РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Благоевград, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102757 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2757/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК на И. П. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б против „Е, със седалище и адрес на управление гр.С, за признаване за установено, че
ищецът И. П. М., ЕГН ********** не дължи на ответника на „Е сумите по издаден
Изпълнителен лист на 25.07.2012г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №749/2012г. на Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че ищцата И. П. М., с ЕГН ********** е наследник на П, с
ЕГН ********** /починал на 24.03.2013г./, който с Изпълнителен лист от 25.07.2012г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №749/2012г. на PC - Благоевград, е
осъден да заплати следните суми на „ЧЕЗ Електро Бъгария“ АД, а именно: сумата от 1627.33
лв., представляваща незаплатена сума за ползвана ел. енергия за периода от 02.04.2010г. –
01.11.2011г., законна лихва върху главницата в размер на 144.93 лв. за периода 28.05.2010г. -
23.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.03.2012г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 35.45 лв. - платена държавна такса и сумата от
78.00 лв. - адвокатско възнаграждение – разноски в заповедното производство.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът „Е/с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ е подал на 23.06.2023г. молба за образуване на
изпълнително дело срещу П/починал на 24.03.2013г./, въз основа на която молба е
образувано изп. дело №418/2023г. по описа на ЧСИ Г с район на действие ОС-Благоевград,
peг.№702.
Сочи се, че с Покана за доброволно изпълнение изх.№18225/28.09.2023г. ищцата И. П. М.,
с ЕГН **********, е уведомена, че на основание чл.429 от ГПК е конституирана като
длъжник по изп. дело №418/2023г. в качеството й на наследник на П като е поканена в
двуседмичен срок да заплати сумите както следва: сумата от 1627.33 лв. - главница, законна
лихва върху главницата, считано от 09.03.2012г., която към датата на поканата е 1935.67 лв.,
както и сумата от 603 лв. разноски по изп. дело и сумата 366.05 лв. начислена такса по т.26
от ЗЧСИ, Общо дължима сума в размер на 4531.78 лв.
Навежда се, че от страна на ответника не се претендира 1/2 от общо дължимата сума,
съобразно наследствения дял на ищцата (съгласно чл.5 от ЗН), а се търси цялата дължима от
наследодателя й сума.
Твърди се, че за вземането по изпълнителния лист е изтекла предвидената в закона 5-
годишна давност, тъй като за периода от издаване на изпълнителния лист на 25.07.2012г. до
образуване на изпълнителното дело на 23.06.2023г., кредиторът не е предприел
1
изпълнителни действия.
Гореизложените фактически твърдения обуславят правния интерес от предявяването на
настоящия иск по чл.439 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът „Е.гр.д.№749/2012г. на Районен съд-
Благоевград, Пе осъден да заплати на кредитора „Ч сумата от 1627.33 лв. за електрическа
енергия за периода от 02.04.2010г. до 01.11.2011г., 144.93 лв. - лихва за забава за периода от
28.05.2010г. до 23.02.2012г., законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2012г. до
изплащане на вземането, както и разноски в общ размер от 113.45 лв.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело
№1204/2013г. при Ч. Сочи се, че взискателят е получил съобщение с изх.
№10721/22.05.2023г. по изп.д.№1204/2013г., с което е уведомен, че изпълнителното
производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
След получаване на оригинала на изпълнителния лист, се твърди, че е образувано ново
изп. дело №418/2023г. при ЧСИ Г
Навежда се, че със съобщение изх.№14120/03.07.2023г. по изп.д.№418/2023г. ответникът е
уведомен, че изпълнителното производство е спряно на осн. чл.432, т.2 от ГПК, поради
смърт на длъжника, като в указания срок ответникът е заявил искане по делото да бъдат
конституирани наследниците на П, сред които е и ищцата.
Навежда се още, че по посочените изпълнителни производства кредитора е предприемал
активни действия, като всяко от тях е прекъсвало давността относно вземането, в резултат на
което се настоява, че до завеждане на настоящия иск погасителна давност относно
процесното вземане не е изтекла.
В съдебно заседание ищцата И. П. М. не се явява лично и не се представлява. Чрез
упъломощен адвокат представя писмени бележки по съществото на спора.
