РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Монтана, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500338 по описа за 2022 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл.258 от ГПК е решение № 219 от 19.07.2022
г., постановено от Районен съд - гр.Лом по гр. дело № 2514/2021 г., с което в производство
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЧЕЗ Р. Б.“
АД искове срещу Г. А. от село * за установяване съществуване на вземания в размер 2168,
36 лева – главница по фактури с № */30.03.2021 г. и № */12.06.2020 г., както и за сумата
202,62 лева - лихва за забава по фактури: № */30.03.2021 г. и № */12.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет
на заповедно производство по ч. гр. д. № 2045/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 678 от 19.10.2021 г.
С въззивна жалба „Е.м.З.“ АД /ЕРМ З./, с предишно наименование „ЧЕЗ Р. Б.“ АД, гр. *,
чрез пълномощника си юрисконсулт Н.С., твърди неправилност на решението с искане за
отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове. Поддържа,
че от събраните по делото доказателства и конкретно показанията на св. Н. е установено, в
коя от двете къщи на ответника е извършена проверката, като е налице и СТЕ, установяваща
правилността на изчисленията, поради което и изводите на съда, че не било установено за
кой от имотите, собственост на ответника е извършена проверката е неправилен. Направено
е и искане за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
1
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване
съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1,т.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. За да отхвърли
предявеният от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД установителен иск районният съд е приел, че от
представените по делото доказателства не може да обоснове извод по отношение на кой от
имотите, с един и същ административен адрес, но находящи се на различни места в
населеното място, са изготвени Констативен протокол № */09.06.2020 г. и Констативен
протокол № */26.03.2021 г. Съдът е приел, че ищцовото дружество не е успяло да проведе
пълно и главно доказване по отношение на това кой имот с абонат ответника е проверен,
респ. за кой имот са приложените констативни протоколи, както и за кой обект се дължи
търсената сума, поради което е приел, че предявените искове са неоснователни.
Доводите на въззивника са по отношение на това, че от показанията на свидетелят Н. се
установява коя къща е била обект на проверката, респ. за коя къща са съставени
протоколите. В тази връзка по наведените доводи МОС намира следното:
Видно от Констативен протокол № *се установява, че на 09.06.2020 г. е извършена
проверка на обект: къща с адрес ул. „*“ №* в село *. От него се установява, че абонатът е с
прекъснато захранване. Констатирана е промяна на схемата за свързване, състояща се в
направено присъединение с два броя проводници, които влизат в къщата без да преминават
през електромера в таблото, като по този начин цялата консумация на ел. енергия от абоната
не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от него.
От показанията на св. М.Н., който е един от служителите извършили проверката на
09.06.2020 г., се установява, че в село * има две къщи, които са с адрес ул. „*“ №*, като
едната е в махалата до пътя, който минава за гр.*, а другата е навътре в селото. Свидетелят
заявява, че по отношение на извършената проверка на 09.06.2020 г. и на двете къщи в същия
ден е написал констативни протоколи, а потребителят им е един и същи човек. Свидетелят
твърди, че Констативен протокол № */09.06.2020 се отнася за къщата, която се намира вътре
в селото. От показанията на св. С. С.се установява, че на извършената проверка на
09.06.2020 г. служителите на ЧЕЗ са потърсили потребителя в къщата му, но не са го
намерили.
От Констативен протокол № *се установява, че на 26.03.2021 г. е извършена проверка
на обект: къща с адрес ул. „*“ №* в село * Проверката установила, че за обекта е направено
присъединение чрез проводник без СТИ, поради което консумираната ел. енергия не се
2
измерва и не се заплаща. Установена е промяна в схемата за свързване. От показанията на
св. Й.К.се установява, че при извършване на проверката служителите на ЧЕЗ са потърсили
потребителя като са го викали да излезе, но в къщата не е имало никой.
От показанията на св. Л.К. се установява, че ответникът Г. А. има две къщи – едната се
намира в ромската махала на селото, от към гр.*, като нея не я обитава. Другата къща, която
се намира от към гр. *, ответникът я е закупил преди 16-17 години и от тогава живее в нея
със семейството си.
От показанията на св. Г.Б. се установява също, че ответникът А. има две къщи, като
къщата, в която живее, е закупена през 2007 г. и се намира от към гр. *. Другата къща се
намира в ромската махала, която е към гр.*, като в нея живее братът на ответника.
От приложената по делото служебна бележка, издадена от Кмета на с. *, се установява,
че ответникът Г. не живее от 2011 г. на адрес ул. „*“ №*, а живее на адрес ул. „*“ № *.
По делото е приложено и заверено копие от Общи условия на договорите за използване
на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Представени са справки за
преизчислени количества електрическа енергия, както и два броя фактури с № */30.03.2021
г. и № */12.06.2020 г..
