РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Силистра, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20243420200713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. А. М. . ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление №
24-1099-001352/ 20.08.2024г., издадено от Й. Д. Д. на длъжност началник група ОДМВР- гр.
Силистра, сектор Пътна полиция, с което му е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 20 / двадесет / лева за извършено нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съобразно чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 100 / сто / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 / три / месеца за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“
от ЗДвП, съобразно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Административно-наказващ орган – Й. Д. Д.- началник група ОДМВР-Силистра,
сектор „Пътна полиция“, надлежно уведомен, явява се лично.
Жалбоподателят Г. М., редовно призован, не се явява, не изпраща проц.представител.
Заявява чрез жалбата си, че не са налице нарушения по горепосочените текстове от негова
страна. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП, като излага доводи в тази насока.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя, съда счете, че са налице
проц.предпоставки за даване ход на делото, тъй като съобразно нормата на чл.61, ал.4 от
ЗАНН, съда дава ход на делото и в случаите, когато редовно призованите страни не се явят
без уважителна причина.
По делото с оглед изясняване на обективната истина, съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- Г. Т. К. и свидетеля по акта- Г. М. Л., които
дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени
1
средства към делото.
Свидетелят по акта М. Д. С., нередовно призована, не се явява. Призовката е върната
в цялост с отметка, че лицето е заминало за Англия със семейството си.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 17.07.2024г. в 21,34 часа в гр.Силистра по ул.“... жалбоподателя М. управлявал
собствения си лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ....., като не преценил габаритите на
управляваното от него МПС, правейки опит да паркира и се блъснал във вертикалната
метална ограда на дом № 34, с което я деформирал и реализирал ПТП с материални щети.
Същия не оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието и го напуснал.
Тази фактическа обстановка била видяна на охранителна камера от страна на лицето
М. С., живуща на адрес в гр.Силистра, ул.“.... на чиито имот жалбоподателя М. чрез
действията си повредил оградата. По този повод лицето М. С. подала сигнал до ОДМВР-
Силистра, който бил заведен под № 342000-11317 от 25.07.2024г.
След извършена проверка по повод депозирания сигнал от лицето М. С. била
извършена проверка от органите на ОДМВР-Силистра, които установили идентична
фактическа обстановка. Видно от показанията на св.К. и Л., жалбоподателя М. бил издирван
няколко пъти, като органи на МВР- Силистра са ходили до дома му, но не са успели да го
установят. След като успели да го установят, органите на МВР- Силистра го запознали с
подадения сигнал и записите от охранителната камера, като поискали да огледат автомобила
му, който бил паркиран пред дома му. По техни показания по автомобила на жалбоподателя
М. имало видими следи от повреди, причинени по описания по-горе начин. Като
доказателство за тези обстоятелства са приложени към делото и снимков материал от който е
видно, че по автомобила на жалбоподателя М. действително са налице множество повреди,
част от които съвпадат с посочените по-горе повреди и биха могли да бъдат получени по
начина описан по-горе.
Въз основа на установеното, на жалбоподателя М. бил съставен АУАН № GA1384905
от 31.07.2024г. Тъй като СУМПС на жалбоподателя М. било обявено за изземване, със
съставянето на настоящия АУАН, същото е било иззето. Актът е съставен в присъствието на
свидетелите М. С. и Г. Л. и на жалбоподателя Г. М., който след запознаване със
съдържанието му не е направил възражения. Актът е подписан от посочените в него лица,
включително и от жалбоподателя М.. На датата на съставяне на АУАН е връчен препис от
него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
Въз основа на този АУАН е било съставено и обжалваното НП за извършени от
страна на жалбоподателя М. нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от
ЗДВП, поради което и нарушителя е бил наказан за тях съобразно нормата на чл.185 и
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
2
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване
предвид на това, че НП е било връчено на нарушителя на 21.08.2024г., а едната жалба е
депозирана пред АНО на 26.08.2024г. с вх. № УРИ 342 000-12998/ 26.08.2024г., като е налице
и втора жалба, депозирана пред АНО с вх. № УРИ 342 000-13432/ 03.09.2024г., от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят Г. А. М., касателно първата жалба, а втората е
чрез адв.Т. С. при АК-Силистра. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата „Всеки
участник в движението по пътищата:…1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди…“, а съобразно нормата на чл.123, ал.1, т.3, б.“А“- „Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:… когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:…а) да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието…“.
Според константната практика на съдилищата в Република България нормата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП е пределно ясно, като едно от основните правила за движението по
пътищата на страната и не е необходимо нейното тълкуване.
Според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. "А" от ЗДвП при настъпило ПТП с
имуществени вреди водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите.