Ответната страна „Е...се представлява от юрисконсулт Л, която оспорва иска. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По молба вх.№08103/25.09.2013г. на „ЧЕкато взискател, на 30.09.2013г. е образувано
изпълнително дело №1204/2013г. по описа на ЧСИ Г, срещу длъжника П е заплатена сума за
ползвана ел. енергия за периода от 02.04.2010г. – 01.11.2011г.; 144.93 лв. - лихва за забава
върху главницата за периода от 28.05.2010г. - 23.02.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК -
09.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 35.45 лв. - внесена
държавна такса и сумата от 78.00 лв. - адвокатско възнаграждение, представляващи разноски
по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен
запор върху получаваната пенсия на длъжника и други доходи, след справка в НАП.
До длъжника Петър И.нов Манасиев е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№13218/03.10.2013г., която е върната с отбелязване, че лицето е починало.
С Протокол от 12.05.2023г. производството по изпълнително дело №1204/2013г. по описа
на ЧСИ Георги Цеклеов е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради
настъпила перемпция.
По молба вх.№06059/23.06.2023г. на взискателя „Е с предишно наименование „Ч на
23.06.2023г. е образувано ново изпълнително дело №418/2023г. по описа на ЧСИ Гсрещу
длъжника П въз основа на същия Изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д.№749/2012г.
на Районен съд – Благоевград. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е поискал да бъде наложен запор върху трудовите или други доходи на длъжника, като на
ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
От извършената от ЧСИ справка в НБД „Население“ е установено, че длъжникът Пе
починал на 24.03.2013г.
С Протокол от 03.07.2023г. производството по изпълнително дело №418/2023г. по описа
на ЧСИ Ге спряно на основание чл.432, т.3 във вр. с чл.229, ал.1, т.2 от ГПК поради смърт на
длъжника.
С Протокол от 28.09.2023г. производството е възобновено с насочване на принудителното
изпълнение срещу наследниците на П – Т– дъщеря, и И. П. М– дъщеря.
2
До длъжника И. П. М. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№18225/28.09.2023г., която е връчена на 10.10.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист от 25.07.2012г., когато е започнала да тече 5-годишна
давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.
Изискването по чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Длъжникът Петър Манасиев е починал на 24.03.2023г., след издаване на Изпълнителния
лист. По молба на взискателя от 25.09.2013г. е образувано изп.д.№1204/2013г. по описа на
ЧСИ Георги Цеклеов. В рамките на образуваното дело не са извършвани изпълнителни
действия срещу длъжника, но дори да бяха извършени такИ., то предвид факта, че същият
не е притежавал правосубектност към датата на образуване на делото, то всички предприети
спрямо него изпълнителни действия биха били недопустими и не биха породили правни
последици, вкл. прекъсващ давността ефект. На основание чл.429, ал.2 от ГПК издаденият
срещу наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството на своя
наследодател или същото е било прието по опис, за които обстоятелства липсват твърдения
в настоящото производство. В конкретния случай по образуваното изпълнително дело
спрямо наследниците не са предприети действия по изпълнението, прекъсващи течението на
давностния срок. Поради това давността е изтекла в период от 5 години от влизане в сила
на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Дори същата
да е била спряна до 26.06.2015г. по силата на самия факт на образувано изпълнително
производство, по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, съобразно действащото към онзи
момент Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС /Тълкувателно
3
решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/, то след като същата е
продължила да тече след 26.06.2015г., поради неизвършването на действия, прекъсващи
давността, същата е била изтекла както към момента на образуване на изп.дело №418/2023г.
по описа на ЧСИ Гтака и към момента на образуване на настоящото исково производство. С
оглед на това, вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист се явява погасено
и като такова не подлежи на събиране по принудителен ред.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът е направил следните разноски – 116 лв. държавна такса, 10 лв. разноски за копие
от изп.дело, 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид
приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С...по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
адвокатските възнаграждения размери не обвързват съда, поради несъответствието на
наредбата с правото на ЕС, настоящият състав съобразявайки предмета на делото,
материалния интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност,
правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че се касае за искове, по които
има формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400 лв., до който размер
възнаграждението следва да се намали. Поради това ответникът дължи на ищеца разноски в
общ размер от 526 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че И. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б със седалище и адрес на управление гр.С, сумите, за които е
Изпълнителен лист на 25.07.2012г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №749/2012г. на Районен съд-Благоевград, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Е със седалище и адрес на управление гр.С, да заплати на И. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б, сумата от 526 лв. /петстотин двадесет и шест лева/ за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4