При така установените по делото фактически обстоятелства настоящият състав намира,
че въззивникът, в чиято тежест е да докаже наличието на облигационна връзка между
страните, не е представил доказателства, от които да се установи, че въззиваемата страна
има качеството на „потребител“ по смисъла на ДР § 1, т. 41б от Закона за енергетиката. По
смисъла на тази разпоредба „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или е ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ. В чл.1, ал.2 от представените Общи условия е
уточнено, че ползвател на електроразпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е
присъединен към тази мрежа. В тази връзка, настоящият състав намира, че липсват
доказателства по отношение на това дали ответната страна е собственик на имота, обект на
проверките. Този извод не се опровергава и от направения в срока по чл.131 от ГПК отговор
на ответника А., с който твърди, че той и брат му са наследили процесния имот. Това е така,
тъй като няма представени писмени доказателства, които да подкрепят това твърдение.
На следващо място, от показанията на св. Н. се установява, че в село * има две къщи,
които са на адрес ул. „*“ № *. Едната се намира в махалата до пътя, който минава за гр. *, а
другата е навътре в селото. Действително, както твърди въззивникът, от показанията на
свидетеля Н. се установява, че Констативен протокол № */09.06.2020 г. се отнася за къщата,
която се намира вътре в селото. Това, обаче не доказва наличието на облигационни
отношения конкретно между ищцовото дружество и ответника А.. Освен това, видно от
показанията на свидетелите Л.К. и Г.Б. се установява, че Г. А. живее със семейството си от
около 16 години в другата къща, която се намира от към гр.*. Това е първото противоречие,
което съдът констатира между свидетелските показания. Не без значение е и фактът, че от
издадената от кмета на с. * служебна бележка е видно, че А. не живее на ул. „*“ №* от 2011
3
г, поради което следва да се кредитират показанията на св. К. и св. Б.. В допълнение следва
да се отбележи, че от показанията на св. С.С. се установи, че при проверката на 09.06.2020
не е имало никой в къщата.
От така анализираните доказателства се стига до извод, че районният съд неправило е
приел, че не е установено кой имот е обект на проверката, извършена на 09.06.2020 г., и
описана в Констативен протокол № *. Това, обаче не променя извода на настоящата
инстанция, че по делото не е установено наличието на облигационна връзка между
ищцовото дружество и ответника, тъй като няма данни ответникът да има качеството на
„потребител“ по смисъла на Закона за енергетиката. От представените доказателства не
може да се установи, че именно ответната страна по делото е собственик на имота. Това,
което се установи е, че последният от години не живее в къщата – обект на проверката, а
видно от протокола захранването към къщата е било прекъснато.
По отношение на Констативен протокол № */26.03.2021 г. правилно районният съд е
достигнал до извода, че от него не може се установи конкретно коя къща е била обект на
проверка. От протокола е видно, че на 26.03.2021 г. е извършена проверка на обект: къща с
адрес ул. „*“ №* в село *, но имайки предвид, че на посочения адрес в селото има две
различни къщи, не се установява точно коя къща е била обект на проверката. За този
протокол не могат да се черпят сведения от св.Н. доколкото последният е един от
служителите, извършили проверката, състояла се на 09.06.2020 г. Лицата, извършили
проверката на 26.03.2021 г. и съставили констативния протокол не фигурират като
свидетели по делото. Единствено от св. Й.К., присъствал на проверката, се установява, че
служителите на ЧЕЗ са потърсили потребителя, но в къщата не е имало никой. Настоящият
състав също достига до извода, че не може да се установи конкретно коя къща е била обект
на тази проверка.
Съобразно гореизложеното, МОС приема, че въззивникът не е доказал наличието на
облигационно правоотношение между него и въззиваемата страна, а именно наличие на
договор между страните за продажба на ел.енергия за обекта , находящ се в село *, ул. *№ * ,
сключен на основание чл. 98а от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и регулиран от публично
оповестени Общи условия / ОУ/ , по които потребителят не е възразил. Макар по единия
протокол да се установи кой е обекта на проверката, по делото остана недоказано, че именно
лицето, срещу което е предявен установителният иск е „потребител“ по смисъла на Закона
за енергетиката и има правоотношения, респ. задължения към „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Доколкото няма доказана облигационна връзка между страните, настоящия
състав намира за безпредметно да се анализират доказателства по отношение на търсената от
дружеството сума, респ. дали последната е правилно изчислена.
Предвид изложеното, макар и с различни мотиви, МОС намира, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил иска, поради което и неговото решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219 на Районен съд-Лом от 19.07.2022 г. постановено по
гр. дело № 2514/2021 г. по описа на същия съд, като правилно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5