Несподеляема е тезата на жалбоподателят / дори и под формата на въпрос /, че от него не е
било търсено никакво съдействие. Според § 6, т.30 от ЗДвП „пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Никъде в тази дефиниция не е
изключено такива вреди да настъпят при съприкосновение между превозно средство и
елемент от жилищна сграда, а в описаната хипотеза се включва всяко събитие, при което са
причинени материални щети. Безспорно е, а и се установява от доказателствата по делото,
че са налице видими щети както по управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил "Фиат
Брава", така и по оградата на имота на лицето М. С., следователно описаното в АУАН и НП
събитие припокрива напълно и изцяло критериите за ПТП по смисъла на ЗДвП. В случай на
настъпване на ПТП законът предписва определени задължения на водачите, които имат
качеството на участник в ПТП. Както бе изяснено по-горе безспорно е установено по
делото, че жалбоподателят притежава качеството на "водач" по смисъла на ЗДвП. "Участник
в пътнотранспортно произшествие" според § 6, т.27 от ЗДвП е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Безспорно е, че
поведението на жалбоподателя М. е в причинно-следствена връзка с настъпване на щетите
по неговия автомобил и оградата на имота на М. С., следователно жалбоподателя М.
3
притежава качеството на "участник в пътнотранспортно произшествие" по смисъла на
закона. Задължението да окаже съдействие според съдебната практика е, че е следвало да се
остане на местопроизшествието, защото е установено, че жалбоподателят го е напуснал.
Неоказването на съдействие в този смисъл не се изразява в отказа на жалбоподателя да
окаже каквото и да е друго съдействие. Въпреки това обаче по делото е безспорно
установено, че жалбоподателят М. е напуснал по своя инициатива мястото на ПТП и именно
това негово поведение е описано като неоказване на съдействие. Предпоставки за оказването
на такова съдействие са били налице още когато жалбоподателя М. деформира оградата на
дом № 34, но същия е предпочел да не остане на място и да уведоми контролните органи. От
така изложения правен анализ може да бъде обоснован само един възможен извод, а именно,
че жалбоподателят М. е осъществил състава на административното нарушение по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, нарушавайки разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б."А" от ЗДвП, като е
напуснал мястото на ПТП непосредствено след настъпването му.
Разпоредбите на закона (чл.123, ал.1 от ЗДвП) ясно и недвусмислено сочат какви
действия следва да се извършат от водачите, които са участници в пътно произшествие, като
напускането на произшествието не е сред тези действия, доколкото на първо място, без да
създава опасност за движението по пътя, водачът следва да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието – има ли пострадали или наличие на щети (чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП); второ, при наличието на видими материални щети по автомобилите без
пострадали, /каквато е настоящата хипотеза/, водачът следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието, което предполага да се намира на мястото на
настъпилия пътен инцидент, за да съдейства ( чл.123, ал.1, т.3, б."а" от ЗДвП). Съществуват
достатъчен обем критерии за разграничение между съставите на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.3, б.„А“ от ЗДвП. От формираната съдебна практика може да се оформи
извод, че разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б."А" от ЗДвП се явява специално правило,
въвеждащо особени задължения за водачите на ППС, които са участници в пътни
произшествия, когато са налице само имуществени вреди, като това правило изключва
прилагането на хипотезата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото задължението по чл.123,
ал.1, т.3, б."А" поглъща посочената хипотеза на ал.1, т.1 от същия член.
От обективна страна деянието се изразява в неизпълнение на задължение от страна
на жалбоподателят М. в качеството му на водач и участник в ПТП, защото не е останал на
място, за да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП. От субективна страна
деянието е предприето при форма на вината евентуален умисъл, защото от всички
доказателства става ясно, че жалбоподателя не е целял да "избяга" или да се укрие от ПТП, а
просто съзнателно е неглижирал това свое задължение, като е напуснал
местопроизшествието, поради свой личен ангажимент или за да се прибере вкъщи, като се
отнесъл безразлично към задължението си да окаже съдействие, съзнавайки обаче като
правоспособен водач, че това е негово задължение по ЗДвП.
Относно наведените във втората жалба по делото доводи от страна на адв.Т. С.при
АК-Силистра, настоящия съдебен състав ги счита не само за неоснователни, но и за
4
превратно тълкувани правни норми.
По първото възражение, че са налице две административни нарушения и съобразно
нормата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две административни наказания, а
не както АНО е бил записал едно общо. Действително съобразно нормата на чл.18 от ЗАНН,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения то наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Този принцип е спазен изцяло от АНО, тъй като на
жалбоподателя М. са наложени две отделни наказания за извършените от него две
самостоятелни нарушения, а именно за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание съобразно нормата на чл.185 от ЗДвП под формата на „глоба“ в размер на 20 лева,
а за извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП е било наложено друго
административно наказание по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП под формата на „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Съвсем
изгодно за него обаче адв.Тр.С. визира само описаното като сбор от наложените наказания от
страна на АНО, направено най-вероятно в удобство на наказаното лице. В случая адв.Тр.С.
не взема предвид описаното по-горе, което съвсем ясно и съобразявайки се изцяло със
закона описва за кои нарушения какви наказания се налагат на жалбоподателя М., поради
което настоящия съдебен състав счита това възражение от страна на адв.Тр.Станев не само
за неоснователно, но и за превратно изтълкуване на правните норми.
