изпратени и формуляри за
подписване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 189, том VІ дело 1040/2006г. на нотариус В.И.,
съгласно който на 14.12.2006г. София Б.К.”ООД е прехвърлило по договор за
замяна на Ц.Т.М., ЕГН ********** и Н.М.Д.
, ЕГН ********** завършени на груб
строеж имоти, както и право на строеж за изграждането на имоти, един от които е магазин № 3-1 в гр. София,
ж.к. „*******”, бл. *******
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от09.09.2008г. на бл. *******вх.
Б, вх. В в гр. София, ж.к. „*******”, съгласно който ОС на ЕС е избрало Б. България” да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.
Приети са констативни протоколи,
съгласно които за процесния период не е осигурен достъп до имота за отчитане на
уреди.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които за имота е начислена сума за сградна инсталация и за горещо
битово водоснабдяване.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че за имота е начислявана енергия
само за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване няма радиатори,
връзката с отоплителна инсталация е прекъсната за процесния магазин, реалното
потребление по изравнителни сметки е на стойност от 446,91лв. за процесния период, което било
по-малко от реално потребеното, защото при поне един потребител суми следвало да са
по-високи от начислените за БГВ.
Посочило е, че сградата е
топлоснабдена, абонатната станция
захранва трите входа – 1,2,3, общият топломер се отчитал по електронен път
ежемесечно, отчислявани са технологични загуби. Сградна инсталация била
начислена съобразно обема на имота, а за БГВ начислението било служебно по 2 куб.м. на месец поради неосигурен достъп
за отчет на уредите.
С приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото , вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца за
процесния период и имот е отразена сумата за топлинна енергия са начислени
464,90лв., за дялово разпределение е
31,54лв, лихви били съответно от 61,75лв. и от 4,72лв.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
59 и чл. 86 от ЗЗД – иск
за установяване на съществуване на вземане за неоснователно обогатяване и за обезщетение за
забава на плащане на сумите, с които ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетия по
делото нотариален акт, протокол от ОС на ЕС по делото се установява че ответниците
са съсобственици при равни квоти на
имота през процесния период. Този имот е магазин, поради което и за да възникне
валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия,
съответно за извършването на дяловото й разпределение е било необходимо да се
сключи писмен договор за същото между страните. По делото не се твърди и не се
установява между страните за процесния
период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за
плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й
разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД изиска
установяване кумулативно на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да
е настъпило без основание. Обогатяването м о же да е в резултат на увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му, включително и чрез спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши.
В конкщретиня случай липсата на писмен договор за продажба на топлинна енрегия между
страните, обосновава извод, че няма основание за получаването на топлинна енергия
по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот.
Съдът приема за установено по делото, че
въпреки липсата на договор, топлинна енергия в имота е доставяна и ответниците
незаплащайки стойността й , както и тази на цената на дяловото й разпределение, са спестили разходи и така са се обогатили. Съдът приема
за установено по делото че сградата, в
която е процесния имот е топлоснабдена.
За този извод съдът кредитира заключението по техническата експертиза
като неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е
било категорично в извода си, че сградата е топлоснабдена, че вход 1,2,3 се
захранват с топлинна енергия с една абонатна станция, топломер в която е
ежемесечно отчитан. Действително, вещото
лице е установило, че по записванията на третото лице - помагач връзката на процесния магазин с отоплителната
инсталация е прекъсната, но това само по себе си не установява, че имотът не е свързан с топлопреносната инсталация
в сградата. По делото не е установено , че през имота не преминават тръби от
отоплителната инсталация, същевременно не се спори, че в имота се потребява
топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване. При така установеното съдът приема,
че топлинна енергия в имота се потребява за сградна инсталация и за горещо
битово водоснабдяване. В подкрепа на
изводите на вещото лице са протокола от ОС на ЕС и приети по делото протоколи
за неосигурен достъп, както и
изравнителни сметки. Житейски неоправдано би било ОС на ЕС да избира топлинен
счетоводител , а сграда да не е топлоснабдена.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че поради
липса на договор между третото лице помагач с ищеца и със собствениците на имоти в сградата, то не
било установен обемът на доставената в имота енергия. В случая начислената енергия
не е по показания на уреди в имота, защото достъп за отчет на такива не е
осигурен. Начисленията са направени за сградна инсталация при съобразяване на
обема на имота, а за БГВ е начислено по 2 куб.м. на месец. При така
установеното и като съобрази, че при
тези данни вещото лице е направило самостоятелни за реално потребената в имота
енергия, то установен по делото е
количество на доставената енергия
в имота. С оглед гореизложеното и като съобрази заключението на вещото
лице по техническата експертиза, съдът приема за установено по делото че
стойността на реално потребената топлинна енергия в имота не е по-малка от 464,91лв.
за процесния период.
Съдът приема за установено по делото, че цената на
дяловото разпределение на енергия в имота за процесния период е в размер на
31,54лв. За този извод съдът съобрази заключението по счетоводната експертиза,
което в тази част съдът кредитира като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства. Цената от 31,54лв. за период от 2 години не
надхвърля обичайната за този вид работа, установи се че дялово разпределение на
енергия е извършвано.
Съдът приема за установено по делото, че Н.Д. е изпаднала в забава на плащането на
процесните суми за периода от 15.11.2019г. до 30.01.2020г. Приетата по делото
неоспорена покана установява, че на 07.11.2019г. Н.Д. е получила покана от ответника да заплати в
7-дневен срок от получаването на сумите стойността на доставена енергия в имота
и цената на дяловото й разпределение,
които са възникнали до 30.11.2019г.,
съответно 1259,63лв. за топлинна енергия и 78лв. за дяловото й разпределение.
Периодът на тези задължения е с краен момент
следващ края на процесния период, сумите н поканата са по-големи от
процесните суми, поради което и съдът приема за установено, че с тази
покана е отправено искане за плащане на процесните суми и така ответникът Н.Д.
е изпаднала в забава на плащането им считано от 15.11.2019г.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за размер на обезщетението за забава , както и на
цената на дяловото разпределение при обосноваването на тези изводи районният
съд не е нарушил императивна правна норма, поради което и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установен и размерите на вземанията
за дялово разпределение, на обезщетенията за забава, за които исковете са
уважени.
По делото не се
твърди и не се установява погасяване на процесните задължения поради което и съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема,
че отговорността за разноски за производство пред СГС следва да се остави в
тежест на въззивниците. Въззиваемият не
е доказал, че е направил разноски
по делото, депозираните от него отговор и молба са бланкетни и не обосновават
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, поради което и такива не му се
следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал.
10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20001688/05.01.2021г. по гр.д. № 14504 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 150-ти
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца - Б.”ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.