По второто възражение- правилото на чл.33, ал.1 от ЗАНН не визира подобни
изисквания, каквито излага адв.Тр.С.. В случая правилото на чл.33, ал.1 от ЗАНН касае
случаите когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата, то административнонаказателно производство не се образува. По делото
няма каквито и да е доказателства, че е образувано наказателно производство от страна на
органите на прокуратурата за което и да е деянието, извършено от страна на жалбоподателя
М.. Това възражение съда счита за абсолютно неясно и без никаква връзка с настоящия
казус.
По третото възражение на адв.Тр.С.- за бланкетния характер на чл.185 от ЗДвП,
настоящия съдебен състав го счита също за неоснователно. Налице е извършено нарушение
на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП, чиито признаци стана ясно по-горе какви са. В случая
жалбоподателя М. не е бил наказан за това, че при движение на заден ход или по време на
паркиране е нарушил текст от ЗДвП, а за това, че не е спазил правилото на чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Това нарушение следва да бъде наказано съобразно нормата на чл.185 от ЗДвП,
съобразно който „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
20 лв“. В случая текста на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не визира движение на заден ход или
паркиране, за да бъде наказан жалбоподателя по специалните изисквания, касаещи този вид
нарушения, поради което настоящия съдебен състав счита и това възражение на адв.Тр.С. за
неоснователно.
Четвъртото възражение на адв.Тр.С. е относно непълната индивидуализация на
5
отказа за съдействие относно извършеното от страна на жалбоподателя М.. По това
възражение, съда се произнесе по-горе в мотивите си, поради което не счита за нужно да се
преповтаря, и го счита за неоснователно.
И петото, последно възражение от страна на адв.Тр.С. за индивидуализацията на
административното наказание, съда също го счита за неоснователно. Както и АНО е вписал
при индивидуализацията на административното наказание е взето предвид не само
пределната възраст на жалбоподателя / над 90 години / и неговото физиологично и
здравословно състояние, но и изобилието от множество нарушения по ЗДвП, видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач. Очевидно е, че за жалбоподателя М.
нито генералната, нито личната превенция са изиграли своята превантивна и
превъзпитателна роля, като следва да се счита, че неговото поведение като нарушител е
рецидивиращо. При тези обстоятелства съвсем правилно АНО е наложил наказание на
жалбоподателя М. в неговия среден размер, тъй като за нарушението по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП, съобразно нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие…“, тъй като наложеното наказание на жалбоподателя М. за това нарушение,
извършено от него е „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на службата
му. Посочените в съставеният административен акт нарушения са констатирани по
надлежния ред, като всички съотносими към тях обстоятелства са посочени в съставения
АУАН. Съдът намира, че не са допуснати съществени пороци, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя, като същият при предявяването му не е направил възражения
относно обективността на проверката, които противоречат на изяснените по делото факти
със събраните гласни и писмени доказателства. Съдът счита, че всички обстоятелства и
събраните доказателства обосновават виновно поведение от страна на жалбоподателя към
момента на извършване на нарушенията.
За да се произнесе по същество на правния спор, съдът съобрази, че настоящето
производство е от административно-наказателен характер и съществено при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в съставения
АУАН и в издаденото НП. Тук следва да се отбележи и че актовете за установяване на
административно нарушение, когато са законосъобразни имат обвързваща сила, т.е.
посоченото в АУАН след преценката на наказващия орган по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН се
счита за законосъобразно и обосновано. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а
оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. За
административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени
непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние.
Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са
6
били осъществени, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил
съответните административно-наказателни разпоредби на ЗДвП, като е наложил
съответните наказания, чийто размер е строго фиксиран от закона, а именно глоба в размер
на 20 лева, касателно първото нарушение, а относно второто- правилно определен към
среден размер,както стана ясно от доводите на съда по-горе.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението, респ. липсата на такава. Конкретните нарушения, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, са свързани с демонстративно незачитане
принципите на добросъвестност и установения ред за регулиране на обществените
отношения при осъществяване на транспортната дейност, в т.ч. при настъпване на
автопроизшествия, изискващ активно подпомагане на полицейските служители при
установяване на вредите от ПТП. С оглед на тези обстоятелства е изключена възможността
за третирането на случая като маловажен на плоскостта на чл.28 от ЗАНН. Нещо повече,
ЗДвП в настоящата си редакция - чл.189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания, която забрана е непреодолима в контекста на
относително високата обществена опасност на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. "А" от
ЗДвП.
По изложените съображения, съдът намира, че депозираните жалби са неоснователни
и атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
При извода за неоснователност на жалбите, въззивникът няма право на разноски, а
наказващият орган не претендира и не доказва такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1099-001352/ 20.08.2024г.,
издадено от Й. Д. Д. на длъжност началник група ОДМВР-Силистра, сектор Пътна полиция,
с което на основание чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Г. А. М. от гр.Силистра,
..... ЕГН ********** са били наложени административни наказания- „глоба“ в размер на 20 /
двадесет / лева за извършено нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 /
сто / лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 / три / месеца за извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, ПРАВИЛНО,
ДОКАЗАНО И ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
7
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8